BlackKklansman

от на 2018-11-30
 

Истински доброто изкуство е това, което предизвиква в нас емоции, чувства и мисли, което ни показва истории, до които може би иначе нямаше да имаме достъп. Истински доброто изкуство е начин да обогатим и разширим света и разбиранията си, защото няма нищо толкова разяждащо за човешката душа, колкото страхът и омразата, породени от невежество. Всички го знаем – страхът е пътят към Тъмната страна.

BlackKklansman” разказва историята на Рон Столуърт, първото афро-американско ченге в града си. Рон постъпва на работа в полицейския участък и среща стандартна извадка на расизъм и подкрепа, на консерватизъм и либерализъм, каквато вероятно трябва да се очаква – неприятни нападки, обидни реплики, но все пак малко по малко възприемане. Изпращат го да се внедри в сбирка на чернокожи, на която ще изнася лекция бивш член на „Черните пантери” -насилствената противопоставяща се банда на Ку Клукс Клана. Там Рон се среща с красивата активистка Патрис, която мрази ченгета и опресивните бели хора. След това Рон развива кариерата си като полицай под прикритие като разработва схема да се внедри в местния клон на Ку Клукс Клана с помощта на друг полицай – Флип Зимерман (Адам Драйвър) и дори започва да говори с главнокомандващия Дейвид Дюк (Тофър Грейс) по телефона.

blackkklansman-review-img03-20181130

Джон Дейвид Уошингтън (синът на Дензъл, за който не знае) играе Рон Столуърт. Той придава на героя си увереност и чар, показва компромисите, които прави, и тези, които отказва да направи. Героят му е многопластов и истински по начин, по който рядко се вижда във филм, с толкова твърдо послание, биещо на проповядване. Много по-лесно щеше да бъде героят да е безгрешен и перфектен, но Уошингтън избягва капана да го направи неправдоподобен. Редом с него през повечето време е Адам Драйвър в ролята на Флип – полицай с еврейски корени, който обаче не е отгледан религиозно и в началото не се самоупределя като евреин. Драйвър, както обикновено, е изключително стабилен и точно на мястото си – той знае, че това не е неговият филм, той просто трябва да бъде подкрепа на Уошингтън, по същия начин, по който Флип е подкрепа на Рон в мисията им – не могат един без друг, но все пак е ясно кой ръководи парада. И Драйвър е прекрасен в това, което прави – без да изземва сцената от никого, той е стабилен и компетентен, вдъхва респект. До като не идва една сцена, в която просто те шамаросва през лицето и гледаш като хипнотизиран как седи в мазето с неонацист пред себе си и обсъжда Холокоста. За тази една сцена, Адам Драйвър води майсторски клас.

blackkklansman-review-img04-20181130

Не искам да забравям и Тофър Грейс, който има нелеката задача да покаже Дейвид Дюк като калкулиращ мазник, реалното истинско зло, далеч по-опасно от експлозивните расисти от малкото градче – той е интелигентен, чаровен и с присъствие, заради което е и толкова плашещ. Той държи да се използва думата „Организация”, за да може да вкара Клана в общественото пространство. Той поддържа традициите на Клана, защото знае, че последователите му обичат робите и качулките и горенето на кръстове, но също така знае, че това са неща, по-добре пазени зад затворени врати, ако искаш да постигнеш истинска власт.

blackkklansman-review-img05-20181130

Всички филми за неонацисти и за Клана са неприятни и смущаващи, но тук Спайк Лий постига нещо, което малко режисьори успяват. Повечето, които показват престъпления и зверства на расова основа, осъждат расистите и обикновено трудно пазят баланса между това да не изкарват чернокожите като „жертви”, които имат нужда от други бели спасители – изключенията, които са добри хора и се противопоставят на насилниците, за да защитят онеправданите. Нещо повече, в много филми сме виждали как чернокожите са тормозени и се представят на публиката като хора, които трябва да бъдат съжалявани. В „BlackKklansman” обаче Спайк Лий представя институционализиран расизъм по един непреувеличен, непрекален начин, което го прави още по-неприятен. Няма го спасителното за публиката преувеличение, което ти позволява да мислиш „като на кино” – не, той паралелно показва деструктивния расизъм на Клана, заедно с ежедневния расизъм на белите полицаи, колегите на главния герой. В същото време той не иска да прави филм, който е натрупан с излишен драматизъм. Той през цялото време показва героите си, които се забавляват, пускат шеги и живеят живота си, дори и когато трябва да преглъщат обиди, за да се самосъхранят. Има една ясно изразена лекота във всичкия ужас, който той показва, който само напомня на публиката, че това са нормални, истински неща, а не кино-драматизация за ефект.

blackkklansman-review-img06-20181130

Разбира се, че това не е първия такъв филм. Докато историята е изключително любопитна, пък и е истинска, което допринася за въздействието на филма. Няма нищо „обективно” в „BlackKklansman”. Той не се опитва да търси „другата гледна точка”, по никакъв начин не се съмнява на чия страна е. Абсолютно прозрачната пристрастност може да подразни публиката на моменти, тъй като дори не се опитва да бъде умерен и да не натърти на всичко, срещу което се бори. Самият Спайк Лий в края на продукцията взима решение, което също няма да се хареса на много хора, за това как да завърши филма си. Но истината е, че той никога не е бил режисьор, който твърди, че работи само за изкуството – неговата работа винаги е имала ясни политически послания и позиция. Не е изненадващо, че във време, в което нацисти отново маршируват из Америка, Спайк Лий ще направи така, че гласът му да бъде чут. Какъв по-добър начин от това да го направи с един от най-добрите филми на годината.

коментари
 
Отговорете »

 
  • квадрата
    2018-11-30 at 12:35

    Къде пък видя липса на обективност в този филм ?

    Аз пък мога да ти кажа, че като консвервативен човек, който дори харесва Доналд Тръмп – филмът си беше супер обективен и на място.

    Спайк Лий е постигнал нещо наистина много добро, защото да си обективен и безпристрастен точно в момента в актуалната политическа обстановка, и то като чернокож режисьор от Холивуд – това си заслужава адмирации.

    За мен един от филмите на годината определено.

    Отговор

    • Леда Г.
      2018-11-30 at 13:11

      Имам предвид, че по никакъв начин не се опитва да се каже „абе те не са толкова лоши, имат мотивация“ и пр. Аз дори не казвам, че това е лошо нещо по принцип, просто нали се сещаш – има филми, в които „лошия“ ще го покажат как е имал такава и такава травма и заради това е такъв, а тука няма такова нещо – просто са отвратителни расисти, няма обоснование и това е.


    • Иво
      2018-11-30 at 20:45

      Повечето расисти и хомофоби нямат травми или обосновка, обикновено става въпрос за ограничени и безкрайно комплексирани хора със склонност към социопатия.


    • квадрата
      2018-12-01 at 10:04

      Абе аз май малко го прехвалих. Сега като се замисля – филмът беше обективен , но все пак клонящ към едната страна и доста анти-Тръмп. Но няма как да е иначе хора, максималната неутралност е почти невъзможна дори и в документалистиката. Човекът е политическо животно както казва Аристотел и винаги заема страна. И все пак адмирации за опита да се представят и двете гледни точки


  • UZUMAKI
    2018-11-30 at 13:09

    Подозрителен филм на спорен режисьор.

    Отговор

  • Dredd
    2018-11-30 at 13:25

    Каква е тая простотия!? Ще го сложа последен за гледане.

    Отговор

  • 2018-11-30 at 14:21

    Тоо филм ма кара да не го гледам.

    Отговор

  • 2018-11-30 at 15:36

    „BlackKklansman” е пример за липса на обектовност! Например паралелът между сбирката на Пантерите и събранието на Клана, е смехотворно едностранчив, какъвто е и целият филм. Иначе е гледаем.

    Отговор

  • X-Force
    2018-11-30 at 17:01

    За мен лично този филм определено НЕ Е сред най-добрите на годината. Не мога да разбера защо толкова много хора са луднали по него … Спайк Лий + тема за расизъм не са рецепта за гарантиран успех. Да, филмът е гледаем, има добра актьорска игра, на техническо ниво също е супер, но определено си личи, че не е много обективен и прилича по-скоро на деликатна пропаганда, отколкото на обективна визия по доста сериозен проблем. Не бих го гледал отново. Оценка: 5/10

    Отговор

    • Иво
      2018-11-30 at 20:59

      Защото обективно е много добър, ти самият не си му намерил нито един недостатък освен предполагаемата субективност, за която твърдо не съм съгласен. По-скоро ти си субективен в оценката си… Да, може би филмът заема някаква позиция, но всеки нормален човек би осъдил поведението на Клана, въпреки това се вижда ясно как разсъждават те и какво искат, ако се разровиш и потърсиш техни реални изказвания ще видиш, че се държат и говорят по същия начин. Филмът вече заслужено размаза в Кан печелейки втората най-важна награда, надявам се да има същия успех и на Оскарите.


    • X-Force
      2018-11-30 at 23:12

      Иво, от сърце се радвам, че филмът ти е харесал. При мен нещата не са същите за съжаление и както казах не бих го гледал отново. Не ме интересува каква награда е спечелил в Кан – много филми печелят не/заслужено награди и са излишно прехвалени. Критиците и публиката ОБОЖАВАТ да награждават филми, свъзани с робство, расизъм и true story драми – това не означава автоматично, че самият филм е добър.


    • Иво
      2018-11-30 at 23:40

      Нито Оскарите, нито наградите в Кан ги дават критици или публика, като ще се изкарваш някъв страшен капацитет, поне бъди подготвен… А дали наградите са заслужени определено не го решаваш ти. Писах ти, защото е смешно да даваш толкова ниска оценка и да нямаш един реален аргумент. Ако малко почетеш и се поинтересуваш ще видиш, че има безумно много филми за расизъм и робство без нито една награда.


    • X-Force
      2018-12-01 at 00:53

      Пич, престани да ми хвалиш филм, в който главния герой е черен полицай под прикритие, който раздава правосъдие срещу „лошите бели отрепки“ при положение, че точно в днешно време черните не спират да се оплакват от полицейско насилие и всеки ден има протести срещу униформените. Да не говорим за факта, че Спайк Лий е изфабрикувал историята с бомбата с цел да изкара полицията герои. И нека не пропускаме решението му да направи героят на Столърт еврей, само и само да провокира повече драма и да раздава незаслужени медали на евреите в цялата тая мешаница от политическа пропаганда и нужда за угаждане на всички страни в конфликта…

      Пиши си колкото искаш, но за мен този филм е за еднократна употреба и не бих го гледал отново. Има къде по-стойностни филми на тази тематика, които както ти сам отбеляза не са получили награди.


  • Иво
    2018-11-30 at 20:52

    Как може да се представи обективно гледната точка на бавноразвиващи хора, които се опитват да си излекуват комплексите самозаблуждавайки се, че са специални, защото са с бяла кожа, хетеро ориентация и уж християни? Или на изрода, който се блъсна с кола в тълпата преди две години, защото Бог му е казал? И въпреки това виждаме тяхната гледна точка, както и техните разсъждения, но дълбочина в болни хора няма как да има. Филмът е разказан с финес и няма никаква пропаганда, но се вижда ясна позиция, което е нормално и логично.

    Съгласен съм обаче, че е сред най-добрите филми тази година, ненапразно спечели Голямата награда на журито в Кан. Заснет е великолепно, сценарият е страхотен и е постигнал един почти невъзможен баланс между драма, хумор и трилър. Актьорската игра е на много високо ниво, черният хумор също. Съгласен съм, че е краен в реализма си и може да накара доста хора да се почувстват неудобно, но според мен това е правилният подход, нещата трябва да се показват такива, каквито са. Оценка: 8.5 от 10

    Отговор

  • 2018-11-30 at 22:35

    Филмът е епик култ !Подобно на Догман! Лична оценка -8!

    Отговор

  • violator
    2018-12-02 at 12:58

    Ако го нямаше комедийния щрих, филмът щеше да е по-приятен. Но той катализира още повече и без това тежката изопаченост на историята. Инак, черният актьор е доста приятен за гледане (слушане).
    оценка: 6/10

    Отговор

    • d4
      2018-12-02 at 18:47

      Напротив, без комедийния тон щеше да е поредната политкоректна oscarbait боза алаThe Post на Спилбърг.


  • .
    2018-12-03 at 21:45

    Много стабилен до първата – може би – третина. Пъргав, движи се без излишно туткане, дори интересен. Според мен лека-полека загубва темпо и особено към краят буквално почва да издиша. Спайк Лий трудно прави филми в които няма някакво проповядване/поучаване :D. Последните години въобще не ми влизаше в полезрение с нещо любопитно (ненужният римейк на Oldboy предполагам се класира, но реших да не си развалям хубавите спомени). Така че, като изходя от тази позиция, някак трябва да го приемем такъв какъвто си е (черен :P). Мислех обаче си обаче, колко от демонстрираното минава за изкуство, нещо за което Леда говори. Твърде малко? Ще остане ли във времето? Качествата му достатъчно събирателни ли са за да се запазят и да звучат все така силно/модерни/точно?

    Подозирам, че академията няма да пропусне да го намърда къде ли не, и ще грабне някоя наградка. А кога ще спре или въобще – ако може да се говори за спиране – ще върне отношението към добрите творби, не към подходящо угодните, почти минаващи за пропаганда материали? От това можеше да излезе по-добър документален филм, отколкото хумористичен със сериозно послание. И Спайки, верно масово хората не са интелигентни, ама чак така директно и в прав текст да им го кажеш и покажеш в последните минути? Некви овце ли сме, че да не можем да загреем за какво иде реч? Може би идеята е била да шокира (?), но то направо аматьорско :(.

    Дюкът беше всичко друго но не и интелигентен. В началото филмът ми беше доста по-тъмен визуално, мисля че се поизбистри в последствие или аз му свикнах. Има и доста изфабрикувани сюжетни плънки, които личат, щото и реализацията им куца. Определено не бих стигнал до там да го нарека от най-добрите филми на годината. Американците ще си го харесат и наградят. Той е повече за тях. Те са единствените дето имат този „проблем“, с който очевидно няма справяне… И аз да не отхвръкна напълно извън всякакви рамки, казвам това иронично. Расизъм има навсякъде. Само в Америка обаче се опитват да го направят по-голям от живота. Те си избраха влечуго на върха, както ние пък си търпим таквизи да ни управляват с години. За много хора, различния цвят на човекът е най-малкият им проблем, поне докато не се профанизира от „разни заинтересовани гниди“.

    Актьорите се справят добре :). Приятно изненадан съм от Уошингтън (не мисля че съм го гледал другаде). Хариер беше много готина с тази прическа и очила, двамата имаха химия. Адам страхотно поддържаше. Допадна ми и водещото музикално мотивче, което се въртеше често. Прилично забавен, но трудно шокира. Опитва се да намери златна среда, за мен не успява. За Лий това е начинът да бъдещ чут.

    Отговор

    • Леда Г.
      2018-12-04 at 03:39

      Да кажа първо, че евала за анализа, може да не съм съгласна с всичко, дето казваш, ама всичко е аргументирано адекватно, за което евала. Ама знаеш ли какво си мисля напоследък, поради тая дискусия, която се зароди тука – трябва ли изкуството да е обективно? Това не е журналистика. Не са ли най-добрите филми тези, които пораждат емоция в тебе, тези, които те карат да се замислиш и да се поставиш в позиция, в която не си влизаш в живота? Най-възхваляваните картини в света са тези, които предизвикват някаква емоционална реакция в тебе, това не става с обективизъм. Изкуството като концепция е обратното на обективизъм. В никакъв случай не казвам, че няма място за двете гледни точки – много филми са супер добри именно защото поставят ‘лошия’ в позиция, в която да го разбереш и да му съчувстваш, но това не значи, че ‘необективното’ изкуство е лошо само по себе си, защото е необективно. Защо не казваме, че 1984 е лоша книга, защото режима е представен само и единствено като лош? И хиляди други подобни примери. Примерно това, което Дринов казва, го разбирам – че е елементарен монатж, който е явна манипулация. Но това е различно от това да казваш, че филмът не е добър, просто защото не е обективен.


    • d4
      2018-12-04 at 16:13

      Няма такова животно като ‘обективно’ изкуство.
      Обективна може да е само науката, и то с уговорки.


    • .
      2018-12-04 at 18:08

      Но аз не търся обективизъм? Липсата му – ако въобще може да се говори за такъв, не ми пречи. Мисля ясно изходих от позицията, че Спайк Лий си е такъв. Аз оспорвам има ли въобще изкуство тук.

      Ще взема примера с картината. Ако известен художник наблъсква в единия ъгъл на творбата си текстче, с мисли и чувства относно позицията, и директно си изхвърли замисълът, какво изкуство е това? Щото това прави Спайки. Той подценява (дори обижда) собствените си зрители, това не е никакво изкуство. Какво остава за търсещите? За тези които биха желали сами да стигнат до изводът? Само да си изградят позиция и гледна точка? Сами да си го интерпретират (когато е възможно, не както в BlackKklansman)? Тук всичко е наблъскано директно в лицето (отново, това е режисьорското аз). Кое е изкуството, къде е то? Важен е за страната и политическата ситуация там, но също толкова „евтин“ и търсещ внимание на гърба на медийна популярност. Лий е хитър и знае как да манипулира, но не го прави майсторски. Прави го неуверено и криволичещо.

      Най-добрите филми могат да притежават различни качества, някои субективни, но те определено съдържат и обективни такива (технически).


Коментирайте