През февруари 1985 година, по-малко от месец преди Михаил Горбачов да бъде избран от ЦК на КПСС за генерален секретар на Партията, оставената в режим на автопилот съветска орбитална станция Салют-7 внезапно престанала да отговаря на сигналите на диспечерите от Централното Управление на Полетите. Това не би представлявало особено голям проблем за инженерите от Роскосмос, ако излезналият от строя космически хабитат не поддържал траектория присъща по-скоро на Тунгуския метеорит, отколкото на космическо тяло в орбита и не съкращавал неимоверно времето им за реакция. В разгара на Студената Война, руснаците преценили, че рискът станцията да се разбие на място различно от Белият Дом бил доста сериозен, затова и предприели действия да осъществят единственото, което би могло да спаси и без това разклатената им в последно време репутация – да изпратят двама космически техници, които да се опитат да възстановят работата на Салют-7.
Закономерно задачата паднала на раменете на двама от най-опитните към момента съветски астронавти, чиято кандидатура била одобрена лично от легендата на руската космонавтика Алексей Леонов. В рамките на три месеца екипажът в състав Владимир Джанибеков и Виктор Савиних трескаво бил обучаван да се справи с извънредната ситуация в опит да не повтори печалният опит от падането на американската орбитална станция Скайлаб през 79-та година. Нищо подобно историята на космонавтиката не познавала до този момент. Астронавтите и сътрудниците на Роскосмос нямали никаква представа в какво състояние е станцията, какво е предизвикало повредата, нито може ли да бъде извършено нещо за да бъде възстановен работният режим, преди навлизането на Салют в атмосферата на Земята да направи свободното падане необратимо.
На 6-ти юни от космодрума в Байконур, съветското космическо звено за бързо реагиране „Союз“, обозначен с фаталният номер 13, напуснало земната повърхност и се отправило към своята мисия в неизвестното. Проблемите за екипажа практически започнали още със старта. Поради недостатъчното време за подготовка била допусната грешка в системата обработваща кислорода, което предизвикало неимоверно повишаване на налягането в кокпита на Союз-13 и съответно критична предпоставка за възникване на пожар. За щастие астронавтите навреме реагирали на опасността и успели да предотвратят трагедията навреме, но както казахме – това било само началото на техните изпитания …
Макар и да сме сериозно изкушени, не бихме искали да продължаваме да разказваме историята за подвига, който представлява спасяването на Салют-7, защото рискуваме да спойлнем голяма част от съдържанието на излизащият през есента филм, озаглавен с лаконичното заглавие „Салют-7“, проследяващ цялата хронология около драматичните събития, които доста повърхностно анонсирахме по-горе. Но вижте първо трейлъра на филма и след това се насладете на нашият традиционно (не)компетентен коментар:
https://www.youtube.com/watch?v=bE-0D6SVl9w
Малко сме раздвоени. Технически погледнато (особено при космически кадри) трейлърът изглежда доста прилично, да не кажем, че направо си е чудесен. Очевидно е, че руснаците продължават тенденцията си от последните годинида експериментират със CGI технологиите в своите по-комерсиални филмови проекти, копирайки най-доброто от богатият опит на своите американски „партньори“. Очевидно е и (поне от този трейлър), че откъм визуалната част сякаш лека-полека успяват да скъсяват дистанцията, колкото и смело да е това твърдение, защото трябва да се вземе предвид, че в сравнение със скъпоструващите холивудски продукции, бюджетът на „Салют-7“ (който е сниман и в 3D) е просто смехотворен (едва 7 милиона долара).
Визията обаче не е всичко, така че обективно погледнато ни се струва, че „Салют-7“ няма да успее да надскочи локалното си предназначение. Трудно е да обосновем скептицизма си единствено от един трейлър (макар, че музикалният съпровод на на иначе чудесната „Земля в илюминаторе“ доста да спомага), но ни се струва, че прекалено много елементи са непропорционално занемарени за сметка на други, че да очакваме някаква адекватна руска версия на „Аполо 13“. Може да сме се поразглезили малко от холивудската доминацияпри филмите свързани с космоса, но реплики от типа на „твоя мать“, изречени в условията на безтегловност малко ни вадят от филма, без разбира се да отричаме, че на този етап подобен род аргументи са си чисто наш проблем. При всички случаи ще сме повече от любопитни да изгледаме филма, още повече, че и историята наистина си струва.
В допълнение ви предлагаме да обърнете внимание на няколко рекламни клипа, свързани със историята около Салют-7, създаването на филма и специалните ефекти:
За финал Ви предлагаме да хвърлите едно око на официалния постер:
…както и да хвърлите друго на една лийкната от архивите на НАСА снимка, предоставена ни специално за нуждите на тази новина:
Премиерата на „Салют-7“ в Русия е предвидена за 12 октомври. Режисьор на филма е Клим Шипенко, а в ролите за съжаление няма да видим великата Олга Куриленко, за сметка на Владимир Вдовиченков, Павел Деревянко, Александр Самойленко, Виталий Хаев, Оксана Фандера, Любов Аксенова и някакви други.
Еми, да, друго си е „Ват дъ фак“ да звучи из Космоса… апропо, има и индийски космонавти. Тъжното ще е, ако те направят филм по темата 😀
Xaxa, найс флаг муув, Оги 🙂
😀 😀 😀