Кейт Бланшет в откровено интервю за каузите, правата на жените и Харви Уайнстийн

Броени дни остават до мига, в който Кейт Бланшет ще седне на президентското място в журито на 71-я филмов фестивал в Кан, който ще се проведе от 8 до 19 май. Преди това да се случи обаче, Variety ни дават възможността да се насладим на обширно и откровено интервю, в което австралийската актриса и двукратна носителка на наградата „Оскар“ за първи път споделя мислите си за наболелите теми и проблеми, които разтърсват киноиндустрията.

Бланшет несъмнено е една от най-добрите и влиятелни актриси на нашето време и като един достоен, социално ангажиран творец, е често лице и глас в борбата за различни каузи. През изминалата година посещава бежански лагери, клиники и центрове за жени в Бангладеш като посланик на добра воля. Участва в други мисии в Ливан и Йордания като се среща с бежанци и лица без гражданство, които са били разселени от сирийския конфликт.

Политически ангажирана ли сте?
Кейт Бланшет: Не виждам, как някой може да не бъде в днешно време. Но мисля, че нещата ни връхлитат от всички страни, не непременно в строго политически аспект. По-скоро го усещам като загуба на граждански права или заплаха за моралните устои на обществото. Понякога културата трябва да се промени отвътре навън. Да разтърсим основата, за да се случи промяната. Изключително оптимистично съм настроена към неизбежните, позитивни промени в посока на равенството, които застават срещу страха и трудностите.

Какво ви задвижва, мотивира?
КБ: Да общувам с интересни хора, по-добри, по-ангажирани, такива, които не мислят като мен. Интересуват ме неочакваните открития, невидимите врати, които съм пропуснала. Като това да вземеш книга, която някой ти е препоръчал, или да посетиш изложба, или да чуеш нечия история. Наскоро бях в Атланта и се натъкнах на лекар, който ми разказа за честите случаи на трафик на деца в областта заради международното летище там. Щом се отвори тази врата, не мога да я затворя.

Смятате ли се за активист?
КБ: Като актьор, не мисля, че работата ми е да казвам на хората какво да мислят. Така че дали съм активист? Да. Част от това, което ме движи в работата ми, е да откривам онова, което прави хората силни, да откривам защо правят онова, което правят, но също така и да намирам общото, да се свързвам с тях. Ако изкуството изобщо има някаква функция, то тя е да формира емпатични връзки между възможното и невъзможното. Затова винаги казвам „Защо правят това? Защо се случва това? Как се случва?“. Ако не си ги задавах, мисля, че щях да бъда в друга професия.

Интервюто засяга още темите за неравноправното заплащане на актрисите спрямо актьорите и зачестилите обвинения в сексуален тормоз в Холивуд. Актрисата старателно подчертава, че трябва да се прави ясно разграничение какво е и какво не е сексуален тормоз. След като през изминалата есен избухнаха скандалите около Харви Уайнстийн, не един или двама други негови колеги (не е нужно да назоваваме имена) бяха заклеймени без вина. Разликата при Уайнстийн е, че за него от години се води архив (макар засекретен) с доклади и полицейски записи, а в момента полицейските управления в Ню Йорк, Лос Анджелис, Бевърли Хил, а дори и Скотланд Ярд водят разследване на обвиненията срещу него.

Бланшет споделя и разочарованието си за намесата на Уайнстийн като изпълнителен продуцент на филма „Каръл“, който през 2015-та г. е един от основните претенденти за „Оскар“ с цели 6 номинации, сред които и за актриса в главна роля. Филмът не е първи съвместен проект за двамата. През 2004-та г. Уайнстийн продуцира „Авиаторът“. Тогава Кейт печели първия си „Оскар“ – за най-добра актриса в поддържаща роля. „Каръл“ тръгва в киносалоните на The Weinstein Company на 20 ноември 2015 г. и печели едва 12.7 млн. долара в американския боксофис.
По темата Бланшет споделя: „Не мисля, че той разбираше или подкрепяше и предишния филм на Тод „I’m Not There“. Мисля, че асоциацията му не помогна особено на филма в боксофиса. Ако един филм не попадне в класациите за приходи, това не означава, че не достига до публиката. Вече има толкова много платформи за разпространение. Трябва представите ни за успешен филм да се разширят.”

Предлагаме ви и още извадки от интервюто:

Нека поговорим за равенство или в този ред на мисли, за липсата му. Могат ли жените да присъстват равностойно в бизнес, в който всички водещи компании са оглавявани от мъже?
КБ: Хората трябва да разберат колко застоял е въздухът, а жените са тези, които казват „Отворете прозореца да се проветри“. Мисля, че тази стена е вече свалена. В нея имаше пукнатини от невероятно дълго време и се опитваме да се справим с всичко това. Не само жените са пренебрегнати, а също и мъжете, хората с различна сексуална ориентация, с различна етническа принадлежност. Да, нашата работа е да сме креативни, но най-важната ни задача е да сме безстрашни. И аз мисля, че ние безстрашно се опитваме да се справим с тези проблеми в тази индустрия.

Несъответствията в заплащането се превърна в основен наболял въпрос за някои от най-известните жени знаменитости. Като една от най-големите звезди в света, чувствате ли, че не получавате справедливо заплащане?
КБ: Абсолютно. Имаше един проект, който отказах наскоро, и казах „Много съжалявам, но знам какъв ще бъде плакатът“. Знаех от самото начало как ще изглеждат рекламните материали за филма – аз в цял ръст, рамо до рамо с моя колега актьор, напълно наравно. Снимките и кампанията щяха да бъдат много забавни, но знаейки цената си и факта, че щях да работя усърдно и всеотдайно, колкото и той, не разбирах защо моят труд няма да бъда равностойно заплатен. Нямаше преговори, затова отказах филма.

Вие подкрепяте публично жените, които имат смелостта да излязат и да говорят за сексуалния тормоз, на който са били подложени.
КБ: Абсолютно. Мисля, че има много хора в популисткото движение, които се чувстват нечути, незабелязани, безгласни, затова и искат да се включат в такова движение. Имам предвид, Боже, няма ли да е революционно да се вгледаме в аутсайдерите в тези движения и да намерим точка на пресичане? Много често не виждаме общото между тях, поради политически причини.

Някога били ли сте сексуално тормозена?
КБ: Е, има видове, нива на сексуалния тормоз. Била съм притискана, разбира се, и не знам дали има много хора, които не са били.

Работила сте в много филми с Харви Уайнстийн, включително „Талантливият мистър Рипли“. Държал ли се е непристойно с вас?
КБ: С мен, да. Мисля, че той, като повечето хищници, примитивно дебне по-слабите. Останах с лошо чувство спрямо него. Той честно ми казваше „Ние не сме приятели“.

Какво имаше предвид с това?
КБ: Аз не исках да правя онова, което той искаше от мен. (Когато я помолихме да бъде по-конкретна, тя отказа.) Много са ми интересни хората, който са пристъпили границите на обидното и моралното, хората като Харви, и има много мъже в тази индустрия, които са правили това. Той е пример за това, защото за съжаление, е точно този определен тип мъж.

Интересувам се от тези, които са били разследвани. Трябва да наложим правен прецедент. Част от мисията на Time’s Up е да помогне на онези, които не могат да си позволят да се защитят сами и да работим заедно към изграждане на равноправна, прозрачна и безопасна работна среда. Само с легални мерки можем да променим нещо в по-добра посока, защото каква е ползата просто да се оплакваме и да наливаме масло в огъня с интриги? Има предостатъчно такива хора.

Мислите ли, че Харви може да влезе в затвора?
КБ: Надявам се. Последният път, когато проверих, изнасилването беше престъпление. Мисля, че е важно да се възползваме от съдебната система. Тя е основополагаща за демокрацията и бива нападана от много страни.

Какво мислите за обвиненията, които повдигна Дилън Фароу срещу баща си Уди Алън, с когото също сте работили?
КБ: Очевидно Дилън Фароу живее в свят на огромна болка и ако делото не бъде доведено до край, то трябва да се преразгледа в съда, защото там е мястото, където тези неща се разплитат. Аз идвам от Австралия, където филмовата култура и бизнес са изключително нейерархични. Затова когато дойдох да работя в Америка, тази йерархия за мен беше огромен шок и много ме отблъсна. Не реагирам добре, когато някой от екипа, без значение мъж или жена, става жертва на вербално насилие или не бива оценен достатъчно за работата, която върши. Свикнала съм да работя в екип и държа атмосферата и средата да са творчески, за да бъдем смели. Но за това е необходимо доверие.

Не е подмината и тазгодишната носителка на „Оскар „за най-добра актриса Франсис МакДорманд, която ни разгроми с изпълнението си в „Три билборда извън града“. Двете си партнират в „Paradise Road“ от 1997 г.

Чухте ли разтърсващата реч на Франсис МакДорманд на Оскарите?
КБ: Да, по дяволите! Това е един от върховете тази година. Фран е прекрасна, тя е един от най-истинските хора, които познавам. Тя не се страхува да посочи слона в стаята. Помня, когато завърших актьорското училище и участвах в първата си пиеса, и тази голяма, известна, много уважавана театрална актриса, играеща главната роля, ми разказваше за това какво значи да си водещата актриса в представлението: „Това не значи, че имаш най-много текст. Не значи, че участваш в най-много сцени. Това е част от работата ти, но ти трябва да поведеш цялата трупа. Ти си част от онова, което определя каква ще бъда атмосферата в залата. И трябва да бъдеш наясно с това, че водиш всички“. Хората говорят затова как актьорите в Холивуд се събуждат и започват да дават прочувствени речи. МакДормънд не го направи. Тя беше истинска водеща актриса. Не само заради невероятната работа, която вършеше. Тя каза „Тази година съм избрана за водеща актриса, затова аз ще водя разговора“. И това е част от работата ти, защото когато достигнеш едно определено ниво в индустрията, ти добиваш правото да се изказваш за всички онези, които идват след теб, и ако можеш, да улесниш пътя им.

А какво мислите за последните ѝ думи „клауза за равнопоставеност“?
КБ: Това е лакмус тест, не мислите ли? Нямаме какво да губим, освен прогреса.

Тук може да чуете речта:

Скоро ще можете да гледате Кейт Бланшет в арт инсталацията „Мanifesto”, която ще тръгне с редовни прожекции в Дом на киното, както и в „Бандитките на Оушън“ на Гари Рос, чиято премиера е 8 юни. През есента ще я видим в „The House with a Clock in its Walls“ на Илай Рот редом до Джак Блек.