Една не особено кино новина, но нямаше как да пропуснем дебютната книга на досадния ни колега Мартин Касабов, която излезе преди седмица с логото на издателство „Жанет-45“. Редно е да уточним, че става въпрос за сборник с разкази, който носи името „Когато великани ходеха по земята“. В него са поместени 42 разказа на границата между съня и реалното, вдъхновени от творчеството на Дино Будзати, Франц Кафка, Габриел Гарсия Маркес и Джеръм Селинджър. Абсурдните, приказни и фантазни истории отвеждат там, където вълшебното и битовото се преплитат. В тях ще срещнете охлюви, моряци, джуджета, естествоизпитатели, тайнствени градове, любовни тунели и какво ли още не. Освен корица от Кирил Златков, разказите са украсени и с десет чудесни илюстрации от Теодора Николова.
Книгата ще бъде представена в Пловдив на 21.11 (четвъртък) в клуб „Фарго“ и на 23.11 (събота) в София в „Кино Култура“. Ето какво казва за сборника редакторът й Борис Минков:
Сборникът „Когато великани ходеха по земята“ въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. Така ярките цветове на фантазията, стремително пробягващи понякога към поетическите внушения, понякога към абсурдното, а понякога към притчата, се поместват във внушителен по своята подредба просторен дом, в който всяка причудливост си има стая и отчетливо присъствие. С тази книга Мартин Касабов навлиза в литературата като нов майстор на разказването – убедителен и увлекателен.
Мартин Касабов работи като книжар, а името му е познато на читателите покрай ревютата му за кино за „Операция кино“ и текстовете му за книги, публикувани в Списание Култура. Книгата е дебютна за Мартин, който се надява да успее да изненада, зарадва и развесели с написаните истории. „Когато великани ходеха по земята“ вече се разпространява по книжните вериги, благодарение на ИК Жанет 45. Книгата е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“.
Стана му тежко, спря и погледна към луната, изгряла преди хиляди години в застоя на човешката цивилизация, когато децата не са играли на жмичка, а са тичали с бързоноги кентаври, докато тя е насочвала с ветровете си мислите им и е нашепвала, че всичко е преходно; и движението на ремъците, и движението на пламъците, и движението на голите бедра под кожите няма да прекратят магията, покрила земята като воала на вълшебник. И единствено в любовта ще останат незасегнати вселената и обгърнатата в нея коруба на смисъла.
