Нали знаете приказката, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Или по-любимото ми – всяко зло за добро. Но понякога… само понякога, злото се ражда от друго зло. Персонажът на Круела де Вил – емблема на лудостта и обсесията по нещо, което човек просто не може да има, с цялата й театралност, помпозност, черно-бяла коса и налудничав поглед, се ражда изпод писалката на авторката Доуди Смит през 1956 година.

Круела е символ на бунт, лошотия, коварство и е абсолютният кошмар на всеки любител на кучетата, веган или поне природозащитник. Круела е лоша, защото обича да получава това, което си пожелае веднага и не се спира пред нищо. В оригиналната история на мадам Смит, Круела иска палто от далматинци и го иска веднага. В моите детски кошмари Круела е символ на най-ужасния човек, който ще отвлече всичките ми котки и двете ми кучета, за да си направи от тях шапки. А ако остане козина – и чифт ръкавици. На по-късен етап Круела се превърна в нарицателно за безпричинната лошотия изразена от някого.

Аз и Круела де Вил си другаруваме от доста време и с годините модната й обсесия по лукса, кича и кожите ми е все по-забавен. Научих се да го приемам повече като желание за изявление, отколкото като бой за сватбени рокли намалени на 50%. В първото има някаква безочлива дълбочина и злостна мисъл, а във второто – просто желание да се наконтиш по последна мода и да излезеш на площада.

cruella-review-img04-20210529

С годините Круела де Вил се превърна в един от любимите ми злодеи – тя не иска да властва над света или да бъде харесвана от всички. Тя иска да бъде себе си и ако това значи да отвлече торба с далматинци, така да бъде. Няколко години след като Круела, Понго, Мисис и техните стопани са покорили детските сърца под формата на книжка, майсторът на преекспонираното щастие и човекът, който има силното желание да обяви еднолично притежание над всички детски творби – Уолт Дисни – купува правата за книгата и я превръща в анимационен филм. Филмът е хит. Всички сме го гледали толкова пъти, че още сега мога да ви запея песничката за Круела де Вил, която Роджър – основният персонаж, измисля на пианото си. След първата адаптация през 1961-а следват още една анимация, сериал и дори игрален филм, от който никой не помни нищо (и по-добре), освен Глен Клоуз като Круела де Вил с емблематичното й палто, коса и цигаре. Но както вече казах – Disney държат правата над далматинците на Доуди Смит и всичко произтекло от тях, затова вместо да направят нова игрална версия на романа или неговото продължение, те решават да извадят от прахоляка филм за най-добрия персонаж, който Смит измисля – мадам Круела де Вил.

Злодеите са толкова по-интересни от добрите скучни хорица, които ходят на работа, гледат къде стъпват, хранят се здравословно и си плащат данъците, не мислите ли? Аз мисля. Очевидно и филмовата индустрия е на същото мнение, защото в последните години цари истинска вакханалия и подобно на един своеобразен и мрачен Хелоуин из екраните изскачат чудати гадняри, готови да бият, мачкат и правят лошотии. Тяхната вълнуваща история, която варира по различен начин, печели награди, аплодисменти, пари и добри ревюта. Ако някой беше казал на злодеите, че след време ще са новите рокзвезди на киното, те сигурно щяха да се изсмеят, да си сипят по едно и да продължат да планират, как да превземат света без никой да ги хване.

cruella-review-img06-20210529

Тази година на прицел е Круела де Вил. В нейните шикозни, но по мое мнение крайно неудобни, но нечовешки яки обувки и крещящ моден вкус, влиза Ема Стоун. За някои Ема Стоун не е достатъчно зла, за да бъде Круела. За мен обаче е перфектният размер, за да се побере в едно палто от далматинци, което да стои добре на голям екран.

Круела“ е изящна пънк приказка за това, как злото неизбежно се ражда от друго зло и как човек може да бяга дълго и надалеч от своята природа, но рано или късно тя взима превес. „Круела“ може и да ви изненада с няколко сюжетни обрати, макар да се съмнявам. Филмът няма за цел да зашемети своята аудитория, но въпреки това някак успява да го направи. Без да е впечатляващ като драматургия, „Круела“ оставя усещането, че си бил на парти с преспиване и дори си успял да видиш онова готино момиче само по гащички. Което не е като да си направил нещо наистина, но си е доста яко, нали? Ето това е „Круела“, ако схващате аналогията.

Историята тук е ясна и стара като света – от малко странно момиченце Круела, в началото с името Естела, се превръща в странна пораснала жена с ясно изразен афинитет към модата. Екстравагантна, екстремна и екзалтирана, тя влиза в света на haute couture-а, не за да остане там за дълго, макар да го планира в началото, или за да си направи прословутото палто от далматинци – неговото време идва по-късно, а за да си отмъсти.

cruella-review-img05-20210529

Обичам филмите за злодеи. Не, защото успяват по много органичен начин да оправдаят коварната природа на своите основни персонажи, а защото в метафорите поместени вътре и в промяната, умело завоалирана зад идеалистични цели и надежди, се крият онези потъпкани мечти и блянове, които всеки един от нас е имал като малък, но не е осъществил поради ред причини. Не симпатизирам на злодеите, но някак ги разбирам. И нека първият, който никога в живота си не е пожелавал нещо лошо на някой друг, да хвърли камък.

Круела де Вил е класен злодей. Тя е смела, луда, крайно не прагматична в плановете си и ужасно доволна от себе си. Тя е такава в романа, макар да е малко плоска като разработка, такава е и в последвалите го филми. Накрая, като истинска гранд дама, каквато тя е и винаги е искала да бъде, Круела триумфира на голям екран в светлината на прожекторите. В новата версия за живота на любимото ми лошо момиче, има само три далматинеца, които не искате да срещате късно вечер, и няколко умело прикрити препратки към оригинала довел до съществуването на този филм. Шумен, цветен, музикален, според някои малко по-дълъг от нужното, а според мен дълъг точно толкова, че да побере в себе си мегаломанската изява на един злодей, който е чакал своя звезден миг. „Круела“ е смесица между пънк, рок и мода. Защото има рокли, саундтрак с рок от 70-те и най-добрите ботуши, с които се раздават шутове.

Костюмите в този филм заслужават отделни аплодисменти и всеки почитател на модата ще иска да получи по нещо от тях. Висшата мода, облеклата, постановката, изобщо всичко свързано с визията и репрезентацията на даден характер чрез дрехи, аксесоари и обувки тук играе важна роля. Характерната визия на Круела е емблема сама по себе си. Тя е такава и се е превърнала в символика още от онази далечна 1956 година, когато най-лошото момиче на Disney изрича емблематичната си фраза – „Искам палто от далматинци!“

cruella-review-img03-20210529

Освен Ема Стоун, която дава нов живот на Круела де Вил и доказва, че освен луда, тя може да бъде зашеметяваща, забавна и много, много лоша, трябва да отдадем почит и на Ема Томпсън, която влиза в ролята на Баронесата – брилянтен дизайнер с душевност на табуретка. Зашеметяващи и ярки отвън, но черни като косите си отвътре, тези две жени се сблъскват, за да ви поднесат един истински приятен женски спаринг, обут във високи токчета и облечен в шикозни рокли. Като класически филм с жени в центъра и направен предимно за жени, в „Круела“ са побрани онези неща, които вълнуват момичешката душа – надмощие, емоции, мода и приятно поднесено отмъщение.

Тони Макнамара, подкрепен от двете страни от Дейна Фокс и Ейлин Брош Маккена, е написал забавна история за детските травми, които рано или късно ни удрят с юмрук в лицето и предопределят пътя ни като вече пораснали и уж помъдрели хора. На Тони дължим дребните сюжетни обрати и хубавия диалог, а на двете дами – цялото усещане за лукс и модно шоу.

Круела“ не е изненадващият шамар, който „Жокера“ беше или онази брилянта лудост, която е „Фаворитката“. Той е смел филм, когато говорим за Disney, но нищо фрапантно, когато говорим за въобще. Смело мога да кажа обаче, че ще допадне на малки и големи без да има претенция за новаторство и брилянтност, но с цялата си пищност, визия и находки, които първоизточниците му са дали и с които модерното кино може да допринесе. Филмът е пълен с много препратки към „101 далматинци“ и ако сте фенове ще ги хванете. Същевременно с това обаче може да съществува сам за себе си, без да има нужда да бъде свързван с другите филми от поредицата.

cruella-review-img07-20210529

Круела“ е сладкиш в черно и бяло. С глазура от захар и сърце от тъмен шоколад. Може би, ако Круела де Вил не беше толкова ярка с цялата си арогантност и мегаломания филмът нямаше да се получи. Но ето ни тук. Най-лошото Disney момиче има своя собствена история, в която да блесне със или без палто от далматинци. Да покаже лудост, коса, токчета, тежък грим, червено червило, лоши номера, няколко рокли, две улични кучета, три далматинеца, купчина бижута и доза цинизъм. И всичко това, плюс още няколко детайла, които няма да ви издавам, облечени в шармантно женско отмъщение.

Бих ви посъветвала да гледате „Круела“ – от една страна киното ми липсваше, от друга не съм се забавлявала скоро на филм така – но може лошотията на едно гневно момиче да не ви се услади така, както на мен. В крайна сметка всеки си преценява сам. Ако „Круела“ беше храна, щеше да е нещо като солен карамел – прекалено странен за едни, прекалено тривиален за други, но за тези от нас, които предпочитат да ближат сол пред това да набиват торти, е чудесна дозировка на забавно кино с елементи на лошотия.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

    1. This guy’s take on this movie is so genuinely annoying – my wife and all her intelligent female friends do not give a fuck about what he has to say about that movie. In fact – they are blissfully unaware that such an angry individual exists. They will never hear his rants – ever …

      A quick view over the movies he keeps on grumbling about is enough to realize that he (most probably) has never said a single word about a movie that has inspired me, because most of the shit he gets so hung up about I have never even seen in the first place (thank God).

      I have seen my 12 year old listen to him once or twice – I am sure he will grow out of it …

    2. Dude, at some point you should (make a decision and) leave puberty …
      This protracted adolescence thing is really not good for you –

  1. Круела е най-тъпият отрицателен герой в света на литературата – надхитрена от кучета. И то – от далматинци. Далматинците не блестят с остър ум. Круела – още по-малко. Круела в книгата „Сто и един далматинци“ прави впечатление на кръгла идиотка напълно изкукала покрай обсесията си. Айде сега да познаете дали ще гледам филма с най-тъпия литературен персонаж в главната роля?

  2. Изгледах филма, за да видя каква тъпотия са измислили от Дисни! И се оказа, че са надминали себе си по идиотизъм! Този филм е дързък опит, но се проваля гръмко, да направи от известен злодей анти-герой! Изглежда злодеят Круела, който е познат с това, че си прави палта от кожата на далматинци, е само фасада за пред обществеността! Ха-ха! Разбира се, няма как да подминем приликите с Харли Куин, както и опитите за копиране на „Дяволът носи Прада“!
    Общо взето няма нищо оригинално или запомнящо се в този филм, който е смесица от копия на други филми! Оценка 3 от 10!

  3. Включвам се малко късно, но искам да кажа,че филмът е страхотен. Наистина откривам прилики с „Дяволът носи Прада“, но смятам, че е доста по-дръзка версия, особено за филм на Дисни. Определено ще остане, като един от любимите ми филми!