Университет за Таласъми / Monsters University

Сладка е ситуацията с лесните обещания – даваш ги, задействаш механизма на изпълнението и после, ако нещо се обърка – „не съм виновен аз, от други свят си ти!”* Не беше чак толкова отдавна, когато се заговори за предистория на прекрасния „Таласъми ООД”, при все че двамата чаровници Майк и Съли се представиха пред публиката преди 12 години (тогавашните дечица вече ходят по гаджета!). Времевата дупка, съчетана с ненужна/незабележима триизмерност, плосък сценарий и очевидно режисьорска неопитност (самостоятелно отговорност е поел Дан Сканлън, за сравнение – първият филм има трима режисьори! и Оскар!) изиграва толкова лоша шега на „genesis”-идеята, че я… разпердушинва като анемичен детски писък в „плаш”-контейнер.

Майк Вазóвски е познат персонаж – чаровно-зелен топчест едноочко, който е умен, изобретателен и (най-важното!) амбициозен от ранна детска възраст. Когато сбъдва мечтата си да престъпи прага на прочутия Университет за таласъми, съдбата го среща с бъдещия му най-добър приятел, рогатия син гигант с пухкава козина Джеймс П. Съливан – но и двамата още не знаят това, за приятелството. След кавги, закачки, предизвикателства и безотговорни постъпки, Майк и Съли повеждат отбор загубеняци към „Страш-игрите” (да не се бъркат с „Игрите на глада”, към които авторите може би са си мислели, че намигат!). И после… стават най-различни неща.

Важното е, че… всъщност няма значение.

Тъжното е, че вторият опит (по-често) се проваля, вместо да проработи и да създаде очакваното купонджийско чувство, задължително за анимационен филм с „бекграунд”!

Основният проблем на „Университет за Таласъми”, особено на наша територия, е разминаването на световете. Рисуваният свят е: а) в случая с децата-зрители – отдалечен, незабавен, неразбираем; б) в случая с възрастните-зрители – безинтересен, незабавен, безсмислен. Навсякъде извън Америка публиката ще се върти на стола от скука с този разказ за университетски премеждия, които са далечни и за малките, и за големите. Може пък точно в тийнейджърската средно-възрастова категория да са се прицелили създателите на филма, но това би било най-нелепото предположение в историята на киното през 21 век. И всъщност на кого би му хрумнало да поставя многоцветни, уж-страшни чудовищенца в затворени „общности”/братства, за които просто няма как да се даде обяснение на детския въпрос „А какво е това?” От „Рев-омега-рев”, или както се казваше най-„пичовския” отбор в университета, помня само как интересно-естествено проблясваше козината на капитана му преди последното изпитание в игрите. От пъстротата на боичките, с които си бяха играли аниматорите, по едно време ме заболя главата и почувствах спешна нужда да видя отново „Кошмари преди Коледа” – за рестартиране на сетивата, така да се каже.

Не мога да не спомена дублажа – най-уязвимото място в казуса за разпространението на подобни филми. Абсолютно сбъркан избор на гласа за Майк Вазóвски! Да, може да е ангажиран същия актьор както преди 12 години, но той е на светлинни години от умопомрачителния Били Кристъл – всички знаете на какво е способен той, дори само с гласа си. Принципно Съли говори като Джон Гудман и в интерес на истината БГ-версията му не е зле като звучене. Всичко останало си е прекрасно и сигурно на световно ниво като технология, дизайн и изработка, но мен отново ме преследваше парадокса с публиката: по-големите зрители мразят дублажи, по-малките зрители няма да се изкефят на филма. Да, ама – ще кажете вие – филмът дебютира с десетки милиони долари на първо място в боксофис-класациите, нали това е важното – да има зрители. И колко често след края на филма – бих попитала аз – някой от вас си направи труда да попита детето, което е завел на кино, дали може да му разкаже историята, която току-що сте гледали? Колко пъти попитахте малчугана до себе си не дали му е харесал филма (и толкоз!), а какво точно му е допаднало? Обзалагам се, че най-младата аудитория ще бъде разочарована от „Университет за Таласъми” – и дори да не го осъзнава сега, след време няма да помни този филм, а Оригинала. В него имаше душа, сърце и Бу, която толкова обича да се смее („Котенце!”), а тук – има слаб сценарий и амбиция да се повтори вече познат (на вкус) успех. Но… не е същото.

О, щях да забравя – най-добре издържаният образ беше на декан Сухарска – приятна комбинация между дракон и стоножка, която владее до съвършенство трите „С”-та – строгост, самоувереност, справедливост. И нея ми се иска да я чуя как я „изговаря” невероятната Хелън Мирън…

Обичам, обичам, обичам анимацията и с огромно нетърпение очаквам различните й „проявления”, но няма да заведа племенниците си на този филм. Защото предпочитам да играят на въздух, вместо да скучаят, зяпайки един недомислен щатски мърчандайз-продукт в киносалона.

* разбира се, това не е точния цитат по Яворов, но целта беше именно неточност!