Оказва се, че най-големият хит на Netflix в момента идва от Европа. Изцяло замисленият и заснет в Германия сериал „Dark“ без съмнение е повлиян от холивудските стандарти, но в своята същност е вдъхновен от най-добрите традиции на европейското кино. В съвременната телевизионна продукция много трудно ще може да се открие аналог на тази прецизно и интелигентно замислена история, изградена върху основите на впечатляващи със своята дълбочина идеи. Ако трябва да се постави в някакъв жанр, вероятно най-точното определение за сериала е „научно-фантастична опера“. За разлика от класическата опера обаче, драмата в „Dark“ не е едноизмерна, а многопластова и изградена с точност до най-малките детайли.
Авторите на „Dark“ създават сюжета около няколко от най-важните въпроси, които човечеството си задава от столетия. Дали имаш право на избор, ако знаеш как нещо ще завърши? Дали би взел същите решения и дали би могъл да избягаш от това, което ти е писано? Дали пътят е важен или дестинацията? И как в края на краищата всичко е субективно, когато всеки от нас трябва да преживее собствения си апокалипсис. Повеждайки ни на пътешествие във времето и пространството, в което край и начало са относителни понятия, сериалът е въздействащ, загадъчен, дори объркващ, но ни оставя безмълвни с поразяващата яснота на своя финал. Създавайки своя собствена митология, „Dark“ е категорично един от най-добрите сериали, правени някога и постижение, което скоро едва ли ще бъде надминато.
Създатели и сценаристи на сериала са Янтие Фризе и Баран бо Одар, които вече имат един съвместен проект от 2014 г. Като черпят идеи от религията и философията, двамата създават сюжет с ренесансови мащаби, на чийто фон познатите ни свръхестествени сериали изглеждат като детска игра. Позиционирането на всеки драматичен скок, на всяко важно разкритие са толкова прецизни, че постигат максимален ефект. В основата на научно-фантастичните елементи са заложени умело подбрани научни факти, които още повече засилват въздействието от сблъсъка между реалността и необяснимото. Историята до такава степен е дефрагментирана, че връзката между събитията и героите може да бъде проследена след внимателно и многократно гледане. Всичко си идва на мястото обаче след един от най-убедителните финали, които сме виждали напоследък. Наистина е рядко удоволствие да се види как една толкова сложна история получава своя логичен завършек и на сюжетно, и на емоционално ниво.
Едно от най-големите достойнства на „Dark“ е съвършено подбрания актьорски състав, което е от решаващо значение, предвид това, че всеки един от многобройните герои има своя ключов момент в историята. Ролята на Йонас – основен двигател на сюжета, се изпълнява от младата немска звезда Луис Хофман. 23-годишният актьор има във филмографията си повече от 30 филма, от които горещо препоръчвам „Center of my World“, „Land of Mine“ и „Prélude“. Да се нарече изпълнението му зряло не би било достатъчно, за да се опише съвършено изградения образ на герой, обречен да носи бремето на вечното страдание. В много случаи това става дори без помощта на реплики, а с изключително точно уловеното актьорско присъствие. Редом до него се нарежда Лиза Викари, която чрез образа на Марта изнася основната тежест в третия сезон на сериала. Двамата се справят повече от успешно с почти непосилната задача да преведат зрителя през сложната мрежа от герои и събития.
Режисьор на всички епизоди е швейцарецът Баран бо Одар, който преди началото на холивудската си кариера има няколко интересни филма, заснети в Германия. Мащабният сюжет изисква мащабна визия – нещо, което се оказва напълно по силите на Одар, който несъмнено е повлиян от любимите си филми „Блейд Рънър“ и „Лорънс Арабски“. Очевидно любовта му към киното е в основата на един от най-смислените и концептуално замислени и реализирани сериали, които сме гледали напоследък. Без да натрапва визуалните ефекти, той създава един мрачен, загадъчен и в същото време свръхреалистичен свят, на фона на който максимално изпъква драмата на героите. На мащаба на сюжета режисьорът много точно е успял да противопостави камерното изражение на всеки отделен конфликт. Не на последно място, Одар е помислил и за по-лесната навигация на зрителя в калейдоскопично изградения сюжет. Визуални и звукови ефекти, както и запомнящата се музика на Бен Фрост, чиито теми лесно се разпознават, допринасят за по-лесната ориентация в сложната мрежа от събития.
„Dark“ е един от малкото сериали, които изискват пълното съучaстие на зрителя, за което му се отблагодаряват многократно. Дълбоко в себе си това шеметно пътуване във времето и пространството е една любовна история за търсенето на божествената частица, която всъщност се намира във всеки, който има очи да я открие в себе си. Защото светът, вселената, космоса се повтарят милиарди пъти в съзнанието на всеки отделен човек и умират с края на всеки от нас.
Хубав коментар, който е напълно заслужен! Последното действие от втория сезон ме беше разочаровало, защото си помислих, че тръгва в различна посока от замислената, но впоследствие разбрах, че всичко е било предвидено в три сезона от самото начало, до самия край. И третия го показа. Може да се обсъжда на дълго и широко, но това което направиха тея пичове, си заслужава само яко аплодисментите. Не че няма и леки косури, като част от музикалните парчета (най-вече в третия сезон), които ме вадеха от филма, но за мен, това е един от най-добре замислените и направени сериали за всички времена. Нещо, което е нямало как да се случи, ако са нямали цялата история замислена от самото начало, до самия край. Оставало е само да го реализират. И то как. Нямам никаква идея как са успели да подберат актьори от три поколения, които освен да играят перфектно, да имат и невероятна прилика. Имам забележки само към „играта“ на актьорът, който се мъчеше с героя на Бартош. 🙂 Имах много резерви, преди да го почна преди три години, само защото е немски, напълно безпочвени. 🙂 Проблемът е, че вдигна нивото твърде много, а сега накъде?
Ще изтегля днес 1-ви сезон. И да видя довечера за ко иде реч
рекапи
https://www.youtube.com/watch?v=ugUyeaDF1y4
https://www.youtube.com/watch?v=irOGuFFHzWA
Тотален разкош е тоя сериал 🙂
Ебати тегавите рекапи, трябва да рисувам родословно дърво .. в трите времеви линии 😐
Така гледах втори сезон – http://davidklein.de/dark/.
Идвайте тук- https://www.facebook.com/groups/darknetflixbulgaria
Може да ви се изяснят някои неща!
Сериала кърти, но не ви ли напомня сюжетната рамка за класическата трилогия от 80=те „Завръщане в бъдещето“ на Спилбърг и Земекис? Дори споменават филмите във втори сезон..
Прекрасен първи сезон.
Във втори нещата почват да стават малко еднообразни: разни хора не спират да ходят насам-натам из времето, като срещнат някой, реват. Основната идея е ясна, обаче подробностите започват да убягват.
Трети сезон: ВСИЧКИ ходят насам-натам из времето, а също и в паралелните светове. ВСИЧКИ реват. На всичкото отгоре всеки герой има поне по 3 свои версии във всяко измерение. Кой къде ходи, защо ходи и защо плаче, вече не е ясно, а и не ни интересува. Защото даже музиката е станала еднообразна. Основно достойнство на сезона – Лиза Викари голичка. Няма да кажа в коя серия, за да се измъчите и вие.
Отиде си Алън Паркър.
Трудно ми е да се сетя за по-съвършен филм от „Angel Heart“…..
Поклон!
Поклон!
Поклон!
Пас. 1 сезон не ставаше за гледане.
Първите два сезона бяха супер. След това сериалът полетя стремглаво надолу. Идеята взе връх над драматургичните красоти на страхотната история, която беше в идеален баланс. Трети сезон напълно унищожи героите, преносно и буквално. Те бяха сведени до марионетки, изпълняващи по-скоро механично стремежът на сценаристите да свържат всяка времева линия, всеки направен избор от даденият герой. Но това отиде толкова далеч, че заприлича на пъзел, който трябва да свързваш, кой с кого се е..л, кой на кой бил сестра, брат, майка, чичо, дядо , и в обратен ред същото, но в друга паралелна вселена. Мрачните тонове, ДЪЖДЪТ, невъзможната любов, всичко онова което правеше DARK толкова специален, бяха именно взаимоотношенията, връзките между героите. Сценарий и пак сценарий. Най-важното за един филм.Така всичко останало от замисълът до специалните ефекти, придобива харектер, атмосфера, стига до сърцето на една история.