Игра на тронове – сезон 6, епизод 10

от на 2016-06-28
 

Винаги гледам началните надписи на последния епизод. Придобивам, породена може би от сантименталност, концентрация, която обичайните дразнители не успяват да разкъсат. Дали причината се крие измежду нотите на Рамин Джавади, чиято невероятна тема звучи за последен път тази година, или пък везните се накланят от желанието ми да си припомня всички места на които сме били, някои от които едва ли ще видим отново. Болезнена е тази равносметка, но свидетелства за безупречно свършена работа.

Тъй като в предишния епизод станахме свидетели на най-мащабната битка в историята на телевизията, редно беше финалът на сезона да предложи по-личен approach, като в добавка се очакваше някой да умре. Не само, че умряха сигурно половината герои, но видяхме сцени, които чакаме още от първи сезон. Церсей да седне на Железния трон, Кутрето да признае какво иска, да разберем коя е майката на Джон Сняг и Денерис най-накрая да потегли с проклетите кораби към Вестерос. Бам! На това му се казва ефективен епизод. А, да, и зимата дойде!

Само хора, които не са чели Шекспир се впечатляват от безсърдечното убиване на главни герои в „Игра на тронове”. Това не е единствената заемка от Великия Бард, която Джордж Р.Р.Мартин и създателите на сериала добросъвестно използват. Всички основни персонажи следват пътя на трагическия герой, който е подритван от обстоятелствата или сам влиза в гибелен път, като страданията му винаги са изключителни. Церсей, разбира се, е очевиден пример, но в The Winds Of Winter виждаме малко от Тит Андроник и Юлий Цезар. Ще се изкуша да цитирам откъс от излязлата наскоро книга на А.С.Брадли, в която се разглежда същността на шекспировската трагедия. В цитата се коментира влиянието, което тези страховити истории предизвикват в нас.

„Какво нещо е човекът – възкликваме, – колко по-прекрасно и колко по-ужасно, отколкото сме си представяли! Защо трябва да е така, ако тази красота и величие само измъчват себе си и се пропиляват? Пред нас сякаш е загадката на целия свят, трагичният факт, който се простира далече извън пределите на трагедията. Навсякъде – от натрошените скали под краката ни до душата на човека, ние виждаме могъщество, разум, живот и слава, които ни изпълват с удивление и сякаш зоват да им отдадем почит. И при това навсякъде виждаме как загиват, поглъщат се едно друго и се разрушават сами, често с ужасна болка, сякаш са възникнали, за да завършат именно по този начин. Трагедията е типичната форма на тази мистерия, защото величието на душата, което в нея се показва потиснато, впримчено в борба и разрушавано, е най-високата форма на съществуването от наша гледна точка. Тя принудително отваря очите ни за тази мистерия и ни кара да усетим толкова живо ценността на пропиляното, че не бихме могли да потърсим утеха в размишленията, че всичко е суета”.

Shakespeare-of-Thrones-

Трима души се обличат, един вече е облечен… с ужасяващо великолепна черна рокля. Прилича на доспехи, с тясна яка и синджирче, напомня на Дисни злодей (Равена или Злодеида), прилича на нещо, направено от дракон. Роклята бележи завършването на една трансформация. Новата фигура, която идва на мястото на Рамзи. Кралицата-майка, която ще остане само кралица. От високия балкон на Червената цитадела дистанцията между Церсей и случващото се долу е толкова осезаема, сякаш бъдещата кралица не е част от малката драма, разиграваща се в септата.

Благодарение на спокойната и същевременно водеща към ръба музика, сме оставени в свободно падане. Всичко е предрешено. Докато Лорас прави всичко възможно да спаси живота си, Марджери играе ролята на посветена във вярата, а Врабецът се удоволства в малката си победа, неизменно осъзнаваме, че капсулираният долу свят е обречен и безсмислен. Всички правят грешката да играят по правилата, докато Церсей променя самите правила. Камбаната, която я призоваваше за съд, излита във въздуха. Марджери е единствената, която предусеща, че кралицата-майка е способна да стигне до крайности, но мрежата вече е оплетена и няма измъкване от гнездото.

Началните двадесет минути на епизода са безупречни в градацията и въздействието си. Установяват героите и изчистват представите ни за разстояние и място на действието толкова успешно, че наистина все едно сме там. Музиката започва с пиано и цигулки, след това, когато птичките вадят ножовете си, навлиза детски хор, а когато Лансел лази по земята към Адския огън, се развихря бесен орган с вариация на основната тема на сериала. И всичко това е само началото.

Арките на прозорците пасват като рога за бъдещата Злодеида

Арките на прозорците пасват като рога за бъдещата Злодеида

Пицел, който ако си спомняте, клякаше и подскачаше като 15-годишен в предишен епизод, черпи с пълни шепи от сладостите на платени момичета. Великият майстер беше един от основните недоброжелатели на Церсей и смъртта му, нанесена безпощадно от децата, е очаквана. Хареса ми, че за него беше отделено специално отношение. Церсей не рискува да остави възможност лукавият майстер да се измъкне от пламъците в септата. Сцената разкри и още нещо. Как Кибърн е превърнал птичките на Варис в убийци и подпалвачи. Забележете как всичко, което попадне в ръцете на доктор Франкенщайн се изражда до неузнаваемост.

Бившият любовник и братовчед на Церсей, отровителят на Робърт Баратеон – Лансел Ланистър имаше привилегията да наблюдава експлозията от първия ред. Едва ли някой съжалява за един от най-антипатичните и безхарактерни персонажи в сериала. Като заговорихме за безхарактерност, Томен най-накрая предприе най-решителното действие в живота си. За съжаление последното. Невръстният крал се превърна в поредната жертва, която майка му плати, за да постигне отмъщението си. Неподготвен за ситуацията, докато гледа как светът рухва пред очите му, Томен скача през отворения прозорец. Как се управлява такъв град, как се живее с такава майка.

Септа Унела със звънчето, която спечели приза за най-безсърдечен герой в предишния сезон, също получи заслужена отплата. Докато я давеше с вино, Церсей подхвърляше същите думи, които жестоката монахиня (мога ли да я нарека монахиня?) използваше в миналото. Призова я да се изповяда, а след това самата Церсей изповядва какво удоволствие е изпитала от чудовищните си постъпки. Сцената не ни дава много, само илюстрира как ще процедира бъдещата кралица в следващия сезон. Видяхме и лицето на Планината (сестрата май видя и нещо повече, но на мен така и не ми стана ясно дали имаше изнасилване).

Еретиците имат навика да свършват на кладата, поне съдейки по хуманното ни, пропито с религиозен фанатизъм и сувеверие, минало. Не беше ласкателен този епизод за почитателите на религията. От самото начало Върховният Врабец е събирателен образ на религиозния фундаметализъм и когато пламъците изпепелиха тялото му (сякаш се възнесе) усетих радост и облекчение, но и леко разочарование. Това беше човек, който стисна в юмрука си властта в столицата и до самия край се надявах ефективността му да има някакво обяснение. Предполагам е съвсем възможно през цялото време да е бил искрен в думите си, другият вариант е скоро да разберем за чии интереси е работил.

В краката на боговете, под устоите на земята

В краката на боговете, под устоите на земята

Харесвам сцени в таверни и кралски зали, в които се пие ейл, яде се печено прасе, а красиви момичета ти хвърлят игриви погледи. Направо си е задължително във фентъзи вселените, а Джайм и Брон са повече от подходящо дуо за такива места. Излъсканият рицар-любимец на жените и циничният разбойник продължават да демонстрират страхотна химия, докато едно момиче (без име) разнася поднос и чаровно им се усмихва. Вярвам, ще се съгласим, че Уолдър Фрей, един от отговорниците за Червената сватба, е неприятен човек. Направо си е отблъскващ. Когато такъв гнусен тип започне да ти разправя колко си приличате и същевременно те боде с думичката „кралеубиец” едва ли има по-адекватна реакция от това да му припомниш каква подметка е и колко лесно може да бъде заменен.

Само че няма да бъде заменен, а намушкан с острото на Игла. Не очаквах Аря да е стигнала толкова бързо до Речен пад и затова не се усъмних дали не е момичето с подноса. Не ми хареса как разгърнаха сюжетната й линия в този сезон. Имаше страхотен потенциал и някои от множеството циркулиращи теории са далеч по-вълнуващи от скромното развитие в Бравос. От друга страна съм повече от доволен да видя Аря в действие, при това във Вестерос. Надявам се няма да използват фантастичните й умения като plot device да убиват когато, който им скимне. Суини Тод моментът със сготвените като пай братя е препратка към шекспировата трагедия „Тит Андроник”, в която Андроник гощава врага си Тамора с децата й.

Пристигайки в Староград, Сам и Джили виждат от Цитаделата да отлитат белите гарвани, бележещи началото на зимата. Красива сцена, изпълнение на дългоочакваното обещание на Едард Старк. Когато влязоха във величествената сграда, напомняща на средновековна църква, а след това и в изумителната бибиотека, нямаше как да не се появат асоциации с Борхес и „Името на розата” на Умберто Еко. Дори лупите, които дръпнатият секретар ползва са идентични с тези на Уилям (изигран от Шон Конъри в едноименната адаптация).

Без съмнение това ще е мястото в следващия сезон, откъдето ще научим много тайни за устройството на фантастичния свят и нищо чудно спасението от Белите бродници да бъде открито в някоя прашясала книга. Всъщност Сам, в изумлението си от книгите, прилича на един млад Джордж Р.Р. Мартин, който с удоволствие би прекарал живота си зад стените на Цитаделата. Няма как да пропусна висящите осветителни тела в библиотеката, които страшно приличат на проекции на въртящите се около слънцето обръчи, които виждаме всеки път преди началните надписи. Колко интересно би било в стаята на архимайстера да видим същата карта, съставена от малки чаркове и сглобена от подръчни материали от някой вестероски Леонардо да Винчи. Нямам търпение.

Как беше името ви? Барбаро?”. Хубаво е да видим, че въпреки фаталните за семейството и рода й събития, лейди Олена е запазила чувството си за хумор. Съюз между Тирел и Мартел е най-логичният дипломатически ход във Вестерос. И двете семейства са във война с Ланистър, но са твърде слаби да се борят сами. Колко навременно е посещението на Варис, който правилно отгатнахме, е отпътувал до Дорн, за да осигури ценни подкрепления за Денерис. Настана време за „огън и кръв”.

Тирион за пореден път доказва, че е най-мъдрият съветник и за разлика от Белиш (и подобно на Варис) не мисли за собствения си интерес. Денерис трябва да се раздели с любовника си Даарио, ако иска да спечели подкрепата на някой лорд (кхм, кхм, или крал на севера). Сцената между двамата е интелигентно проектирана. Денерис сяда до джуджето, изравнявайки ръста им, а светлината от вратата зад тях ги обединява в рамка. Това ще е силен и устойчив съюз. Когато Денерис извади значката за Ръка на кралицата, по лицето на Тирион видяхме, че това малко уважение е всичко, което някога е искал. Поклонът му е първият по собствено желание.

"Голямата игра е ужасяваща..."

„Голямата игра е ужасяваща…“

Вярата на Мелисандра е силно разклатена и думите на Давос се забиват силно, като Рицарят на лука за първи път изглеждаше като по-силният от двамата. Решението на Джон да я отпрати беше възможно най-дипломатичното предвид обстоятелствата, но липсата на ценните знания и умения на Червената жрица ще остави вакуум, който рано или късно ще трябва да бъде запълнен. Колкото до това къде ще отиде, предполага, че Братството без знамена, които също следват Господаря на светлината е очевиден избор. Заедно с Хрътката и Дондарион ще заформят непредвидима група. Денерис, с толкова огън покрай нея, също е възможна дестинация.

Когато Джон и Санса разговарят на стената на Зимен хребет, двамата са силно разделени в двете половини на картината, а между тях има стена от камък и сняг. Струва ми се, че това е първа подсказка за предстоящия развой на събитията. Доверието между двамата и без това е разклатено от решението на Санса да премълчи за рицарите от Долината. Ако наистина е бременна от Рамзи и реши да се справи със ситуацията по свой си начин (като примерно се омъжи за Белиш), това може да я превърне в един от най-трагичните образи в сериала.

Когато по-късно стои под дървото, където Кейтлин и Едард обсъждаха бъдещето в първи сезон, виждаме как Кутрето се приближава без да е на фокус. Виждаме само лицето на Санса, мислите й са отправени в друга посока. Белиш не е важен за нея, но когато чуваме признанието му, Санса е тази, която излиза от кадър нефокусирано. Не се съмнявам в искреността на казаното от Белиш. Поне за първата половина. Това кой стои до него едва ли ще е от огромно значение.

„Когато трябва да взема решение – затварям очи и виждам един образ…

„Когато трябва да взема решение – затварям очи и виждам един образ…

Поради досега си с Белите бродници, Бенджен не може да премине Вала. Има древно заклинание, което държи ледените създания далеч, но какво би станало, ако се докопат до кръвта на един Старк? Да не навлизаме в теории, защото и без това в текста нахвърлях повече от допустимото, но е очевидно, че няма да мине дълго време, преди бродниците да прекрачат Вала. Не знам какво може да прави Бенджен, освен да обикаля насам-натам и да пази случайно озовали се отвъд Вала бебета да попаднат в ръцете на Бродниците. И като заговорихме за бебета…

Благодарение на Бран най-накрая получаваме отговор на въпроса, който мъчи всички фенове на книгите и сериала от самото начало, въпросът, който Джордж Мартин задава на сценаристите, за да реши дали са достойни да поемат адаптацията. Коя е майката на Джон Сняг? Хайде стига, да не се правим на изненадани, всички знаехме, че е Лиана Старк. Подсказките бяха твърде много. Не чуваме първите думи, които Лиана изрича (колко малоумно би било в последствие да се окаже, че синът й не е Джон), но кадърът с очите на бебето следва такъв с очите на Сняг. Странно е колко очевиден беше този развой на събитията и все пак колко въздействащо беше разкритието.

Ако това се окаже истина, бащата на Джон е Регар Таргариен – най-славният рицар във Вестерос, убит от Робърт Баратеон. Майка му Лиана е Старк, така че бебето става калено от огън и лед (намиг-намиг). Сега е моментът да си припомним сцената между Едард и Баратеон, в която обсъждат майката на Джон, Денерис и Лиана. Колко явни са нюансите в изражението на Нед, когато лъже и когато се сдържа пред жестоките думи на краля. Ясно е, че мъжът на честта Нед Старк никога не е изневерявал на Кейтлин, въпросът, който изниква обаче е друг. Какво право би имал Джон да бъде крал на Севера, ако във вените му не тече кръвта на Едард? Не са ми съвсем ясни правилата, според които се предава властта във Вестерос, все пак наистина е наполовина Старк. Ако пък баща  му е Регар Таргариен, то Денерис му е леля. Какво по дяволите ще правят двамата и кой с кого ще се сродява… Достатъчно, обърках се.

game-of-thrones-season-6-episode-10-jon-snow

Сняг в залата на Зимен хребет обединява Севера с помощта на Лиана Мормон (феноменална). Малкото момиченце, застнало сред коравите мъже поема контрол над ситуацията и без колебание посочва верния път напред. Санса поглежда към Кутрето, който я гледа с леко разочарование, все едно й казва „виж какво става, а можеше да си ти”. Манипулаторът ще се опита да разруши доверието между Джон и Санса. Дали на север няма да видим един от най-изненадващите предатели в историята на сериала?

Когато Джайм се прибира в Кралски чертог, където го очаква опустошен град, черна кралица и мъртво дете, виждаме колко отвратителна е атмосферата в тронната зала. Това е абсолютното зло. Огън и мрак са обгърнали Церсей, която се превръща в новия еквивалент на Ерис. Но този път вместо Луд крал, Вестерос има Луда кралица. Джайм е уплашен от сестра си, колкото и всички останали. Рицарят ще трябва да вземе най-трудното решение. „Нещата, които правим от любов” ще се превърне в тъжна констатация с обратен знак.

Но епизодът не свършва с короноването на Церсей, свършва с друга кралица и дългоочакваното й завръщане към Вестерос. Не ми хареса, че Варис толкова бързо успя да прелети от Дорн до кораба. Разбирам необходимостта от скъсяване на времетраенето, но това е твърде грубо. Необходима беше и сцена, в която с Тирион се срещат, която да възстанови баланса с тази, в която се разделиха. Сега Варис е сведен до обикновена сюжетна функция. С помощта на Тирел и Мартел, Денерис има поддръжката на целия юг – огън, а Сняг има целия Север – лед. Песента за огън и лед тепърва предстои.

Dragones-camino-Westeros-imagen-prometida_LNCIMA20160627_0068_5

Заглавието „The Winds Of Winter” идва от предстоящата шеста книга на Мартин, която се очаква да излезе през следващата година. Епизодът, най-дълъг до момента, със славното времетраене от 69 миути, отново е режисиран от Мигел Сапочник (отговорен за страховития „Battle of the Bastards”) и бележи края на един изключителен шести сезон.

Марджери, Лорас и Мейс Тирел, Врабецът, Лансел и Кеван Ланистър, майстер Пицел, Томен, Уолдър Фрей и децата му. Не ми обръщайте внимание, просто си броя.

Играта на тронове се превърна в игра на кралици. Денерис предвожда дотраките през Тясното море, на юг с нея обединяват сили домовете Тирел и Мартел, управлявани изцяло от жени, в Кралски чертог властва черната Церсей, а на север Санса тепърва ще поема контрола вместо брат си Джон. Любимите ни герой са на добро място в края на този сезон, но бъдещето вещае само проблеми. А и нали знаете, зимата идв… така де… Зимата дойде.

П.П: Ще запазим последните си думи (ако боговете позволят) за текст, посветен на целия сезон. Стойте наоколо и пращайте гарвани в коментарите.

winterishere

коментари
 
Отговорете »

 
  • toto
    2016-06-28 at 14:14

    И двете семейства са във война с Ланистър, но са твърде слаби да се борят сами.
    ***

    Не съм съгласен. Тирелите в поредицата са описани като най многобройните и май с най обширните земи. Дорн пък е недокоснат от гражданската война, т..е. армиите им са многобройни, а и са отлични войни. Тъли (каквото е останало от верните родове) няма да последват Церсей, Долината също, Старк също. Общо взето, новата Кралица е сама срещу всички и без Денерис да и идва насреща. Тя няма съюзници. Дори бих се усъмнил в Кастърли рок дали ще я последват като се има предвид, че уби чичо си. Далеч от земите си, нормален е един вътрешен преврат. Церсей искаше отмъщение и го получи, без да се съобразява с последствията, тя е слаб стратег, въпреки, че изигра определено самовлюбения Врабец.

    Епизодът е прекрасен- от началото до, хайде, клиширания, но добре представен визуално край. Много силен още с началните си минути и музиката, не случайно правят препратки към „Кръстникът 2“ и сцената в която Майкъл изби конкурентите си от другите фамилии.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-06-28 at 14:41

    Епизод-шедьовър, като въздишка след епичния вик, който беше „Battle Of The Bastards“, a ceзонът overall e абсолютно желязо. Мен също „телепортационните“ умения на Варис ме подразниха, но всичко друго беше за шестица. Уникално и прецизно пипнато начало (сравненията с Франсис Форд Копола са уместни), надъхващ и зареждащ финал. Дано доживеем да видим края на сагата. :) Сериалът е брилянтен.

    Отговор

  • toto
    2016-06-28 at 14:47

    Сега ми хрумна, като стана дума за съюзници… Юрон Грейджой е единствения който се връзва- Денерис очевидно е с племенниците му и флотата която той строи може да я хариже на Церсей, която наистина отчаяно се нуждае от някакъв силен играч до нея.

    Апропо, за Джон- иронията е, че той си остава копеле. Баща му Регар всъщност има законна жена- Елия Мартел. :)

    Отговор

  • Пламен
    2016-06-28 at 15:14

    И аз това щях да попитам, колко силни са всъщност Ланистър? На кого могат да разчитат, защото примката ужасно силно ще се пристегне следващия сезон. Може би Юрон Грейджой е единствения очевиден съюзник на Церсей. За мен опциите в Кингс Ландинг са три – Джайм убива Церсей (много малко верояно), Церсей убива Джайм (малко по-вероятно), Джайм възстава срещу сестра си и помага на Денерис за свалянето на Лудата кралица.

    Разочаровах се от „мечтата“ на Бейлиш, винаги съм смятал, че е в перфектната позиция когато побутва пионките в желаната посока, но стои в сянка и плете ли плете.Та затова ме подразни толкова явното му признание пред Санса.

    Това, което липсва в ревюто относно Аря , е това, че не само нейната трансформация е завършена, да никой няма да плаче за У. Фрей – но начинът, по който го екзекутира и това, което е направила със синовете му ми говори, че Аря постепенно но устремно потъва в една тъмна бездна. Иначе пая е май директна препратка към книгите и лек фен сързиз за „специалните пайове“ на Фрей. и сигурно е бил студен, щото нали – “ revenge is a dish best served cold“

    Отговор

    • Давид
      2016-06-28 at 15:49

      Относно убийството но Церсей. В книгите тя изключително озлобено търси Тирион след убийството на Тайвин, за да го унищожи. Това не е случайно, според предсказанието на магьосницата (майги) тя ще бъде убита от брат си. Разбира се, Церсей смята, че става дума за Тирион, но твърде, твърде вероятно е убиецът да е Джайм.


    • Annatar
      2016-06-28 at 16:16

      И аз си мисля, че Церсей ще бъде убита от Джейми…почти съм сигурен че ще изиграят картата „Mad Queen“ просто защото ако не е тя основният злодей няма кой друг да бъде, а остават цели два сезона. По-вероятно е 7мият сезон да бъде за борбата между кралиците и Джон и чак накрая да видим white walkers и как пада Вала. То няма да е много борба защото Ланистърите са де факто обсадени от врагове, Церсей няма вече съюзници, няма деца (които досега поне малко я очовечаваха) и затова ще изчатка. По-скоро Джейми ще я убие за да спаси Тирион защото, все пак, Джейм винаги го е защитавал. Разбира се, може да подходят смело и да направят Денерис новият злодей (в което се съмнявам защото фен сървиса е ужасно нещо), а зомбитата (които не са зомбита де) всъщност да искат да помогнат на хората да се справят с лошите дракони и завоеватели. Каква иначе би била мотивацията им? Просто се събуждат и решават, че искат да отидат на плаж или гледката на Вала не им харесва?Или те ще са като злодеи в комиксов филм – просто искат да унищожат света, ей така, за спорта.
      Така де, не че се оплаквам, много хубав сезон (без телепортиращите се евнуси и убийци), но някак се губи онази завоалираност, която я имаше докато екранизираха книгите. Надявам се поне книгите да не се развият нещата по този начин защото ще е ужасно разочарование за тези които чакаме вече и се надяваме да не вземе да умре без време Дж. Мартин като някой от героите си :) .


    • Борис
      2016-06-28 at 17:07

      Аз не мисля, че Церсей ще бъде убита от Тиритон или от Джейми. Тирион те-първа ще се сблъска с вината за смъртта на Мирцела. Все пак той я прати в Дорн, а Джейми не можа да я спаси.В това отношение и двамата имат дълг към Церсей. А Церсей далеч не е луда, защото тя не изпепели Кингс Лендинг, а само враговете си.

      Съюзът на Денерис с Дорн и Тирел никак не звучи сериозно, още повече, че ролята на Тирион в момента няма никакъв смисъл и най-вероятно вината ще го свърже отново със семейството му. Не мисля, че той ще е доволен от съюз с убийците на племенницата му срещу кръвните му роднини. Това ще му дойде в повече, ако следваме характера на героя внимателно.

      Това развитие би ми допаднално много повече от Mad Queen теорията, но аз съм си фен на Ланистърите и като цяло може би си насилвам тероиите в тяхна полза :)) Просто няма да бъда доволен, ако Церсей бъде убита от братята си. Но ще се зарадвам, ако Юрон Грейджой й подари драконов рог и тя литне с Регал към Есос (това на майтап, разбира се) 😀


    • toto
      2016-06-28 at 17:34

      Съюзът на Денерис с Дорн и Тирел никак не звучи сериозно, още повече, че ролята на Тирион в момента няма никакъв смисъл и най-вероятно вината ще го свърже отново със семейството му.
      * * *

      Не знам как звучи, но съюзът е факт. Варис за това отиде в Дорн. Прилича на самоинициатива (Денерис не беше в Мирийн да го натовари с такава задача), обаче феновете ВЕЧЕ са забелязали кораби на Дорн и Тирел във флотата на Дани в последните кадри от 10 епизод. Което навежда на мисълта, че Денерис е пред Вестерос- т.е. минало е време и няма „тайни портали“ през които Варис да минава хаха…


    • Marvin 9000
      2016-06-28 at 18:29

      Интересно ще е, когато Тирион научи наистина. Може би щр имя съчувствие към кралицата. Засега съюзът е факт.


    • WaNKeR
      2016-06-30 at 23:13

      Разочаровах се от „мечтата“ на Бейлиш, винаги съм смятал, че е в перфектната позиция когато побутва пионките в желаната посока, но стои в сянка и плете ли плете.Та затова ме подразни толкова явното му признание пред Санса.

      Бейлиш никога не е крил симпатиите си към Санса, но колкото да крои и плете, няма как да не поиска да сподели съкровеното си, иначе няма да е пълноценно изживяването му.


  • Борис
    2016-06-28 at 15:19

    Интересно ревю, някои неща много тънко се различават с моите впечатления.

    Коронясването на Церсей – мрачно беше, но не мисля, че ще виждаме лудост, както гласи популярната интернет теория за Mad Queen. Мисля, че сега Церсей е по-умна от всякога. Малко преди да умре Тивин й каза, че най-големият й проблем й е, че се мисли за по-умна отолкото е. Целият шести сезон се фокусира върху примирението й, осъзнаването на думите на баща й (макар и да не бяха припомнени в прав текст) и едно финално избухване в името на собствената й безопасност ( а не в името на безопасността на децата й, както е било досега; това също е част от „поумняването“ на Церсей). Поне от тези събития с нея не виждам логиката да дръпне Mad King 2. Досега я виждахме жестока, а сега ще бъде умна и жестока.

    Относно Санса. Това с бременноста е много евтин сюжет. Все едно говорим за латиноамерикански сериал. Няма начин в този сериал да има плот туист с бременна жена и брак. Санса я чака кариера на дипломат – ако шоуто остане вярно на стила си, което вече видяхме, че й се отдава (макар и с малко мъки по време на турнето преди Битката на копелетата). Едва ли ще има предателство от нейна страна, защото всички събития с Бриен, Санса, Теон и събирането с Джон се обезсмислят.

    Мелисандра определено ще се събере с Храбрата дружина, иначе наистина няма какво да ги правят всички герои, пръснати около Речните земи – Хрътката, Аря, Бриен, Под, живите Фрей, Аря.
    10 месеца од сезон 7. Тъжно :(

    Отговор

  • 2016-06-28 at 16:44

    Човек, тея препратки към Шекспировите трагедии са уместни за GoT по принцип, но тук са просто задължителни!
    А моментът с „Името на розата“ ми се разкри по сходен начин.
    Брилянтен завършек на сезона, като изключим 1-2 неща, които леко ме дразнеха, докато течеше – безупречен.
    А 10-ти епизод е може би любимият ми епизод в сериала дотук. Още съм прекалено хайпнат, но определено ми хареса повече от 9-ти (макар че без 9-ти щеше да загуби много от въздействието си, особено в Уинтърфел).

    Отговор

  • legrandelf
    2016-06-28 at 23:47

    Наръгайте го това момче Жор бе, не знае какво говори и това си е! 😀

    Отговор

  • 2016-06-28 at 23:48

    Липсата на таймер долу в дясно е голям пропуск. Поне да показваха колко време е минало като в „24“, преминавайки към друга сцена. Ужасно объркан съм и разочарован.

    Доволен съм от сезона. Малко сякаш насила, но наредиха всичко доста прилично. Удовлетворяващо някак си :)

    Отговор

  • Ivcho
    2016-06-30 at 21:13

    Защо всички решиха че около Днон Сноу вече всичко е ясно. Майка му е ясна но не чухме всичко което тя каза на Нед. Пак скриха нещо. Предстоят още разкрития.

    Отговор

Коментирайте