Първият човек” започва с Нийл Армстронг (Райън Гослинг), пилотиращ свръхзвуковия X-15, на границата между небето и космоса – мъж, сам в необятния простор се бори за контрол над машината, която го е отвела там. Тази начална сцена е съвършена илюстрация на всичко, което ще последва. „Първият човек” е меланхолична история за човека, изгубен в космоса, заключен в тромавата си машина, направена от болтове и гайки – едновременно постижение на науката и личен затвор. Всички знаем как свършва историята. Луната ще бъде покорена , но досега не сме получавали този поглед, в който поезията се превръща в сив прах, а самотата изпълва безкрайното море от тишина.

Филмът е втори съвместен проект между Райън Гослинг и режисьора Деймиън Шазел („Камшичен удар“, „La La Land“), който за първи път стъпва извън музикалната совалка, която го изстреля в стратосферата на световната слава. И действително, макар да се откриват някои музикални подсказки, като тон и подход „Първият човек” няма нищо общо с предишните два филма на режисьора. Сурова биографична драма за мисията до Луната, протяжна на места като бавно догаряща свещ, в която няма нищо възбуждащо, нищо, което е направено самоцелно, за да се хареса на окото. Филм за изумително постижение и хората, които стоят зад него, за невъзможната цел, която притиска гърдите и самия момент на нейното осъществяване.

Първият човек” е базиран по книгата на Джеймс Р. Хансен и се фокусира върху личните преживявания на Нийл Армстронг преди, по време и след кацането на Луната. Покрива период  между 1961 г. и 1969 г., в който бъдещият астронавт и съпругата му Джанет (Клеър Фой) се изправят пред загубата на дъщеря им и пред трудната за осмисляне представа, че Нийл отива на Луната и има сериозен шанс да не се върне. Първият човек обаче е само една част от Първото семейство, което ще се сблъска със самотата на избора и посвещението. Филмът е за Армстронг, но работи и благодарение на съпругата му Джанет, която остава да се грижи за двете им деца, докато слуша по радио приемника за развитието на мисията и съдбата на мъжа си. Студени и същевременно емоционални са сцените помежду им. Мълчаливият Армстронг е вглъбен в себе си, но играе с момчетата, снимани на места поетично като тримата братя от Дървото на живота“. И тук личната история е космическа.

p06jr4pv

Първият човек” няма паралел в съвременното кино. Филмът категорично се отдалечава от всички представители на космическата драма. Не следва пътя на визуалната стимулация на „Гравитация“, нито амбицията на „Интерстелар“, няма нищо общо и с хумористичния плосък опит на „Марсианецът“ или психологическите обрати на „Луна”.  Дори сравнен с предишни филми за мисиите към луната, като „Аполо 13“, могат да се открият повече разлики, отколкото прилики.  Най-близък като подход и драматургия стои може би единствено „Истински неща“ на Филип Кауфман. Класиката от 1983 г. разказва за бавния и мъчителен път на първите пилоти, които минават звуковата бариера и отправят поглед към космоса. Подобно на него „Първият човек“ не търси да угажда със стандартна драматургия, нито разчита на сюжет. Основен приоритет е автентичността – в представянето на мисията и в човешките отношения зад нея.

И в някои от изброените по-горе филми е имало претенция за ретро стилистика, за реалистичен поглед към пътуването в космоса, но никога толкова безкомпромисно, както в „Първият човек“. Заобиколени от болтове, гайки, масивни метални врати и скрибуцащи апаратури, обгърнати в клаустрофобична теснотия, докато двигателят зад гърба им ги изпраща в открития космос, съспенсът и чувството за абсолютна опасност присъстват през цялото време. Няма значение дали знаете какво е станало в действителност, няма значение, че накрая ще кацнат на Луната – филмът поставя въпроса каква е била цената на това пътуване и какво означава то за нас като човечество. „Всичко и нищо“ би казал Саладин от „Небесно царство“ и би бил напълно прав.

Има сцена в „Първият човек“, в която се показват за кратко протестите пред НАСА срещу финансирането на мисиите в космоса, появява се дори Кърт Вонегът, който апелира към подобряване на живота на хората тук на Земята. Влудяващата надпревара с СССР със сигурност е довела до много безумни решения и поемане на огромни рискове, но често именно по този начин цивилизацията е правила своите големи крачки напред. В „Първият човек“ не се обръща внимание толкова на политическите или социални брожения от периода, колкото на невероятната съдба на един човек, който поради уменията си и стечението на обстоятелствата се озовава на Луната. В нито един момент от живота си Нийл не е предполагал, че може да остане в историята на човечеството. Скромен и мълчалив мъж, който се старае да дава всичко от себе си в работата и да отговори подобаващо на отговорността, която е поел.

firstman3.0

За „Първият човек“ Шазел събира отново звездния си екип професионалисти от „La La Land“. Филмът е сниман от Линус Сандгрен, за музиката отговаря Джъстин Хъруиц, а за костюмите – Мери Зофърс. Редовният сценограф на Кристофър Нолан Нейтън Кроули пък се е включил с ценен опит от „Интерстелар“. Много може да се каже за отличните технически решения, които правят „Първият човек“ да изглежда и звучи толкова впечатляващо. С бюджет от 60 милиона долара филмът, макар и биографичен и фокусиран върху личната история, притежава грандиозна визия и забива в земята всички недоклатени CGI опити да се представи мащабното величие на пътуванията в космоса.

Първият човек“ е сниман на лента, с няколко вида камери, включително и IMAX. Затова и най-доброто решение е да гледате филма на IMAX, за да усетите максимално близко това, което създателите са имали предвид да постигнат. Сандгрен и Шазел решават сцените у дома, с тренировъчните пътувания и тези на Луната да са с различни формати на негатива (респективно 16 мм , 35 мм и 65 мм (хоризонтално), което постепенно разгръща епичното пътуване и допълнително увеличава страхопочитанието от стъпването на Луната. В контраст към сцените у дома е подходено с много близки планове и камера от ръка, а зърнистата картина от лента ще ви накара да забравите, че гледате нещо, снимано тази година или това десетилетие. Странно е, че най-голямото събитие в покоряването на космоса от миналия век чак сега получава адекватната си екранизация, но може би който и да е предишен етап щеше да е грешен. След видяния резултат съм щастлив, че плановете на Клинт Истууд да се заеме с филма през 2003 г. са пропаднали.

Съвсем отделен въпрос е музиката, композирана отново от Джъстин Хъруиц, който спечели две награди „Оскар“ за работата си по „La La Land“. За разлика от пищните музикални теми и песни там, Хъруиц насочва вниманието си към минималистични композиции, по-близки до творчеството на Клинт Мансел, Филип Глас и Майкъл Наймън, отколкото до някаква оперна космическа музика. Основната тема е вариация на стара песен, изпълнена с инструмента с може би най-извънземно звучене – теремин. Райън Гослинг открива, че песента е била любима на Армстронг и съпругата му, които я слушали още в колежа, десетилетие преди изобщо да стане ясно, че има шанс бъдещият инженер и астронавт да стъпи на Луната. Името на композицията е „Lunar Rhapsody“ от албума „Music Out of the Moon“, записан през далечната 1947 г. Меланхолията на музиката и отвлечения звук на теремина се връзват съвършено с емоцията на филма и се превръщат в основно емоционално ядро на едни от най-паметните сцени.

https_blueprint-api-production.s3.amazonaws.comuploadscardimage84234874ac1685-8f7f-42f3-a812-ab8fbd3a562d

Трудно може да се открие нещо насилено героично или патриотично в подхода към гигантското постижение, каквото е кацането на Луната. Затова и целият „скандал“ покрай липсата на сцена, в която астронавтите забиват американския флаг изглежда нелеп и инфантилен. За съжаление, Бъз Олдрин – вторият човек, стъпил на Луната, представен във филма като бъбрив и нетактичен (в ролята – Кори Стол) беше един от първите да порицае липсата на толкова ненужен и бих казал дори обиден момент във филма. Защото „Първият човек“ не е националистичен, а личен филм и по този начин – общочовешки. Флагът се вижда, но той далеч не е основното, което вълнува астронавта, стъпил на единствения естествен спътник на Земята.

До голяма степен за обрания подход към историята има и сценарият на Джош Сингър, който бях забравил, че е писал великолепния „Спотлайт”, за който си мислех през цялото време, докато течеше прожекцията на „Първият човек“. Мислех си за това изключително драматургично постижение да усетиш филма като надникване в живота на действителни хора. Сингър постига това, като оставя героите да вършат работата си с концентрация и сериозност, добавяйки тонове научно подплатена информация за дейностите, които извършват. Било в Хюстън, Тексас или в лунарния модул, никой не спира, за да обясни на зрителите какво се случва, всеки е зает със задълженията си, дори мълчаливият Армстронг дава малко улики за това, което се случва в главата му.

Когато влизат в орбитата на Луната, астронавтите поглеждат през малко прозорче, за да видят повърхността й. В такива моменти се усеща подхода, който някои като Марк Кермоуд сравняват с този в „Челюсти“ (филм за акула, който не е баш за акула). В „Първият човек“ героите прекарват малко време в космоса и на Луната, но поради  трудоемкото и мъчително достигане, поради човешките жертви, които виждаме да изгарят преди това, поради всички провали в тестовите опити и автентичното усещане на епохата и на самото пътуване, което изглежда безумно и абсолютно невъзможно с шанс за провал на всяко едно равнище, краят е още по-въздействащ. Стъпването на Луната се усеща сякаш се случва пред очите ни и никога не е било по-близко в своята самотна величавост.

first-man-trailer-screencaps-9

Тази без съмнение велика крачка за човечеството събужда огромен медиен шум, от който Армстронг се дистанцира. Ако се абстрахираме от милионите, станали свидетели на постижението, това си остава стъпката на един човек, оставил дома си, за да остави отпечатък във финия сивкав прах. Стъпването на Луната е до толкова реалистично, че изглежда почти плашещо (когато комуникират с Хюстън, по приемника се чува запис от оригиналния отговор от базата). Шазел избира да покаже вълнението и радостта, но и всепоглъщащата тишина на това чуждо място, което е било винаги до нас от самото начало на вида ни. Веднъж обяснена, поезията обаче се превръща в наука. И с огромния напредък неизменно се усеща една непоправима загуба. Затова и последната сцена е опит за връзка между двама души, въпреки изолацията.

Гледах филма сам и вярвам, че това е най-добрият начин, по който можете да го преживеете. „Първият човек“ не е подходящ за големи компании с пуканки, нито за хора, подготвени за космически приключения и вълнуващи компютърни ефекти. Тих и бавен филм, който ще отблъсне мнозина и ще накара други да погледнат навътре в себе си. Неочевидно велик в изпълнението и скромен в подхода си, за да бъде фаворит за награди, но кино от възможно най-голяма височина. Докато ракетата се изстрелва, лицето на Гослинг е заснето като това на Дейв в „2001: Една одисея в космоса“, когато минава през червеевата дупка. Вярвам, че Станли Кубрик би оценил постижението на Шазел и нищо чудно след години  „Първият човек“ да остане в паметта ни като един от по-добрите филм за пътувания в космоса.

Когато Армстронг пуска гривничката на дъщеря си в един от кратерите на Луната, се запитах дали това наистина се е случило или е художествена измислица. Оказа се, че все още вещите, които астронавтът е взел със себе си, остават поверителна информация. Надявам се никога да не научим какви са били в действителност. Сблъсъкът на първия човек, който пристъпва извън познатите територии, още от времето на Великите географски открития досега, винаги е бил травматичен и дълбоко личен. Новият хоризонт и земите отвъд отварят възможности, но са и потвърждение за липсата на бягство от себе си. Крайната дестинация е поредното място на дълбока самота, където се усеща безпристрастното движение на вселената.

Оценка: 9/10

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

180 Comments

  1. Haпълно съгласен. Великолепно кино за една велика епоха с фокус върху личното, а не върху космическото пътуване. Обезателно си го причинете в IMAX.

  2. Едва ли може да се намери филм с по очевидна пропаганда…

    1. да очакваме ли и конспиративни теории след малко?

    2. Глупости, пропагандата беше сведена до минимум, точно обратното, тук ставаше дума за един човек, който не му пукаше от политиката

    1. <3 ти в китай сега здраво ще изостанеш откъм кино. 🙁

    2. Пак ли превключи бе, биполярен друже ?

    3. Виж, пич, ако не можеш да спориш с аргументи и научни доказателства, те съветвам просто да не се напъваш.

    4. Виж какво, пиче, казах(ме) ти и преди, ама май пак трябва да ти се каже: ти си имбецил.

    5. Това, което правиш е жалко и несериозно. Избери си, дали ще се правиш на клоун с емотиконите или на мизерник с долните си обиди. То си пролича, че от науката абсолютно нищо не отбираш.

    6. Ехото в празната ти тиква заслужава научни изследвания ?

    7. Пффф.. UZUMAKI, ти друго освен да обиждаш можеш ли? Въпросът е реторичен, не си прави труда да отговаряш! Резултатът е ясен… ще се присмееш, ще ми лепнеш някакъв епитет или ще се опиташ да ме затапиш с нещо „оригинално“.

    8. Няма бе, споко. То всичко е ясно ?

    9. Terry Virts, ISS Commander: “.. that would be able to launch one day the Orion capsule and other components to destinations beyond Earth orbit. Right now we can only can g.. erm fly in Earth orbit. Hopefully, this new system will allow us to send humans on the Moon, Mars, asteroids..“

      Наум, остави го, той се храни чрез тези обиди и се надява човекът отсреща да му се върже на глупостите, а когато загрубеят нещата се прави на клоун отново и на детенце и после бяга при колегите и моли за закрила. Той не може да си представи какво представлява критичната научна мисъл.

      Грешката, която се прави е, че всички залитат в крайностите като религиозни фанатици, или ако не залитат искат да принудят всички останали да изберат страна. Трябва задължително да си или побъркан противник на науката, сектант, флат млат something.. или да се съгласяваш със абсолютно всичко, което ти подават с лъжичката американското правителство, наса, пр кръгове и други инструменти на попкултурата и послушници. Ако мислиш логически и критично във всеки един момент и задаваш въпроси ставаш свидетел на невероятни реакции – Узумаки. И се стига до ситуации, в които хора, които тръбят, че са уж поддръжници на науката, бълват змии и гущери вместо да влязат в научна дискусия. Харесвам астрофизиката, вярвам на 99%, че сме кацали на Луната, воден от научните си знания, но също воден от страстта си към науката не бих си позволил неуважението да псувам хора и да ги слагам под общ знаменател, хора мислещи и задаващи въпроси, и то дори без да им разгледам аргументите. Напротив бих разгледал аргументите им и като буден научен ум дори се вдъхновявам и радвам когато излизат нови предизвикателства и науката винаги подхожда безпристрастно. Достойната постъпка е да споделиш научните си опори, а както стана ясно не всички присмехулници имат и бегли научни основи. Когато знаеш нещо и си мислиш, че знаеш повече, по-хуманната реакция е да споделиш знанието. Науката е спирка, а не крайна дестинация. Целта на науката не е да унищожиш някого с обиди. Целта й е да се развива постоянно, да бъде развивана и да можем един ден евентуално да пътуваме в Слънчевата система и отвъд. Да знаем повече за поведението на тези пространства. Това, което се предлага във форума като „научна“ позиция е маскиран религиозен фанатизъм. Защо аз като вярващ в кацанията съм веднага обиждан по възможно най-гнусния начин когато задавам въпроси? Гледайте си пресконференцията, ако не виждате колко е откачена и как се държат тия хора… не знам.. Без думи. Разбира се, че като искаш да ти се уважава позицията, която изначално се води за правилна, без да я доказваш, най-лесният начин е да атакуваш личността – много жалка техника, копираща методите на тоталитарните режими.

      Препоръчвам да гледате https://youtu.be/8Fw1l-4EBEI и Make Believe: Smoke & Mirrors: Full Presentation в DailyMotion.

      Проблемът не е в достигането на Луната, проблемът е, че е изключително трудно совалка с човек да се върне обратно. Има над 20 научно издържани аргумента ( като сред хората, които продължават да откриват нови „дупки“ в данните на наса има много физици ), които поставят под силно съмнение истинността на кадри и части от пътуването. Фирмата, която е правила костюмите казва, че нямат радиационна защита. Ако изчислиш колко градуса е вътре в совалката след излизане от земна орбита, много – няма как да я охладиш във вакуум. Тогава следва, че те са носели тези магически екипи, които ги бранят от страшни нива на топлина/радиация и в същото време с огромните дебели пръсти на ръкавиците, през които нищо не се усеща боравят с малки клавиши и то за време. Записът на разговори от кабината при действащ двигател – никакъв шум от двигател. Записи на звуци от предмет на Луната, който се удря на 5 метра от микрофонът, който е във вътрешността на яката на костюма – във вакуум звукът „съществува“, „прелетява“ и е записан. И те си кадрират перфектните снимки с точна експозиция без лоши кадри, без визьор, и накрая кацат на Земята, без никакви щети по корпуса от влизането в атмосферата със страшна скорост, като всички 70мм-ови Ектахромки са напълно непокътнати от Лунната радиация.

      Това са само част от нещата, които не се връзват, и са най-достъпните за по-широк кръг от хора, тези, които мога да засегна набързо без да показвам формули и графика. В първото видео, което пуснах по-горе, може да видите над 30 снимки, в които не съответстват сенки и перспектива.

    10. Ще дам медал на всеки, прочел цялата горна логорея.

    11. I wouldn’t go as far as calling you a psychopathic piece of shit, but at least you have a Narcissistic Personality Disorder and definitely some sort of social cognition impairment.

    12. Голяма ирония е точно ти да говориш за disorder, периодично скимтящо пред вратата ни кутренце 😀

    13. Доказваш за пореден път колко безвъзвратно изгубен си в патологиите си.

    14. Напомням ти, че над главата ти вече са надвиснали 5-6 долнопробни обиди към мен и семейството ми. Не си утежнявай допълнително положението. Аз няма да ти слизам на нивото, не се притеснявай за това. Извиних ти се за грешката си, а ти не само, че не се извини за предишните си глупости, вместо това продължаваш да се правиш на интересен. Нито си оригинален, нито толкова хитър за колкото се мислиш. За интелект вече не става дума, откакто се държиш като 15-годишен. Пиян ли си като ги пишеш тези неща? Поведението ти е крайно неадекватно.

    15. Нямам логично обяснение защо постоянно копи-пейст-ваш коментарите си, но единственото възможно обяснение е, че си не само луд, но и зверски объркан човек 🙁

    16. поздрав с новата ми 5-минутна логорейка.

      “Only“

      just another shitty troll
      never heard of toilet rolls
      uzumaki is screaming in his tiny voice ‘i am a writer’
      dude, you can only get there by being a cock-biter

      im teasing him, ‘you are just a bum’
      yet uzi is rushing back to get some
      depressing over his receding hairline
      little did he know, pouring in all that moonshine

      at night the comfort finds him with scary films
      but do you read Fyodor, bro? – he only skims
      another forum post, ‘oh what a masterpiece’
      bitch chillout, your whole life is a make-belief

      laying on his friend’s couch
      stuffing pricks in his cheek pouch
      a self-professed narcissist
      too sad to realize when he’s dismissed

      uzi is a 40yr old kid who dreams of being evil
      only to find out that he’s the victim in a ‘halloween’ sequel
      ‘oh no no, let me live.. i love cinema’
      uzi’s brainz on the walls – his pinnacle.

    17. Той го е поел толкова навътре, че и Хъбъл не може да го фотографира ?

    18. коментарите под тва ревю влизат в златната книга. 😀

    19. He говори така на Марц бе, катамит, той ти се присмива праведно. Всички ние ти се присмиваме праведно екшуъли – ти оцвети сайта като дъга… наблягайки на кафявото. ?

    20. Ти направо си обсебен от мен, което е доста яко. 🙂 Чакам пак да почнеш да скимтиш да те пуснем в групата ни, да се извиняваш като клетник, да ни обясняваш колко ни харесваш и как ни се възхищаваш, а после отново да ни блокираш и да мрънкаш колко е несправедлив светът. 😀

    21. не си представителна извадка за операция кино, за света още по-малко.

      а кога ще се извиняваш и по какви начини, не се тревожи, нямаш къде да се скриеш.

    22. О, нямам търпение да ти ги обясня тия неща и на живо, пъзльо. За другото: не ме карай да вадя скрийншотове как хленчиш да те върнем обратно и как запяваш друга песен на лични съобщения… чак ми е неудобно колко си нелеп. ? Aма продължавай да си излагаш резила тук, умираме си от смях вкупом. 🙂

    23. Ах, как те жегнах, главоного. ? Като си в мат, само заплахите ти останаха, хаха. 🙂

    24. https://youtu.be/IaeuHlBIvA0 – Много е недостойно да се присмиваш на хора в безизходица.

      Каквото искаш, където искаш показвай. Аз нямам какво да крия. Направих жест, но ти не знаеш какво е уважение и благородство. Възпитан съм на уважение към всички, но ти се държиш като невменяем. За мен оттук-нататък си просто един средностатистически hater-психопат, който се лепи след хората и само знае да обижда, а по-късно симулира амнезия. Виж си всичките обиди кога почват и точно какво си писал. И не говори за кучетата с неуважение, човек може много да научи от тях. За останалите ти глупости – не мога да ги коментирам, говорили сме с колегите за поведението ти. Нямаш право да обиждаш и да говориш лъжи, този какъв бил, онзи какъв бил, „болен“, „малоумен“, „метни се“, „лумпен“, „майка ти“ – когато те срещна няма да имаш клавиетура наблизо. Не ме вълнуват измислиците ти, пиши си, ако искаш се разреви, не можеш да ме изнервиш по никакъв начин, вече ти видях всичките номера, и не смятам да си губя ценните 5 минути от почивката, за да ти отговарям. Това е последното ми послание към теб, продължавай да обиждаш под всеки мой пост, това не променя нищо.

      Ще видим колко ще говориш извън интернет. Това си го имаш.
      Всичко ще стане ясно на живо.

    25. 1. Когато спориш с някого, не е достатъчно да го обидиш.
      2. Когато спориш с някого, предимно се опитвай да използваш логика и да четеш внимателно какво пише другият.
      3. Преди да изпратиш хапчета на някого, се замисли дали този човек не се бори с депресия точно в този момент.
      4. Методите ти на комуникация отблъскват не само мен, но читателите, а предполагам и някои от колегите. Продължавайки да се държиш като хейтър-психопат само подхранваш атмосферата на bullying/trash-talk тук и по този начин пречиш и занижаваш стандартите на форума.
      5. Ако започнеш да се държиш като човек, моето и не само моето отношение към теб ще се подобри.

    26. Стратегията ти е прозрачна. Ти винаги говориш глупости и обиждаш другите „Бла-бла-бла.“ и след това очакваш те да ти се връзват на лъжите и да повтарят след теб „Бла-бла-бла.“

      Когато се появи пред теб някой, който изобщо не реагира на историите ти, а те гледа отстрани като лъв – арогантността ти изчезва.

    27. Нито едно от последните ти излияния не го прочетох, сори 🙁

    28. Бахти девствения нонсенс спамър.

    29. Извинете Л-узи-нка, пичове. Откакто й пръснах химената, когнитивният дисонанс я обезмисля, милата.

    30. Само ако можеше да осъзнаеш колко нелепо е точно ти да говориш за пръскане, принцесо 😀

    31. Loose-инка, браво мойто момиче, вече си в третата фаза. Всичко ще е наред.

    32. Bиж сега, бейби, когато те нарека девствен, щото по всичко личи, че си социално сакат и неуверен путьо, няма нужда обясняваш как си пръскал химени. Когато ти кажа, че си принцеса, щото очевидно всеки път мрънкаш и пищиш като превзета путка, няма нужда да ми казваш, че съм момиче. Ефектът е обратен, като латентната ти природа: на всички им става ясно, че най-вероятно съм уцелил, а ти като послушна пачица потвърждаваш, опитвайки се да project-неш торбата си с комплекси върху някакъв рандъм хейтър онлайн. Идея си нямаш какъв сеир си. 😀 Барем малко оригиналност вкарай.

    33. Ти обаче нямаш никакъв self-awareness.

      Виж сега, ти си едно слабоумно bully. Няма да ти бъде позволено да обиждаш.

      Ще ти променя лицето, а с него и мисленето ти.

      А и вместо да псуваш, пиянке, и да си триеш после неадекватните постове, те съветвам да четеш какво пиша.

      „В основата на всяка нормална комуникация стои поривът към подобрение на нещата, две мислещи същества биха стигнали до по-комплексни и интересни изводи, отколкото всяко поотделно. Злото е нещото, което си мисли, че притежава цялата истина. Но е изключително трудно, ако не невъзможно, да притежаваш цялата истина, затова главно това се прави от хора, които прикриват незнанието си с арогантност и обиди. Изкуствено провъзгласили се за „господари“, които „поучават“ „жертвите“ си или за „жертви“, от които „несправедливо“ се изисква отговорност. Страхът да се опознаят ги е довел до състояние на делюзия и неспособност да си служат с истината. А за да не се самоунищожат, поне временно, мозъците им са напълно убедени, че това което си мислят оправдава злобата и неадекватността, които излъчват.“

      ― Дянков

    34. Спрях да чета, след като ми обясни как си щял да ми промениш лицето. Ти верно си ебати персонажа.

    35. По-жалко създание от теб не съм срещал.

      Деконструирах ти цялата кафява същност, псуваше като мишленце, три си постовете през админския профил.

      Сега имаш нахалността да се буташ пак при възрастните.

      Шибан търговец на невменяемост.

    36. Копирай го още десет пъти, току-виж натежи повече 🙂

    37. Дянков, айде да сложиш точка, ъм? Както виждаш разговор по-въпроса не се възбужда…

    38. https://www.youtube.com/watch?v=–AaixSNCUg – вижте този любопитен момент от пресконференцията.

      Точка, първо си анонимен. 2-ро, ако искаш да ти отговоря по някакъв въпрос, се постарай да поставиш валиден аргумент. Трето, ако си чел цялата дискусия до момента, знаеш много добре, че няма да позволя на някакво глупаво bully да лъже както си иска. И го деконструирах. Всъщност на никого не позволявам да лъже, по какъвто и да е въпрос. За мен истината е най-важното нещо, което съществува. Човекът се заблуди, че може да разиграва хейтърската си психопатия примесена със scientism, псувайки като невменяем, в безсилието си да защити научно убежденията си. Ако някой може да докаже научно ( не чрез псевдонаука, религиозен фанатизъм и художествени съчинения ) , че аполо11 през 1969г. е излезнал от поясът на Ван Алън, кацнал е на луната, и се е върнал непокътнат заедно с астронавтите до земната повърхност – нека заповяда.

    39. Като заговорихме за когнитивен дисонанс… ти си за учебник бе 🙂

    40. Дискусията върху езикът на телата на Бъз Олдрин, Нийл Армстронг и третият интервюиран, записани с камера в зала, е максимум виждане основано върху научни методи. Ти щом от едно подобно начало на дискусия бягаш и директно атакуваш личността, прескачайки дискусията, това не говори много хубави неща за теб. Научи се да отделяш вижданията си по даден въпрос от личността си.

    41. Айде пак се почна – ти си като хроничен обрив. 😀 Значи, принцесо, преди няколко седмици в коментар пишеш (директен цитат): “…кацането на Луната е лъжа, целта е подкрепа на масирания транс на идиотите, които продължават да са роби на малоумниците…“, а само дни по-късно, след като си ни ревал на лични съобщения чрез сърцераздирателни извинения, скимтейки да те върнем в екипа, щото всъщност много ни харесваш, заявяваш: „…вярвам на 99%, че сме кацали на Луната…“ Та, в тоя ред на мисли, лъжите, биполярната логорея и ретардията ти, граничещи с откровена лудост, мегаломански нарцисизъм (щото си бил печелил състезания и си имал ебати айкю-то, пхахаха) и клавиатурните ти признаци на агресия чрез заплахи, се миксират в клоунаден коктейл на едно сексуално фрустрирано и самотно същество, което от наука разбира, колкото термит отбира от корейска филология. Конструктивният разговор с теб приключи отдавна, на всички ни е пределно ясно какъв застрелян и объркан пипон си, няма как оттук насетне дискусията да е нещо друго, освен хранилка. Така че хапвай смело, трупай сланина, пускай си цитатчета, копи-пействай, зяпай с телешки възторг нелепите видеа на бавноразвиващия се Стойчо Керев и хич да не ти пука, животно.

    42. Да знаеш, че не ти чета нещата вече.
      Няма повече какво да се научи от теб. Така, че си търси други търпеливи хора за събеседници.
      Или напиши нов сборник с мнения върху филми и сериали.

      Успех!

    43. Как пък един път не опече хляб по оригинална рецепта…

  3. Не мисля да си губя времето с този филм. Обикновено совалките на НАСА се взривяват още в атмосферата на Земята. Така, че за стъпване на Луната едва ли може да се говори…

  4. Филма е меко казано ужасно заснет с това постоянено треперене на камерата и ужасните близки планове направо развалиха иначе прилично представяне на творбата. Определено не заслужава повече от 2 номинации за Оскар, но Американците нали са патриоти ще го номинират сигурно в поне 9 категории…

  5. Велеколепен филм, чудесно ревю, бъз олдрин е гъз, ама на кого му пука! :}

    А този наум… бате, даже и да тролиш е жалко :} баси нееволюиралите утайки в тоя нет…

  6. Много ме съмнява, че в края на 60-те години на XX в са имали технология с която да преминат пояса Ван Алън, който е открит около 11-12 години преди това. Колкото 9/11 и Пърл Харбър са неочаквани… толкова са ходили и на Луната.

    1. айде, почна се… 😀 само дянков липсва.

    2. Ахахахахха, поясът на Ван Алън вика! Ще падна, докато съм в безтегловност. При такъв коментар, дори Армстронг и Олдрин биха паднали на задниците си от смях в условия, където гравитацията не съществува. За мен най-забавни са хора, които обясняват разни неща свързани с поясите на Ван Алън, без да имат някаква по-задълбочена астрофизична култура. Хайде да обясним какво всъщност са тези пояси. Знаем, че Земята има магнитно поле. Същевременно Слънцето ни залива с потоци заредени частици. Голяма част от тях се увличат от магнитното поле и започват да обикалят по силовите му линии. По същия начин, както в училище ни демонстрираха силовите линии на магнит с помощта на лист хартия и графитни прашинки (надявам се да се сещаш и спомняш), така и заредените частици от слънчевия вятър очертават магнитните силови линии на земното магнитно поле. Митовете, свързани с поясите на Ван Алън са няколко. Единият е, че кораб с хора не може да премине през тях, защото астронавтите тутакси ще измрат. Всъщност поясите на Ван Алън не са на някакво фиксирано разстояние от Земята. Те се менят и особено в ширините, по-близо до полюсите те слизат до границата на атмосферата. Така че кораби летящи по орбити далече от Екватора преминават по няколко пъти на обиколка през вътрешния пояс на Ван Алън. Другият проблем на конспиратолозите е въпросът с радиационната защита. По разните им сайтчета може да прочетеш, колко метра дебела оловна стена трябва да има, за да се спре космическата радиация. Всъщност въпросът за радиационната защита не е прост. В зависимост от различните лъчения и материалите за защита са различни. За алфа лъчите е достатъчна и хартия. За неутроните – полиетилен. За други лъчения, в зависимост от енергията им – полимери. Гама лъчите наистина се спират с олово и други метали, като волфрам, но те в Космоса, ако няма наблизо избухнала Свръхнова са с малък интензитет и няма нужда от метри олово, а защитата се осъществява със слоеве от композитни материали. Наистина, проблемът с радиационната защита е сложен и е един от проблемите, които трябва да се решат при евентуален продължителен полет до Марс, но за няколкодневен полет до Луната не е толкова сложен за решение. А е известно, че на „Мир“ имаше космонавти, прекарали повече от година и са си живи и здрави. Преди около 3 години на МКС приключи първата едногодишна мисия на двама астронавти. Такааа, чувам надигащият се конспиративен вой – ама те са под поясите на Ван Алън! И какво от това? Магнитното поле спира само заредените частици – предимно електрони (или бета лъчи), протони и хелиеви ядра (алфа лъчи). Рентгеновите и гама лъчите няма как да ги спре и техният интензитет е еднакъв както на ниска орбита, на която лети МКС и „Мир“ в миналото, така и на висока орбита. Също така и на Лунната повърхност. Същото се отнася и за неутроните. Много се радвам, като чуя – „ама Ван Алън пази от неутроните“ (буквално така съм чувал). Я да видим, какви са неутроните? Електрически неутрални. Така, че няма как магнитното поле да ги спре! И с това поставям точка по темата за „Ван Алън“. Ако искаш може да поспорим и за Кубрик for example, или за някакви други сюрреалистични и езотерични съновидения относно т.нар. „Apollo 11 hoax“. П.С. Ревюто е супер адекватно на фона на поредната кинофиеста на Холивудският Моцарт. Браво! 🙂

    3. Оооо, не… живял съм в заблуда…. добре, че си ти! О, DDL! Да се свети Твоето име!

    4. Шазел все още не може да си служи с базисните изразни средства в киното.
      Сравняването му с Моцарт е плод на незнание.

    5. Марти, като Супернова ли? 😀 На човек не му трябва да е тесен специалист по астрофизика, за да е наясно с основните функции и свойства на астрономическите обекти във Вселената. Достатъчно е да има някакъв интерес, да прочете и усвои всичко що е налично на българския книжен пазар относно тази наука (от Нийл Тайсън, през Карл Сейгън до гениалният Хокинг), и така да говори за „конспирацията Аполо 11“, защото иначе такива типажи от Преславската книжовна школа винаги ще са като в небрано лозе :)))))

    6. А кои са „базисните изразни средства“ на киното? Тези, които се втълпяват в НАТФИЗ ли? А и ако Шазел е дилетант в киното, защо тогава всеки негов пореден филм се превръща в събитие и е толкова признат от критиката и масовият зрител? Все пак не всеки режисьор умее да поддържа един такъв положителен баланс. Или може би имаш неопровежими доказателства за това, че си плаща там, където трябва?

    7. номинирам коментара на дянков за златна малинка! 😀

    8. Теб, господин Касабов, те съветвам да се научиш поне малко на уважение и вместо да “грешиш“ за пореден път нарочно изписването на фамилното ми име да се запознаеш с един режисьор на име Ингмар Бергман и мнението му за hollywoodland-ските оскари отпреди 58 години. След това приложи една безкрайно намаляваща геометрична прогресия и ще добиеш представа точно колко валидни са тези награди днес за интелектуалната, художествената и духовната стойност на продуктите, на които ти, г-н Касабов, толкова се впечатляваш и толкова безкомпромисно величаеш. Шазел направи хубав и добър „Камшичен удар“ опирайки се на личен опит и усет за ритъм. “Сити ъв фартс“ беше една недомислена верига от буквални пастиши(донякъде музикалността му му помогна в слепването на гледаем филм), без какъвто и да било оригинален прочит – за разлика от “Under the Silver Lake“, в който копирането на “атракции“ е част от дълбоко осмислена концепция, доизграждане на персонажи или по друг начин казано – модерен (въпреки, че съм краен противник на модерното изкуство) camp (Фелини-Сорентино). Псевдодокументалната “треперлива“ камера се използва от десетилетия в европейски драми и американски екшъни. Винаги, белег за авторско и отлично кино са били уникалните композиции, мизансцен, драматургично точно подбраните ситуации, в които разбираме повече от това, което показва камерата за емоциите на героите и техните вътрешни борби, неравномерните им изблици на откровеност. Великите режисьори не само не повтарят еднакво движение на камерата си или сходно кадриране, те се стремят да намират неизползвани дотук решения и да ги вплитат по начин извеждащ цялата творба на един невиждан хоризонт.

      Лесно се разчувствам и приемам присърце автентичните персонажи. Ако Шазел не е сътворил уникален киноезик, то би следвало да е работил за дълбочина на персонажите. Отзивите за това не са обнадеждаващи. Разбира се, може би трябва да вземем под внимание, че световното кино е на изключително ниско ниво в този миг, главно заради амбициите на американските студиа да се целят в най-ниският общ делител. В тази ситуация, Шазел реши да избере комерсиалното кино. Съжалявам, но сравненията на Шазел с Моцарт са абсолютна глупост, това е като да сравниш Бийбър с Бах.

    9. бейби, научи се да пишеш и после се поучавай какво трябвало да бъде великото изкуство. парцалите, които ги пускаш тук, са пълни с правописни грешки, а мисълта ти е оплетена като ориенталски кючек.

    10. Към мен ли се обръщате, г-н Касабов? Не разбирам какво точно се опитвате да кажете. Понятията, които използвате, са свързани с вашите лични отношения към тях, за които аз не бих могъл да имам представа.

    11. Викам, няма ли да пускаш нещо на Ален Рене? 😀

    12. Освобождавам те от нуждата ти да ме занимаваш с особата си. Като дораснеш за нормален диалог пак скокни. И ти препоръчвам да прочетеш какво съм написал по-горе преди да сипеш обиди.

    13. благодаря, синьор! оттеглям се с шпагата в покоите си, където ще пия андалусийско вино и ще разсъждавам върху думите ви.

    14. Касабов, хубаво пишеш и ревюто е приятно като текст. Не съм съгласен, че Шазел е супер талантлив режисьор. Според мен е надценяван.

    15. най-важното е да сме живи и здрави!

    16. “..поезията се превръща в сив прах, а самотата изпълва безкрайното море от тишина.“

      “Странно е, че най-голямото събитие в покоряването на космоса от миналия век чак сега получава адекватната си екранизация, но може би който и да е предишен етап щеше да е грешен. След видяния резултат съм щастлив, че плановете на Клинт Истууд да се заеме с филма през 2003 г. са пропаднали.“

      “Вярвам, че Станли Кубрик би оценил постижението на Шазел и нищо чудно след години „Първият човек“ да остане в паметта ни като един от по-добрите филм за пътувания в космоса.“

      “Влудяващата надпревара с СССР със сигурност е довела до много безумни решения и поемане на огромни рискове, но често именно по този начин цивилизацията е правила своите големи крачки напред.“

      Тези откъси са ми малко…ммм… Кое е точно поезията за теб или къде е тази поезия? И какво е главното послание на филма според теб? Че въпреки самота и страдания, е добре да вървим напред и нагоре, като научният напредък е висш приоритет? Колко е адекватна екранизацията, времето ще покаже. Клинт Истууд е склонен да намазва филмите си с патриотичен гланц, но не мисля, че е хубаво човек да се радва на несполуката на друг. Достатъчно е, че Шазел засне филма. Не съм убеден, че Станли Кубрик би харесал; който и да е филм на Шазел. Преди всичко той вече не е сред нас и е добре да се отнасяме с уважение към паметта му. Имаме си “Соларис“ на Тарковски, имаме си и “2001: Космическа одисея“. И двата са многопластови и изключителни. Дали “Първият човек“ се докосва дори бегло до техните измерения?

      Д-р Менгеле също е достигнал до много открития. Като изключим влиянието на кацането върху самочувствието на американците и политическата атмосфера, какви са точно реалните резултати от него, които подобряват животите на да речем семействата на убитите в Хирошима и Нагасаки?

      От ревюто ми харесва, че пишеш с известна доза романтизъм и интерпретираш усещанията си, по подобие на разказаното удоволствието от прясно прочетена книга сред приятели. Добре е ако Шазел наистина е работил задълбочено върху душевността на персонажа на Армстронг и тежката атмосфера в дома му. Kъде гледа филма?

      https://medium.com/@ericcoyote/the-wrong-stuff-first-man-reveals-hollywood-s-latest-overrated-talent-cf76aa498601
      Ревю, което прочетох току-що, заедно с твоето. Ако се абстрахираш от откровено негативното послание, всъщност авторът предлага някои интересни въпроси и разсъждения.

    17. филмът е за човек, до такава степен покрусен от мъката си, че става абсолютно нефункциониращ и отива на луната. всичко друго – на заден план.

      омръзна ми да чета хора, които пишат критика към филми, които биха искали да видят. щеше да е далеч по-удобно за всички ни, ако гледаха филма, който се прожектира.

      този от медиум-точка-ком явно е пропуснал The Right Stuff, където също щеше да мрънка, че няма бийтс и каректър дивелопмънт…

    18. “И тук личната история е космическа.“

      “„Първият човек“ не търси да угажда със стандартна драматургия, нито разчита на сюжет. “

      Касабов, не съм го дал като анализ за пример, а просто като друг коментар, който може да събуди разсъждения.
      И мерси за включванията ти, радвам се, че можем да осъществим диалог!

      Не го правя, за да се заяждам, сега погледнах пак някои от мислите ти, които на първо четене ми убегнаха. Според мен малко се увличаш в пристрастността си. Не е ясно какво е според теб стандартна драматургия ( хем е широко понятие, хем няма как да няма 3 акта ) и как един филм е възможно да не разчита на сюжет. Ако не разчита на сюжет и драматургията е постна, то би следвало, че филмът разчита на subject matter-а си, ако това е така и това е самотата и семейните проблеми на Армстронг, то значи филмът се стреми да подмени фокусът на събитието, за което уж е направен, и по този начин милиони малки американчета да помнят колко е тъжен Армстронг. И да го назовеш “Първият човек“, да не би тези хора да претендират, че Армстронг е събирателен образ на всички нас от “памтивека“ както каза един колега. И какво, значи целта на филма е да ни покаже един простичък човек и трагедията на един дом констрастирани с блясъкът на политически значимото постижение, и как той стиска зъби или дори вече не му пука.. има ли героизъм, децата му имат ли какво да ядат? С какви кадри е показан, какво се случва в тях, как са навързани хронологично, накъде води режисурата, как е изграден душевният образ на Армстронг, какъв е Армстронг като темперамент и как е показано? Много ти е поетично ревюто, хем не казваш много, не правиш анализ, не си защитаваш тезите, хем си го хвалиш със всяко изречение по поетичен начин и смело си интерпретираш собствени елитистки идеали за филма. За мен това е от части любителски текст, споделяне на лични впечатления от книга, без да са изведени изразните средства(камера, звук, мизансцен, техните характеристики), какво те значат, какво постига с тях режисьора, и без да са минали научното сито на социология, история, семиотика. Не е кинаджийски анализ. Иначе хубаво пишеш. Обичам космологията и астрофизиката, но не мога да повярвам, че филмът е напълно лишен от намеренията да се облагороди представата на хората за това спорно събитие. Представи си филм за семейството и тъгата на един от хората участвали активно в бомбандирането на Япония и ми кажи какво би променило този subject matter, и дали този филм не би бил по-интересен и адекватен. Мисля, че сме възрастни хора и идеята да гледаме изцяло наивно към подобни филми е меко казано слаба. Ако филмът наистина иска да каже, че кацането е безсмислено и важно е семейството, показва ли това откровено? Ако на Армстронг му е все едно и не разбира ролята си в събитието, защо не се бори да събере отломките на дома си, вместо да събира камъни от Луната? Или целта на филма е да ни покаже, че всичко е толкова загубено и трагично, че той е вече един напълно лишен от любов и надежда човек, и само когато човек загуби всичко може да намери нов пристан и да осъществи пътуване отвъд пределите на възможното? Или пък научните постижения, независимо дали те имат реален ефект върху животите ни, са достатъчен залог и поощрение за жертвите, които правим спрямо семейство и лично щастие и би следвало да приемем кацането на Луната като една напълно необходима медитация? Това отделено от контекста звучи поетично, но нека сме реалисти. Къде е границата между мечти и тежкият ботуш на властта, която е склонна на всякакви жертви в името на най-значимият PR event на хилядолетието? Искам и да ти благодаря, че ме “запали“ по филма с ревюто си и вероятно ще го гледам, за да го разкостя докрай.

      “You’re an idealist, and I pity you as I would the village idiot.”
      ― Stanley Kubrick

    19. техният характер, не характеристики и безмислен. надявам се е ясно, че по никакъв начин не се стремя да вкарвам някакви посоки и мнения, и вече стана ясно, че не съм конспиратор, дори напротив, обичам да дълбая, за да изкристализират основните намерения зад всяко нещо. нямам и нищо против никой и се радвам, че можем да си общуваме. единствената ми мотивация да задавам въпроси е диалога и търсенето на истината, ясна, неприятна понякога. обичам реда и не обичам либералните илюзорни идеи. човек биологически е устроен да подбира и избира, както природата подбира и избира най-добре функциониращите индивиди. не изключвам възможността филмът да ми хареса много и уважението към трудът и жертвите на целият екип, и липсата на пропаганда, да ме спечелят напълно. все повече почвам да си мисля, че идеята на филма е да рекламира целеустремеността и редът на новата система спрямо глупостта на “еднаквите резултати за всички“ на тоталитарните режими.

    20. филмът е character study и не разчита на сюжет, а на комплексния герой на армстронг и техническия аспект от пътуването. мисля, че е ясно от самото гледане. затова давам за пример „Истински неща“ – там също можеш да се заядеш, че няма история, но к’во от т’ва, филмът е абсолютна класика. 🙂

    21. Е да, те и не могат да изкарат нещо друго освен лична история на фона.. това е ясно.
      Не съм ги гледал 2-та филма, а както вече казах, заяждането не е в ДНК-то ми.
      Просто се замислям какво примерно прави един такъв филм като “Първият човек“ по-значим в общочовешки план на фона на филмите на Кен Лоуч. И дали в днешно време пазарът, бизнес отношенията и PR-ът не влият върху критичността, с която поглеждаме към тези продукти. Важно е да мислим бавно, ако искаме да боравим със знания, а не с информация.

      Покрай дискусията се замислих за virtue signalling и value signalling.
      http://www.unicornworld.org/293/virtue-signalling-value-signalling/

    22. Касабов, искам да ти кажа, че да се напише красив текст определящ конкретен филм не значи, че филмът е значим. Без критически анализ подобен текст няма място в раздел „Dissection“. Това е като да излезнеш пред един ресторант и да викаш „Елате тук, вкусна храна! Ох, колко са хрупкави тиквичките, ммм, а Гошко помощник-готвачът е сложил от чесъна на Баба Мица в млечния сос..“. Сравни ми философската многопластовост и художествените качества на „Сталкер“ (1979), където също един травмиран мъж превежда хора, но не по екраните на телевизията, до едно самотно място с артистичните постижения на „Първият човек“. Или ако ще продаваме, да го правим явно, а не през маската на експерти и анализатори.

    23. DDL, чете ли последната книга на Хокинг? Добрите физици работят здраво и нямат време за медийни изяви, за мен Нийл деГрас Тайсън е повече бизнесмен, отколкото учен.

    24. трябва да имаш доста бедна кино култура, за да сравняваш сталкер с фърст мен, страхувам се, че си попаднал в капана на снобизма. :/

    25. подходящо сравнение, наистина.

    26. „The Face of Another“ е уникален, благодаря ви за препоръката.

  7. Всъщност американците… дори и да са кацали на Луната… не са първи… Ян Бибиян ги е изпреварил. Нека всеки вярва в каквото си иска. Живи и здрави чеда мои!

    1. И Ян Бибиян не е първи. Има една по-ранна история за пътешествие до Луната, написана около края на I в. от н.е. от Антоний Диоген. Там пътешествието е осъществено просто като се ходи достатъчно дълго на север.

    2. Мелиес пък беше преди Кубрик. 😀 Ениуей де, ясно е, че има все още мозъчно скопени палячовци, които мислят, че не сме кацали на Луната, но все се надявах в тоя сайт специално да не влизат такива…

    3. https://youtu.be/8Fw1l-4EBEI

      Препоръчвам на всеки мислещ човек да прегледа и преслуша тази презентация като използва личната си логика и научни познания и се абстрахира от дихотомията преобладаваща в коментарите тук.

  8. За този филм бях сигурен, че на Касабов ще му хареса след няколко неуспешни опита 🙂

    1. Отдавна не е имало под ревю в сайта такава колекция от коментарна ретардия.

  9. Финалните минути бяха велики, цялата подготовка покрай кацането, звук, музика, сенки, някъде и без звук за да се покаже, че е в безтегловност. Стъпките, въобще паметни финални минути. Трябва да се изживее на кино.

  10. Издържах около 80 мин и си тръгнах, ужасяващо е заснет този филм наистина. Ще направя втори опит след някоя и друга седмица… От това, което гледах, филмът нито изглежда, нито звучи впечатляващо, както е написано в ревюто, но пак казвам, може би ще си променя мнението след второ (първо) гледане.

  11. Страхотно ревю! Ще гледам този филм в обедните часове на делничен ден, за да усетя самотата на Армстронг в (надявам се) празната IMAX зала. Изпълнен с положителни очаквания, ще коментирам скоро!

  12. ужасно заснет? бате, вие наистина нищо не разбирате от кино.

  13. Отдалече си личи, че си истински киновед. Пий си хапчетата редовно, че да не те пратим на Луната да търсиш американския флаг! Гъз и бате ще викаш на баща си. Ясно?

  14. In a nutshell: филм за двата типа космос – реалният и този в отношенията между хората. Преходът от 35 мм към големия лош IMAX при откачането на модула беше най-истинското кино за 2018 до този момент. Инак не ми се мисли още колко малоумници в нета ще се оплачат от разфокусирани кадри, клатеща се камера, зърненост и прочие – тоя HD комфорт ви е изпил акъла.

  15. В “La La Land“ си имаше откровени гафове с фокуса.. с анаморфните се работи прецизно, имах удоволствието да заснема няколко сцени с едни стари френски. Емиии.. има си начини да държиш фокусът на място, и фокус има.

    1. Всички чакаме трепетно да ползваш ‘старите френски’ в късното си токшоу за мистицизъм и окултното по СКАТ

    2. Не са мои.. на оператора на Possession (1981) са. А ако имам отново възможност.. вече имам достатъчно проекти. Благодаря за идеите.

  16. Филмът е страхотен, ревюто също! Мартин Касабов, пишете много хубаво!

    P.S. За съжаление винаги, когато чета нещо добро в този сайт, ми се убива кефа от прочетеното като погледна коментарите под него. Голяма част от пишещите държат да демонстрират, че са тотални задници, които освен простотия и обиди , друго не могат да кажат. Хубаво би било да си намерят друго място, където да „блеснат”!

    1. Благодаря за добрите думи!

    2. Коментарите са част от чара на тукашните ширини 🙂

  17. Какво да кажа?! Брутален. Брутален филм наистина. Кино от най – висока класа. И визуално и драматургично безупречен. Между другото, чудесно ревю 🙂 Съгласен съм почти със всичко в него. Само това, че на места ти се е видял протяжен се различава с моето мнение. На мен ми мина на един дъх 🙂 Ебати ритъма има тоя филм. Всичко работеше толкова добре, толкова цялостно за тоя ритъм, че… Не знам… Изродщина 🙂 Убитите цветове, ръчната камера, близките планове, музиката – всичко се сливаше в единна сплав и продаваше жестока автентичност… Нещо, което беше отличителна черта и на „Камшичен удар“…

  18. аз съм доста учуден от слабия старт в Щатите… наглед прилича на филм, който би се харесал на масите.

    1. защото масите си умират за бавен биографичен филм без екшън и преследвания в космоса? 😀

    2. Aз пък не съм учуден, че за пореден път отзивите под отзива са такъв неистов сеир 😀

    3. @Касабов
      защо не – Gravity направи $723 млн сбор.

    4. Гравити е доста по-секси филм, там се рекламираше някакво нереално преживяване в салона.

    5. обяснения сега 🙂
      16 млн е много слаб старт – дори само заради имената на Шазел и Гослинг и темата на филма.

    6. така е, ще натрупа некви приходи покрай оскарите де, но като цяло е флоп. :/

    7. Какви точно са имената на Шазел и Гослинг, та да вкарат хора в киното? Хайде – за Шазел се тръби от има-няма година, не …всъщност се тръби за Ла ла ленд, но ако попиташ кой е режисьорът 90 % сигурно няма да знаят.
      А Райън Гослинг, е дефиниция на термина box office poison. Поставен в статута на leading man негов филм, надали е прокопсал откъм боксофис представяне, с две изключение – Тетрадка/Дневника или както там се казваше на бг. драмичката с Рейчъл МакАдамс и разбира се, Ла Ла Ленд, но не съм сигурен, че именно неговото име е вкарало задници в киното.

      Относно First Man, и аз съм разочарован, разбира се, генерално погледнато такива филми не можеш да ги съдиш след един или два уикенда. НО – все пак показват настроението на публиката към филма, бърз поглед към оценката на зрителите в RT – 61%, което е ОК за летен блокбъстър ноу брейнс биг шит он скрийн, но е зле за филм с претенции за награди. Не че от публиката зависят наградите, но парите от приходи следва да са много по-малко от предречените.

    8. Филмът е финансово разочарование, но в никакъв случай брутален флоп. Дори да загуби пари, ще са малко. При всички случаи е жалко, че е слабо гледан.

    9. ок, просто флоп да е, да не е чак ‘брутален’…попресилил съм, за да ‘мейкна пойнт’ 🙂
      още не съм гледал филма и може би съм разочарован от приема му, защото съм огромен фен на Whiplash, който е най-добрият филм, който съм гледал в последните 5 години.
      тук не пресилвам.

    10. Разбирам те, „Камшичен удар“ е зверски филм.

  19. Голям почитател съм на биографичния жанр! Ще се гледа задължително, но за съжаление нямам възможност да ида на кино. Имам големи очаквания за този филм и силно се надявам, че ще се нареди до свещените за мен „Красив ум“ и „Пианистът“.
    П.П. Не се сърдете на Наум, пичът има не лошо чувство за хумор, а и за самоирония. Привлича внимание и се справя не лошо, съдейки по броя на коментарите. Други пък се взимат прекалено на сериозно. 🙂

  20. Пишещите статии в този сайт… правят не по-малко шоу от мен! Само така, чеда мои! Благословени да сте!

    1. Наум Преславски, извинявай, че те нагрубих по един изключително недостоен и гнусен начин преди време. Съжалявам.

    2. Не им се връзвай толкова, всеки сам си отговаря за постъпките, културата и възпитанието си.

    3. Дори не си спомням за какво става дума.. простено да ти е. Жив и здрав! 🙂

    4. Не ни напускай, мнението на всеки е важно и ценно! Реално без читатели няма да съществува общност тук.
      Ако всеки се постарае да е малко по-умерен и мил в отношението си към останалите и едновременно не се “пали“ до крайност – това място ще има шанса да придобие един по-цивилизован и приятен вид. И комуникацията тук ще се превърне в удоволствие за всички, а не в арена на атаки и присмех. И да, някои автори нагрубяват членовете на форума, както и някои читатели се отнасят доста грубо с потрудилите се да напишат ревю за вас. Не е важно да се търсят виновни, а да се спре този порочен кръг на зареждане с негативни емоции. Всеки може да изкаже мнението си без да определя другия и да влиза в конфликт с личността, така ще градим взаимно уважение и диалозите няма да спират на 1-ва реплика. Усетих, че твоите включвания по-горе съдържат огромна доза ирония, но ти бе атакуван веднага с неприятни определения.

    5. Евала, Дянков! Как се бъзикаш лекичко с Наум, а той завалията изобщо не се усеща! 😀

  21. Филма директно стъпва на солидната последна позиция в тепърва изграждащия се топ за годината:
    Mandy
    Leave no trace
    Apostle
    First Man

    Имаше „леки“ нередности в IMAX-a в сюблимните кадри на края, което доведе до непозната за мен въздържаност и психологическо равновесие. Урок, който ще запомня от филм, който ще забравя.

  22. За първи път не съм съгласен с мнението на автора. Филма е слаб. Тук става дума за Амстронг и кацането на луната ! Гледал сум стотици предавания за това! Фактите са че това е било едно приключение ! Амстронг ще се помни и слвд 1000 години. В този филм нямаше нищо такова. Сега беше момента Американците да направят филм с патос и национализъм. За стъпването на луната си го заслужават. Заведох семейството си на кино да избивеят приключение. Видяха един кисел чичка с гадна лична трагедия, който общо взето не се разбра какво толкова много е направил ,че да бъде запомнен. Шокиран съм от ниския бюджет. Абе общо взето според мен просто не се прави така. Амстронг е сред най – забележителните хора в човешката история и като се прави филм за него…..трябва да си личи поне това!

  23. Благодаря за прекрасното ревю! Точно каквото филмът заслужава!

  24. Ужасно заснет филм, камерата се клати през цялото време, включително за сцени, когато двама души си вечерят спокойно и се питат как е преминал деня. На 20-тата минута излезнах да повърна, защото ми стана лошо от клатенето на камерата и повече не се върнах в салона. А толкова много ми се гледаше подобен филм.

  25. Гледах филма в петък и бяхме само 2-ма човека. По средата на филма другия си тръгна. За мен филма си беше изживяване, защото не бях гледал такъв клас филми скоро време и то в празна зала. Хареса ми. Беше ОК. Наистина биографичен филм, който на всичко отгоре показва как стоят нещата и обстановката покрай личността.
    Единствено не ми хареса, след като загубиха колегите си в пожара Армстронг не говореше много, а изведнъж когато стъпи на Луната споменава заветната фраза… Отдавам го на еуфорията. А през цялото време което го гледах имах чувството, че искаше да се оттърве от този „товар“ за дъщеричката си. Сякаш това му беше целта. Също не знам дали е авторска измислица или наистина се е случило.
    Няма да обръщам внимание на злъчните коментари на някои хора по-горе, но ме е яд, че все по-малко се прави такова кино, а свикнахме да гледаме бомбастични блокбъстъри с много експлозии и зрелище. Сам се намерих, че очаквам всеки момент да гръмне нещо и „неочакваното“ да се случи.

  26. Гледах филма съвсем сам в огромната IMAX- зала. Умишлено избрах времето, надявайки се да получа частна прожекция за моите няколко левчета. Без шумолящи опаковки, звънящи телефони и бърборещи досадници.
    Тишината на Космоса продъни сетивата ми и
    изживях мъката на Армстронг като своя.
    Невероятно добре заснет филм! Знаех, че излизането в космоса е трудно и опасно, но сега го осъзнах напълно. Все едно бях там. Режисьорът заслужава адмирации заради решението си да направи хората в киносалоните не просто зрители, а част от живота на един скромен астронавт.
    Страхотно ревю, за пръв път съм на 100% съгласен с автора! Мартин Касабов – винаги сте на много високо ниво!

    1. Най-сетне още един по-смислен коментар сред тоновете безумия тук 🙂

  27. Сензационно интервю, направено с култовия режисьор Стенли Кубрик, е на път да взриви световната общественост със скандалното разкритие – астронавтът Нийл Армстронг не е първият човек, стъпил на Луната. Според записа, направен преди 15 години от журналиста Патрик Мюри, знаменитата първа стъпка не е заснета в открития Космос, а в студио на Земята. Журналистът трябвало да подпише с режисьора договор от 80 страници, че няма да разгласява съдържанието на разговора им 15 години след смъртта на Кубрик. По време на интервюто режисьорът признава, че видеото, на което американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стъпват на Луната, е чиста проба постановка, заснета от Кубрик, съобщава Yournewswire.com. „Извърших огромно мошеничество пред американската общественост с участието на правителството на САЩ и НАСА. Кацането на Луната беше фалшифицирано, всичките снимки бяха фалшиви и аз бях човекът, който засне това“, признал Стенли Кубрик.

    Журналистът се усъмнил в истинността на думите му, но режисьорът повторил думите си още веднъж твърдо и уверено: „Да, това е фалшификация“. Режисьорът отбелязал, че полетът до Луната бил фиксидея на президента Ричард Никсън. Затова правителството на САЩ и НАСА предложили на Кубрик огромна сума пари, за да заснеме „правдоподобен“ видеодокумент. Така на 20 юли 1969 година целият свят видял кадрите с кацането на Луната на космическия кораб „Аполло-11“ и с първите стъпки на американците на малката планета. Струва си да се отбележи, че през 1971 година Кубрик се премества от Великобритания в САЩ, а през последните години от живота си неведнъж заявява, че ще бъде убит от американските спецслужби. През 1999 година режисьорът умира (според официалната версия) от сърдечен пристъп. Но много експерти смятат, че Кубрик е бил убит. Съпругата на режисьора – немската актриса Кристиана Кубрик след смъртта му е заявила, че кацането на Луната е било изфабрикувано, „за да се спаси честта и достойнството на САЩ“.

  28. СССР стартира лунната си програма със сериозно закъснение спрямо САЩ и логично губи „лунната надпревара“. Най-общо причините за неуспеха на съветската лунна програма са политически, финансови, организационни и технологични. В СССР липсва политическа воля за постигане на набелязаната задача. Нещо повече, висшите партийни и държавни ръководители гледат на националната космическа програма като на реклама за възможностите на държавата. Използването на ракетната техника за научни цели е възприето като досадно изразходване на значителни финансови ресурси и косвено като причина за забавяне на превъоръжаването на страната. Когато в средата на 60 – те години на 20 – век в СССР осъзнават каква висока пропагандна стойност ще има стъпването на Луната, вече е много късно и изоставането с почти пет години от САЩ не може да бъде наваксано. Финансовия ресурс на двете свръхдържави също не може да бъде съпоставен. Съветската лунна програма поглъща 5 млрд. рубли, докато НАСА изразходва за целта около 22 млрд. долара. С други думи разликата във финансирането е от порядъка на 4 – 5 пъти. Това е една от причините целия съветски проект да носи белезите от икономии на средствата и свързаните с тях технологични несъвършенства. Организационно СССР отстъпва значително на основния си съперник. Свръхтежкия носител Н-1 е построен от 500 (!) организации и 26 ведомства, от които 7 са пряко подчинени на Военно – промишлената комисия. Освен това строителството на завода, в който ракетата се сглобява и добива завършен вид закъснява с две години. Руските конструктори се отказват от строителството на скъпи стендове за динамични и огневи изпитания, поради което ракетите се усъвършенстват в реални полети. Това отнема твърде много време и средства. В проекта на Сергей Корольов се наблюдават редица регресивни технически решения: повече степени, по-голямо количество двигатели, голяма сумарна тяга при малък размер на соплата на първата степен, невъзможност за използването на високоенергетичните кислород – водородни двигатели за връхните степени, сравнително малък полезен товар за размерите на ракетата. В космическите кораби Л3 и ЛК отсъства бордова ЕИМ, а примитивната автоматика е двойно и тройно подсигурена, което води до нарстване теглото на апаратите и намаляване на полезния товар. Поради малката маса на полезния товар, научното оборудване е сведено до минимум, което поставя под съмнение чисто научната стойност от реализирането на проекта.

  29. Най-после сколасах да го гледам. Марти, за разлика от ревюто ти за Венъм, тук съм напълно съгласен с написаното. Наистина филмът е безупречен и заслужава награди в няколко категории. Не знам дали Армстронг е бил толкова сериозен в реалния живот, но безизразното лице на Гослинг на моменти идваше в повече. За съжаление имам същия проблем с този филм както със заглавия като Дюнкерк, Списъкът на Шиндлер и т.н. – прекалено тежки са за гледане и макар да им признавам майсторството, не бих се надъхал да го гледам пак. Похвала за ревюто – имам чувството, че бях в залата докато го четох ???

  30. <3 радвам се, че ти е харесал! аз го гледах дванпъти на кино и бих потретил вкъщи. :))

  31. Бавен,муден,протяжен,скучен. ..пълно разочарование,отдавна не бях заспивал на дивана по време на филм,добре че не дадох пари за кино за тази помия!

  32. Престъпление е този визуален и звуков шедьовър да се гледа на диван в къщи, свален от някъде, с някакво качество. Гледах го в IMAX, ще го гледам отново някой ден, когато излезе на 4К, или поне на „нормален“ блу-рей!?

    1. Тоя филм има уникалната способност да привлича шутове от цял свят.

  33. Чуден филм и чудно ревю! Дано след малко го оценят и от посраната Академия.
    Коментарите са отчайващи. 🙁

    1. обичам те бе <3 ти коментира! 😀

    2. Жалко само, че един коментар от Институцията не компенсира черната дупка на малоумието, която се разтвори в реалността след горните включвания на Дянков и Сатъра 😀

  34. Разминах се с IMAX-а, но блуреите се появиха и снощи, най-сетне, гледах.
    Прекрасен филм от началото до края. The Right Stuff усещането още на старта. Джемини, Аполо, Луната… и цената, коята е била платена. За да погледнем и от една друга перспектива Земята. Да видим и осъзнаем в пълнота Вселената.

    1. Касабов, кой ти харесва повече Right Stuff или First Man :P?

    2. хаха, труден въпрос. :))) Първият човек ми е емоционален някак, може би заради музиката и финала на луната, все едно е правен да ти влезе под кожата, докато Дъ Райт Стъф ме печели с обратното.

  35. Пък е по-пресен също 🙂 (ах, ама си лисичка, дипломатично >:). На мен нещо музиката ми се губеше. Момента който спомена е наистина силен, а преди това на още (около?) две места доста бегло се усещаше. Може би е било търсен ефект за да се засилят сетивата и напрежението към края. Нямам идея как седи на самостоятелно.

    Гослинг обаче определено ме изненада. Имаше няколко „интимно“ много добре издържани сцени, мисля доста нетипично за него :P. Предполагам, че здраво се зарибил и не го е третирал, като поредно професионално задължение, а нещо по-лично, та се е опитал да вложи (до колкото може) и от себе си.

    Аз турям Right Stuff пред First Man (не давам номерца :P).

    edit: lul, дремя, това трябваше да е отгоре.

    1. Тук никой няма да ти се разсърди за това решение. :))))