Невероятно, но факт – Inglourious Kunts съществува вече две години, а поредният ни юбилей е маркиран пак с „Оскар“ емоции. Преди дни в холивудския Dolby Theatre се случиха толкова много култови неща, че със сигурност можем да определим последното награждаване като историческо (не непременно в положителен смисъл). Наред с гафовете, суетата и спорните победители имаше и няколко чудесни включвания, а водещият Джими Кимъл геройски съумя да запази самообладание и да не допусне циркът да го дестабилизира, както би се случило, ако на негово място беше някой славен кретен като Къци Вапцаров, да речем.
Anyway, в студиото обръщаме повече внимание на самите филми и на качествата им, като почти изцяло игнорираме нарцистичното шоу и златните призове. Водещият Мартин „Циничния Елф“ Ангелов e призовал (за добро или за зло) Димитър Дринов, Христиана Хинова и Благой Иванов, а предвидливият cameo кънт Oги Павлов поема важната отговорност да осигурява така ценните за съществуването ни протеини (под формата на нарязани и съмнително месни бледи фалоси, които по-наивният зрител сигурно би помислил за кренвирши). Сред нас има и една силиконова надувка, която няма да коментираме, за да не демитологизираме нейната многозначителна фройдистка символика, с която най-вече искаме да се прицелим към собствената си объркана и нереализирана сексуалност. (Тук тихичко зазвучава тъжна девствена музика.)
А най-удивителното е, че конкретно в този епизод гафовете са значително по-малко, отколкото по време на последната „Оскар“ церемония – ето го и доказателството:
не съм съгласен с аргументите срещу La La. сигурен съм, че ако имаше повече музика и танци, пренебрежителното отношение щеше да е по-голямо.
а че героите оставят любовта си заради мечтите всъщност е подсказано още от първата им среща – всеки в колата, с неговото си занимание, имаше дори среден пръст.
La La е съвременна любовна история, която отразява положението на много от връзките в момента. изненадвам се, че има оплаквания точно от оги, че не е по-сантиментално и традиционно. според мен вървите срещу течението.
Много, много съм съгласен с това мнение.
Ла Ла Ленд е приказен филм. Не мюзикъл – филм. Момчето напълно заслужено си взе Оскар-а за режисура – един мюзикъл от съвсем нов вид, което е абсолютно заслуга на наистина талантливия му режисьор. Чудесен за гледане, просто чудесен.
Бтв, помня съвета ти от коментарите под Спотлайт ако не се лъжа – филмът е приказен. 🙂
Бтв, хипер комични са ми мненията, че конкретно Гослинг бил много meh във филма… 😀 Гослинг е преди всичко музикант и ако човек се поинтересува малко повече инфото и бекграунда са лесни за откриване. Толкова е той това момче тук, че нямам думи. Просто е точно това – той, самият себе си и чистосърдечен до мозъка на костите си. Всичко му се получава отръки и е адски, адски естествен. Ебем ти критиката ако това е тя.
https://www.youtube.com/watch?v=ahmNfLGhd2c
Кимъл беше едно от малкото окей неща на последната церемония.
Кимъл, Конън, Монън….
Карлин да беше жив дееба да се излъже да води някакви Оскари… Е тоя щеше да покаже как се прай 🙂
„Оскар“-ите са прекалено консервативни за някой като Карлин.
Мисля, че след Фалън, всеки ще ни се струва като невероятен комик.
„Ла Ла Ленд“ е много надценявнан. Какво ново показва, което да го няма в индийските мюзикали? Даже следва техният модел и после, о вижте, ние от Холивуд какъв шедьовър на мюзикалите сътворихме. Нека да оправдаем шума, който се вдигна около филма с 14 номинации за Оскар.. направо да прихнеш.
Между главните има химия, колкото и между Брадли Купър и Дженифър Лорънс, сещайте се. И в още 20 филма да се снимат заедно, няма да постигнат нещо, което просто го няма. Жан Дюжарден и Беренис Бежо, ето това е химия! За мюзикал, очаквам актьори, които пеят много по-добре от това. Единственото, което ще запомня от този филм, са две хубави песни и доброто представяне на Ема Стоун.
Кимъл беше ок, но единственият истински смешен момент в цялата церемония беше когато презентаторът каза: Ben Affleck and Guest.
Като цяло, всичките закачки между Кимъл и Деймън бяха добри.
Кимъл е супер, но един Бил Бър колко найс би ги насрал всичките, ако води… ех, мечти 🙂