Какво отличава великите пълководци? В бурната история на човечеството мислители от всички краища на света предполагат различни качества. Смелост и непоклатима воля, тактически познания и стратегическа гениалност, търпение. Ами милост?„Войната е варварско занимание” твърди Нaполеон и всяка запетайка, вписана в дневниците на ветераните, подкрепя думите му. Проявата на съчувствие е красиво изключение в сблъсък между примитивни зверове. Нужна е мъдрост, произтичаща от книгите, както и късмет наоколо да се върти джудже, което има навика да остри ума си с тях, за да видиш голямата картина и да устоиш на първичния инстинкт за кръвопролитие (или масово изгаряне).
Но какво убеждава хиляди мъже да захвърлят животите си в името на цел, често минаваща покрай ушите им. Добрата реторика помага, но ако не си получил необходимото образование, за да омаеш войската си с думи, остава само личния пример. В „Battle of the Bastards” виждаме защо дори ако това е първата ти битка и врагът ти те превъзхожда по численост, можеш да поведеш хората си в яростна атака. Отговорът се корени в страха от смъртта и неговото пълно заличаване.
Ако Джон Сняг не беше умрял в края на миналия сезон и не беше възкръснал в началото на този, отчаяното му спускане към редиците на Рамзи щеше да изглежда необосновано и глупаво. Брат му издъхна на метър от него и капанът със стрелците щракна, но именно непоколебимостта да продължи напред запали искрата в чакащата войска. Изключителният личен пример ги вдъхнови да се хвърлят в почти сигурна смърт и да докажат, че когато смъртта изгуби жилото си, животът също се обезценява. Двете крайности, които създават баланса в света, са взаимосвързани и единственият възможен месия е този, който ги примирява в себе си.
Разговорът между Сняг и Мелисандра послужи като указател за неговото гледище по въпроса и създаде несигурност, необходима за една вълнуваща битка. Може ли да умре и още по-важното, самият той вярва ли, че се ползва с привилегия пред останалите смъртни. Сняг така и не разбра как беше възкресен, не демонстрира вяра към Господаря на Светлината и в поведението му по нищо не пролича самочувствието на безсмъртен. Когато посрещаше сам конниците, смъртта беше истинска, но липсата на страх, произтичаща от предишния му сблъсък с нея, го извиси до позицията на изключителен мъж. Това за съжаление по никакъв начин не компенсира липсата на стратегически умения.
Иронично е, че докато течаха последните приготовления в шатрата с картата, Сняг гарантира на Тормунд, че няма да ги нападнат по фланговете, а Давос предложи да обградят Рамзи от три страни. Видяхме колко сполучлив се оказа планът им. Въпреки предупреждението на Санса, Сняг, за разлика от Черната риба, се поддаде на инстинкта си, падна в капана на Рамзи и загуби огромна част от хората си. В предишни епизоди не намери достатъчно съюзници сред домовете от Севера, други трябваше да говорят вместо него. Сняг, подобно на отсечено дърво, се носи по течението на река и продължава да бъде тласкан от обстоятелства. Шегата на Тирион за глупавия Старк, който кара мухата да изплюе виното резонира силно с мъжа, който не знае нищо.
Още преди началото на битката има кадър, достоен да бъде изложен като картина. Давос открива еленчето, което беше издялкал за Шайрийн и разбира чудовищната постъпка на Мелисандра. На заден фон слънцето изгрява, създавайки илюзията, че кладата отново гори, а стойката и повяващата му се пелерина силно напомнят на един черен рицар от друга вселена. Сцената е меланхолична и въздействаща в илюстрирането на безсилието, което добрите хора изпитват в сблъсъка си с невъзможното зло.
Разпънати на X горящи трупове обозначават мястото, където адът ще се отприщи. Най-мащабната битка в историята на телевизията удовлетворява и същевременно избягва очакванията последвали гръмкото определение. Преди клането да започне, Рикон пробягва бойното поле, в отчаян опит да спаси живота си. Сцената е замислена и заснета чудесно. Освен като символ на непреодолимите разстояния и невъзможното завръщане към миналото, тя работи и като тренировка за нас зрителите. Дава ни представа за разстоянието и времето, необходимо за прекосяването му. Това е от изключително значение за калибрирането и внасянето на някакъв ред в хаоса, който ще настъпи. Забележете колко наясно сме през цялото време какво се случва на бойното поле.
Очевидно вдъхновение за режисьора Сапочник (отговорен за фантастичния „Hardhome”) е „Смело сърце”, но разликите с епоса на Гибсън са по-впечатляващи от приликите. Отново имаме атакуваща на slow motion кавалерия, злодей, който заповядва на стрелците си да не спират огън, въпреки че убиват и свои, сблъсък на коне, кръв, черва и гонитба извън бойното поле. Разликите обаче идват от техническите възможности в днешни дни и решението да се покаже едно клане такова, каквото би било в действителност. Няма място за героизъм. Битката започва без пламенни речи и викове за свобода и правда.
Камерата на Фабиан Вагнер намира път в невъзможни за проследяване тунели от хора. Феноменален one shot кадър, вдъхновен от „Завръщането” и работата на Любецки проследява Сняг в разразилия се кошмар. Тонът е мрачен, цветовете студени, музиката се осланя на ниски, режещи тонове. Месец работа и цяло село екип и статисти са необходими, за да се осъществи битката на копелетата. Кадърът, в който Сняг среща кавалерията на Рамзи със сигурност ще влезе в пантеона на забележителни моменти в този сезон. Причината, може би, поради която сцената работи толкова ефектно е, че няма замесен CGI. Това, което виждаме действително е Кит Харингтън, изправен пред четиридесет препускащи към него коня.
Може би най-запомнящият се момент от битката ще остане обградените мъже, които се препъват, газят и задушават. Клаустрофобията, която не подминава и Сняг създава неподражаем характер на сцената. Дори в Шлемово усое отчаянието не е било така осезаемо, каквото е в кървавата земя между копията и купчината трупове. Сняг спира няколко пъти, парализиран от безсилие, а накрая е стъпкан от подивелите от страх мъже. Досущ като втора смърт. Няма място за месии и богоизбрани. Съсипващата гледка би накарала всеки да се почувства като никой.
Не виждам проблем в това, че Сняг не е пронизан нито веднъж. Освен, че сме във фентъзи свят, все още не са изяснени силите, които възкресяват и направляват съдбите на героите. Важно е какво мисли той. Ще се повторя, но вярвам, че неизбежната смърт е единствената му мисъл през цялото време. Любопитно е да се отбележи, че кадърът, който се завърта около него, за да ни покаже приближаващата войска е 1:1 с този, когато Бран видя армията на Бродниците. Двамата братя посрещат стихията сами.
Избавлението потропва под знаците на рицарите от Долината точно когато Тормунд отхапва гръкляна на лорд Ъмбар. Рицарите от долината напомнят на вездесъщите рохански конници, макар че тук тонът е различен. Това не е онова безапелационно спасение, отговор на всички нужди. Показано е като нещо, което се случва, за добро или лошо. Усмивката на Бейлиш подсказва за премислен план и за неизбежни последствия.
Подобно Deus ex machina спасение за Старките на пръв поглед прилича като нечестен фен сървиз, но намесата на Кутрето е загатната от самото начало на сезона. Срещата му със Санса и писмото, което тя му прати бяха достатъчни, за да установят развоя на битката. Като качество за режисурата трябва да припишем всякакви притеснения за здравето на героите. Отделно влизането в Зимен хребет е далеч от тържествуващо. Великанът разбива портата и умира, за да може знамената на Старките отново да увиснат от стените на крепостта. Преди шест сезона Джон Сняг излезе през тези порти, за да се посвети на Нощния страж, завръщането му е кървава баня.
Битката на копелетата не е единственият сблъсък в „Battle of the Bastards”. Денерис и драконите й в действие е нещо, което чакаме от самото начало на сериала, а фантастичният й полет би бил повече от задоволителен завършек на сезон, което допълнително разкрива качеството и мащабите на епизода. Докато оправдаваше трагичното състояние на града Тирион даде неоценим съвет на Денерис. Напомни й за Ерис, лудия й баща, който щял да изгори Кралски чертог с Адски огън, зареден в канализацията на града. Очевидна подсказка за това, което ще се случи с Церсей много скоро, за тайната, която Кибърн спомена в предишния епизод.
Всъщност съветът му следва мъдростта на Сун Дзъ, който е казал, че „най-голямата победа е тази, която не изисква битка”. Ценен урок за халийси, която все още се обръща към първобитните методи за разрешаване на проблем. Нищо чудно съвети като този на Тирион да бъдат основната причина да спечели Железния трон. Тук е мястото да отворя малка скоба и да споделя една интересна спекулация. Не е ясно къде отиде Варис след като каза на Тирион, че ще имат нужда от повече съюзници във Вестерос. Една от най-възможните дестинации е Дорн. Бяхме там съвсем за малко в началото на сезона, а и Пясъчните змии имат мотив да се обединят с Таргериен срещу Ланистър. Друго любопитно нещо е, че Варис винаги се появява или изчезва така, че да не се срещне с Денерис.
Няма да задълбаваме в теории, а директно ще коментирам изпълнението на една от тях. Теон и Яра пристигнаха благополучно в Мирийн и корабите, както и неоценимия им опит по пътя към Вестерос, ще бъде, надявам се, последната капка в чашата с търпение на Денерис. Още повече, че между нея и Яра определено проблясват искри. В книгите белокосата принцеса често експериментира със сексуални партньори от различни полове и би било любопитно да видим как биха прекарали една вечер заедно драконът и октоподът.
Яра, Теон, Денерис и Тирион споделят опит с жестоки родители. Разговорът им се връща към тази тема, залегнала в основата на сериала. Можем спокойно да кажем, че песента за огън и лед всъщност е разказ за ново поколение, което вярва, че ще бъде по-добро от предишното. Затова беше толкова важна смъртта на Нед Старк в първи сезон. Главата на най-патриархалната фигура беше отрязана, за да могат децата да се развият, да открият себе си и да поправят греховете на бащите си. Но не всички ще успеят. Някои ще паднат в същите капани, ако не и по-лоши.
Усмивката на Санса с която завърши епизодът беше достатъчно красноречива за порокът, който се е загнездил в душата й. Думите на Рамзи, че сега тя носи нещо от него може би трябва да се тълкуват буквално. Може би тя наистина носи детето му. Но колко по-ужасяващо и интересно би било, ако методите и животинската природа на Рамзи по някакъв начин се прехвърлят върху нея. Предвид всичко през което мина, няма да е изненадващо, ако Санса се превърне в един от най-трагичните образи в сериала.
Феноменален и незабравим е „Battle of the Bastards”. Най-дългият епизод до момента е достоен да бъде вписан сред най-добрите късове кино в телевизионния формат. Като тайминг, пейсинг, операторско майсторство и монтаж епизодът е безупречен и по нищо не отстъпва на мащаба, който сме свикнали да гледаме на големия екран.
П.П: Ще ни липсва Рамзи, затова си пускаме албума на Иван Реон, за да ни стопли ангелският му глас.
Тъй като съм БГ борн ще почна с критиките. Тия ездачи от долината се предполага че минават по кралския път, а целия север е на Болтън, но никой не се сети да прати гарван и да му съобщи. Ся, това елече дето Давос го намери беше на 1 км от Зимен Хребет, може и да бъркам, но миналия сезон не бяха ли на по-голямо разстояние от замъка когато изгориха детето.
Иначе страшен епизод. При Денерис имаше пламъци и горящи кораби, но с мярка – да не се похабяват нужните кораби и CGI пари. Срещата с Яра и Теон ще запомня с намека на Яра че нищо не иска, но е навита за всичко. И само как гледаше Денерис с мераклийски поглед – хахах
Изказването на епизода беше на Давос за демоните в главата на Станис и как обясни на Тормунд че това е само начини на изразяване и всъщност не е виждал никакви демони 🙂
Евала на хората дето са се блъскали месец за направянето на епизода. Наистина всичко беше прекрасно изпипано. Визуално наслада за очите, музиката на ниво. Когато Джон почти се задуши в тълпата и усещането за клаустрофобия у зрителя. Безнадеждното усещане когато почнаха да ги притискат. Последното действие в замъка и битката на копелетата един срещу друг. Без забележки и само похвали, то направо да се чуди човек какво да пише. Епизод който ще се гледа отново и отново и отново…
Вълчата глава се развя там където и е мястото, емоционален момент, от червената сватба я чакаме тая награда. А за десерт Рамзи. Хората викат че му било малко това, то по-лошо освен да почнат да го дерат, не отива на добрите в филма да правят така. С хрътките имаше съспенс, сладки 2-3 минути на възмездие. Как само се завъртяха около него, почнаха да го душат и не му се нахвърлиха веднага, но седем дена си много време без месце 🙂
Както винаги, чудесно ревю. Готви се за финала, както и за следващите сезони. 🙂
Еми, няма какво да се добави. Летвата беше вдигната до небесата. Операторска работа като за „Оскар“, жестока режисура… екипите на тия глупости, дето цяло лято ще ни се пробутват в кината, да вземат да се засрамят и да си водят бележки.
Еееееей айде от кога го чакам това ревю 🙂 С всичко съм съгласен. Само едно нещо не ми хареса, беше прекалено очевадно неизмислено, купчините трупове. Как така се натрупаха тия трупове на такива купчини…. и другото очевадно нещо, тоя великан как пък не размаха някое дърво, армията на Рамзи щеше да се разлети за отрицателно време. За всякакви останали неща можем да си затворим очите, като това, че армията на Кутрето дойде съвсем незабелязана от никой.
Видя се как се натрупаха труповете, случи се заради стрелите с които Рамзи обстрелваше всички, беше реалистично и показа по перфектен начин колко ужасно нещо е войната. Иначе за Великана си прав, но може би той самия е искал да се бие с голи ръце.
Всичко точно, браче, ма откога чакам Теон да се срещне отново с Рамзи и да му връща, а тя ква стана. 😀
Щеше да е безценно….
Иначе да се търсят кусури на такъв епизод е ненужно.
Страхотен епизод, страхотно ревю.
Епизодът е върховен, ама ревюто е брутално добро
На мен ми се струва космически невъзможно Санса да е бременна. Невъзможно, защото това си е плот туист, а Game of thrones никога не е залагал плот туистове с бременност и не мисля, че и сега ще паднат на това ниво.
Много ми хареса пресъздаването на хаоса на бойното поле – как Джон безразборно нанасяше удари и разчиташе на случайността – това най-много ме пренесе „там“.
Очаквам с нетърпение 10-ти епизод, все си мисля, че Церсей ще взриви септата на Бейлор и мисля, че Томен + Тирел ще си отидат, а армията на Розите ще се причисли към армията на Ланистър и Фрей. Поне това ми звучат като възможните съюзи, които ще воюват в сезон 7. Варис е или в Дорн, или в Кингслендинг да помага с всяването на хаос.
Изгледа ли финала? Добри предсказания, макар и неточни 😀
да, тъкмо го изгледах. Мислех, че готвят Марджъри за „Голямата игра“, но като че ли е по-добре така,както се разви финала.
При положение, че Церсей ми е любим герой от книгите и сериала, се разцепих от кеф като видях, че най-после дойде нейния момент. Досега я виждахме как превъртява, когато я провокират с опасност над децата й. Тате Тивин й каза, че най-голямата й грешка е, че се мисли за по-умна отколкото е (правилно). Сега вече деца няма, тя е кралица и благодарение на врабеца не се мисли за толкова умна, колкото преди. Очаквам много от героинята в последните 2 сезона. Не знам какви съюзи ще прави, но това избухване с адския огън изглежда много по-страшно от драконите на Денерис.
Братче,
написал си чудесно всичко. 🙂 Благодарно за което! С целия си импулсивен и варварски устрем, плюс неизбежен поклон пред тактиката на Болтън, Джон наистина не заслужаваше да спечели тази битка. Някои ще кажат: „Оо, нее, Санса я спечели, ако не беше играла Ватерло с армията от Долината, нямаше да остане нишо от хората на полубрат й.“
Което не е далеч от истината. Защото ако беше довела армията по-рано, мосю Рамзй нямаше да си покаже носа от замъка и всичко щеше да протече бавно, а най-вероятно и неуспешно (Фрей и Ланисър щяха да пратят подкрепления). Ако пък беше споделила на Джон, той нямаше да организира войската преди да изчака подкреплението на Бейлиш. Така че Санса трябваше да играе ва-банк, да рискува полубрат си и тихо да се надяваа, че Бейлиш няма да я излъже, като обърне плащ и я предаде (за втори път) на Рамзи.
Аз имам следните терзания. В трейлъра за финалния епизод Бейлиш и Санса се срещат под липата и Малък пръст най-накрая ще
1) се обясни в любов на Санса и ще й иска ръката;
2) се обясни в любов на Санса, но ще иска от нея да се омъжи за сладкия малоумен Робин (защото е kinky pimp);
Първият вариант по ми допада. Във всеки случай доста хора правят паралел между нея и кралица Елизабет, която така и (уж) не допуска мъж на чаршафите си. При Санса е още по-зле, защото след Джофре и Рамзе и на най-келевата мастия от Меден рудник няма да й се чифтосва с когото и да е. Което ми навява мисълта, че тя ще му:
1) откаже и ще го изпъди;
2) откаже, но ще го помоли да иска нещо друго;
3) откаже, след което ще го убие, осъзнавайки че той е твърде опасна лисица, за да бъде оставена да си играе играта, знаейки че Унтерфел му е задължен до гроб (а може и най-накрая някой да й каже, че именно той предаде баща й, who knows)
Кой знае наистина…
За Варис има и друга възможност за „мисията“, на която тръгна. Има един герой, повяващ се в 5тата книга, за който се счита, че ще изиграе голяма роля по-нататък в историята. Има шанс Варис да има слухове за него и просто да е тръгнал да го търси.
съмнявам се този герой да се появи. досега щяха да загатнат по някакъв начин.
Визуално беше много добър епизод, но за съжаление изненадите липсваха.
Всички знаеха какво ще стане с Денерис. Смъртта на Рикон също не беше изненада. Да не говорим за хората на Кутрето, който се намесиха точно когато трябва. Това сме го виждали в хиляди филми. Как въобще хората ще си правят клипчета тип „Червената сватба“ или „пепелянката срещу планината“?
И какво от това? В една битка не може да има много изненади, може да има само един победител от два възможни. И не вярвам да си искал Рамзи да победи само за да си изненадан, освен това развоят беше 100% реалистичен.
Супер сте, всеки път очаквам ревюто Ви! Това което ще остане най-силно за мен в епизода е когато Санса каза на Сняг, „Никой не може да защити никой“, ебахти, това е описание с едно изречение на целия свят създаден от Мартин. Благодаря
Оооох, страхотно усещане и атмосфера! Епизодите до момента нагнетяваха обстановката и миришеше на битка и кръв…
– Те са верни зверове.
– Бяха. сега са гладни…
Аааааа, яко!
Сега остава оня врабец да го отнесе 🙂
https://www.youtube.com/watch?v=Vxnr4wemA7w
С доста неща съм съгласен с КГ19. Претупано писане на епизодите на места
Леле, тая колко е малоумна…
Bepно е лекинко извън разума.
Другия сезон епизодите ще са по-малко(такива са слуховете)
Или да пуснат 7 сезон след 2 години за да имат повече време за качество и количество. Ама вече актьори и сценаристи гледат още 2-3 години и да завършат нещата.
Нвероятно ревю, без съмнение не отстъпва на световните, които съм чел, поздравления. Съгласен съм с всяка дума, епизодът беше епичен, а финалата сцена ни донесе невероятна наслада на всички. Софи Търнър и Емилия Кларк бяха превъзходни.
Невероятно*
Лъскайте мечовете за утре. Приемам залози кой ще умре първи!
Врабеца – 2.00
Лансел – 2.20
Л. Фрей – 3.00
Томен – 3.00
Марджери – 5,50
Дж. Сноу 999.00 – при съживяване залога се отменя и коеф. става 1
Дж. Ланистър – 9999
Тирион, Денерис и Аря – колкото си решиш
пропусна церсей!
Daamn,
no more зарчета for this lad! 😀 He’s good!
Над 100 000 умрели – 2.00 Под 100 000 2,00
Джора да оздравее Да 1.85 Не 1.85
Бриен да я огрее Да 1.85 не 1.85
На Теон да му открият високи нива на тестостерон в кръвта – 100 000
Тормунд да се обръсне – 5000
Тирион да язди дракон да- 2,5 не -1,5
Всичко хубаво, но по отношение на битката, явно я коментират само хора, които изобщо не са наясно с войната. Необходими и достатъчни условия един боец да влезе в ръкопашен бой е да си затрие автомата, пистолета, ножа, лопатата, каската и колана, да намери абсолютно равна площадка, на която да няма нито дървета, нито камъни и да намери същия такъв карък като него, с който да влезе в ръкопашен бой. Не случайно казват, че в ръкопашния бой печели този, който има повече патрони, затова изказвания от типа „…великанът е искал да се бие с голи ръце…“ са отчайващо нелепи. От тактическа гледна точка Старките се усраха по всички параграфи. Още като бутнаха Рикон да бяга под обстрел, тъпакът трябваше да се постарае да бъде трудна мишена, а той бягаше в една единствена посока, с което стана лесна цел. После, докато Рикон бягаше, вместо стрелци да минат напред и да обстрелват Рамзи, за да има Рикон изобщо някакъв шанс, брат му тръгна сам с кон да го вземе. Не умря само защото е ценен персонаж за историята, в реалния живот можеше и да е застрелян преди Рикон. От там бойният дух на армията пада и битката е загубена. След това, Джон Сноу стана причина за обкръжаването на армията му и загубата на почти всичките си бойци. И вместо това великанът пак не взе едно дърво, с което да пробие обсадата, отделно никой не се сети да хване някое копие и да почне да го дърпа, с което щяха да разбият „обсадата“. Да не говорим, че ако Великанът се беше сетил да го направи, то щеше да си прави шишове от Болтъни и Карстарки. Но не … той е искал да се бие с голи ръце, за да докаже колко е корав, същото както Рикон бягаше в права линия, за да стигнел по-бързо. Друга олигофрения е, че при такова количество трупове, е грехота да не се използват като щитове, особено ако си имаме в редиците такъв, който може да ги мери с огромна сила. Опълченците на Шипка се сетиха, но на Старките не им дойде на акъла. Да не говорим при толкова щитове как па не се сетиха да си ги сложат на главите когато ги обстрелваха със стрели. В такива случаи или вдигаш щита или си правиш щит с жив човек или труп, ако го вдигнеш или се скриеш под него. Ма да обикаляш като преял докато те уцелят или да се хвърлиш на земята като Джон Сноу, граничи с безумие. И когато Сноу, Тормунд и Вун Вун (ли беше велинанът) нападнаха замъка, първата им работа трябваше да е обезвреждането на стрелците по кулите. Но не … що да ги убиват като могат да стрелят по Вун Вун, той е корав и се бие с голи ръце, няма нужда и да се пази, особено след като е решил, че вече е модерно да си таралеж… И особено забавен беше моментът, в който Рамзи имаше идеална възможност да вкара стрела в мозъка на Сноу, но вместо това реши, че никога не е улучвал със стрела окото на великан и вероятно няма да му се отдаде друга възможност. Отделно да стреляш с лък човек с меч на около 5 м разстояние от теб не е признак на добра бойна подготовка. Всеки стрелец носи и меч, в случаите, че битката вече не е от разстояние, но в стремежът си Рамзи да направи хедшот на Сноу изяде много хубав щит в муцуната и още толкова хубави юмруци с метална ръкавица. Е да … при нормални условия просто щеше да бъде съсечен, но нали коравите пичове се бият с голи ръце, справка – Вун Вун, явно и Джон Сноу трябваше да замаже усирането си в тактиката, доказвайки колко е корав. Нищо ,че ако под мен е убиецът на брат ми, ще му блъскан главата, докато с удари започна да копая в земята. Но да … трябваше да и Санса да получи своето отмъщение, което не знайно как успя да осъществи като пусне кучетата без да я нападнат. Отделно, няма да коментирам колко са малко случаите, в които едно куче ще изяде стопанина си, но приемам, че си го е заслужил. И за капак, тръгнаха да погребват Рикон без дори да опитат да го съживят, нищо ,че Мелисандра им е там на крака. Та … Каквото и да си говорим, всички, които твърдите, че епизодът е пилен е реалистични неща, явно сте много далеч от реалността. И все пак това е филм, нормално е да е нереалистичен. Но имаше начини да постигнат същото, избягвайки подобни олигофрении.
Това е първото ревю, което чета на Мартин Касабов. Обожавам филмите, но рядко чета за тях. Ноо.. този сериал, този епизод… просто исках да не свършва. Исках още и още.. и така, тръгнах да утолявам глада си из форумите и ето ме тук. Признавам си – впечатли ме анализа. Впечатлен съм и от способността на автора да вниква и в малки и скрити за окото детайли (може пък само за моето око да са останали скрити). Предугади намерението на Церсей, позна и за Варис, нищо чудно и за Санса да се окаже прав.
ПП, Пиша това след като гледах и последния 10-ти епизод и с нетърпение очаквам новото ревю на г-н Касабов!