Зов за завръщане

След известен размисъл установих, че съм гледал оригиналния „Зов за завръщане“ цели три пъти на кино, което не мога да кажа за нито един друг филм с участието на Шварценегер. Дали заради краткото ми увлечение по фантастиката, първата ми среща с Шарън Стоун и Пол Верховен, или друга поредица от случайни събития, приемам този филм за едно от върховите постижения на вълната екшън блокбастъри от 80-те. Значително по-коректен към разказа на Филип Дик и тотално превъзхождащ последователя си като внушение, „Зов за завръщане“ от 1990 г. е от тези комерсиални хитове, които съвсем точно намират публиката си и предизвикват носталгия винаги, когато попаднете на тях по телевизията.

В новата версия на Лен Уайзман няма нищо подобно. Режисьорът на два епизода от „Подземен свят“ и на един от „Умирай трудно“ е сътворил една протяжна двучасова екшън сцена, в която както историята, така и основните характери са безвъзвратно изгубени. Като по наръчник той е успял да сведе всяка възможност за малко по-сериозно внушение до болезнено познатите клишета на жанра. Не че някой е очаквал шедьовър, но какъв е смисъла да се прави утопична история, в която най-утопичното нещо е пейзажа. Основната част от сюжета, която би трябвало да е двигател на действието, е претупана набързо в една от финалните сцени, и въпреки усилията на Бил Най не звучи убедително. В името на екшъна е жертвана и възможността за развитие в образа на главния герой, който е класически пример за раздвоена личност и би бил радост за всеки режисьор. Не на последно място, липсва и познатото от първия филм чувство за хумор, благодарение на което тук отсъства една от най-култовите реплики в историята на киното.

Зов за завръщане

Колин Фарел заема мястото на Шварценегер и в общи линии изпълнението му не предлага изненади, било то положителни или отрицателни. Уменията му обаче не могат да компенсират плоския образ, сътворен от сценаристите. Фарел е принуден непрекъснато да прави едно и също и много скоро героят му става безинтересен. Това се отнася и за Джесика Бийл и Кейт Бекинсейл, чиито роли са сведени до задължителното женско присъствие с акцент върху физическите упражнения и секси костюмчетата. Ролята на Бекинсейл дори е разширена в сравнение с оригинала, което не само не я прави по-интересна, но и значително усложнява задачата й да поддържа впечатлението за провинциална английска красавица на кастинг за „Следващият топмодел на Америка“.

Участието в епизодични роли на Бил Най и Брайън Кранстън също може да се добави към многото нереализирани възможности. И на двамата е отделено престъпно малко режисьорско внимание, вероятно поради относителната статичност на ролите им. Вместо да бъдат използвани като естествени акценти, те се превръщат в поредните детайли, които затърждават победата на формата над съдържанието.
Ако има истинска звезда във филма, това е художникът Патрик Татопулос. Създадената от него визия е единственото нещо, което успява да задържи вниманието на зрителя. Сравненията с „Blade Runner“ са съвсем на място, а когато става въпрос за запомнящи се сцени неговият принос е значително по-голям от този на режисьора.

Единственият повод за размисъл, който може да ни даде новата версия на „Зов за завръщане“, е какъв е смисълът да се прави римейк. Ако е заради напредъка на технологиите, вероятно по-добрият избор би бил да се насочим към компютърните игри. Ако ли пък не, занимаващите се с кино би трябвало да си поставят малко по-високи цели от тази, на фона на новите им творения непретенциозните оригинали да изглеждат като шедьоври.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 Comments

  1. о – каква ди-секция 🙂
    Благодаря за анализа – чудех се дали да възлагам надежди,
    ала обобщенията ти бяха повече от изчерпателни 8)

  2. Е, аз възлагах надежди, но… Все пак не си ме отказал тотално да го гледам на кино, но, явно, че малко пада приоритета.

    И все пак „секси костюмчетата“… 😉

  3. „Какъв е смисълът да се прави римейк“ – отговорът поне за мен е: „НИКАКЪВ!“, особено на емблематични филми. Не съм възлагал надежди, достатъчно неуспешни опити съм видял до сега, за да продължавам да подхождам оптимистично. Мразя римейки, единственото хубаво покрай тях е, че се присещам да гледам оригиналните версии, и искрено се забавлявам с тях. Благодаря за анализа, ще си спестя малко време и пари за нещо по-полезно. А, и ще пусна оригинала на сина ми, че май не го е гледал 😉

  4. Лично аз смятам, че всеки римейк на филм с Арнолд е обречен на провал. Въпреки ограничените му възможности като актьор, бате Арни просто е „larger than life“ и почти винаги е намирал начин да върви „чрез дефекта към ефекта“. Когото и да сложат в неговите обувки, сравненията винаги ще са неизбежни и няма да са в полза на заместника му. Ще метна един поглед на филма, като излезе на BRRip от чисто любопитство, но за мен оригинала си остава ненадминат.

  5. Тъкмо се бях засилила да го гледам. Мерси! 🙂
    Но картинката е страшна :)))

  6. Всъщност, тук проблемът не идва от липсата на бачо Арни.
    Колкото и да е учудващо, Колин Фарел се справя добре в ролята (друг е въпросът колко плоска са му я написали) – от този материал не знам какво повече може да се извлече.

    Проблемите са филма са почти всичко останало.

  7. Басирам се, че ако днес ви пуснат, онова с Арни, да го гледате за пръв път, сигурно доста ще храчите. Какво нещо е носталгията по отминалите години- пренася се и върху филмови заглавия. Едно време Хан Аспарух беше мега зрелище- при днешен прочит е бутафорен филм със зле направени костюми и декори от морска пяна.

    Иначе ме „кефят“ хора които нямат собствено мнение и чакат някой друг да им смели гледането…

  8. Е, да, много филми изглеждат бутафорни в днешно време. Просто ефектите тогава не са били толкова качествени или пък от много гледане, вече се вглеждане в подробностите. Последно като гледах „Терминатор 2“ на доста места различавах куклата от истинския Арни… но това е след много гледания.

    Носталгията си е супер нешо, защото наистина ни връща позабравени чувства.

    А колкото до смилането, какво толкова. Тук си сверяваме часовниците. Знаем долу горе кой как възприема филмите и обменяме мисли. Обикновено, като прочета тук някоя подробност, после обръщам по-голямо внимание на някои детайли, защото човек не може да е с всеобща култура.
    Аз филма съм решил да го гледам, въпреки всичко написано горе. Може пък и да ми хареса повече отколкото на BREAK. Той миналата година не беше харесал и „Дилъри на време“, пък аз бях на друго мнение… 😉

  9. Ами там е работата- тогава сме гледали онзи филм с детски очи и е останал с ореола, на ебати лентата. Всъщност е доста еднопластов, а Арни играе точно това което играеше навсякъде по онова време- машина за убиване. Дайте да не се сещаме за комичните му опити да играе объркан от терзания редови никой…

  10. jo,
    идеята е не да натрапваме мнение, а както е казал Тихомир, да обменяме мисли. Не виждам някъде в текста да съм обявил филма с Шварценегер за шедьовър, точно обратното. Това, че го приемам с носталгия, е съвсем друг въпрос.
    Тихомир,
    бъркаш за „Дилъри на време“. Даже ми се струва,че доста съм го похвалил:)

  11. break,
    Много съжалявам за объркването ми. Вярно, че ревюто ти беше положително, а на Дринов не му беше харесал (надявам се, че тук вече не греша).

  12. Тъкмо излизам от залата и няколко неща ми минават през главата (особено изчитайки ревюто и коментарите)
    А именно:

    Филмът си струва гледането по няколко причини:
    Първата е, че филмът е красив. Дрин е писал за това по-горе, но едно е да прочетеш, друго е ‘око да пипне’. До колкото си спомням навремето това беше една от двете причини да гледаш и оригинала. Другата за жалост липсва тук, но за това по-надолу (абе само на мен ли ми се струва, или фразата „по-надолу“ навсякъде стои на място ? 😉 )

    Втората причина (поне лично за мен) е Бекенсейл и факта, че за първи път това момиче прави роля на лошковец и при това доста дървещо. Лично на мен екшъна с нея страшно ми допадна.

    Екшънът тук като цяло е много добре блокнат и заснет. Ако се кефите на такива неща – гледайте

    Излизайки от залата, аз си мислех друго – дали ако не знаех наизуст първия филм, щеше да ми хареса този повече? Защото препратките са толкова много, че всъщност аз се расейвах през цялото време в залата да ги броя. И друго – ако оригиналът имаше нещо, което работеше за него, това беше самомиронията – нещото в което Верховен е наистина добър и тук липсваше, защото сценария е на онзи бездарник Кур(т) Виме(р) – имената никога не лъжат, имайте предвид. И все пак – мисля, че не можем да бъдем прекалено строги с този напълно кадърно средняшки сайфай екшън (особено предвид положителното ревю на the expendables 2, който пло мое скромно мнение чеп за зеле не става от него).
    Думата ми е, че този конкретен римейк е по-скоро жертва на меланхолията по бат Арни, отколкото на обективни фактори свързани с качествата на лентата на Уайзман. Защото ако наистина и честно поставите двата филма рамо до рамо… Не е много ясно кой е по-зле. Ясно е само кой е по-обичан от децата на осемдесетте.

    И още нещо – кино критиката и ревютата, колкото и добре написани да са, на практика представляват (или поне би следвало) експертно мнение за даден филм, нищо повече. Експертно – под въпросителна. Мнение – със сигурност. Тоест гледайте въпросните филми, вместо да приемате мнение (пък било то и на професионалист) на готово. Защото дори филмите на КУрт Вимер и Лен Уайзман го заслужават. Ако обичате филмите де. Иначе ми убягва причината да сме тук 😉

  13. За пореден път Dorrian.Dante се доближава максимално до моето мнение за филма.

    @break,
    За мен филма не е толкова безнадежден. Съгласен съм с някои неща, които писа, но като цяло излязох доволен от киното. Не съвсем замаян, че да искам да го гледам отново в скоро време, но и не съжаляващ. Определено ролята на Бил Най беше тотално слаба. Предполагам, че и няма нищо изрязано там, а просто така са го замислили. Това, което най-много ме издразни в ролята на Кейт е, че беше ала терминатора. Нещо там не й отиваше. При толкова бронирани единици, тя си се разхождаше ей така под кръстосан огън и си пуцаше, когато се налага. Разбирам, че са решили да е в центъра на събитията, което иначе ме радва, но „секси костюмчето“ й изобщо не беше подходящо за повечето сцени.

    Сега чакам и мнението на Дринов, че правехме едни залози преди време. 😉

  14. Тихомир,
    добре е, че си останал доволен, щеше да да бъде много скучно, ако всички приемахме нещата по един начин. Не смятам за необходимо всеки път да повтарям, че мнението, изказано в ревюто е субективно, нито пък някога съм споменавал, че е експертно. Лично аз знам кои автори се доближават до моя вкус и кои се различават, и си правя съответните изводи. Елементарно е да се мисли, че целта на едно отрицателно ревю е да откаже хората да гледат филма.

  15. Абе аре бе 🙂 Филма си е супер 🙂
    Разбирам да режисират Камерън или Скот, да критикуваме, ама това е Лени goddammit 🙂 След хоризонтирането на Кейти Бейкинсел, това със сигурност му е второто най-значимо дело в живота 🙂

  16. Онзи ден го гледах. Какви са ми впечатленията:
    Като цяло филма ми хареса. Не се доближава до оригинала, но ми хареса.
    Става за гледане 🙂
    Найу йми хареса визията. Пипната е отвсякъде и наистина филма от тази гледна точка си заслужава гледането. останах приятно изненадат от историята. Да тя е същата като в оригинала (нещата се повтарят), но тъй като никога не съм чел книгата ( и не знам как в наистина) останах приятно изненадан от идеята за опустошена планета две населени области и пътуване между тях през центъра на зяюемята. Това за м,ен беше оригинално и приято загледане.
    И горе долу дотук се изчерпват положителните моменти във филма.. И двете мацки радват окото, ама само до тук. Изкефи ме гонитбата и боя в асансьора 😉 хаха
    Жалко за Браян Кренстън. Просто за мен този актьор е жесток и има огромен потенциал, който за съжаление тук не беше развит 🙁 Просто не мога да забравя ууникалните му роли на идиотичен баща в един от любимите ми сериали.. Малкълм ( имам си го на компа 😉 Голяма скица е.
    И както казах останах изненадан от това, че действието се развива на Земята (а не на Марс). Може би малко носталгично очаквах нова среща с любимата ми планета, но нейсе 🙂
    Като цяло за тези, които не са го гледали мога само да им кажа, че може да не спечелите нищо ако не го гледате, но определено няма да загубите ако го гледате 🙂