Editorial

От доста време си мисля как да си спретна една рубричка, в която да си споделям каквото ми е кеф, без значение дали е свързано с киното или не – нали се сещате, като в истински блог. 🙂 В същото време се чудих как да ви запознавам с филмите, които излизат по родните ни кина и които съм гледал, но не ми е достигнало време, домързяло ме, били са тъпи или пък е имало някаква друга причина, поради която не съм им написал ревю. ОпРомКо нещо не ми се получи, тъй като не всички пропуснати филми са романтични комедии.

Така реших да събера двете неща в едно. Рубриката ще се казва Editorial (на тези, които ще дуднат „ама защо трябва да е на английски, не може ли на български, все пак в България живеем, на интересни ли се правите, какво ли?”, просто ще им дам едно свободно) и доколкото се познавам и въпреки желанията ми за нещо по-свободно и различно, в нея по-често ще откривате коментар от по едно, две изречения за някой филм, отколкото нещо друго – точно като този път. 🙂

Изминалата седмица беше тежка откъм филми. Първо всеки ден имаше прожекции на заглавия, които ще се появят на редовен показ в киномрежата и второ, както знаете върви София Филм Фест и всеки уважаващ себе си киноман (като мен) просто е длъжен да гледа минимум по един филм на ден. Прибавете към това работа и отделно писане на новини и ще видите, че просто няма как да смогна да представя всичко. Абе с две думи идеално извинение, защото се е случвало да няма никакви филми с дни и пак да не пускам ревюта.

Затова, оттук насетне, в Editorial може да очаквате нещо от рода на „вчера гледах „Двама голи и един без гащи” и въпреки един-два добри момента филмът не става, особено в сравнение с първа част”. Тоест нищо сериозно. Просто инфо, че има такъв филм и с едно изречение какво мисля.

Та така! Първото издание на Editorial включва “Да кажа или да не кажа?”, “Майло на Марс”, “Убийствен спам” и „127 часа”.

 „Да кажа или да не кажа” / “The Dilemma”

„Да кажа или да не кажа?” / “The Dilemma”
Доста харесвам Рон Хауърд. „Уилоу”, „Аполо 13”, „Какавида” и „Обратна тяга” са ми любими филми от детството. „Красив ум” (с известни уговорки) и „Фрост / Никсън” са доста добри. Дори „Ед ТВ”, „Далече, далече” и „Гринч” ми допадат. Общо взето преглъщам всичко с марка Хауърд, дори и да са полюции като „Шифърът на Леонардо” и „Ангели и демони”, толкова много го харесвам. „Да кажа или да не кажа” обаче ми приседна. Елементарен „bromance”, който прави филмите на Адам Сандлър да изглеждат интелигенти. Срам за всички участници. Айде, и Винс Вон и Кевин Джеймс и Уинона Райдър са се снимали в помии, тях мога да ги прежаля, но Дженифър Конъли не мога. Защо бе Дженифър, защо? Без съмнение най-лошият филм на Хауърд в кариерата му пред и зад камерата.

„Майло на Марс” / “Mars Needs Moms”

„Майло на Марс” / “Mars Needs Moms”
„Майло на Марс” е не особено оригинална, но за сметка на това доста приятна анимация, която ще зарадва най-вече момченцата. Космически кораби, извънземни, Марс, какво повече може да иска един хлапак? Възрастните могат да останат леко студени към предвидимата и не особено сложна история, но пък ще имат възможност да видят докъде се е развила технологията „performance capture” (разработена от Робърт Земекис, която тук смея да твърдя бележи едно от най-добрите си постижения) и да се полюбуват на не един или два прекрасни момента. Освен това ще оценят поуката, която е, че родителите трябва да се уважават. Филмът ще върви и в IMAX 3D (където го гледах и аз) и както винаги, така трябва да се гледат всички подобни филми. Ако не сте разбрали, от доста време системата е дигитализирана и ако преди са ви дразнили някакви косъмчета, сега картинката е феноменална.

 „Убийствен спам”/ “Chain Letter”

„Убийствен спам”/ “Chain Letter”
Въпреки че приветствам абсолютно всеки хорър, който се появява по родните ни кина, колкото и да е зле, не мога да преглътна факта, че някой е избрал точно този филм за разпространение, при положение, че има къде-къде по-добри и по-важното популярни заглавия, които биха привлекли повече публика, което от своя страна би отворило вратите и на повече жанрови заглавия. От друга страна, може пък филмът да е бил част от пакет и да е по-изгодно да бъде пуснат – колкото и да изкара, пак е по-добре от нищо, нали – затова по-добре да не говоря без да имам цялата информация. Яд ме е само, че той е обречен да не бъде гледан от никого и това ще послужи за пример, че за такива филми у нас няма публика. Както и да е, тук малко се отплеснах. Проблемът на „Убийствен спам” е, че прекалено много философства върху проблемите на все повече стесняващото ни се лично пространство и липсата на уединение, причинени от развитието на технологиите и комуникациите, вместо да се съсредоточи върху… ами върху хорър елементите. Другият основен проблем е, че филмът няма финал. Все едно сценарият и снимките са вървели ден за ден – пише, снима се, пише, снима се – и преди края, сценаристът е умрял, след което от студиото са решили, че не им се дават повече пари и просто са сложили за финал началото на филма с една малка добавка, колкото да не е наистина едно и също, защото дори и надписите се повтарят. От положителната страна са малко кръв и Брат Дуриф. За някои хора той е напълно достатъчен, за да гледат филма – разбирам ги!

„127 часа”

„127 часа”
Всъщност „127 часа” не е минал за журналисти – гледах го на Феста – но си позволявам да го отбележа, защото ще тръгне по кината съвсем скоро. Другата причина е, че едва ли ще му пиша ревю, въпреки че ме изкефи на макс – просто, от време на време се случва да гледам някой филм, за който не мога и не искам да пиша – и понеже не знам дали ще мога да измуфтя някой приятел да напише едно ревю, пускам няколко думи тук. А те са: стилен, ангажиращ, драматичен, на моменти впечатляващ и като цяло много силен филм. Задължителен за гледане. А Джеймс Франко показва класа. Много е добро това момче!

Ами, това е. Като за първо издание, толкова. Да се надяваме, че ще е повече от едно! 🙂

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Дринов, 127 часа си мина за журналисти, изтървал си явно… Честно казано, леко не ми харесва, че си изброил четири филма – три тъпи и един стойностен при това на последно място. Само това е.

  2. Chain Letter дори на голям екран ли са го прожектирали? :Д Леле… А Дуриф не може да спаси филма, въпреки появата и ролята си, която си е в негов типичен стил. Просто лентата прекалено много наблегна на навлизането на технологиите (и в частност интернет) в живота на хората и колко много други (явно по-старите, които са познавали и алтернативата без тези неща) мразят тези промени и се опитват да ги спрат… по един безсмислен начин (що пък трябва да убиваш невинните тинейджъри, че ползват клетъчни телефони и интернет? :ДДД)… А финалът, честно казано, дори не го помня какъв беше, което говори достатъчно красноречиво :Д

    Другите не смея да коментирам, защото не съм гледал, а и не смятам да гледам (с изключение на 127 часа, но той е под въпрос 🙂

  3. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Ами, не, не греша! Не е показван за журналисти филма. Ти грешиш! Току що се обадих на разпространителите на филма и ги попитах.

    Четири филма съм изброил, защото както става ясно в началото не мога да им пиша отделни ревюта.

    @Silentium

    Може да е имало и друг мотив в убийствата, само дето ние не го разбираме, защото няма финал. 🙂

    "127 часа" на мен ми хареса много. Препоръчвам! 🙂 🙂

  4. Жалко че няма да пишеш ревю на "127 часа", много силен филм … поне за мен … а изпълнението на Франко определено ми промени коренно мнението ми за него. Поздрави за новата рубрика !!!

  5. @Дринов,

    Абе как ще не е, като една седмица преди излизането му в България получих мейл да ходя на скрийнъра май в CCS…

  6. @MadMax

    И аз си смених тотално мнението за Франко, само че малко по-отдавна. 🙂 Преди не можех да го понасям. 🙂

    @AceXe /Юлиян Спасов/

    Въпроса е, че той не е излизал в България. Това на феста му беше дебют. Потвърдиха ми, че не е имал прожекция за журналя, а няма и да има.

    Да не се бъркаш с "Черната лебедюха"?