Когато животът ти предлага позната монотонност, е нужно да откриеш място (или време) за бягство. В убийствената рутина на ежедневието се прокрадват бляскави нишки – спасителни въжета, по които ловко и бързо да се изкачим отвъд скуката, или да се покатерим на някой старовремски презокеански кораб, за да стигнем в Новия свят. Благодарение на Дж. К. Роулинг и там има магия. И за радост на всички почитатели на омайния и различен (но включен в нашия) свят на магията, Дейвид Йейтс отново изгражда визията така, както се управлява действителността с магическа пръчка – няколко въртеливи движения на китката в комбинация с невероятни творчески умения, които вече доказа, че притежава, с финалните глави от сагата, посветена на Хари Потър.
В самото начало не бяхме сигурни какво да очакваме от новия мащабен и амбициозен проект на Warner Bros. Макар че се запознаваме все по-детайлно и в най-различни филми с таланта на Еди Редмейн, май не можехме да си го представим като Нют Скамандър, но той прилага и тук „магическите” си способности за метаморфози и се чувства идеално в ролята на внимателния, грижовен зоомаг. След пристигането си в Щатите в джазовата ера, по странно стечение на обстоятелствата пътят му се пресича с един американски мъгъл („No-Maj”) и с две чаровни сестри – бившият „аврор” Тина и фриволната Куини. Докато гони свои питомци, изплъзнали се на свобода в големия град, Нют се сблъсква с управлението на магията отвъд Океана (госпожа Президент действа с твърда ръка) и с един амбициозен началник на отбранителните сили, отговорни за мирното съвместно съществуване с обикновените хора (в ролята на Грейвс е безпощадният Колин Фарел). Става ясно, че последният очевидно е обсебен от търсенето на неимоверна сила, която е способна да сее разруха, а в очите на зрителите се набиват (някои) възможни притежатели на „потискана магичност”. Междувременно чаровните магични създания са удобно извинение за пред обикновените нюйоркчани – и всички проблеми от ирационален характер в града се стоварват върху горките душко, ефир, гранат и който-още-съм-пропуснала-заради-сложни-имена.
Тази приказно-фантасмагорична история прилича на научен експеримент – отстранено наблюдение върху магическия свят, добре познат на световната литературна и киноманска общност още от излизането на „Хари Потър и Философският камък”. Не открих злокобно усещане за неизбежно надвиснала опасност – черният магьосник Гелърт Гринделуолт е разкрит в самия край на тази част от историята, при това е ловко окован от самия Нют и не може да се сравнява с мисълта за Волдемор, която властва в Потър-вселената. В тази история публиката се запознава с неловко скромния Нют, който трудно общува (особено с красиви дами), но прибере ли се „у дома” – в тайнствения си куфар, при любимите животинки, той разкрива истинската си същност – мил, обичлив, готов на всичко да защити „домочадието” си, запознат с всички особености на характерите на различните зверчета – специалист по зоомагия, който дарява любовта си на същества, от които (често) се страхуват и магьосници, и мъгъли. Скамандър, благодарение на Еди Редмейн, се превърна в изключително чаровен герой, когото ще очакваме с нетърпение в подготвяните от „майката” на Хари Потър още четири части. Дали те ще бъдат посветени само на неговата изследователска работа като зоомаг – надали, по-скоро се надяваме по някое време да се хвърли по-детайлна светлина върху израстването на Волдемор и младостта на родителите на Хари… Би било логично, ако Роулинг има амбицията да работи върху нова поредица с предистории.
„Фантастични животни и къде да ги намерим” притежава всички особености, които публиката очаква и търси във филм, посветен на приключения в света на магията – впечатляващи визуални решения (и на атмосферата в Ню Йорк през 20-те години, и на непокорните създания в куфара), забавна любовна история (между ценители на доброто хапване, които могат да се похвалят и с готварски умения), спасяване на града от неуправляема стихийна сила и озаптяване на ламтящ за власт черен магьосник (с помощта на обединени магьоснически сили), щастливо пуснат на свобода гигантски сребърен орел с няколко чифта криле (би трябвало да е хипогриф, но бях прекалено заета да се възхищавам на гальовното отношение между него и Нют, за да запомня със сигурност) и обещание за завръщане в този Нов свят, пропит с магични сили. От първоначалния скромен сюжет Дейвид Йейтс е успял да направи нещо достойно за уважение и наслада. При положение, че това е сценарният дебют на самата Джоан Роулинг, бихме казали, че се е справила… задоволително (не можем да си изкривим душата, не заслужава суперлативи). Прекрасно е, че Джеймс Нютън Хауърд осигурява най-подходящата музикална среда за приключенията на зоомага в Ню Йорк. И да не забравя – епизодичната поява на гангстера Гнарлак беше страхотно включване от страна на Рон Пърлман! А от Езра Милър очаквах повече, но често реалността – особено магическата, може да бъде подвеждаща…
За всички малки и не-толкова-малки почитатели на приключения в странни светове – не пропускайте „Фантастични животни и къде да ги намерим”! Ще се запознаете с Нют, когото очакваме да видим отново, и ще избягате за няколко часа от досадната сивота на познатата ежедневна реалност. Животът е прекалено кратък и е хубаво да улавяме всеки шанс да видим/преживеем/усетим нещо различно, предизвикателно, фантасмагорично. И преди да отидете на кино, направете един „еxpelliarmus” по адрес на предразсъдъците…
Много ми хареса!
Чел съм само до четвъртата книга, но това не ми попречи да се насладя на филма. Мисля, че и всеки, който е чел само първата книга(а дори и без нея)ще схване филма.
Прочетох, че ще има още 4 филма. Да разбирам ли, че това не е края на историята? Тази книга трябва да е дълга(дори по стандартите на тая литературна вещица), за да се направят 5 филма.
Впрочем, на моменти CGI беше много зле! Не говоря за самите животни, които са наистина страхотни, а за разни елфи или каквито там са, особено онези в бара.
Правили са икономия на парите 🙂
Още в трейлърите ефектите изглеждаха гадни.
Прекрасен отново Йейтс. Този човек има дарба да снима такъв вид фантасмагории мамка му…
Фантастична скука и къде да я намерим… Очаквах, че поне в този сайт ще намеря откровено ревю, но уви!
йейтс може и да е студийна курва, но му се възхищавам на умението да снима два филма с огромен бюджет за една година. при това на доста задоволително ниво. декорите и костюмите тук са страхотни.
Утре може да го гледам