Сталинград

Ако питате по-старото поколение (над 40-45 години) да назоват някой от най-добрите и любимите им военни филми, вероятността те да ви кажат някое руско заглавие като „Иди и виж” или „Те се сражаваха за родината” е огромна. И наистина, поради спецификата на руската душевност и на политическата и икономическа ситуация от едно време (възможността да организират армията и най-доброто от въоръжението за огромните масовки), руснаците правеха наистина впечатляващи филми, без значение дали говорим за епични баталии или за по-лични истории. Разбира се, голяма част от тези филми вече са технически (а някои и морално) остарели, но пак, дори и разгледани извън контекста на времето, повечето продължават да впечатляват дори и днес.

Но какво се случва с руските военни (а и не само) филми през последните няколко години? Ами, едва ли за някого е тайна и изненада, че голяма част от тях се „американизираха” с цел да се продадат по-лесно на световните пазари и все по-рядко виждаме мащабни руски филми, каквито се правеха „едно време” – принципно една световна тенденция, която тук е особено ясно изразена.

Перфектна илюстрация на тази промяна и на това „американизиране” е трейлърът на най-новия филм на Фьодор Бондарчук („Обитаемият остров”), син на легендарния актьор и режисьор Сергей Бондарчук, автор на една от най-добрите екранизации на „Война и мир” и на споменатия по-горе „Те се сражаваха за родината”. Не казваме непременно, че трейлърът няма никаква стойност, напротив има няколко доста прилични визуални момента, но като цяло прилича на филм на Зак Снайдър, правен по комикс за битката при Сталинград и не би могъл да бъде по-далеч от това, което си представяме, когато чуем руски филм за войната. Вижте.

Да, смятаме, че трейлърът е достатъчно красноречив, за да не се обясняваме излишно. Предполагаме, че по-младите и тези, които са на вълна да мразят всичко руско, ще са доволни и в крайна сметка, лошо няма. Чисто визуално и на нас ни допада и бихме му хвърлили едно око, но все пак…

Като допълнение, вижте още един трейлър на филма, оригиналния плакат и галерия със снимки.

Сталинград - плакат

Режисьор на „Сталинград” е Фьодор Бондарчук, а в ролите са Томас Кречман, Янина Студилина, Сергей Гармаш, Данила Козловский, Олег Тилкин и др.

Премиерата е предвидена за тази година.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Трейлърите на работят при мен.
    Ето един то тубата:
    http://www.youtube.com/watch?v=TDBOAc3SBSI

    А Бондарчук е бездарник, но е моден бездарник, който прави руско патриортарско кино, което се приема добре сред руснаците.

  2. САмо на мен ли ми прилича това на Комунистически 300 . СТига да спестят блуткавите моменти и да има яко екшън, но да сложат и яки антагонисти (нещо различно от злия нацист олигофрен) филмът може и да става.

  3. Дам, стилистиката е малко „300“, ама коментара преди мен, цепи мрака… какво общо има комунизма?!? Щом руснаци снимат филм за войната, това прави авторите им комунисти?!? Сори, влез в час, Бондарчук е олицетворение на модерния капиталист. Снима така, че знае, че ще се гледа… Те и на Путин глупавите викат комунист, а дребния е някаква софт версия на Пиночет. Живеем в 21-век, събудете се…

  4. Това е толкова труд. Просто не можете да пишете по този начин, особено ако обичате киното. Американизиране на руското кино означава подобряване, защото така се прави кино – с модернизиране и иновации, за да си гледан и да успееш да си предадеш посланията на повече хора. Иначе е ясно, че и американците са научили много уроци от азиатците… от статията излиза, че американизирането е нещо лошо, а всъщност единственото лошо нещо тук са думите изплюти около прозорчето на красивия трейлър. Ето например ако имах възможност , бих се срещнал с екипа на филма и бих ги поздравил… а с екипа на сайта… не. Знам, че и от екипа на сайта не биха се срещнали с мен и се радвам от този факт. Честно, с подобен род статии е ок да коментирате филми на Уве Бол или поредицата „Страшен филм“, иначе просто се подигравате с изкуството.

  5. Типично изказване на 13-годишен пикльо, който през живота си не е изгледал един филм, който да не е американски. Ако това е „модернизиране и иновации“, то това означава тоталното обезличаване на всички национални белези, които правят руското, иранското, индийското и всякакво друго кино интересни. Подобряване! Ха-ха!!! Вземи изгледай някой от споменатите по-горе филми и тогава говори. Даже много меко са се изказали авторите за тази профанизирана чекия!

  6. Най-любимият ми факт в този род филми, независимо руски или американски е, че винаги немските войници изглеждат все едно са от училища за душевноболни.
    И тук едни 60 души вървят със шмайзерите зад два танка през площада и гледат в небето като облъчени, най-вероятно чудейки се – в Гармишпартенкирхен ли сме или в Сталинград:)

  7. Епа ази си дръпнах преди време блу рей рипа на „Сталинград“, ама немският филм, който е наистина брутален! Инак руснаците продължават да правят качествени военни филми, просто не са ти попаднали явно в полезрението, Дринка, или си ги забравил. „9-та рота“ на Фьодата е изключително кадърно направен филм, „Изпепелени от слънцето“ на Михалков, , сериалите „Вратата на бурите“ и един съвсем нов – „Изтребители“, наскоро гледах пак „Преход“ (перегон), „Кукувица“ които препоръчвам горещо и „Блокпост“ на Рогожкин,

  8. Блокпост и Кукушка са тотално неамерикански филми- това наистина като контрапункт на изреченото от автора. Бих споменал и Война, на Алексей Балабанов.