Боряна Иванова e режисьор и продуцент, който създава завладяващи разкази за широката публика. Боряна работи с медийни компании и общности по целия свят, обединени около една идея – да се отворят нови хоризонти за творческите възможности. Като съчетава различни медии, тя се стреми да създава иновативни истории и в същото време да разглежда критични въпроси със социална значимост.
Боряна Иванова е роденa в София, израснала е в София, учи Международни Отношения в УНСС, после се прехвърля в Холандия, където завършва бакалавър и после магистърска степен – Политика и Човешко Развитие, в Университета в Маастрих.
Боряна е живяла в Холандия, Испания, Южна Африка, Германия и САЩ. Сега живее и пътува между Берлин и Калифорния. Наскоро тя участва активно в създаването и реализирането на анимационния сериал за VR – Futureville, който провокира зрителите да мислят по един различен начин за новите технологии…
Боряна, как започна вашата история с киното, учила сте различни неща, но после изведнъж се оказвате замесена в много интересни кино проекти?
Kиното за мен е като един допълнителен език, който говоря. Дава ми възможност да достигна до хора, с които иначе нямаше да можем да си бъбрим. Конкретната ситуация, която ме венча с киното беше следната… Точно бях напуснала много сериозна, и много скучна, корпоративна работа. Реших да отида да пътувам в Южна Африка и да преосмисля какво искам да правя с живота си. Винаги съм се възхищавала от разнородността на човешките съдби, особено на хората, които живеят по отдалечени земи. Завършила съм Политика и Човешко Развитие и се зачудих как може да комбинирам тези неща по практичен начин, който ми позволява да „произведа“ нещо осезателно. И така, по време на едно 8-часово пътешествие сред пустинята, дойде идеята за документалното кино.
Кои бяха първите филми, първите режисьори, които ви впечатлиха така, че да поискате да се занимавате с кино?
По-скоро се запознах с хора и видях неща, които ме накараха да си помисля – това трябва да бъде направено на филм, задължително! Мисля че реалността надминава фикцията. И все пак имам доста любимци, от които съм получила вдъхновение – Ava DuVernay, Cathryn Bigelow, Spike Jonze, David Fincher, Karyn Kusama, Ridley Scott, Akira Kurosawa, Satyajit Ray, Gus Van Sant, Alfred Hitchcock, Alejandro Iñárritu, френските ню-уейвъри, но също и по-dark режисьори като David Cronnenburg и David Lynch. Обожавам анимациите на Hayao Miyazaki, Nora Twomey, Wes Anderson, Michael Dudok de Wit, Tomm Moore, Теодор Ушев.
В момента се занимавате с изкуството да разказвате истории през VR, един от най-иновативните начини да се разказват истории. Как се срещнахте с VR, от къде този интерес към иновативното в изкуството, към нови медии и начини да се разкаже една история?
Обичам да експериментирам. Започнах с правенето на документални филми, след това разнообразих с анимация и елементи от графични романи. Продължих да любопитствам и да изследвам какви са новите инструменти, които са на разположение на разказвачите на истории. Така се озовах в света на виртуалната реалност…свят който съществува от повече от 20 години, но сега за първи път е по-достъпен за хората на киното. Това което първо ме грабна е че много от създателите на виртуална реалност са жени. Всички знаем за дълбоко вкоренените неравенства в традиционната филмова индустрия. Фактът че 80% от ръководните позиции са заемани от мъже не е просто статистика. Липсата на жени в ролите на режисьор, сценарист, продуцент има директно влияние върху типа истории, които намират място на големите и малки екрани. Супергерои, които спасяват целия свят с голи ръце; жени, които постоянно се борят по между си за вниманието на мъжете; и ред други клишета, които затвърждават недъзите на една овехтяла патриархална система. Като една новa медия, виртуалната реалност пише собствените си правила и не се съобразява с това, което е било до сега.
Накъде отива класическото кино днес – към VR-a ли? Това ли е бъдещето?
Ще отнеме доста време преди ВР-а да стане mainstream. В същото време винаги ще има хора, които предпочитат класическото кино пред виртуалната реалност. Не мисля че виртуалната реалност ще замести киното, по скоро ще създаде съвсем нова екосистема, където създателите и консуматорите на съдържание искат нещо много по различно от това което предлага Холивуд. Все повече хора се чувстват отегчени от пасивната си роля на зрители и искат да станат участници в приключението.
Кои са най-интересните, предизвикателни проекти, по които сте работили?
Чувствам се благодарна за възможността да работя по редица интересни проекти. През 2015 години работих заедно с продуцентска къща в Барселона, където създадохме документален филм за трима бездомни мъже от Гана. В продължение на половин година им бяхме като сянка – придружавахме ги докато събират празни бутилки от улицата, след това намериха изоставена къща, която след едномесечен труд превърнаха в дом, бяхме до тях когато започнаха програма където се учат да отглеждат екологично чисти плодове и зеленчуци, и накрая започнаха собствен бизнес. Беше истинско щастие да видим как живота на тези трима човека се обърна на 180 градуса в рамките на толкова малко време. В същото време ние бяхме част от всичко това – от заснемане на материала до показване на филма пред широка публика. Да видим ентусиазираната реакция и сълзите от щастие беше един от най-незабравимите мигове в живота ми.
Във вашата работа какво ви носи това, че сте българка?
Уникална перспектива. Израснала съм в ж.к. Надежда-5 в София. Когато бях тийнейджърка бушуваше хиперинфлация и от един ден до другия заплатата на майка ми се равняваше на чифт дънки. Всеки ден виждах нормално изглеждащи хора, които ровят по кофите. За да минем определени изпити в университета трябваше да плащаме рушвет. Прекарвахме цялото лято на море с 80 лева. Въпреки оскъдните средства, имахме цялата свобода на света. Всички тези преживявания формират един уникален мироглед и чувствителност към средата ми. Също така не приемам нищо за даденост и знам че ако искам да постигна нещо трябва да се боря лъвски.
Вълнува ви социалната ангажираност – тя част ли е от една добре разказана история в съвременното кино?
На 200%! Мисля че дните, когато киното беше просто изкуство, естетика и пищност са в миналото. Все повече хора се ангажират със социални тематики и се опитват да направят позитивна разлика в света. Като режисьор, сценарист или продуцент имаш уникалната сила да въздействаш върху съзнанието на огромен брой зрители. Има много аспекти, над които трябва да работим за да създадем един по-добър свят за децата си – климатични промени, расизъм, насилие. Виждаме че дори Холивуд се стопля към идеята че киното може да има положително влияние върху тези проблеми.
Ето една надарена личност с умно и съвременно мислене за нещата от киното!
Очакваме новите ти интересни проекти, Боряна!!
Тая година съм решил да изгледам поне пет нови БеГе филма… с риск да откача. В момента гледам “Денят на бащата” и не е леко положението.