Лука Гуаданино ще прави кино-интерпретация на албума „Blood on the Tracks” на Боб Дилън

от на 2018-10-17
 

Рядко ни се случва да кажем, че предстоящ проект е нещо, което не се вижда често на екран. И сме много сме развълнувани, да можем да го кажем точно тук – Лука Гуаданино ще се опита да направи кино-интерпретация на музикален албум. Той си е осигурил правата за екранизация на легендарния албум на Боб ДилънBlood on the Tracks” от 1975 г. Честно казано, някои от нас дори не знаеха досега, че албумите имат филмови права за закупуване!

Толкова много неща са ни интересни за този проект, че даже не знаем откъде да започнем. Първо, разбира се – Боб Дилън. За всеки музикален фен е ясно, че той не просто един от най-възхваляваните творци, някога появявали се на световната музикална сцена, но и освен това един изключително интересен персонаж. Припомняме само, че той беше изигран от шест различни актьора в невероятния I’m Not There”, което смятаме, че показва много за характера му. Докато се съмняваме, че проектът на Гуаданино ще бъде биографичен, все пак това е екранизация на албум, който се смята за един от най-добрите и най-личните в кариерата на Дилън – няма как да не прозре малко или много от характера му. Самата история около „Blood on the Tracks” също е много грабваща, тъй като албумът предизвиква огромни дебати за това как да се интерпретира. Много познавачи смятат, че той целият е автобиографичен и разказва за разпадащия се брак между Дилън и тогавашната му съпруга Сара. Самият Боб Дилън обаче отхвърля тези твърдения.

blood on the tracks корица

Сценарият, по който Гуаданино ще снима, е написан от Ричард ЛаГраванесе, познат като сценаристът на „Unbroken” на Анджелина Джоли, „Кралят на рибарите” и „Мостовете на Мадисън”. В задълбочения профил, който списание New Yorker прави на Гуаданино, от където разбрахме за пръв път за този проект, режисьорът описва сценария така:

„Многогодишна история през 70-те, която извлича централните теми от албума. Драматизира се репресията и какво причинява тя на хората. Драматизираме и това какво се случва, когато оставиш страстта да властва прекалено много”.

Самият Лука Гуаданино пък ни е от най-следените режисьори в момента. С „I Am Love„, „A Bigger Splash” и „Призови ме с твоето име” Гуаданино се закова в листите ни на режисьори, чиито произведения няма да изпускаме. Няма да говорим отново за старите му филми, правили сме го достатъчно, сега просто гледаме напред към „Суспирия” – римейкът на класиката на Дарио Ардженто.

С всичките си проекти до сега, Гуаданино отново и отново ни е показвал майсторството си в това да изгражда сложни отношения между сложни, непредсказуеми персонажи, чието всяко взаимодействие е значимо само по себе, а заедно изграждат прочувствени и въздействащи истории на чисто човешко ниво. Не можем да си представим по-добра комбинация от неговия режисьорски стил и артистичен интерес, и майсторството на Дилън да разказва истории чрез текст и мелодия едновременно.

Ще следим с интерес развитието на целия проект, който за съжаление за момента няма никакви дори ориентировъчни дати.  Освен това ни е крайно любопитно да видим дали тази новина ще породи нова мода в киното – преминахме през всички други източници на позната „интелектуална собственост”, ще преминем ли масово към екранизиране на албуми?

коментари
 
Отговорете »

 
  • Rockfan
    2018-10-17 at 15:59

    Дааа, наистина екранизирането на музикални албуми май не е никак лош вариант за вливане на „свежа кръв“ :) в доста изчерпания откъм идеи филмов пазар… А и имаме добри примери с „Томи“ на Дъ Ху и (естествено :) ) Алънпаркъровия „Стената“ на Флойд. Ако, както пише авторката, това начинание на Гуаданино се превърне в масова мода, бих се изкефил да видя екранизации на „Една нощ в операта“ на Куин или пък на който и да е от 80-тарските шедьоври на Металика, например…

    Отговор

    • Леда Г.
      2018-10-17 at 16:26

      Имахме го, между другото, този разговор за ‘Стената’, но аз лично може би по някакъв друг начин си го представям това, не знам. Стената в мойта глава поне е някакво допълнение и extension към самия албум, може би защото толкова прилича на клипа на Another Brick in the Wall. А пък това си го представям, че ще е по-скоро като някакво визуално представяне на самите теми на албума, но не толкова свързани със конкретните думи в текстовете… Не знам дали го обяснявам правилно. Абе различно някак си си го представям. Ще видим де. Във всеки случай звучи брутално 😀


  • UZUMAKI
    2018-10-17 at 16:29

    Чудно :)

    Отговор

  • Rockfan
    2018-10-17 at 16:53

    Да, текстовете на Дилън са си толкова многопластови и на моменти дори сюрреалистични, че без съмнение предоставят широко поле за тълкуване и качествен режисьор наистина би могъл да си развихри въображението и да създаде нещо наистина яко :) . И да, съгласен за „Стената“- филма чудесно допълва албума. И с риск да прозвучи като светотатство :) (огромен фен съм на Уотърс) обаче вътре Боб Гелдоф се справи по- добре в пресъздаването на истеричната маниакалност на главния герой Пинк (особено в сцената към края на филма, когато за пръв път се появи на трибуната като фашисткия лидер, крещейки срещу публиката).

    Отговор

Коментирайте