Няколко снимки, които не сме имали шанса да представим досега, ни дават повод да подсетим, че новата екранизация на „Големите надежди” по Дикенс ще бъде показана премиерно в програмата на филмовия фестивал в Торонто.
Още в края на миналата година споделихме колко ни допада Хелена Бонам Картър във визията , избрана за нея от Майк Нюъл. Към детайлите около отбелязването на Дикенсовия юбилей включихме и проекта на Рейф Файнс – адаптацията на „The Invisible Woman” по творбата на Клер Томалин, в която на фокус е самият британски класик и някои аспекти от личния му живот.
Както сподели и Кристофър Нолан около премиерните пресконференции през юли, „Повест за два града” на Дикенс е била извор за вдъхновение по време на работата му по „Черният рицар: Възраждане”. Това е поредното признание за универсалността на мотиви или идеи, които могат да се открият, извлекат, трансформират и използват от творчеството на писателя в трети век от човешката история.
Колкото и да сме отдалечени от Викторианската епоха, реверансите към нея очевидно не се демоде – в програмата на Торонто фигурира и новозеландската драма „Mr. Pip”, на номинирания за Оскар режисьор Андрю Адамсън, по едноименната и възторжено приета от критици и ценители книга на новозеландския автор Лойд Джоунс. Историята разказва за ексцентричния господин Уотс (в ролята – винаги предизвикателния Хю Лори), който в изтормозения от военни действия остров Бугенвил не се отказва от амбицията да отвори отново местното училище, и чете на своите възпитаниците любимия си роман на Дикенс – „Големите надежди”. Така е, няма нищо случайно, дори и в случайните съвпадения.
