Обичам Агата Кристи. Обичам я още от деня, в който за първи път прочетох „Аферата в Стайлс“. Това се случи в едно много отдавнашно начало на едно много горещо лято. Поглъщах Агата Кристи с настърве...

Спомням си с ярка отчетливост точния момент, когото за първи път гледах „Лабиринтът на фавна“. Не бях сама, което сега отчитам като грешка, защото моят партньор по влизане в един забранен, магичен ...

Първото нещо, което е важно да се уточни съвсем преди началото на това ревю за последния филм на Уес Андерсън е фактът, че от един момент нататък в живота си аз винаги съм си представяла, че ако им...

Има нещо специално в Едгар Райт. Смел, различен и същевременно със силен жанров привкус, с британска тръпчивост, като бира Гинес и със собствен почерк в море от еднаквости, Едгар успява да натъпче ...

Запознанството на всяко момиче с Джеймс Бонд започва някъде в оная точно напъпила възраст, когато емоциите взимат превес над леко повърхностното отношение към живота, а дебнещото усещане за силния ...

Нали знаете приказката, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Или по-любимото ми – всяко зло за добро. Но понякога… само понякога, злото се ражда от друго зло. Персонажът на Круела де...

Това ревю за „Sound of Metal“ е толкова закъсняло, колкото среща с любимия в един безкраен ден, който сякаш никога не свършва. Причините за това са множество, но най-вече абсолютната липса на желан...

Все още помня, сякаш се е случило вчера, първата ми среща със „Завръщане в бъдещето“. Денят е събота, годината е 1995-а, лято е. Аз съм рошаво, некоординирано същество навлизащо в пубертета, вече р...

Има нещо особено в желанието да се завреш в нечия глава и да ровиш ли, ровиш, да търсиш, да бърникаш, да се разпореждаш, да разхвърляш и да душиш, все едно се намираш в огромен шкаф с бельо. Някак ...

Има нещо особено в темата за войната, която продължава да вълнува будното съзнание на кинодейците. Минават различни периоди от време, минават различни теми и киното бавно се връща към разкази за би...