Боряна Иванова e режисьор и продуцент, който създава завладяващи разкази за широката публика. Боряна работи с медийни компании и общности по целия свят, обединени около една идея – да се отворят нови хоризонти за творческите възможности. Като съчетава различни медии, тя се стреми да създава иновативни истории и в същото време да разглежда критични въпроси със социална значимост.

Боряна Иванова е роденa в София, израснала е в София,  учи Международни Отношения в УНСС, после се прехвърля в Холандия, където завършва бакалавър и после магистърска степен – Политика и Човешко Развитие, в Университета в Маастрих.

Боряна е живяла в Холандия, Испания, Южна Африка, Германия и САЩ. Сега живее и пътува между Берлин и Калифорния. Наскоро тя участва активно в създаването и реализирането на анимационния сериал за VR – Futureville, който провокира зрителите да мислят по един различен начин за новите технологии…

boriana-ivanova-iterview-img04-20190221

Боряна, как започна вашата история с киното, учила сте различни неща, но после изведнъж се оказвате замесена в много интересни кино проекти?

Kиното за мен е като един допълнителен език, който говоря. Дава ми възможност да достигна до хора, с които иначе нямаше да можем да си бъбрим. Конкретната ситуация, която ме венча с киното беше следната… Точно бях напуснала много сериозна, и много скучна, корпоративна работа. Реших да отида да пътувам в Южна Африка и да преосмисля какво искам да правя с живота си. Винаги съм се възхищавала от разнородността на човешките съдби, особено на хората, които живеят по отдалечени земи. Завършила съм Политика и Човешко Развитие и се зачудих как може да комбинирам тези неща по практичен начин, който ми позволява да „произведа“ нещо осезателно. И така, по време на едно 8-часово пътешествие сред пустинята, дойде идеята за документалното кино.

Кои бяха първите филми, първите режисьори, които ви впечатлиха така, че да поискате да се занимавате с кино?

По-скоро се запознах с хора и видях неща, които ме накараха да си помисля – това трябва да бъде направено на филм, задължително! Мисля че реалността надминава фикцията. И все пак имам доста любимци, от които съм получила вдъхновение – Ava DuVernay, Cathryn Bigelow, Spike Jonze, David Fincher, Karyn Kusama, Ridley Scott, Akira Kurosawa, Satyajit Ray, Gus Van Sant, Alfred Hitchcock, Alejandro Iñárritu, френските ню-уейвъри, но също и по-dark режисьори като David Cronnenburg и David Lynch. Обожавам анимациите на Hayao Miyazaki, Nora Twomey, Wes Anderson, Michael Dudok de Wit, Tomm Moore, Теодор Ушев.

boriana-ivanova-iterview-img02-20190221

В момента се занимавате с изкуството да разказвате истории през VR, един от най-иновативните начини да се разказват истории. Как се срещнахте с VR, от къде този интерес към иновативното в изкуството, към нови медии и начини да се разкаже една история?

Обичам да експериментирам. Започнах с правенето на документални филми, след това разнообразих с анимация и елементи от графични романи. Продължих да любопитствам и да изследвам какви са новите инструменти, които са на разположение на разказвачите на истории. Така се озовах в света на виртуалната реалност…свят който съществува от повече от 20 години, но сега за първи път е по-достъпен за хората на киното. Това което първо ме грабна е че много от създателите на виртуална реалност са жени. Всички знаем за дълбоко вкоренените неравенства в традиционната филмова индустрия. Фактът че 80% от ръководните позиции са заемани от мъже не е просто статистика. Липсата на жени в ролите на режисьор, сценарист, продуцент има директно влияние върху типа истории, които намират място на големите и малки екрани. Супергерои, които спасяват целия свят с голи ръце; жени, които постоянно се борят по между си за вниманието на мъжете; и ред други клишета, които затвърждават недъзите на една овехтяла патриархална система. Като една новa медия, виртуалната реалност пише собствените си правила и не се съобразява с това, което е било до сега.

Накъде отива класическото кино днес – към VR-a ли? Това ли е бъдещето?

Ще отнеме доста време преди ВР-а да стане mainstream. В същото време винаги ще има хора, които предпочитат класическото кино пред виртуалната реалност. Не мисля че виртуалната реалност ще замести киното, по скоро ще създаде съвсем нова екосистема, където създателите и консуматорите на съдържание искат нещо много по различно от това което предлага Холивуд. Все повече хора се чувстват отегчени от пасивната си роля на зрители и искат да станат участници в приключението.

boriana-ivanova-iterview-img03-20190221

Кои са най-интересните, предизвикателни проекти, по които сте работили?

Чувствам се благодарна за възможността да работя по редица интересни проекти. През 2015 години работих заедно с продуцентска къща в Барселона, където създадохме документален филм за трима бездомни мъже от Гана. В продължение на половин година им бяхме като сянка – придружавахме ги докато събират празни бутилки от улицата, след това намериха изоставена къща, която след едномесечен труд превърнаха в дом, бяхме до тях когато започнаха програма където се учат да отглеждат екологично чисти плодове и зеленчуци, и накрая започнаха собствен бизнес. Беше истинско щастие да видим как живота на тези трима човека се обърна на 180 градуса в рамките на толкова малко време. В същото време ние бяхме част от всичко това – от заснемане на материала до показване на филма пред широка публика. Да видим ентусиазираната реакция и сълзите от щастие беше един от най-незабравимите мигове в живота ми.

Във вашата работа какво ви носи това, че сте българка?

Уникална перспектива. Израснала съм в ж.к. Надежда-5 в София. Когато бях тийнейджърка бушуваше хиперинфлация и от един ден до другия заплатата на майка ми се равняваше на чифт дънки. Всеки ден виждах нормално изглеждащи хора, които ровят по кофите. За да минем определени изпити в университета трябваше да плащаме рушвет. Прекарвахме цялото лято на море с 80 лева. Въпреки оскъдните средства, имахме цялата свобода на света. Всички тези преживявания формират един уникален мироглед и чувствителност към средата ми. Също така не приемам нищо за даденост и знам че ако искам да постигна нещо трябва да се боря лъвски.

Вълнува ви социалната ангажираност – тя част ли е от една добре разказана история в съвременното кино?

На 200%! Мисля че дните, когато киното беше просто изкуство, естетика и пищност са в миналото. Все повече хора се ангажират със социални тематики и се опитват да направят позитивна разлика в света. Като режисьор, сценарист или продуцент имаш уникалната сила да въздействаш върху съзнанието на огромен брой зрители. Има много аспекти, над които трябва да работим за да създадем един по-добър свят за децата си – климатични промени, расизъм, насилие. Виждаме че дори Холивуд се стопля към идеята че киното може да има положително влияние върху тези проблеми.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Ето една надарена личност с умно и съвременно мислене за нещата от киното!
    Очакваме новите ти интересни проекти, Боряна!!

  2. Тая година съм решил да изгледам поне пет нови БеГе филма… с риск да откача. В момента гледам “Денят на бащата” и не е леко положението.