Пошляпване, романтика, прехапване на устни и големи puppy eyes, хвърлени като блестящ прашец в очите на замечтани зрителки, чели и препрочитали мръснишките абзаци в книгата на Е. Л. Джеймс – това представлява тази незряла, преекспонирана и пре-маркетирана откровена дамска полюция „Петдесет нюанса сиво”.
Една част от зрителите ще излязат разочаровани, поради явната липса на каквото и да било кинематографско качество, друга – пленени по “Валентински” от класическия романс, представен в историята, трети – просто възбудени, ще знаят какво точно им се прави след филма. Good for them.
Защото в реда на клишетата, които бликат както от филма, така и от цялата му рекламна кампания – историята е секс. Обещава (лъжливо) някакво разгръщане на табута, поглед в дълбините на садо-мазо практиките и откровено чукане, в цялата му “прелест”. Тази солидарно споделена думичка важи само за една сцена от двучасовата екранизация на първата книга. Обещаните 10 минути страсти съвсем не могат да се доближат до качеството и нивото на възбуждащите карнални сцени, които могат да се видят в стилизирани шедьоври и класики като „Синьо кадифе”, „Нимфоманка” и „Широко затворени очи” например.
„Петдесет нюанса сиво” плахо се опитва да внушава убеждението, че жените искат да бъдат доминирани и подчинявани, и могат да извлекат удоволствие от болката, става ли дума за секс. Истината е, че челите поредицата дами ще видят доста мека и осезаемо по-скромна екранизация на сцените с плътско удоволствие, описани в книгата, или поне това, което цедката на Холивуд е позволила да бъде пропуснато. А и нека бъдем честни – коя част от този филм не сме виждали вече? Оригиналност е думичка, с която филмът няма нито една допирателна.
A squirter.
Разгарът на премиерата би бил най-удобният момент да се направи една любопитна представителна извадка на дамската аудитория, която ще изпълни и подмокри киносалоните в очакване на еротична тръпка, романтична драматургия и вълнение.
След 2-годишно тръбене как това ще бъде филмът, обещаващ най-много секс в Холивуд, как гърдите на Дакота Джонсън се виждали цели 29 пъти във филма и имало цяла софт порно сцена, ето, че на 13.02 залите са препълнени, билетите разпродадени за дни напред. Да, ще видим резултатите от това бокс-офис “чудо”.
Препратките към “Абсолвентът” и “Алиса в Страната на чудесата” са бегли, тотално пренебрегнати жалки опити за оригиналност пред набъбналата, зачервена аудитория.
Тъй като клишето в клишето в клишето в историята или поне сакатата екранизация на книгата на Е. Л. Джеймс издиша по всички драматургични, сценарни, сюжетни и каквито още пише по книгите параграфи, би било най-добре да разгледаме филма като подразделение на софт порното. С известно благоразположение на духа ще успеем да намерим поне няколко достойнства, които в крайна сметка да доведат този текст до скромна, но положителна оценка.
А и на разположение е предостатъчно ресурс:
• Девойка с приятна външност, глас с потенциал за чудна реализация в протяжни стонове в ниския диапазон, гладко дупе, приличен бюст – чек
• Добре сложен симпатичен пич, с коса, три реда плочки и тук-там щръкнали вени – чек
• Луксозна обстановка: офис, апартамент – чек
• Стая за садо-мазо игра – чек
• Секси парче на Beyonce за OST – чек
Тъпото е, че когато теглим чертата и към резултата прибавим бюджета от 40 милиона долара, единственото, с което се изпълваме, е съжаление, защото филмът наистина можеше да бъде нещо по-добро.
Вместо това получаваме семи-рип-оф на „Здрач”, с малко повече juice.
Но релациите са повече от уместни – задръстената целомъдрена девойка, която се пребива (аматьорски) при първата си среща с властен монохромен милионер, който има афинитет към по-суровата секс игра и очевидно към прехапването на устни. Драмата във филма (доколкото разполага с някакви зачатъци на такава) се върти изцяло върху неговата невъзможност за пълноценно обвързване vs. нейната романтична същност.
Комична е дори историята с началния пробив на писателката – фен във фен-форум на читателите на поредицата „Здрач”. Не по-малко разочароващо е, че 48-годишната режисьорка на филма Сам Тейлър-Джонсън, която – каква ирония – е омъжена за 26-годишния „Kick-Ass” младеж Аарън Тейлър-Джонсън (когото вече гледахме в няколко секс сцени с Кийра Найтли в “Ана Каренина” на Джо Райт и “Диваците” на Оливър Стоун), не е по-смела в подхода към материята.
Но, ако хората са щастливи – who cares.
В крайна сметка някои ще мислят, че са гледали безвкусна драма, други, че са видели нещо велико. Остават тези, които ще кажат “бива”.
Ами… бива… почти.
Живи и здрави да са хората, които биха гледали това нещо… Аз лично категорично не бих 🙂 Лош вкус е, а което е по-лошото – и крайно инфантилен. Филм за непораснали хора и хора, които едва ли някога ще пораснат.
Единственото достойнство на филма достойнството на мистър Грей. Жалко, че актьорът не се е съгласил да го показвар пред камера.
http://www.dailymail.co.uk/video/news/video-1158927/Lisa-Wilkinsons-review-absolutely-destroys-50-Shades-Grey.html
😀
Филм за кифли !!!
Spot on, Uzi!!!
Гери, много леко го галиш, душа – като да не се обиди някой!
След като е претоплена помия – С Голямата Резачка 😀 😀 😀
Не е „спот он“ линка нa Uzi. Това е смехотворна блюкня на няква недоебана кифла. Честно казано, по ме е яд за 2-те загубени минути да я гледам, отколкото двата часа за „Нюансите“.
Ревюто на Гери е достатъчно оплюващо и в същото време коректно.
Спокойно 2-рата 4аст може да е по-добра
лично аз чакам хард-порно версията
Светли, няма за какво да се впрягам. Не става, тотален шит е и толкоз. Ако бяха направили порно филм щеше да е супер.
по-скоро заглавието на филма е: 50 потайности на грей … героят си се казва така… това му е фамилията на богаташа… никво сиво няма! откъде избарахте смисъла за цвят всички преводачи по света?
1-та и 2-та част не стават . Просто не хваща окото , само секс разговори и пак секс. ?????