Посоки

Сигурно сте забелязали, че напоследък има някакво раздвижване около българското кино. За съжаление, в случая под „раздвижване” нямаме предвид по отношение на качеството (засега светлина в тунела практически не съществува, с колкото и фестивални награди да се бием по гърбовете), а на количеството – в най-скоро време ни предстои да се срещнем с няколко големи филма, сред които „Възвишение” на Виктор Божинов, „Вездесъщият” на Илиян Джевелеков, „Безкрайната градина” на Галин Стоев и обектът на конкретната ни новина, „Посоки” на Стефан Командарев.

Всъщност „Посоки” е натоварен с известни очаквания и за „качество”. Филмът беше селектиран в официалната конкурсна програма „Особен поглед“ на фестивала в Кан, което си е сериозен успех, а след това спечели и специална награда на журито за „изключително художествено постижение” на актьорския екип на фестивала в Сараево. Освен това на Стефан Командарев дължим и най-големия културен успех на български филм от последните години – достигането на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (който, за протокола, не е сред любимите ни) до финалната деветка за „Оскар” за чуждоезичен филм, преди официалното обявяване на петте конкретни номинации.

Дали тези очаквания ще се оправдаят или ще имаме поредния случай на „надежда всяка тука оставете”, тепърва предстои да разберем. Вижте обаче дали първият трейлър на филма няма да ви даде някаква идея „как ще падне монетата”.

Коментарите оставяме на вас. Лично ние не виждаме нищо, което да ни кара да си мислим, че надеждите за нещо наистина качествено са оправдани.

Хвърлете едно око на официалния синопсис, ако случайно трейлърът не ви е бил достатъчно ясен по отношение на историята:

В рамките на двадесет и четири часа в шест софийски таксита се случват шест истории, повлияни от абсурдите и проблемите на днешната българска действителност. Всички те са обединени от една смърт, която ще даде шанс за нов живот. Шофьорите на таксита са водещите герои, които често са най-точните свидетели на действителността, включително и от тъмната й страна. Някои от тях са принудени да бъдат психолози и терапевти, понякога спасители, други са агресори, трети са жертви. Те са част от истинския живот. Останалите герои на тези истории са клиентите на такситата – различните лица на българското общество. Редуват се както драматични, така и комични епизоди из нощна София.

Режисьор на „Посоки” е Стефан Командарев („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Съдилището”), който е и сценарист заедно със Симеон Венциславов. В ролите са Ирини Жамбонас, Асен Блатечки, Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Николай Урумов  и др.

Премиерата е 26 януари.

13041114_535236439970261_7924718250039567293_o
Има ли бъдеще за „застреляното“ българско кино?

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Аз лично очаквам с нетърпение филма, заради отличния български актьорски състав.
    Трейлъра наистина не е силната страна на представянето.
    Но играта на Зуека, Денолюбов, на Добрин Досев , Димитър Баненкин, и останалото съзвездие, е главното заради което да се види филма.
    Не случайно Ума Търман, според информациите, е предложила колективна награда за актьорския състав на продукцията.
    Успех!

    ПП – дейността ми е в музикалното изкуство, но окото ми веднага забеляза една дразнеща грешка в монтажа на трейлъра – от 30-тата секунда започва диалог между героите на прекрасната Ирини Жамбонас и великолепният Юлиан Вергов. Тук камерата я снима по време на престой на светофар, и после на пътуване, докато му задава втори въпрос. А той през цялото време отговаря, докато са на един и същи светофар… на „ЗНАЧИ ЕМИГРИРАТЕ“ се вижда, че се движат, докато на „ТОВА ВЕЧЕ НЕ Е ЕМИГРАЦИЯ…“ се вижда отзад, че са още на същия светофар, като в началото.
    Критиката е по-скоро съвет, ако може да се поправи по някакъв начин. Пак казвам – без да съм специалист. Или – да не дава Господ – т.нар. хейтър.

    Много, много се радвам на филма.

    УСПЕХ!

    Отговор

  3. Така и не се научихме да монтираме трейлъри… Само на „Възвишение“ последния трейлър е доста добре в това отношение. Иначе на Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и „Съдилището“ ми харесаха, тъй че му стискам палци за този филм.

    Отговор

  4. Значи видя ли да са махнали облегалките за главата на седалките, за да може да си заснемат кадрите и умирам просто….

    Отговор

  6. Постерът накрая е крайно зле. Филма обаче, ще го гледам. Заинтригува ме (невежеството е блаженсво).

    Отговор

  7. Кога се вълнува зрителя ?
    Основно в три случая:
    1) когато му пука за тези от филма
    2) когато му пука за тези от филма
    3) когато му пука за тези от филма

    Сега – как да ти запука за накой на когото не вярваш – нито какво казва, нито какво прави, нито как гледа ….
    Като се получи изглежда най-лесното нещо на света – като пролетен бриз ….
    Във всички останали случаи е много трудно да стане ….и за съжаление това е което виждаме ние…

    Отговор

    1. Оффффф, пак ли поредния клиширан, свръхпретенциозен и ултрадепресарски филм за прехода и последиците от комунизЪма, пълен с кофти звук, некадърен монтаж, декламиращи, драматизиращи и театралничещи некадърници бе? Ебати, толкова ли не може да се измисли някоя нова и интересна тема бе?
      Дано поне изнасилят един-два пъти Елена Петрова…