Гледахте ли вече новия филм на Дани Бойл? Ако не сте, направете го!

Нарочно и съвсем тенденциозно започвам това ревю със заключението, защото не може да сме сигурни какво ни очаква – дали няма да ни изненадат токов удар, обръщане на полюсите на Земята или глобален катаклизъм, който ще заличи съществуването на неразумното човечество. За всеобщо (в случая, особено лично) щастие, всички ние сме наясно кои са „великолепната четворка”, гордостта на Ливърпул и общо взето, едни от най-великите музиканти на всички времена, създали прецедент в световната култура на ХХ век – The Beatles. И изведнъж, на финала на второто десетилетие на ХХI век, двама уважавани (и доста прошарени) кинотворци решават да променят хода на еволюцията в рамките на два часа филмово време – това са Ричард Къртис, отговорен за написването на „Черното влечуго”, „Четири сватби и едно погребение”, „Нотинг Хил” и „Наистина любов”, и Дани Бойл, който също е част от индустрията повече от 30 години и е режисирал култовите „Плитък гроб”, „Трейнспотинг”, „Плажът” и „Беднякът-милионер”. Филмографиите и на двамата автори са обемни и изключително впечатляващи, а с „Вчера си е за вчера” добавят и първото си съвместно сътрудничество.

yesterday-review-img05-20190716

Техният разказ е за един пишман-музикант, роден в индийско семейство във Великобритания, който може да пее уж -добре и да свири прилично, но никак не го бива с композирането. Едно приятно момиче, очевидно влюбено в него, го подкрепя и окуражава безрезервно в ролята на „мениджър”. Ала изневиделица, в една тъмна британска нощ юнакът с китарата катастрофира и по магическо съвпадение в същия момент за няколко секунди целият свят се изключва от вселенския поток на съзнанието… И после всички се събуждат без никога да са пили кока кола и да са чували за „Бийтълс”…

Постепенно младежът осъзнава, че може би той е единственият, съхранил знанието за съществуването на техните песни и решава да си ги припомни, а същевременно околните изпадат в див възторг от композиторския му талант. В един момент Джак Малик (така се нарича скромния и откровено невзрачен младеж) осъзнава, че може би не трябва да се противи на всеобщия възторг, въпреки че от самото начало изпитва ужасни угризения по повод откровеното плагиатство – и стъпка по стъпка съвременната музикална индустрия го поглъща, за да го изплюе като продукт, подходящ за масова употреба… И тъй като това е британска киноавантюра с великолепен лайтмотив – „The Beatles”, техните песни звучат в най-различни ситуации, съчетани умело в развитието на действието, и финалът естествено предлага щастлива развръзка. „Вчера си е за вчера” трябва да бъде видян. Но… съвсем друг е въпросът за това какво не ми харесва в цялостната концепция на филма.

yesterday-review-img06-20190716

При все майсторското, умело подреждане на всички компоненти на разказа, впечатляващите масови сцени и прецизния професионален подход към всички детайли, аз не усетих този филм като творба на Дани Бойл – на мен ми липсваше неговият почерк, може би затова филмът се е получил някак… средностатистически. И макар в първия момент, когато всеки потенциален зрител чуе синопсиса на историята, да си мисли „е, защо ни е нужно това и кой ще гледа нещо, в което се разказва за „Бийтълс”, допълнителните магнити за внимание се оказват именно имената на сценариста и режисьора. Уви, аз лично очаквах много повече авторско присъствие и от двамата.

Включването на Ед Шийрън, превърнал се в съвременна музикална звезда, но който – слава на вселенския разум! – осъзнава незначителността си пред песните на „Бийтълс”, е до известна степен идейно именно защото неговите реверанси към изгряващата звезда на Джак доказват как през 60-те години на ХХ век това рижаво недоносче би бил никой, сравнен с композиторските умения на Ленън и Маккартни. Не мога да не му призная приятното чувство за автоирония – Къртис може да е написал сценария с негово участие, Бойл може да го е поканил, но ако беше малко по-самовлюбен, Шийрън можеше и да откаже… Разбирам, че той е тоталният визуален контрапункт на чаровния, но не особено привлекателен младеж от индийски произход, на който са избрали да поверят „възродителната” мисия, но това не ме кара да харесвам нито идеята, нито Шийрън.

yesterday-review-img08-20190716

Референциите съм различните песни на „Бийтълс” са умело вплетени в сюжета и според мен това е приятно за тоталните познавачи на тяхното творчество, но за всички останали, което означава почти 95% от зрителите на филма и особено младите поколения, някои епизоди като пътуването до Ливърпул или кадрите в църквата с гробището ще предизвикат недоумение. Изключително много ми допадна включването на Джеймс Корден (нали помните какво направиха миналата година той и сър Пол Маккартни?), който в момента на допълнително зареждане на балона на славата, върху който се понася младият Джак Малик, го бъзва сериозно (дори и само във въображението на гузния младеж) с поканата към двама от „истинските” автори на неговите песни (колко от вас зърнаха деликатния намек за корицата на „Abbey Road”?).

Добро попадение беше и идеята да присъстват двама независими наблюдатели на възхода на Джак, които точно като него пазят спомена за свят, в който песните на „Бийтълс” са… втъкани в самата му същност. А за един специален епизод, който ме изненада изключително много с нелепост и философски „прозрения”, поднесени с плакатна декларативност, дори не искам да се сещам. Ясно е, че при различно стекли се обстоятелства с променено минало и бъдещето ще бъде променено, но за мен появата на един от образите на филма си остава кощунство…

yesterday-review-img07-20190716

Не мога да не призная нещо като сериозно постижение на Бойл и Къртис – те много тънко и изключително умело се ебават с мехурестата поп-индустрия, която бълва пуканки и въздух под налягане под формата на „звезди за един ден”. Много добре им се е получила и грандиозната сатира с „Грамадната мениджърска среща” (или както там точно я бяха кръстили), а също изборът на „Help!” за песен, с която да се взриви от покрива на хотела многохилядната публика на плажа е удар в десетката.

И сега ще се върна към началото на този текст – не пропускайте да видите „Вчера си е за вчера” не само защото песните на великаните от миналото звучат добре в съвременния контекст, но и защото на поколенията, които растат в момента, трябва да им бъдат поднесени във вид, удобен за консумация. И колкото и недостатъци да откриете – преглътнете ги в името на каузата „образование”. За наше щастие Вселената си е същата и пулсира с нотите на „The Beatles”!

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Хубаво ревю – може да хвърля едно око на филма 🙂

    P.S. Поредното кино заглавие, което можеше да бъде преведено с една дума, без да загуби тежестта си, а вместо това някой малоумник е решил да го усложни и побългари…

  2. БеГе заглавието е адски смотано, ама са отишли в тая посока, за да се разграничат от филма на Иван Андонов… или поне това е единственото логично обяснение. Ако зависеше от мен, бих оставил името на английски.

    1. Съгласен за сравнението с Иван Андонов. И да – аз също не бих превел заглавието на филма.

  3. Общо взето филмите на Ричард Къртис – като сценарист и като режисьор винаги първончално са носили негативна пренебрежителна оценка от критиката, а с времето се превръщат в любими на зрителите, дълбоко влезли в сърцата. Дори само като анотация този филм звучи адски интересно и ще го гледам с кеф. Имам усещането, че може да не е шедьовър, но ще ме зарадва и зареди.

  4. Страхотно ревю. Единствено не съм съгласен защо да няма поглед какво би станало, ако не беше онзи 8 декември, а в допълнение Робърт Карлайл, макар и неспоменат във финалните надписи, се справя невероятно с тази роля. Значи в тъпотии като „Форест Гъмп“ няма проблем да има Джон Ленън, а във филм за „Бийтълс“ е кощунство?
    Все пак да се повторя – страхотно ревю и в 99% съм напълно съгласен 🙂

  5. Не разбрах, това пародия ли беше, или подигравка с Бийтълз.
    Един нескопосан идиец, придружен от най-различни етноси, които най-вероятно до филма не са и чували за тази група, правят отчаяни опити да са интересни и забавни.
    Отчаян опит на заглъхващи профисионалисти, които опитват с една не толкова нова идея, отново да привлекат публиката.
    С бюджет от 26мил. , и актьори от кол въже + плоски шегички, едва ли това е възможно.
    Опростяване и маргинализиране на прекрасната музика.

  6. Великолепен филм.
    Просто резюмиран, сюжетът звучи странно и дори тъпо, но на екран нещата придобиват хитър, хомогенен и много приятен облик. Дани Бойл доказва големия си майсторлък в този аспект.
    Да не говорим за великолепната музика на The Beatles, която обезпечава всичко. Това е изумително изкуство, чиито качества се катализират неимоверно чрез нестандартния сюжет, изпъстрен с удачни метафори.
    Това е филм за хора с висока музикална чувствителност и култура. Вълнуващата му текстура обезличава напълно няколкото бегли слабости и неизбежните клишета.
    Мислех, че „Yesterday“ ще е някаква карикатура на чудния „Across the universe“, но той се оказа също толкова силен.