Петдесет нюанса сиво

Пошляпване, романтика, прехапване на устни и големи puppy eyes, хвърлени като блестящ прашец в очите на замечтани зрителки, чели и препрочитали мръснишките абзаци в книгата на Е. Л. Джеймс – това представлява тази незряла, преекспонирана и пре-маркетирана откровена дамска полюция „Петдесет нюанса сиво”.

Една част от зрителите ще излязат разочаровани, поради явната липса на каквото и да било кинематографско качество, друга – пленени по “Валентински” от класическия романс, представен в историята, трети – просто възбудени, ще знаят какво точно им се прави след филма. Good for them.

Защото в реда на клишетата, които бликат както от филма, така и от цялата му рекламна кампания – историята е секс. Обещава (лъжливо) някакво разгръщане на табута, поглед в дълбините на садо-мазо практиките и откровено чукане, в цялата му “прелест”. Тази солидарно споделена думичка важи само за една сцена от двучасовата екранизация на първата книга. Обещаните 10 минути страсти съвсем не могат да се доближат до качеството и нивото на възбуждащите карнални сцени, които могат да се видят в стилизирани шедьоври и класики като „Синьо кадифе”, „Нимфоманка” и „Широко затворени очи” например.

Петдесет нюанса сиво” плахо се опитва да внушава убеждението, че жените искат да бъдат доминирани и подчинявани, и могат да извлекат удоволствие от болката, става ли дума за секс. Истината е, че челите поредицата дами ще видят доста мека и осезаемо по-скромна екранизация на сцените с плътско удоволствие, описани в книгата, или поне това, което цедката на Холивуд е позволила да бъде пропуснато. А и нека бъдем честни – коя част от този филм не сме виждали вече? Оригиналност е думичка, с която филмът няма нито една допирателна.

A squirter.

Разгарът на премиерата би бил най-удобният момент да се направи една любопитна представителна извадка на дамската аудитория, която ще изпълни и подмокри киносалоните в очакване на еротична тръпка, романтична драматургия и вълнение.

След 2-годишно тръбене как това ще бъде филмът, обещаващ най-много секс в Холивуд, как гърдите на Дакота Джонсън се виждали цели 29 пъти във филма и имало цяла софт порно сцена, ето, че на 13.02 залите са препълнени, билетите разпродадени за дни напред. Да, ще видим резултатите от това бокс-офис “чудо”.

Петдесет нюанса сиво

Препратките към “Абсолвентът” и “Алиса в Страната на чудесата” са бегли, тотално пренебрегнати жалки опити за оригиналност пред набъбналата, зачервена аудитория.

Тъй като клишето в клишето в клишето в историята или поне сакатата екранизация на книгата на Е. Л. Джеймс издиша по всички драматургични, сценарни, сюжетни и каквито още пише по книгите параграфи, би било най-добре да разгледаме филма като подразделение на софт порното. С известно благоразположение на духа ще успеем да намерим поне няколко достойнства, които в крайна сметка да доведат този текст до скромна, но положителна оценка.

А и на разположение е предостатъчно ресурс:

• Девойка с приятна външност, глас с потенциал за чудна реализация в протяжни стонове в ниския диапазон, гладко дупе, приличен бюст – чек
• Добре сложен симпатичен пич, с коса, три реда плочки и тук-там щръкнали вени – чек
• Луксозна обстановка: офис, апартамент – чек
• Стая за садо-мазо игра – чек
• Секси парче на Beyonce за OST – чек

Тъпото е, че когато теглим чертата и към резултата прибавим бюджета от 40 милиона долара, единственото, с което се изпълваме, е съжаление, защото филмът наистина можеше да бъде нещо по-добро.

Вместо това получаваме семи-рип-оф на „Здрач”, с малко повече juice.

Но релациите са повече от уместни – задръстената целомъдрена девойка, която се пребива (аматьорски) при първата си среща с властен монохромен милионер, който има афинитет към по-суровата секс игра и очевидно към прехапването на устни. Драмата във филма (доколкото разполага с някакви зачатъци на такава) се върти изцяло върху неговата невъзможност за пълноценно обвързване vs. нейната романтична същност.

Комична е дори историята с началния пробив на писателката – фен във фен-форум на читателите на поредицата „Здрач”. Не по-малко разочароващо е, че 48-годишната режисьорка на филма Сам Тейлър-Джонсън, която – каква ирония – е омъжена за 26-годишния „Kick-Ass” младеж Аарън Тейлър-Джонсън (когото вече гледахме в няколко секс сцени с Кийра Найтли в “Ана Каренина” на Джо Райт и “Диваците” на Оливър Стоун), не е по-смела в подхода към материята.

Но, ако хората са щастливи – who cares.

В крайна сметка някои ще мислят, че са гледали безвкусна драма, други, че са видели нещо велико. Остават тези, които ще кажат “бива”.

Ами… бива… почти.

Similar Posts

Вашият отговор на bel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Живи и здрави да са хората, които биха гледали това нещо… Аз лично категорично не бих 🙂 Лош вкус е, а което е по-лошото – и крайно инфантилен. Филм за непораснали хора и хора, които едва ли някога ще пораснат.

  2. Единственото достойнство на филма достойнството на мистър Грей. Жалко, че актьорът не се е съгласил да го показвар пред камера.

  3. Spot on, Uzi!!!
    Гери, много леко го галиш, душа – като да не се обиди някой!
    След като е претоплена помия – С Голямата Резачка 😀 😀 😀

  4. Не е „спот он“ линка нa Uzi. Това е смехотворна блюкня на няква недоебана кифла. Честно казано, по ме е яд за 2-те загубени минути да я гледам, отколкото двата часа за „Нюансите“.
    Ревюто на Гери е достатъчно оплюващо и в същото време коректно.

  5. Светли, няма за какво да се впрягам. Не става, тотален шит е и толкоз. Ако бяха направили порно филм щеше да е супер.

  6. по-скоро заглавието на филма е: 50 потайности на грей … героят си се казва така… това му е фамилията на богаташа… никво сиво няма! откъде избарахте смисъла за цвят всички преводачи по света?

  7. 1-та и 2-та част не стават . Просто не хваща окото , само секс разговори и пак секс. ?????