Задкулисен поглед към Матю Маконъхи като Рандал Флаг в „Тъмната Кула”

от на 01/07/2016
 

Днес явно имаме ден на Стивън Кинг. След като отбелязахме няколко нови подробности около продукцията на „То”, сега обръщаме внимание и на другата предстояща високопрофилна екранизация на Краля – „Тъмната кула”.

Става дума за нов неофициален задкулисен поглед (чрез Comming Soon), като този към Идрис Елба като Роланд Дисчеин, но този път в центъра на вниманието е основният антагонист във филма Рандал Флаг, който се изпълнява от Матю Маконъхи.

Вече доста сме коментирали сериозните разлики между това, как изглеждат актьорите и образите им такива, каквито са описани от Кинг, затова няма да го правим отново. Пък и какво да коментираме на базата на неофициални снимки? Просто вижте.

Celebrity Sightings in New York City - June 30, 2016 Celebrity Sightings in New York City - June 30, 2016 Celebrity Sightings in New York City - June 30, 2016 Celebrity Sightings in New York City - June 30, 2016

Най-вероятно кадрите с Маконъхи са от събитията, които се развиват в Ню Йорк, преди малкият Джейк Чеймбърс (Том Тейлър) да бъде пренесен от нашата реалност в света на Роланд. Но с всички промени по историята, може и да става дума за нещо съвсем различно. За една любопитна теория в това отношение (загатната от промо-туит на самия Кинг) може да погледнете тук, но имайте едно наум за спойлъри.

Завършваме с една визия, приканваща ни да не забравяме лицето на бащите си – реплика, която всички почитатели на романите на Кинг познават добре.

cluvpvsxeaaoaoy

Режисьор на „Тъмната кула” е  Николай Арсел, който е и съсценарист наравно с Андрес Томас Йенсен, Акива Голдсман и Джеф Пинкър. В ролите са Идрис Елба, Матю Маконъхи, Аби Лий, Том Тейлър, Джаки Ърл Хейли, Фран Кранц, Клаудия Ким, Майкъл Барбиери и Катрин Уинки.

Премиерата е 17 февруари 2017.

 

коментари
 
Отговорете »

 
  • 01/07/2016 at 11:58

    Ентусиазиран съм за проекта, макар че преди няколко дена подхванах първата книга и не останах особено очарован. Като атмосфера и жанрова заигравка е повече от супер, но като литература… пълна с банални изрази, надраскани все едно в полувремето на някой мач.

    Отговор

  • 01/07/2016 at 12:18

    Както вече споделих и аз не съм особено голям фен на първия роман. :/ Четвъртия ми хареса доста (ретроспективната), но чак в петия, който повечето хора не харесват, се запалих наистина – чак тогава разбрах какво означава този епос за Кинг и за творчеството му. После се хванах и препрочетох доста негови неща и наваксах с пропуснатите.

    Отговор

    • Чернев
      01/07/2016 at 12:33

      Мен пък четвъртата не ми хареса толкова. Особено защото използваха света от The Stand и много исках да се задържат там повече и да го изследват. Финалът също ми беше просто ок. За ретроспективната част – докато я четох редовно се колебаех дали харесвам или мразя това, което чета. Имаше супер интересни аспекти, които бяха загубени сред други неща…

      На мен до момента мисля, че най-много ми харесаха „Вълците“ и след това „Трите карти“.

      И съвсем в заключение – адски силно ми се иска да хванат да направят един по-съвременен прочит на The Stand (по възможност с участието на Матю Макхонахи). Че филмът от 1994 г., колкото и да е добър, в много моменти изглежда сякаш е сниман с парите за един сандвич.


    • 01/07/2016 at 12:47

      Значи не съм сам за „Вълците“. :)
      Аз не бях чел „The Stand“ като четох „Магьосникът“ и съм пропуснал препратките. При нея драг ми беше само това, че исках да разбера какво става с Роланд и ка-тета. :) Обожавам Рия от Кьос! :)


  • UZUMAKI
    01/07/2016 at 12:22

    „Cтрелeцът“ е супер яка книга, докато „Трите карти“ ми беше по-стандартна и не ми хареса толкова. Ще хвана най-сетне да дочета поредицата. Филмът изглежда много сбъркан засега, но поне Флаг е близък до текста, за разлика от Роланд.

    Отговор

  • Чернев
    01/07/2016 at 12:22

    Първата книга има своите моменти, но определено не е за всеки. Все пак Кинг си признава, че говори за самотата основно в нея, тъй като това го е вълнувало на времето. Уверявам те, нататък става по-добре. А в някои книги и още по-добре. Следващите няколко книги са като „Кой кой е на 80-те години в Америка“.

    Иначе ще видим – за момента съм все още леко скептичен за филма, но ще видим.

    Отговор

    • 01/07/2016 at 12:34

      Е, какво значи „не е за всеки“? Ако бях казал „много ми е мрачна или ужасно депресарска, не мога да понасям такива неща“ хубаво, ама мен чисто като подбор и ефективност на внушението ме отблъсква. Изрази като „тя се разплака с топли сълзи на благодарност“ имат потенциала по-скоро да ме разсмеят. : ))))


    • UZUMAKI
      01/07/2016 at 18:57

      Xaйде сега, че то в 99% от мейнстрийм литературата има подобни изрази под път и над път, нека не съдим строго книга, която Кинг започва да пише още като студент. Съдържанието е сурово и незряло, но е завидно разгърнато като фантазия, стил, среда, атмосфера и образи (най-вече Роланд, но и Флаг – двамата са едно от най-иконичните художествени противоборства евър). Да не забравяме и още нещо: романът е фрагментарен, защото всъщност е сборник от пет тематично и сюжетно свързани разказа, писани през 70-те години на миналия век и издадени първоначално поотделно, преди самият автор да се превърне в звезда (това не пречи някои от тях да получат номинации за престижните жанрови награди „Локус“ и „Небюла“), но и преди да е открил точния път към Кулата. Точно затова „Стрелецът“ е страхотно „прохождане“ – защото въпреки първите си стъпки (през пустинята – буквално и преносно), съумява да предложи оригинално дарк фентъзи с превъзходен потенциал, развит после блестящо.

      PS Пускам си „Hey Jude“.


    • izumen
      01/07/2016 at 20:15

      И аз съм писал много неща като студент, но слава богу са в печката. 😀


    • UZUMAKI
      01/07/2016 at 20:19

      Затова не си Стивън Кинг.


  • Чернев
    01/07/2016 at 13:15

    За мен просто е особена книга, имам предвид „Стрелецът“. И някои неща се случват… cause. Които чаак след няколко книги биват обяснени. А и с изключение на една определена сцена, останалата част е диалог и описания. Екшън почти няма. А не мисля, че повечето читатели са склонни да преживеят липсата на поне малко екшън. А и в крайна сметка това му е една от първите книги. :) И определено по това време все още е напипсвал стила си.

    А да. И един цитат от godallmighty Wikipedia:

    „King revised The Gunslinger in 2003. In his introduction to the new edition, King stated that he felt the original version was „dry“ and difficult for new readers to access. He also made the storytelling more linear and the book’s plot more consistent with the series’ ending“.

    Отговор

Коментирайте