Шест яки хоръра от 2014, които не бива да пропускате!

През последните няколко години сякаш идеята за хорър жанра се промени. Все повече режисьори ползват маркетинговия трик, че историите им са по действителен случай, любителски камери или пък залагат на поджанра torture porn. Опитите за римейк на утвърдени хорър филми също в повечето случаи пропадат. Феновете са разочаровани, а зрителите, които не са запознати с класиките от 70-те и 80-те години, приемат ужасите за филми с глупав сюжет, евтини стряскащи моменти, кръв и предвидим край.

От известно време си задавам въпроса какво се случва с жанра във време, когато технологиите могат да бъдат чудесно допълнение към един добър сюжет? В търсене на качествени нови хоръри се оказа, че 2014 година беше доста силна. Ето и няколко примера, които излизат успешно от клишетата и ни връщат вярата в жанра:

6. Honeymoon

„Before I was alone, but now I’m not.”

Сюжетът на режисьорския дебют на Лий Яняк е прост и точно това го прави по-добър от много други амбициозни хоръри. Влюбените и току що сключили брак Беа (Роуз Лесли, позната ни от „Game of Thrones”) и Пол (Хари Тредуей – „Control”, „Penny Dreadful”) решават да прекарат медения си месец в хижа в гората. Разбира се, вечер започват да се случват странни неща.

„Honeymoon” не е от филмите, които разчитат на jump scares или чудовища, които преследват главните герои. Целият филм наподобява театрална пиеса, като акцентът е поставен върху настъпващите промени в отношенията между двама души, които смятат да прекарат живота си заедно. Ако „Honeymoon” бъде разгледан като метафора за началото на един брак, то нещата си идват на мястото.

Краят донякъде е предвидим, дори и клиширан, но заради добрата актьорска игра и доказателството, че напрегнат хорър може да се направи и с нисък бюджет, им прощаваме.

5. The Babadook

„The more you deny me, the stronger I get.”

Номер 5 в класацията е още един хорър на жена-режисьор. Дженифър Кент пише сценария и режисира „The Babadook”, който разказва за майка и нейния син, преследвани от чудовище.

За разлика от „Honeymoon”, тук определено са използвани доста похвати, характерни за жанра, като филмът дори е критикуван, че прекалява с клишетата.

Все пак ако зрителят реши да потърси по-дълбок смисъл, ще се натъкне на идеята за травмата и как човек се справя с вътрешните си демони и загубата на близък човек. Силна актьорска игра от страна на Еси Дейвис и малкия Ноа Уайзман, добра идея и доста елементи от класически психологически хорър филми. Какво повече му трябва на човек?

4. The Purge: Anarchy

„All crime, including murder, will be legal for 12 hours.”

Какво би се случило, ако всяка година си отделяме по една вечер и можем да убиваме колкото си искаме? Бихме ли го направили или ще се заключим вкъщи, изчаквайки да дойде следващият, напълно нормален ден?

С тези въпроси ни занимава Джеймс ДеМонако в продължението на филма „The Purge” (2013). Често втората част на филмите е много по-лоша от първата. В случая смея да твърдя, че интересната идея на ДеМонако е успешно развита, и дори смятам, че „The Purge: Anarchy” е много по-добър от предшественика си. Крайният резултат е смесица от екшън, хорър, дори и военен филм, а атмосферата е категорично дистопична, характерна по-скоро за зомби-филм. Чудовищата във филма сме ние хората, една тема, която винаги е актуална.

3. Starry Eyes

„I will do whatever it takes for this role.”

Като отворихме темата за мрачна атмосфера и песимистични филми, то „Starry Eyes” на Денис Уидмайър и Кевин Колш e един много добър пример. Той разказва историята на млада и амбициозна актриса, която отчаяно иска да пожъне успех в Холивуд.

Филмът може да се определи повече като психологически трилър, отколкото хорър в класическия му вид, но точно това го прави и интересен. Атмосферата е подобна на филм на Дейвид Линч и Дейвид Кроненбърг, а идеята за трихотиломанията засилва въздействието като метафора за психично разстройство.

Ако излезем от хорър жанра, бих могла да сравня „Starry Eyes” с филми като „Maps to the Stars” на Кроненбърг и „The Neon Demon” на Никълъс Виндинг Рефн, който чакаме с нетърпение.

2. Only Lovers Left Alive

„How can you’ve lived for so long and still not get it? This self obsession is a waste of living. It could be spend in surviving things, appreciating nature, nurturing kindness and friendship, and dancing. You have been pretty lucky in love though, if I may say so.”

Второто място в класацията заема един як вампирски филм с як саундтрак. За почитателите на минималистичните филми с протагонисти-вампири и красива операторска работа, „Only Lovers Left Alive” е правилният избор.

Джим Джармуш е и най-утвърденият режисьор от споменатите дотук, познат с класики като „Dead Man” (1995) и „Ghost Dog: The Way of the Samurai”(1999).

„Only Lovers Left Alive” разказва една любовна история на двама души, обречени да живеят вечно. Актьорският състав включва имената на Том Хидълстън, Тилда Суинтън и Миа Васиковска. Филмът влиза в хорър жанра единствено заради вампирската тема. Абстрахирайки се от това, всъщност си е чиста драма, подходяща за онези зрители, решили да се насладят на естетически заснети кадри, хубава музика и добра актьорска игра.

1. It Follows

„It could look like someone you know or it could be a stranger in a crowd.”

Абсолютният ми фаворит за 2014 е „coming of age” шедьовърът на режисьора Дейвид Робърт Мичъл. „It Follows” проследява зараза, която се разпространява сред американски тийнейджъри по полов път.

Все по-рядко явление са филми, които могат да накарат зрителя да ги гледа повече от веднъж. „It Follows” не разчита на евтини хорър трикове и влиза под кожата бавно и методично, благодарение на идеите си, зловещата и запомняща се атмосфера и цялостната техническа презентация. Операторската работа е впечатляваща – както по отношение на визията, така и на движението на камерата.

В главната роля влиза актрисата Майка Монро, която – съвсем успешно и без да преиграва – пресъздава проблемите на порастването. Филмът може да бъде разгледан като метафора за много други неща, като режисьорът оставя интерпретациите на зрителите.

Препоръчвам „It Follows” на всеки, който го е пропуснал, а за хорър феновете филмът е просто задължителен.