Все още помня, сякаш се е случило вчера, първата ми среща със „Завръщане в бъдещето“. Денят е събота, годината е 1995-а, лято е. Аз съм рошаво, некоординирано същество навлизащо в пубертета, вече р...

Има нещо особено в желанието да се завреш в нечия глава и да ровиш ли, ровиш, да търсиш, да бърникаш, да се разпореждаш, да разхвърляш и да душиш, все едно се намираш в огромен шкаф с бельо. Някак ...

Има нещо особено в темата за войната, която продължава да вълнува будното съзнание на кинодейците. Минават различни периоди от време, минават различни теми и киното бавно се връща към разкази за би...

Дисекцията на семейството е една от любимите теми на поколенията. Неговият анализ прескача през десетилетия и столетия, за да намери много форми и изразни средства. От Фройд, през музиката, до кино...

 „It is not despair, for despair is only for those who see the end beyond all doubt. We do not!“ Точно 18 години по-късно „Властелинът на пръстените“ продължава да е най-епичната фентъзи сага, прав...

Вярвам, че всички добри филми си приличат в началото. Не по базисните неща, а по усещането. Също така вярвам, че и лошите имат сходства, и човек може да ги подуши от километри. Във време, в което г...

Чимичангаз, бичез! Цветната и пълна с ругатни втора част на вселената на Дедпул идва по кината, за да насити пейзажа от супергерои с малко повече кръв и невъзпитан език, така че не си водете децата...

– Как ти харесва? – Харесва ми да съм вътре в теб… Случаен разговор 2.0 Никога не съм разбирала нуждата от продължения или многологии в киното. Наличието на три, пет или 55 части ...

„ – Видях снежния човек… – И как изглеждаше този снежен човек? Момчето промърмори нещо. – Какво каза? – Ще умрем.“ Романът на Ю Несбьо „Снежния човек“, част от поредиц...

Вярвам, че всички добри филми си приличат по нещо. Има някакви тайни послания в тях, които тренираният киноман може да хване дори с просто око, само докато гледа трейлъра. Той може да подуши доброт...