Играч първи, приготви се / Ready Player One

Insert coin to continue
от на 2018-03-30
 

Живеем в изключително вълнуващи времена. Нека за момент загърбим световните проблеми, дори личните и се замислим колко невероятни неща се случват в света на технологиите. Тази еволюция непрекъснато увеличава темпото си, а ние имаме удоволствието да наблюдаваме развитието й от първия ред. Истински вълнуващо е, ако питате мен. Още по-впечатляващо е, когато видим режисьор от старата школа, който успява да се адаптира към тази технологична революция, борави с новите инструменти също толкова умело, както и с първообразите им.

Отново на мен се падна задачата да пиша за Стивън Спилбърг и неговия нов проект. За разлика от преди обаче, този път изпитвам истинско удоволствие. Удоволствие, зародило се още в първите минути на „Играч първи, приготви се”, задържало се по време на целия филм, като на моменти дори ескалираше до неподозирани висоти и няколко дни по-късно все още държащо ми влага. И да, с ръка на сърцето мога да препоръчам този филм и със същата детска радост, а и не само, бих се върнал в киносалона.

Звучи като да няма смисъл от това ревю, след като съм така положително настроен. Напротив, нека все пак направя опит за аргументация, колкото и nerdy да се чувствам в момента и най-вероятно не всеки един от вас ще успее да се синхронизира с моите емоции. Нямам и такава цел, честно казано. Защото съм сигурен, че в следващите няколко седмици, както и месеците след това, ще се говори доста за този филм. Обективно „Играч първи, приготви се” е великопелен… а сега ще разберете защо смятам така.

Тай Шеридан

През 2011 г. Ърнест Клайн успява да публикува своя научно-фантастичен роман „Играч първи, приготви се”. Книга, която за нула време се превръща в бестселър. Темата е вълнуваща, талантът на автора допълва идеята й, отваряйки портал пред милиони нърдове по целия свят с възможността да се асоциират с главните герои. Още една от причините този роман да стане безпрекусловен хит. А за какво става въпрос всъщност?

Сюжетът се развива в бъдещия ни дистопичен свят, който съвсем не изглежда толкова далеч, предвид въпросната технологична революция и скоростта, с която се развива. Годината е 2044, а хората предпочитат да забравят житейските си проблеми – енергийна и икономическа криза, хипер-бедност, ужасяващи последици от глобалното затопляне и какво ли още не – като прекарват основна част от времето си, когато не спят, във виртуалната реалност ОАЗИС. Един технически съвършен симулатор, удобен ескапизъм, стоящ като опция за абсолютно всеки жител на родната ни, пренаселена и изтощена планета Земя.

Ърнест Клайн по увлекателен начин успява да използва тази картинка като фон за събитията в своята дебютна книга. Но какво точно правят хората в ОАЗИС? Ами играят, най-общо казано. Геният-създател на виртуалния свят, Джеймс Холидей, ултра-нърд по душа, предоставя на всички играчи възможност да развиват свой герой, същинско алтер-его, компютърен образ, превъзхождащ реалното им аз многократно. Но това не е всичко, за да се засили интригата и хората съвсем да потънат в компютърната реалност, след кончината на Холидей, всеки един участник се запознава с неговия post-mortem манифест: три скрити ключа, достъпни след решаването на завъртяни загадки, ще доведат най-съобразителния и добър играч до великденското яйце на ОАЗИС, а именно – пълен достъп и контрол над системата, същинската роля на Господ.

Оливия Кук

И това не е всичко. За да стане още по-яко, в подкрепа на историята Ърнест Клайн вкарва стотици попкултурни символи от 80-те години на миналия век. Време, в което самият той е бил тийнейджър и най-вероятно се е побърквал от кеф, докато играе първите аркадни видео игри, посещавайки премиерите на чудовищни филмови хитове от същия този период. С толкова богат nerd арсенал, не му е останал друг избор, освен да даде пълна свобода на своето въображение.

Има-няма тридесет години по-късно „Играч първи, приготви се” е факт на хартиен носител, превръща се в хит, както вече казах по-горе и на всичко отгоре привлича вниманието на непрекъснато гладните за интересни идеи филмови компании.

Мога само да си представя реакцията и вълнението на Стивън Спилбърг, когато се е запознал с книжния източник. Виждам как всички зъбни колелца в мозъка му са заработили в синхрон. Не мога да скрия възхищението си към този толкова любим на всички ни режисьор, когото оплюх няколко пъти подред, заради „Мостът на шпионите”, „Добрият великан” и съвсем наскоро покрай „Вестник на властта”. Защо ли? След като гледах „Играч първи, приготви се” ми се изясни накъде точно Спилбърг е бил насочил цялото си внимание през последните 3 години. Безкрайно се радвам, че резултатът е такова бижу… поне в моите очи, а сигурен съм, че ще има и много други от вас, които биха видели нещата през същата сияйна призма.

Бен Менделсон

Нека се върна още малко към историята, защото пропускам съществена част от нея. Не всичко в ОАЗИС е розово, разбира се. Щастието на хората, забравящи своите проблеми от живия живот, бива непрекъснато поставяно на карта от тех-гиганта IOI (Innovative Online Industries). Корпорация, чиято цел е същата като на обикновените състезатели – да стигне до скритото великденско яйце в играта. Тяхната мотивация обаче е съвсем друга – осъществяване на нов „световен” ред и унищожаване на цялото виртуално великолепие, чрез агресивна и много алчна монетизационна кампания.

Все термини, с които се сблъскваме и сега. Без значение в коя индустрия сте, няма как да не направите асоциация с консуматорския свят, в който живеем и непрекъснатия глад за трупането на още и още притежания, под една или друга форма. Геймификацията в „Играч първи, приготви се” е стандарта за подобен род игри – куестове, in-game пари, артефакти, всичко това даващо привилегията за купуването на един по-добър живот… навън.

Мисля, че е време да заговоря и защо филмът на Спилбърг е попадение в десетката. Преди всичко той е специален. Хартиеният диамант дава възможност на талантливия режисьор да разгърне пълния потенциал на своята филмова нърдия. Знаем, че когато има предпоставка за работа с герои на детска или юношенска възраст, приключението което Спилбърг може да сътвори е винаги зрелищно.

Между филма и книгата има съществени разлики, което е изцяло в полза на адаптацията. Не казвам, че едното или другото е по-добро. Напротив, еднакво чудесни са. Но когато Спилбърг и сценариста Зак Пен са дали свобода на въображението си, крайният резултат съумява да отдаде почит на първоизточника и редом с това влиза в ролята на исторически гид чрез енциклопедичната колекция от осемдесетарски символи (видео игри, кино, музика и не само).

READY PLAYER ONE

Благодарение на това кино версията на „Играч първи, приготви се” е много повече филм на Спилбърг, отколкото детайлна адаптация на романа. Ърнест Клайн разчита на много по-мрачна атмосфера, по отношение на своите герои, тяхното развитие и съдбите им. Нещо, което е дотолкова опростено и сведено до минимум във филма, че на места получаваме почти двуизмерни образи. Ама как така?

Случва се. Лично аз пренебрегвам този проблем. Емоцията е основно по епохата и спомените за нея, подхранвани чрез този изкусителен коктейл от безконечни референции. Ще се въздържа от спойлъри, но има няколко гениални решения по адрес на сценарий, които ще изстрелят всеки един фен на киното в открития космос. Гледаш със зейнала уста и се чудиш как по дяволите тея хора успяват да са толкова яки на хартия, че и да реализират щурите си идеи върху големия екран.

Играч първи, приготви се” има и други проблеми. Само да вметна, че нито един от споменатите, а и тези които ще опиша по-долу, не успяха да подтиснат масивния nerdgasm, под влиянието на който бях в продължение на малко повече от два часа.

Чувстват се леки неравности в темпото, особено във втората половина на филма. Това би било проблем за някои зрители, сигурен съм. Прекалено много неща се случват за кратко време, нужно или не. Не толкова, че ще получите мигрена, колкото ще ви се стори ненужно препускането от точка А до точка Б, само и само да се каже, че сме минали през иначе важна част от историята.

READY PLAYER ONE

Филмът адресира много повече реалността, живите емоции, времето прекарано извън виртуалния свят. Моралните ценности са по детски представени. Личи си, че таргетът е по-младата аудитория, защото житейските уроци са елементарни и лишени от по-задълбочена философия. Колко важно е вземането на правилните решения, съжалението около грешките, които допускаме. Изобщо, едно интересно романтизиране, което мен лично по-скоро ми допада, защото не натоварва по никакъв начин действието. Оставя развлекателния фактор да бъде доминантен през цялото време.

Защото, съгласете се, сценарийно можеха така лошо да залитнат в грешната посока, че накрая да гледаме с погнуса новата версия на 20-минутното словоблудство на господин Архитекта от втората „Матрица”. Нали… благодаря!

След тези негативни като съдържание, но не и усещане абзаци, е време да развържа кесията с хвалбите.

Още един път поздравления за Спилбърг, Клайн и Пен. За чудесната работа на Януш Камински. За това, че Джон Уилямс не е можел да се включи в проекта, давайки шанс на най-добрата „резерва” – Алан Силвестри – да се завърне в бъдещето. Харесвам персонажите и актьорите, които стоят зад тях – Тай Шеридан (Парзивал), Оливия Кук (Арт3мида), Бен Менделсон (Нолан Соренто, по-слаб злодей от ролята му в „Rogue One”, но също толкова харизматичен), Ти Джей Милър (i-R0k, страхотен comic-relief), Саймън Пег (Ог Мороу) и разбира се Марк Райлънс (великолепен Джеймс Холидей). Аех (Ейч), Дайто и Шото (Шо) бяха много по-фън като side-kicks в ОАЗИС, отколкото в суровата реалност, когато спасяваха света от IOI заплахата. Така или иначе бяха поддържащи персонажи, нека не бъдем прекалено критични към тях.

Марк Райлънс

Количеството гъделичкащи хрумки на Клайн, Пен и Спилбърг и чувала с попкултурни препратки, които вкарват в тези два часа pure entertainment ще ви зарибят до такава степен, че не просто ще искате да гледате филма втори път, ами и ще чакате с нетърпение да си купите Blu-Ray изданието, за да може кадър по кадър да паузирате, в търсене на симпатичните великденски яйца, които създателите на филма са оставили.

Няма да изброявам какви символи на осемдесетарската епоха разпознах, за да не спойлвам, но ще кажа само, че мащабът във филма излиза извън това десетилетие. При това за добро. Трейлърите и постерите ни дадоха много храна за размисъл, отключиха нетърпеливите ни мозъци в очакване на по-големите изненади. И такива има, о да! В една от сцените главния герой успява да грабне дори Railgun от „Quake 3”. Въпреки че, съм много по-голям фен на „Unreal Tournament”, подпикнах при фамозния изстрел с rail-а, който успя да порази около дузина Шестици подредени в conga line (а, да, Sixers – така наричаме миниъните на трудов договор при IOI).

ready-player-one-review-img009--20180330

За финал, ще добавя един интересен факт – Ърнест Клайн кръщава своя злодей Соренто в чест на Нолан Бушнел, основателят на „Атари”. Самият автор казва: „Not that I think Nolan is a bad guy, or anything. It’s meant as a subtle tribute!

Това е то. Творци, отдаващи почит на други, още по-големи творци. Сами може да прецените какво да очаквате. Безупречно техническо изпълнение. Лековато приключение, без особена философска плънка, но развлекателно до краен предел. Смея да твърдя, че Спилбърг все още го може, връща магията от най-добрите си години. Една от любимите ми сцени – тази в детската стая на Холидей, например, илюстрира сантименталния похват много добре, без да дразни. Носталгично замечтана в едни времена, които няма как да се повторят. Но да не започвам ревюто отначало. Вземете си допълнителен жетон, зрителю пореден, защото филмът започва…

коментари
 
Отговорете »

 
  • Iliyan
    2018-03-30 at 21:44

    Отдавна не ми се беше случвало след филма да слушам коментари от рода на: „А, после видя ли как онзи…“, „А сцената, в която ….“, „Ама, колко яко беше когато…“ – чисто удоволствие!!! Също както преди….боже,…. 30-тина години…..

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-03-30 at 22:51

    На мен ми допадна като за 7/10 – готина нърдия е, особено в Оазис. Чупи ми се при второстепенните персонажи и в сцените в реалния свят, а и финалът е леко сантиментално пресолен (типично за Спилбърг).

    PS Обаче ОНАЗИ сцена е ебаси оргазма – не искам да съм конкретен, че ще е спойлер, но всеки див киноман ще разбере какво имам предвид.

    Отговор

  • radi
    2018-03-30 at 23:19

    Щом Елфа го е харесал, значи на кино ще изкърти

    Отговор

  • TTT
    2018-03-30 at 23:58

    Не съм гледал филма още (успах се за прожекцията в сряда 😀 ), но съм убеден, че ще е огромен кеф. Що се отнася до дълбочина на герои и други сценарни въпроси – в Похитителите все едно не са до болка плакатни нацисти и т. н., но всяка година го гледам поне по три пъти и никога не ми писва. Когато Спилбърг е във форма и прави зрелищно забавление, не смятам, че има режисьор, който да му е по-добър.

    Отговор

    • TTT
      2018-03-31 at 00:04

      Който да Е по-добър 😀 😀 от бързанe при редакция така се получава 😀


    • UZUMAKI
      2018-03-31 at 01:48

      Деба, мечтая си Спилбърг някой ден пак да спретне филм като “Похитителите” :(


  • 2018-03-31 at 09:10

    Знаех си – ех – ще бързам да го гледам на кино!
    Когато Елфичният е вдъхновен – Винаги има основателна причина :)

    Отговор

  • alejuve
    2018-03-31 at 16:03

    Добро ревю и още по-добър филм.
    ПС: думи като „нърдия“, „нърдгазъм“ се набиват на очи, в отрицателния смисъл.

    Отговор

  • radi
    2018-03-31 at 23:17

    До сега най- много ми хареса за тази година

    Отговор

  • Dredd
    2018-04-04 at 02:55

    Не съм бил по-съгласен с филмово ревю някога!! 🤩

    Отговор

  • alexandroid
    2018-04-04 at 16:54

    Въпреки очеизбождащите минуси и някои дразнещи градивни елементи филмът елегантно затваря Спилбърговия киберпънк триумвират започнат с A.I. и Minority Report като първият е екзистенциалната драма, вторият – ноар екшънът, а настоящия – комичният адвенчър (макар и поръсен с щедра щипка инфантилизъм).

    Отговор

  • Боби88
    2018-04-04 at 19:56

    Извинявайте Операцията,ама този филм толкова хвалебствия…Абсолютен шит.ама ШИТ!!!Ако този филм ви хвърля(или поне Елфа) във възторг,да очакваме ли да кажете за идващият Avengers,че е претендент за Оскар?Смях!Пълен!
    Чичо Стиви…
    Всеки ден ще благодаря на Тангра,че Interstellar не попадна в ръцете му.

    Отговор

    • Мирослав
      2018-04-15 at 15:16

      Чак шит… не знам. Но определено не ми хареса. Странното е, че и аз се сетих същото за интерстелар 🤔


  • Ivan Tcholakov
    2018-04-05 at 04:28

    Онази сцена с пъхането на ключа в ключалката, какво тревожно очакване беше… Вижте какво, Стивито се скапа, не го мъчете. Т.е., не се мъчете.

    Отговор

    • 2018-04-06 at 00:34

      Това с вкарването на ключа беше безкрайно дебилна сцена.И доста точно отразява цялата тежест на филма.


  • Armed Raptor
    2018-04-05 at 13:46

    Аз вече марширувам към киното за втори път, слушайки „Pure Imagination“…

    Отговор

  • Riddick
    2018-04-05 at 14:17

    На края, като му направи adouken-а, пубера в мен изригна.
    Колко време съм прекарал на Стриит файтъра като малък.
    Като изключим главните герои, Горо скина на мадамата, ХЕЙЛО войниците, колата от Завръщане в бъдещето, Оувърлоч героинята, Костенурките нинджа, Фреди Крюгер, това са нещата които успях да видя в касапницата.
    Определено , трябва да се гледа пак

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-04-05 at 16:50

    Аз jizz-нах на Джейсън Ворхийс. :) Ама като цяло кофти ми отлежава филмът – емоцията като стихне, си даваш сметка, че драматургично нещата са твърде generic, дори нямам желание да го гледам пак след някакво неопределено време. ОК е, държа си на горното 7/10, ама с уговорки.

    Отговор

  • Milbo
    2018-04-08 at 21:21

    The scene in question did make me stay inside the movie theater a bit longer, but after that the noise was so unbearable that I had to leave and wait for the kids outside…it is very difficult for people outside the immediate target audience to get worked up about any of this…To make this is most certainly a lot of work for all the amasing professionals involved…still there is a vast portion of the movie audience who would never manage to enjoy this….

    Отговор

    • 2018-04-10 at 13:21

      Amazing :}

      Иначе е прав, т.е. разбирам за какво говори, жалко че не може да изпита същото.


  • radi
    2018-04-10 at 20:22

    Днес разбрах, че ще се пише продължение на книгата. Кино адаптация сигурно след 10 години. И Елфа пак ще е тук да напише готино ревю.

    Отговор

  • Александьр Спасов
    2018-06-24 at 09:35

    Увлекателно разказана история, така че не е нужно да си геймьр или фентьзи-фен за да харесаш филма. По особен начин ми напомни за един култов осемдесетарски филм – Военни игри. Има приятни обрати, умело поднесена игра с времепространството, хуманни послания с романтично-сантиментални намигвания, приключенски дух и героично изстрадан финал, който не оставя прекалено захаросан вкус. Спилбьрг се представя на висотата на свои произведения от ранга на Извьнземното и Изкуствен интелект, за което заслужена почит трябва да отдадем и на екипа, с който работи, както и на автора на книгата. За миг се зачудих откьде ми е познат злодея и веднага си спомних Роуг Уан. 😉

    Отговор

  • Papa Joe
    2018-08-04 at 15:47

    Някой каза.че филма е дебилен-така е..и прекалено дългъг и скучен ….компютърна игра като филм.

    Отговор

Коментирайте