Крал Артур: Легенда за меча / King Arthur: Legend Of The Sword

I'm not getting drawn into this mess!
от на 2017-05-13
 

Опитвам се да измисля забавно начало на това ревю, но тъжната истина е, че „Крал Артур: Легенда за меча“ е толкова тъп, че убива всяко желание и опит за по-интересно представяне. Филмът на Гай Ричи („Две димящи дула„, „Гепи„) е нов поглед към легендата, като под „нов“ трябва да се разбира „безумна, лишена от всякаква мисъл експлоатация, която ще ви докара нервна криза още по средата“. А аз дори харесвам неговия „Шерлок Холмс„…

Виждали сме легендата за Крал Артур и рицарите на Кръглата маса екранизирана безброй пъти. Къде добре, къде не чак толкова, всъщност повечето пъти не чак толкова. През 2004 г. оперираният от всякакви естетически възприятия Антоан Фукуа се опита да ни представи един по-реалистичен поглед към легендата, който толкова бързо се изниза от колективното ни съзнание, че трябваше да вляза в IMDB, за да проверя дали наистина имаше такъв филм или просто съм сънувал Кийра Найтли като горски войн в оскъдно облекло.

Преди това скромната ми кино култура ме запраща към също толкова избледнелия „Първият рицар” от 1995 г. с чудесната музика на Джери Голдсмит, която си припомних тази седмица. Има го, разбира се, и „Екскалибур”, който е толкова безумен, шарен и екстравагантен, че може би е единственият филм по темата, който оставя наистина траен спомен. В него харесвам атмосферата, музиката и костюмите, както и интересното предаване на магическия аспект от легендата. Има още сума адаптации, които не съм гледал, но планирам скоро да наваксам, като „Ланселот от езерото” на Робер Бресон например, за който знам, че използва доста нестандартен подход и донякъде пародира рицарството.

Гюстав Доре - Камелот от “Idylls of the King”, 1868

Гюстав Доре – Камелот от “Idylls of the King”, 1868

Без да се отплесвам повече, бих искал да отбележа, че почти всички споменати филми притежават нещо нелепо в себе си, като някои от тях дори го осъзнават и иронизират. Може би най-добрият начин да се подходи към изходния материал е именно иронията и може би затова най-добрият филм за Артур и рицарите от кръглата маса е класиката „Монти Пайтън и Свещеният граал“ . Отварям само една последна скоба. Ако се интересувате по-сериозно от темата, може да хвърлите око на поредицата „Романия” на издателство Изток-Запад, както и на по-старите издания от библиотека „Ариел”, посветена на средновековната европейска литература.

Време е, колкото и да не ми се иска, да обърнем внимание на „новия поглед“ на Гай Ричи. Всъщност „Крал Артур: Легенда за меча“ напомня повече за продукции като „Ной“ и „Warcraft: Началото“ , отколкото на изброените по-горе. Прилича на компютърна игра, в която за съжаление не играеш, а гледаш как някое хлапе натиска копчетата вместо теб. Безумен филм, който отива твърде далеч в твърде много отношения, без да оправдае или да се отплати за смелостта си. Филм, населен с плоски герои, без ясна цел и добре установени ограничения на магията, в който всичко е позволено и никога не надвисва истинска опасност. Но спокойно, „Крал Артур: Легенда за меча“ е толкова френетичен, че до края главата ви така ще се върти, че едва ли ще си спомняте какво се е случило.

Всеки герой понякога има проблеми с меча си и има нужда от красива магьосница, която да му помогне.

Всеки герой понякога има проблеми с меча си и има нужда от красива магьосница, която да му помогне.

Филмът започва с гигантски слонове, които всъщност изглеждат доста добре, особено в сравнение с тези на Питър Джаксън от „Завръщането на краля“ (добре де, знам, че онова не са слонове, то и тези не са, ама все тая, схващате идеята). Магът Мордред ги движи чрез магия и се опитва да разруши с тяхна помощ замъка Камелот и армията на крал Утер (Ерик Бана). Хубаво, че мечът Екскалибур е наблизо, та с няколко скока кралят поразява цялата войска. Победата обаче не трае дълго, тъй като братът на Утер Вортигерн (Джъд Лоу) завзема властта и убива семейството на Артур (Чарли Хънам). Естествено детето се измъква и заживява в канавките, където научава законите на улицата (да мами, краде и да се бие), докато не идва часът му да се изправи пред меча в камъка. Помага му мистериозна магьосница (чаровната Астрид Берже-Фрисби).

Това е история, стара колкото света. История за бащи и синове, за предателство и магия, в която героят се доказва достоен и заема мястото на баща си. При толкова примери от киното и литературата уж няма кой знае какво да се обърка. Всичко ще е наред, ако се придържаш към отработената структура, освен ако не ти дойдат безумни идеи, които непременно решиш да следваш. Смелите хрумки и анахронизми на Куентин Тарантино и Баз Лурман понякога играят шега на самите майстори, какво остава за режисьор, който прави първите си непохватни крачки в нов жанр.

Гай Ричи оркестрира новия си шедьовър.

Гай Ричи оркестрира новия си шедьовър.

Почти мога да си представя как е протекла срещата между Ричи и Warner Bros. Сядат, те изваждат големите тефтери, обясняват му колко искат да направят нов филм за Крал Артур, как всички статистки и успехът на „Игра на тронове“ предричат успех и му вадят едни 175 милиона и обещанието за цели шест филма! Единственото, което искат от него е да вкара своя „неповторим стил“ и да предложи невиждано до момента зрелище. Резултатът е потресаваща гротеска, а плановете за франчайз в момента изглеждат смехотворни.

Какво може да се обърка? В случая само режисурата, монтажа и сценария. Айде, за сценария не е уместно сякаш да се мрънка, макар че критиката съвсем уместно може да се приложи за структурата на филма, която е излишно объркваща и още от началото ви кара да се почешете по тила и да си кажете „Добре де, баща му сега умря ли, какво стана“. Всъщност голямата мистерия се разбира на самия край, където става ясно, че крал Утер мята меча си във въздуха и самостоятелно се нанизва на него като шиш кебап, след което потъва в морето, за да бъде открит от сина му години по-късно. Басирам се, че не сте познали Ерик Бана в ролята на камъка под Екскалибур!

И като заговорихме за безумни митологични елементи, филмът на Гай Ричи в някои отношения се доближава до „Беоулф“ на Робърт Земекис, който е далеч по-консистентен и притежава по-пълнокръвни персонажи, макар да са компютърно обработени. Подобно на Беоулф, Артур тук е бабаит, тарикат и общо взето неприятен „пич“. Само че филмът на Земекис се фокусира върху сърцето на историята (прехвърлянето на греха от баща на син), докато „Крал Артур“ следва слабата приключенска нишка и залага на зрелище. По-късно ще обърна внимание и на бойните сцени, само искам да спомена още нещо, което ме подразни в слабия образ на Артур. Бъдещият крал губи не само родителите си в началото на филма, ами и по-късно жената, която го е отгледала, губи и двама от другарите, с които е израснал. Тъпите смешки обаче не секват и начинът му на държание не се променя. Явно според Ричи е достатъчно да вмъкнеш сцена, в която героят крещи към небесата, за да се усети драматизмът (тези сцени, уви, са няколко).

Този български критик да не би да каза нещо за прическата ми?

Този български критик да не би да каза нещо за прическата ми?

Първият вариант на „Крал Артур: Легенда за меча“ е бил три часа и половина, което ужасно много личи в орязаната версия, която ни се предлага. Претупването на сюжетни нишки, изненадващата поява на герои на места, до които те са стигнали твърде бързо или въобще няма логика да са там и прочие глупости изобилстват. Монтажът е безумен. Сцени, които заслужават 5-6 минути и повече са смачкани до минута. Там Ричи почва с неговата запазена марка да разказва с френетичен монтаж, да прескача през локации и герои, докато пъзелът не се нареди. Примерно как кесията монети е минала през трима души, като междувременно един викинг е загубил брадата си.

Това е готин похват, още повече една от характерните черти на британеца, която хората харесват, но когато се прекали, целият филм се озовава потопен в неразбираема треска. Ако, както казва Ричи, преди тази намеса филмът, с по-дългите си сцени, е бил скучен, то същият ефект следва и от липсата на дълбочина и достатъчно внимание към изграждането на героя, неговото минало и взаимотношението му с „аверите“, което следва от „подобренията“. Няма да коментирам отчайващите диалози, които на места копират повторенията на думи, характерни за Тарантино, но отрязаното ухо накрая,  в което Вортигерн нашепва, трябва да е достатъчно, за да се изсмеете с пълно гърло.

Всъщност „Крал Артур: Легенда за меча“ на много места прилича повече на филм за Робин Худ (филмът на Ридли Скот сега изглежда като шедьовър), отколкото на нещо друго, защото (особено през втората половина) бандата се крие и прави зулуми на Вортигерн, което при други обстоятелства можеше да е забавно. Харесвам филми, в които се показва животът на група бунтари, които живеят в гората, стрелят с лъкове, обират бъчви с вино и т.н. Тук всичко е вкарано ей така, колкото да става нещо (и ако може да минава по-бързо). За да не звуча твърде критично, ще изтъкна една сцена, в която Артур и компания бягат от войниците на узурпатора по тесните улици на Лондиниум. Понеже е малко по-дълга сцена, в нея може да се усетят някакви слаби начатъци на атмосфера, внимание към детайла и богат мизансцен

Младият папа става Лошият папа (тоест Хитлер).

Младият папа става Лошият папа (тоест Хитлер).

Но да се върнем към минусите, за да не си помисли някой, че тук чете едва ли не балансирано мнение. Вортигерн на Джъд Лоу без съмнение спада към биещите на очи кусури. Макар да е един от по-добрите актьори на поколението си, тук Лоу е принуден да се пули, да вика и да се държи за главата като типичен злодей, когато вълшебствата на „добрите“ се извършват в непосредствена близост. На някои места чак мен ме хващаше срам да гледам. Героят му няма никаква драматургична дълбочина. Поради някакъв необоснован копнеж за власт, той убива най-близките си хора, след което излиза да поздрави по нацистки народа (сериозно, трябва да спрат с тези глупости вече).

Поне битките да бяха интересни. Подобни нелепи продукции понякога притежават развлекателни качества, скрити в железния млат и кървав топор, които предлагат компенсация за травматизиращо елементарната история. В „Крал Артур: Легенд за меча“ доволни могат да останат само хлапета, гледали един филм през живота си (примерно „Седмият син“ ). Магиите са отвъд всякакви разумни ограничения, а хореографията на сблъсъците с мечове е направо жалка. Почти нищо не се вижда, нищо вълнуващо или запомнящо не хваща окото (щом по едно време си казах, че май в „Assassin’s Creed“ имаше по-яки неща, положението няма как да е добре). Няма как да не обърна внимание на един от най-смешните моменти във филма, когато след употребата на Екскалибур Артур диша тежко абсурдно дълго време, въпреки че от бойната сцена не се е видяло почти нищо.

Друг голям минус е, както споменах, магическият елемент и кошмарното пренасищане от сцени с бомбастични ефекти, фантастични същества и какви ли не глупости, които нямат никакво оправдание да бъдат там. Тези вкарани поради някаква причина епизоди допълнително подкопават историята и разсейват от основната линия. Мога да изброя някои от съществата с чисто развлекателна цел: гигантски слонове, сирени с октоподни пипала, войн от сянка и пепел, магьосница, орел, змия (в два размера – голяма и малка), озверели плъхове, прилепи, вълци и Господарката на езерото. В този объркан свят няма закони, според които магията работи. Всеки може по всяко време да реши да призове гигантска змия, която да свърши половината работа.

Тук нямам смешка, защото дори не знам какво е това.

Дори не знам какво е това. Демоничен войн, плод на кръвосмешение между Балрог и скелет?

Филмът приключва с с boss fight като от игра тип „God of War“. Така и не успях да гледам „Мъжът от „U.N.C.L.E.„, но със сигурност Гай Ричи е в най-слабия период от кариерата си. Надявам се с игралната версия на „Аладин“ нещата да се нормализират (освен ако и там не прекали с джиновете). Всъщност след този творчески (а очаква се и финансов) провал, Disney може би трябва да размислят. Не съм убеден, че Гай Ричи е точният човек за епични фентъзи продукции, било то и детски приказки.

В заключение „Крал Артур: Легенда за меча“ е генерично съвременно фентъзи от рода на „Снежанка и ловецът„, правено все едно от 12-годишно момче, което иска да вкара вътре всичките си играчки и да ги блъска, докато не се счупят. Сивите му мрачни цветове не отговарят на непохватните опити за хумор, а историята не носи нищо от духа на легендата, която я е вдъхновила. За пореден път филмите ни връщат към книгите.

Оценка: 4/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-05-13 at 13:53

    Добре, отказахте ме да го гледам 😀 Не че съм имал някакви по-различни очаквания де…

    ПП: Мен The Man from UNCLE малко ми хареса. Не много, но достатъчно, че да не ми е скучен :)

    Отговор

  • Борис
    2017-05-13 at 14:13

    Мен пък филма ме изкефи :)

    Отговор

  • 2017-05-13 at 14:30

    Последният горе-долу читав филм на Гай Ричи беше първият „Шерлок Холмс“, а „The Man From UNCLE“ ми се стори толкова бутафорен и отегчителен, че не знам как ще се навия да отида на следващ негов филм :) Този още на ниво трейлър изглеждаше покъртително.

    Отговор

    • radi
      2017-05-13 at 14:45

      И Холмс 2 е читав


    • UZUMAKI
      2017-05-13 at 19:31

      На мен Холмс 2 не ми хареса.


    • Кристиян Атанасов
      2017-05-13 at 21:21

      Всеки си има мнение – Човекът от Ънкъл ме изпълни мене и съм го гледал 2 пъти на кино!


  • Пламен
    2017-05-13 at 15:44

    Филма търпи критика по няколко основни линии, но това по никакъв начин не означава, че не се накефих на цялата фентъзи манджа сготвена от шеф Ричи.
    Всъщност Джъд Лоу ми хареса, Хънам не дразнеше , Ерик Бана за три-четири минути вкара класа, но общо взето никой персонаж не успя да се открои, сигурно защото толкова много е рязано и то по такъв начин, че си личи и е тъпо.
    Ако трейлърът ви е харесал и стила на Ричи ви допада то има немалък шанс филма поне да ви изкефи.

    Отговор

    • Цветан
      2017-06-14 at 20:51

      Aдекватно мнение .Бих добавил, че филма не е поредният прочит на познатите ни истории за крал Артур, ами съвсем различна и самостоятелна , епична фентъзи продукция, направена по различен стереотип спрямо познатите ни фентъзита .


  • Иван
    2017-05-13 at 21:35

    Дали ще има пълна версия на дисковете?

    Отговор

  • d4
    2017-05-13 at 22:11

    Първите му два филма на тоя пич, макар и явни имитации на Тарантино, се държат – наскоро си ги изгледах пак, обаче от там насетне положението е мамата си трака…

    Отговор

  • Salvador DiCaprio
    2017-05-13 at 22:38

    Гай Ричи отново се изложи, чудя се кога отново добър филм ще положи. Таз история изтърка се вече- от толкова много римейкове чак се запече… Върне ли се към криминалните филми със сатиричен привкуз, има голям шанс да му провърви и да създаде някой фикус. Чакам с нетърпение Пришълецът и Карибските пирати филмовото ми настроение да заздравят, че от този филм нито билки нито розмарин ще ме спасят!

    Отговор

  • Елена
    2017-05-13 at 23:01

    Само като видях трейлъра ми стана тъп. Само където са хвърлени толкова милиони .

    Отговор

  • Craigy
    2017-05-14 at 00:13

    Много слабо ревю от човек явно прочел за Гай Ричи в IMDB по диагонал. Не знам колко залюхан трябва да си за да влезеш в киносалона и да очакваш неква свръх напърдяно-сериозно-ревливo-достоверна интерпретация на историята за Камелот (не че няма 102192182 други тъпотии по темата). Абсолютно типичен за Ричи филм, английски хумор точно и където трябва, супер нестандартен саундтрак, но на място, приятна актьорска игра. Кофтито идва от там, че от 3.50 часа филм е трябвало да го докара до 2, надявам се това да се промени в режисьорската версия.Влязох си с умерени очаквания за Гай Ричи vs. „Фентъзи филм с исторически препратки“ и си излязох доволен от ненатоварващ филм, който със сигурност бих повторил.

    Отговор

    • Пламен
      2017-05-14 at 02:19

      Ти не знаеш ли, че в този сайт, ако авторът не е фен на поредицата( Star Wars) или режисьора обикновено следва яко сипене и елитарщина.


    • UZUMAKI
      2017-05-14 at 03:12

      LOLче.


    • 2017-05-14 at 07:49

      много приятно си използвал нещата, които съм казал, като естествено си уточнил, че ревюто е слабо! 😀

      точто първите абзаци, отделени на предишните филми, съществуват, за да създадат контекст и да хвърлят яснота, че ревюиращият не чаква „напърдяно-сериозно-ревливo-достоверна интерпретация на историята“. даже напротив – очаквах да се забавлявам с „типичен Ричи филм“. само че, не се заблуждавай, освен може би две кратки сцени, няма нищо от Ричи тук.


    • Liubo Ursiny
      2017-05-14 at 08:04

      Всичко друго негово остана при баба ви Мадона. #nomojo


    • Craigy
      2017-05-14 at 19:11

      Интересно ми е след като филма ти е толкова тъп, че чак не ти се пишело ревю, за къв избълва толкова много безсмислени думи. Това е 100% Гай Ричи отначало до край, не е казано, че трябва да ти харесва. Но да ми правиш сравнения некви с Първи Рицари, че чак Монти Пайтън намеси… Драматични елементи търсел, вдъхновения от оригиналната легенда – това е филм на Ричи, той сам си пречупва образа както реши (както и при Шерлок) и хич не му дреме, че некой залюхан „естет“ ще следи под лупа за точна интерпретация на легенда стара и скучна като света. Особено финала на пасквила за 12 годишни, снежанки и ловци е уникален. Разбирам да беше негатвна критика, но това е просто бълване на несвързани думи или „все едно от 12-годишно момче, което иска да вкара вътре всичките си играчки и да ги блъска, докато не се счупят“


    • 2017-05-14 at 20:03

      Бахти, пак забравих, че щом не ми е харесал някой филм, не трябва да пиша ревю. :( Сори!

      Що да не правя сравнения с предишните филми за Артур? Нали ти дуднеше по-горе да съм се запознаел с творчеството на Гай Ричи. Филмът може и да се опитва да прави някакви нови неща, но легендата си е същата и в историята присъстват много познати елементи от предишните адаптации. Не е лошо да се припомнят тези неща, при все че очевидно не са в центъра на ревюто.

      Не съм търсил драматични елементи, това не знам откъде си го измисли. То ти още от горе си преиначваш каквото ти скимне, за да си угодиш на мнението. Още по-малко съм следял за спазване на оригинала. Ама ти сам се обиди, като каза, че легендата била „скучна като света“.


  • Gogoto
    2017-05-15 at 09:14

    Ами честно казано очакваше се такъв резИлтат… Успеха на двата Шерлока на Ричи на американска, а и международна земя се дължаха в огромна степен на безкрайната харизма на големия RDJ и химията му със също толкова големия Джъд Лоу. Обаче когато главния ти протагонист има чара и харизмата на столично жълто паве, откъртено от соц самосвал и пропиляваш таланта на главния си антагонист с безлична роля няма как да накараш хората да дойдат да ти видят тъпотията. Чарли Хънам беше нелеп в Пасифик Рим, нелеп е и тука.
    В ръцете на някой от типа на Питър Джаксън или Стивън Спилбър и с правилния кастинг можеше и да се получи нещо стабилно, но Гай Ричи не е типа режисьор, който може да сглоби и изнесе на гърба си приказна фентъзи епика и да докара пари от това. И това го казвам от позицията на човек, който харесва френетичния улично-гангстерски стил на Гай Ричи ( Мъжът от ЪНКЪЛ беше прекрасен ) и общо взето всичките му филми, които съм гледал. И все пак, като за финал – Stop making Charlie Hunnam happen. It’s not gonna happen.

    Отговор

    • 2017-05-15 at 09:19

      Хъман е леке и най-добрата му роля до момента е в Студена планина. Адски неприятен тип: https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/a6/da/0c/a6da0c8a7fc5008da906aaa4fc888614.jpg


    • UZUMAKI
      2017-05-15 at 10:47

      Meн пък Хънам не ме дразни, поне когато се снима при дел Торо.


    • Craigy
      2017-05-15 at 12:04

      Двамата топ разбирачи, държа да се изкажат за Чарли Хънъм в „Sons Of Anarchy“? Особено автора на пасквили дето, когато не харесва мнение под „статията Му” се репчи като 12 годишна трътла дето са и казали, че чеп за зеле не става.


    • Craigy
      2017-05-15 at 12:12

      И за една друга „много слаба„ негова роля се сетих – Green Street Hooligans…


    • 2017-05-15 at 12:15

      страхотен е бе! какво искаш да ти кажем ние. нали нищо не разбираме. :))


  • radi
    2017-05-16 at 14:44

    Може би има лека криза във фентъзи жанра последните години, с някои изключения.

    Отговор

  • Фен на Дон Цеци
    2017-05-17 at 23:58

    Според мен филма можеше да е доста по-добър ако го бяха дали на Ридли Скот. Гай Ричката съвсем други филми прави. Не за него таз хапка. Похабен материал. А си мислех че няма какво да се обърка.

    Отговор

  • sasho ivanov
    2017-05-18 at 00:17

    ти си пълен тъпак това не е нациски поздрав а римски тъпанар четииииииииии

    Отговор

  • Пламен
    2017-05-18 at 18:48

    Заеби всичко останало – НЕТФЛИКС ще правят сериал по Вещерът…… с помощта на Сапковски…………..

    Отговор

  • Михаил Добрев
    2017-05-18 at 21:37

    С нетърпение очаквам да го гледам след ден два в киното. Като цяло съм абсолютен фен на творчеството , затова и не изчетох ревюто докрай, да не се натъкна на спойлери, въпреки че за филмите на Гай Ричи, това не е чак такъв проблем. Той не търси нещо проникновено и изискано, а някоя запомняща се продукция, натъпкана с идиотия, хумор и моменти от типа „кой , по дяволите го измисли това“…. Абсолютно не смятам, че е за всеки. Обикновено неговите филми страшно много ме разтоварват, не ме пращат в дълбоки разсъждения и така нататък. Може би само втория филм за Шерлок ми беше доста разпилян, но пак ми хареса. Сега и затова храня надежди, че ще бъде нещо интересно и различно.

    Отговор

  • Ivcho
    2017-05-18 at 22:43

    Сигурен съм че не е толкова лош колкото го изкарват всички. Това е един малкото филми за които съм решил да си дам парите.

    Отговор

  • Inna
    2017-05-23 at 23:43

    Набързо ще се обознача и без много аргументация: филмът е чудесен. Казвам го като фен на хубавото кино, добрите книги и червеното вино. За почитателите на този стил е попадение в десятката.

    Да се твърди, че е тооолкова зле, та чак да се сравнява с Warcraft, си е безочие. Отивайте да гледате филма смело! 😎

    Отговор

    • Riddick
      2017-05-24 at 15:46

      десЯтката?!!?!??!
      сериозно???
      Сега ще изскочи някой дървеняк, да ми говори за дублетните форми…..


    • 2017-05-24 at 15:57

      Важното е вино да има!!


  • Антон
    2017-05-24 at 15:24

    Още не мога да си простя, че гледах този филм СЛЕД като прочетох ревюто…

    Отговор

    • Снейк Плискин
      2017-05-25 at 13:58

      Точно си е ревюто, въпреки че не разбира от книги касабов, поне от филми поназнайва 😀 Дали ще има нов Шерлок?


    • 2017-05-25 at 14:52

      След този flop ще има изявление: „Гай Ричи се връща към корените си“ :))))


  • Малинко
    2017-06-27 at 17:18

    Чшшш какво е това спряло ревю,бе……филмът е един от най-свежите до момента през годината – абсолютно забавление направено с вкус.Хора на които им е сложен Гай Ричи или пък им липсват първите 18 години,нека си рецензират комикс шитните – и без това през месец има мегдан за това.

    Отговор

  • cazaril
    2017-07-29 at 10:08

    Малинко, my thoughts екзакле,

    единствената спънка е че не успях да го гледам на кино. Гай Ричи е Гай Ричи и който очаква да е Ридли Скот да си пусне пак Гладиатор. Да се кефи ква висока летва е, просълзяващо пускащ длан над китеника все едно е поле от пшеница.

    Само няколко отпадки от текста:

    „Почти мога да си представя как е протекла срещата между Ричи и Warner Bros. Сядат, те изваждат големите тефтери, обясняват му колко искат да направят нов филм за Крал Артур…“
    – Гай Ричи ни вдъхновява как да си пишем текста или просто мразим да го мразим? (100% така е протекла срещата, though)

    „Претупването на сюжетни нишки, изненадващата поява на герои на места, до които те са стигнали твърде бързо или въобще няма логика да са там и прочие глупости изобилстват. Монтажът е безумен.“
    – Това е Гай Ричи, брат, той така прави и му се получава по-често добре. Взето предвид колко често – монтажът тук си беше чудесен, като се знае колко е оразяно. Представяш ли си само ако пуснат целия филм как ще се оакаме от кеф всички? Aз не.

    „Героят му няма никаква драматургична дълбочина. Поради някакъв необоснован копнеж за власт, той убива най-близките си хора, след което излиза да поздрави по нацистки народа (сериозно, трябва да спрат с тези глупости вече).“
    – Супер написано, но ако завиждаш на брат си до степен, че да жертваш жена и щерка, за да сцепиш таен съюз със земноводен травестит, нанизал девици на пипалата тип оракула 300, който да ти даде силата да вземеш властта за себе си – това ми изглежда достатъчно дълбоко от драматургична гледна точка. Да, Джъд Лоу не вика като Брад Пит пред горящата с майка му в нея каравана, но пък изкарва онзи жегващ фалцет, от който запек и нежелание за секс се смесват за известно време.

    Ако тоя филм беше излязъл, когато бях на 13, щях да изтъркам касетката до степен на не една, а две мазни линии по средата на екрана.

    Отговор

    • 2017-07-29 at 10:58

      просълзяващо пускам длан над коментара ти, cazaril. не знам защо се бях заблудил, че си разумен човек. виж как разбиваш мечтите ми. :/

      благодаря ти за снизхождението и опита да ми приписваш коментари, които биха били удобни за анемичната ти защита с изсмукани от пръстите аргументи. не искам да те събуждам от дълбокия сън, в който явно се намираш, но гай ричи от години не е нещо, което само ти и твоите авери от махалата, с които играете белот със захранена от автомобил лампа, познавате. в този сайт няма хора, които биха очаквали от него това, което ридли скот може да достави.


  • cazaril
    2017-07-29 at 11:28

    Оле,

    ти ад хоминем ли опита или просто си си жалък по принцип. Преди да се палиш като паляк помисли колко пъти е разочоровал Ридли Скот за последните десет години и Гай Ричи за същото време.

    Отговор

  • Mad Max
    2017-08-06 at 22:14

    Абе, вие луди ли сте бре?!? филмът си е супер забавление. Типичен Гай Ричи, нито повече, нито по-малко.

    Отговор

  • Gogoto
    2017-08-07 at 09:08

    Гледах го наскоро и филма затвърди мнението ми, че Гай Ричи е нишов режисьор и че не може да прави филми извън зоната си на комфорт. В случая комбинацията от френетичния му улично-тарикатско-побойнически стил и епична блокбъстърска фентъзи оргия стоеше толкова безумно, нелепо, накъсано и неадекватно, че просто няма накъде повече. А и като добавим факта, че безкрайно бездарния, нелеп и дървен Чарли Хънам пак стоеше като некадърна и лъсната кръпка точно като в Pacific Rim и направо ми става жал за големия Джъд Лоу, който беше принуден само да гримасничи, само и само да запази отвращението си от това скапано извинение за сценарий. Няма даже и да отварям приказка за безмисления за такъв филм политкоректен кастинг, който беше абсолютно не на място и създаваше чувството, че иначе кадърните цветнокожи актьори са там само за запълване на либерална квота и нищо повече. Абсолютно безмислен и болезнено сбъркан филм. Досега все съм намирал по нещо интересно и във новата Мумия, и във Уорккрафт, и във Assassin’s Creed, и във Ghost in the Shell, и във другите скорошни гръмки критични провали, но тая чекия беше тотално сбъркана и ненужна безмислица от нивото на Боговете на Египет и Fant4stic и съвсем заслужено се провали и всякакви планове за франчайс са повече от нелепи. Единствения начин игралния Аладин на Ричи да бъде хубав филм е да не бъде Гай Ричи филм, а да бъде Дисни филм с името на Гай Ричи някъде кредитите, както става в общия случай с филмите им.

    Отговор

    • radi
      2017-08-07 at 09:30

      Дисни и едвали ще му позволи да си прави своеволия. Ще бъде в стил Красавицата и звяра


  • 2017-08-07 at 09:37

    „Типичният“ Гай Ричи не отиваше в такива безумни крайности. Тук е като пародия на самия себе си.

    Отговор

Коментирайте