Цар Лъв / The Lion King

Когато говорим за анимациите на Дисни, говорим за детството си, за формативните си години, за много от нас това е първата среща с магията на киното. Принцесите и принцовете, остроумните животни-придружители, Мики Маус и Доналд Дък – всички те са изключително голяма част от попкултурата и са неразделна част от изграждането ни като хора и като киномани. И във всичките тези разговори, „Цар Лъв” винаги е бил нещо друго. Това е едно друго ниво, това е Шекспир, това е Елтън Джон, Хакуна Матата, за много деца това е и първият травматичен спомен, и първият кино триумф. И докато поздравявам Джон Фавро за амбицията му да се захване с новата версия на тази така обичана икона, честно ще си призная, че аз няма да препоръчам на никой родител с малко дете да представи тази версия на сега-формиращия се човек.

Реално му няма нищо лошо на новия „Цар Лъв”, от гледна точка на това, че той е до огромна степен същият филм, сцена по сцена пресъздаден от анимацията с много малки разлики. Най-важното в целия проект – фотореалистичната 3D графика, изглежда невероятно. Първите кадри, когато се връщаш отново към изгрева над африканската савана под всеизвестното Зулу припяване, гъделичкат и събуждат най-милите детски спомени в теб. След това първите 10-15 минути те държат прикован, зяпнал в удивление към екрана, защото анимацията наистина изглежда като документален филм на National Geographic, особено в по-широките кадри. Фотореализмът се губи само в много близък план, защото когато животните говорят и трябва да имат изражения, очаквано са леко антропоморфизирани.

Вероятно заради този търсен визуален реализъм обаче, са премахнати някои от най-запомнящите се и прекалено „анимационни” сцени от оригиналния филм. По време на „I Just Can’t Wait To Be King“ това е компенсирано сравнително окей, защото е обърнато към всичките малки животни и завършва доста сладко, с малките поемащи главна роля на водопоя. Не е кулата от животни, която се събира да възнесе Симба в анимацията, но е добра алтернатива. Мен лично най-много ме е яд за „Be Prepared”, тъй като песента на злодея е основна част от всяка Дисни анимация. Тук обаче, именно заради търсения реализъм, няма как хиените да маршируват, заобиколени от избухващи разноцветни гейзери, но това не е заменено с нищо толкова грандиозно и плашещо, което за мен е ужасна загуба.

Иска ми се много да не съм прекалено негативна, защото наистина филмът не е обидно зле по никакъв начин, даже има доста неща, които си работят супер, най-вече озвучаващият актьорски състав. Очаквано сияещите звезди са Тимон и Пумба, в чиито роли влизат Били Айкнър и Сет Роугън. Химията между двамата работи на пълни обороти и когато те се появяват, филмът се задвижва осезаемо. Доналд Гловър вкарва едновременно наивност и детерминация в младия Симба, откъм песните обаче неминуемо е засенчен от Бионсе, особено по време на легендарната „Can You Feel The Love Tonight” – силата на гласа и изпълнението на Бионсе са такива, че Гловър практически изчезва. Моят личен любимец Джон Оливър е идеално невротичен като Зазу, а най-добрата новост са двете хиени Камари и Азизи с гласовете на Кийгън-Майкъл Кий и Ерик Андре. Естествено, в днешно време не може да има шегички с някой толкова очевидно ментално затруднен, както беше едната хиена в оригинала, така че сега това са просто двама загубеняци, които постоянно се карат за лично пространство, което работи и комедийно, и като тематика.

Завръщането на Джеймс Ърл Джоунс в ролята на Муфаса беше може би най-добрата новина, която научихме още докато филмът се подготвяше, и получихме точно това, което очаквахме – едва ли някой друг можеше да поеме тази роля със същото достойнство и тържественост. Чиуетел Еджиофор също е идеално на място като Скар, въпреки споменатата му отнета възможност за голяма песен. Модернизацията освен това личи в женските персонажи, които доколкото позволяват времето и историята, имат очевидно повече собствено мнение и им е дадено да взимат собствени решения – и Сараби (Алфри Уудард) от лъвската страна, и Шензи (Флоренс Касумба) от хиенската, имат повече какво да правят, отколкото да стоят там и да им бъде нареждано.

Не мисля, че вината за това, че филмът не работи, както се надявахме, е на Джон Фавро, въпреки че като режисьор той трябва да поеме отговорността. Смятам, че той е взимал всичките правилни решения, наел е правилните хора, изградил е визуално наистина впечатляващ филм, каквато му е била задачата, особено след огромния успех на „Книга за джунглата”. Проблемът е именно, че в „Книга за джунглата” от оригинала имаше накъде да се гради нагоре, да се търси подобрение, както визуално, но така и чисто сюжетно и в персонажите. Такава нужда в „Цар Лъв” няма, затова не са виновни и сценаристите – как се надгражда над съвършенството? И визуалното модернизиране, ами честно казано, на кого му трябва реализъм и притъпени цветове, вместо магията на перфектната, почти изцяло ръчно рисувана анимация?

Май забравих да спомена – „Цар Лъв” разказва историята на младия принц Симба, обучаван от баща си, цар Муфаса, как да бъде добър бъдещ владетел и закрилник на лъвските земи в Африка, как всичко живо е свързано в кръговрата на живота, заради което всички същества трябва да бъдат уважавани. Когато Муфаса загива трагично, злият чичо Скар прогонва Симба и узурпира трона, а младият лъв е отгледан от бубоядящите Тимон и Пумба, научен да не му пука за нищо и да няма грижи. Скар опустошава лъвските земи и старата приятелка на Симба Нала трябва да го убеди да се завърне и да поеме отговорността, за която е роден и отгледан.

Проблемът с новия „Цар Лъв” основно е, че няма собствена магия, извън тази на оригиналния филм. Например „Аладин”, който гледахме преди месец, имаше собствен чар, оригиналът е също толкова прекрасен и му е отдадена всичката заслужена почит, но новата версия имаше и нещо, което си беше магическо само по себе си. С „Цар Лъв” седиш, чакаш си любимите песнички, чакаш си същото толкова травматичната сцена, дори и толкова години по-късно, чакаш си Тимон и Пумба. Но не получаваш нищо, което не е недостойно напомняне за старото.

Не разбирам нищо от гледане на деца и не бих си позволила да давам съвети по родителстване, но специално за този случай ще кажа това – не цакайте децата си с „евтини” (много, много скъпи всъщност) имитации. Предложете им най-доброто, за да имат и те милите детски спомени, които ние имаме. Пък като пораснат, и съответно вече порасналите в момента, така от любопитство, може да погледнат един талантлив режисьор и едно студио с всичките пари и технологии на света, как не могат да се доближат до истинската гениалност от 25 години по-рано.