Две малки сърчица… четири очи...
Плакали цял ден и нощ.
Тъмни очи, плачете защото – да се видите, не можете.
Да се срещнете – не можете.
Когато момчето е красиво и чаровно
Кой би имал сили да го отпрати
Сърцето ще да е от камък,
ако не обикне момчето.
Мене майка ме застави
да се не влюбвам във момчето.
Но аз ще го прегърна със ръце
и ще го обичам докато съм жива.
Като откровение на ангел се леят стиховете на известната полска народна песен „Две сърчица” от устата на актрисата Йоанна Кулиг в първия трейлър на „Cold War”, който можете да видите малко по-долу. Гениална идея за скоростно поставяне на публиката в контекста на времената – да смесиш фолклорен текст, изпян от ансамбъл „Мазовше” създаден през 1948 г. от Министерството на културата на Полша, с меланхолични джаз ритми.
„Cold War” вече разплака Джулиан Мур, а след прожекцията в Кан цялата зала аплодира възторжено филма повече от 20 минути. Режисьорът Павел Павликовски („Ида”) грабна и статуетката за най-добра режисура и се превърна в първия поляк печелил престижната награда, успех с огромна значимост за полското кино – сравним със „Златната палма“ на „Пианистът” от 2002 г. За справка, полска продукция не е участвала в състезателната програма на Кан от 37 години.
„Cold War” е сърцераздирателната история на невъзможната любов между мъж и жена, пламнала в руините на следвоенна Полша. Различните прослойки, от които идват, несъвместимите им темпераменти и пречките, породени от политическата ситуация и неочакваните обрати на съдбата предопределят сложните им отношения. Чувствата обаче не им дават мира и те се борят за любовта си десетилетия наред. Началото на романса е през 50-те години в сталинистка Полша, а по-късно пътищата им минават през Берлин, Югославия и Париж. Музиката е ключов елемент във филма, като освен полски народни песни и джаз, рефрени от парижките барчета ще ни помагат да усетим какво точно им е на душите и сърцата на двамата влюбени. Томаш Кот партнира на Йоанна Кулиг, а компания им правят Агата Кулеша и Борис Шиц.
„Cold War”, също като „Ида”, е заснет в черно-бяло и форматът на кадрите е отново в съотношение 4 към 3 или 1:1.33. И ако „Ида” бе перфектно заснет, тук операторът Лукаш Жал стъпва още по-нагоре. Всеки кадър е уникална фотография, а нежните движения на камерата галят персонажите, знаейки колко крехки са те. На моменти тази тайнствена поетика в сцените от трейлъра напомня на „Last Year at Marienbad” на Ален Рене от 1961 г. Филмът вече е сравняван с „Казабланка” и „Ню Йорк, Ню Йорк” на Скорсезе. На въпросите защо отново е избрал да снима в черно-бяло, Павликовски отговаря:
Мисля, че това е най-откровеният и честен прочит – през черното и бялото. Полша през 50-те е едно много сиво място, липсва контраст, трудно е да се говори за цветове. Не го правя поради носталгия, просто почувствах, че така ще е най-добре, а и добавя митологична нотка.
По-долу можете да видите кратък откъс от „Cold War”, излязъл покрай премиерата в Кан, както и няколко снимки.
Павликовски пише сценария с Януш Гловацки, а Катажина Собайнска и Марсел Суавийнски сътворяват сценографията. До момента няма информация дали „Cold War” ще посети българските и американските киносалони, но сме сигурни, че Павликовски отново ще е претендент за „Оскар“ догодина.
Премиерата на „Cold War” в Полша е 8 юни.
Жестоко. Очертава се добър ноември. Или март догодина.
Доста любопитно.
уочлистед
Да, доста е интригуващ, дори да звучи като тотално клише. Използва спомени от детството, когато баща му го е водил да плават с лодка(сцената, в която Зула и Виктор лежат на поляната), а също и впечатленията си от пътувания до Сплит. На пресконференцията в Кан си призна, че родителите му, които са вече покойници, имат много сходна на персонажите от филма съдба. Усеща се и влиянието на италианската култура. И сега като се замисля, споделя елементи с „Loves of a Blonde“ на Милош Форман. Павликовски е отявлен фен на Чехословашката нова вълна.
Много кино струи от трейлърчето :). Разбирам защо се е харесал толкова. Притежава дори някаква доза ноар усещане, и виждам защо има сравнения с Казабланка. Не съм сигурен за Ню Йорк, обаче, но и той е много специфичен филм, нещо като повратна точка в кариерата на Скорсезе (лично наблюдение). Аз на Павката съм гледал само My Sumer of Love (Ida е ясно, че ще го видя някой ден :(). Питам се къде е нашият „Павел“, обаче :(, т.е. кога ще се появи.
Интересно как прави от клишетата нещо истинско и качествено. Същото беше и с „Ида“. И да имаме нужда от български режисьор, който да прегърне изцяло родната култура и да я постави на екран „както си требе“. И тук не иде реч за напъни да се показваме пред другите, напротив, една откровена история би била напълно достатъчна. Не сме нито по-тъпи, нито по-малко талантливи от поляците. Трета година живея тук и ми прави впечатление, че просто те имат по-ясен и простичък модел как да стиковат идеи и концепции, така че да са вървежни за неангажирания зрител.
Да е просто не е ли най-сложното ?….