Бягай“ е секси сериал. Нека да започнем оттам. Съблазнителен като опасна фантазия, от която се срамуваме, но така и не убиваме, защото именно връщането към нея ни поддържа живи. И не, не става дума просто за секс, въпреки че еротичните сценарии, реални или фикция, са чудесен източник на допамин. Централна роля в новия 7-сериен жанров хибрид на HBO играе друга фантазия, колкото универсална, толкова и трудно осъществима – да избягаме от досегашния си живот без никакво предизвестие, за да започнем отначало.

Руби (Мерит Уивър) седи в колата си, паркиранa пред търговски център някъде в Калифорния. В празния ѝ поглед се четат скука и тихо отчаяние. Телефонът ѝ звъни, изваждайки я от меланхоличния ступор. Съпругът ѝ я моли да се прибере вкъщи, защото някой трябва да приеме доставката на новите му тонколони докато той е на работа. Тя прави половинчат опит да се измъкне, но в крайна сметка обещава да бъде у дома по обед, когато пристига пратката. Следва рутинна размяна на „обичам те“ и Руби продължава да гледа тъжно през прозореца. Няколко секунди по-късно обаче получава съобщение, което съдържа само една дума: бягай. Обзема я паника, опитва да излезе, но вратата се удря в колата, паркирана до нейната. В погледа ѝ вече има нещо съвсем различно – объркано вълнение. След трескава минута на размисъл и с трепереща ръка тя все пак отговаря на съобщението, от някого на име Били. Съдържанието е същото: бягай.

run-hbo-review-i03-20200408

Малко по-късно Руби вече е на летището, където си взима билет за петчасов полет до Източния бряг. После я виждаме да препуска бясно из Grand Central Terminal в града, който никога не спи, но въпреки че бърза, успява да си купи лак за коса и червило. Очевидно ѝ предстои среща, за която иска да e красива. Но къде отива всъщност?

Руби и Били (Донал Глийсън) – мистериозният мъж, причинил тази еуфория, се срещат на влака от Ню Йорк до Чикаго с много конкретна цел. Преди 17 години, когато са гаджета в университета, си обещават, че ако единият изпрати съобщение на другия с текст „бягай“ и получи същия отговор, ще пътуват из Америка в продължение на седмица, а след това ще решат дали да останат заедно. Секси, нали? Какво би могло да се обърка…

run-hbo-review-i05-20200408

Творческият екип зад „Бягай“ има безупречна репутация за защитаване. Продуцент е мултиталантливата Фийби Уолър-Бридж – звезда и сценарист на сериала „Fleabag“, покорил света още преди да грабне няколко награди „Еми“ и „Златен глобус“. Идеята и сценарият на първия епизод са на Вики Джоунс – неин креативен партньор и един от най-близките ѝ хора. Двете пожънаха огромен успех с другия си съвместен проект, хитовия шпионски трилър „Убивайки Ийв“. Режисьор на по-голямата част от епизодите е Кейт Дени, която е ветеран в телевизионните продукции („Костюмари“, „Историята на прислужницата“). Изобщо имената, замесени тук, носят със себе си както престижа, така и риска на високите очаквания.

Един от най-вълнуващите аспекти на „Бягай“ е това, че Руби и Били не знаят нищо един за друг. Така нито те, нито зрителите подозират от каква ситуация са излезли, за да се осъществи внезапната им среща. В пилотния епизод двамата налагат мораториум върху личните въпроси за един ден – ясен знак, че въпреки любопитството си към другия не горят от нетърпения да разкажат собствените си истории. Но пътуването им е дълго и пълното неведение, в което се опитват да останат, започва да изглежда все по-нереалистично. Малко по малко разбираме, че привидно съвършеният живот на Били като известен мотивационен говорител и автор на книги за самопомощ съвсем не е приказен. Руби от своя страна се представя за старши архитект в голяма компания, но не звучи убедително. Всеки подозира другия в неискреност. В името на това да запазят собствените си тайни поне още малко обаче героите се задоволяват с абсолютния информационен минимум.

run-hbo-review-i04-20200408

Цялата тази неизвестност в комбинация с адреналина от бягството засилва още повече осезаемото сексуално напрежение между Били и Руби. Страстта, която са изпитвали един към друг в младежките си години, е мигновено пробудена. Заедно с нея се възраждат дребните спорове и закачливите подмятания, които изглежда са един от фундаментите в отношенията им. Истинско удоволствие е да наблюдаваш страхотната екранна химия между Глийсън и Уивър, които с лекота са чаровни и забавни, а в следващия миг – дребнави и емоционално незрели.

Основополагащата идея в „Бягай“ е драматургично благодатна, защото дава голяма свобода на сценаристите, но крие и много опасности. За съжаление след епизод 3, когато вече сме разбрали какво са оставили Руби и Били зад себе си и започва истинският екшън, все по-често поставяме под съмнение решенията на героите и правдоподобността на ситуациите, в които попадат. В по-голямата част от времето жанровата неопределеност на сериала е приятна (романтична/черна комедия-трилър?), но в някои моменти по-скоро пречи да приемем това, което гледаме, насериозно. Каквото и да е то.

run-hbo-review-i06-20200408

Донал Глийсън и Мерит Уивър са най-големите притегателни сили в „Бягай”. Уивър има зад гърба си две награди „Еми“ и тук отново се справя блестящо с комплексната Руби, която хем харесваме, хем не съвсем. Глийсън от своя страна е с натрупан опит в романтичните сюжети (комедията „Въпрос на време“) и в по-тъмните превъплъщения („Ex Machina: Бог от машината“, „Междузвездни войни“), а тук е неустоимо чаровен като не особено порасналия Били. С всеки изминал епизод двамата потъват по-дълбоко в последствията на решението си да избягат и единствено от тях зависи дали ще успеят да излязат от кашата, която собственоръчно са забъркали. Въпреки проблематичните драматургични решения „Бягай“ е интересен експеримент, който не се стреми да морализира или да образова: това е сериал, който иска да ви забавлява. Ако го гледате именно с тази нагласа, вероятността да му се насладите е голяма.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 Comments

  1. Аз трябва нещо да съм изпуснал относно сериалите и какви следва да са нашите очаквания, защото това нещо не ставаше за гледане още от първата серия …
    Въоръжен с информацията от тук, че първите три серии стават – седнахме най-официално готови да се развличаме….без успех.
    Не ни бе възможно да се отърсим от усещането, че гледаме актьори, които играят някакви герои – и изговарят някакви реплики … Това с мастурбирането в този кенеф на влака – please – this was not sexy, It was very unconvincing and gross really …
    Is she a good actress ? Maybe, I do not know that – but she does not come across as being sexy….

    на 30-тата минута го спряхме – и аз си мислех, гаси индустрията….- то лъжа върху лъжата –

    1. Принципно разбирам каква е основата на коментара ти. Сериалът в по-голямата си част е two-hander и за мен е стилизиран – диалозите и ситуациите не са 100% реалистични. Принципно Вики Джоунс и Фийби Уолър-Бридж започват като театрали и според мен това тук се усеща доста. На ми пречеше до един момент, след това вече нещата започнаха да стават твърде удобни и нагласени и стилизацията излезе извън контрол. За мен до 3-ти епизод имаше смисъл, защото много ми харесва идеята в центъра на сериала – the one who got away. Онази връзка, която ни е белязала завинаги и какво би се случило ако имаме втори шанс. До трети епизод се разглежда тази тема, после всичко минава в друга плоскост и на друга скорост. С риск да прозвуча леко повърхностно с това изказване – за мен „Бягай“ е повече женски. А за това дали сцената в тоалетната, когато мастурбират заради сексуалното напрежение е gross – животът като цяло е gross и messy. Не мисля, че идеята е била тези сцени да са секси или да ни погъделичкат 🙂

  2. В ядрото на цялото нещо има едно противоречие – и то касае не само този конкретен пореден сериал, а природата на индустрията.
    Да имаш повече от нещо не е гаранция, че то ще е по-хубаво. Ако имаме две церемонни Оскар на година и три фестивала Кан – това няма да доведе до повече по-хубави неща за публиката, а ще обезцени това, което имаме в момента. Да не споменавам Междузвездни войни, че това е болна тема за повечето тук (не за мен).
    Оказва се, че и повече Фийби Уолър-Бридж може би води до подобен резултат. Флийбаг е deliciously feminine и с театрални корени, но резултатът е от съвсем друг порядък. В Crashing, който ни срути от смях, също има стилизация, която дори не я забелязваме, защото от него струи свежа оригиналност и остроумие.
    Нетфликс (Бог да ги поживи) инвестират все повече в оригинално съдържание – 2018-та 85% от 13 милиарда са за това. Когато 2019 темпът на растеж на нови абонати въпреки тези грамадански инвестиции се забавя какво прави Нетфликс ? Инвестира повече пари.
    Какъв е резултатът ?
    През 2012 един нов абонат е струвал USD 308, през втората половина вече струва USD 581. Това е ръст от над 84%. Наличието на повече сериали довело ли е и до художествено подобряване в размер на 84% ?
    Къде е противоречието в крайна сметка ?
    В това, че само художници и артисти могат да решат въпроси, които са художествени – Ако ти трябват успешни продуукции на талантливи автори, за да се увеличават приходите ти, а твоите инвестиции вместо до това, водят до все повече дългове, които застрашават въпросния бизнес модел – значи има напрежение между нуждата на индустрията да расте и печели повече и простият факт, че в креативният процес има елемент на магия, която не може да бъде изчислена, измерена, планирана и организирана.
    Fleabag и Crashing са чудесни и специални, защото са имали автори, които са чудесни и специални, а не защото една индустрия има ресурси за нови и нови проекти.
    Run е продукт, който е бил необходим най-вече на индустрията – и няма да добави нищо към живота на никой от нас.

    1. И жените със средностатистическа външност имат нужда от лябоф : (