Ex Machina: Бог от машината / Ex Machina

Тя, роботът
от на 2015-04-11
 

Ex Machina

Младият програмист Кейлъб печели онлайн конкурс и заминава за една седмица в отдалечения и усамотен дом на брилянтния, загадъчен учен и милионер Нейтън. Целта на инициативата става ясна едва след пристигането му – задачата му ще бъде да проведе прословутия тест на Тюринг по време на ежедневни срещи и разговори с изкуствения интелект Ейва и да установи тя способна ли е да го убеди, че не е машина, а човек. В процеса на експеримента между Кейлъб, Нейтън и Ейва се заформя психологически триъгълник, изпълнен с колизии, напрежение и манипулация.

Алекс Гарланд

Ex Machina: Бог от машината“ е режисьорски дебют, който изглежда и въздейства като филм, снет от човек с дългогодишен опит в разказването чрез кино. До голяма степен случаят е точно такъв: Алекс Гарланд отдавна е име със заслужена почит – и в седмото изкуство, и в литературата. Романите и сценариите му, най-популярни от които са колаборациите му с Дани Бойл, често третират теми, сходни с тези на „Ex Machina: Бог от машината“. Тук обаче похватите му стигат по-далеч – особено в находчивия начин, по който разказването на добра история може да бъде ненатрапчив урок по когнитивна психология, поведенческа терапия и дори чисто философски трактат за човешката природа и бъдещето на технологиите. Гарланд безпроблемно дриблира с изразните си и разказвачески средства, разгръщайки внушителна концептуална палитра, която може да те вдъхнови както за сериозни изводи и паралели (еволюцията на съзнанието, пътят на самоосъзнаването, обсъждането на свободната воля и изборът като вероятна химера), така и за първосигнално повърхностни шеги – примерно, че „Ex Machina: Бог от машината“ всъщност е манифест, посветен на фригидните жени, които умеят да се преструват толкова добре, че да превърнат послушните и първични в нагона си мъже в пионки на матриархалната си доминация. (Последното наистина е шега.)

„Чапи“

Покрай блестящо изградения и наситен с манипулативност сюжет (манипулативност и към героите си, и към ултимативната мишка в лабиринта: зрителя) Гарланд засяга също редица чисто човешки фиксации и няколко конкретно мъжки фетиши, но те са представени по-скоро като студена симптоматика, отколкото като претенциозен анализ (точно обратното на тематично сходния и скорошен „Чапи“, който се опитваше чрез авторски коментари по елементарен начин да посочва и дефинира цял набор от социални и морални разсейки). Друг много значим елемент от наратива на Гарланд е, че той не е морализаторски, нито подсказва параноя или осъждане на научния прогрес, тъкмо обратното: режисьорът очевидно е завладян от средата и образите, които сътворява, макар да ги насища с необходимата за действието драматична интрига. Любопитна най-вече е аферата между Ейва и Кейлъб, през чиято призма се прокрадва събирателният образ на един откровено интимен садизъм, роден от хладнокръвната злоупотреба с човешкия инстинкт да бъдеш съпричастен. Това, разбира се, е постепенен процес и трансформацията на робота пред програмиста претърпява редица изменения, които до едно са точно изчислени. Ейва се преобразява най-напред на емоционално ниво, което води до привързването на Кейлъб към наглед плахо момиче, тенденциозно разкриващо уязвимостта си. Някак успоредно с това настъпва и физическата промяна – още от началните сеанси с разчитането на микро-жестовете през първото й обличане в нормални дрехи, което сякаш почти ритуално я затвърждава като завършена жена, до логичната й финална фаза, когато маската е свалена, изкуствената кожа – покрила издайническите чаркове, а пътят към свободата и крайната цел: открит.

Ex Machina: Бог от машината

Гарланд по изключително смислен начин е употребил всеки елемент от роботската си балада – с перфектен баланс между ангажиращия мозъка диалог, стилната сценография и аудио-визуален дизайн, прецизирането на детайла и трилъровата ескалация на действието: „Ex Machina: Бог от машината“ е хипнотизираща научна фантастика, която се гледа при пълна концентрация (колкото по необходимост, толкова и от само себе си). Педантичността на филма важи с пълни сили и за каста: изпълненията на Домнал Глийсън, Оскар Айзък и Алисия Викандер са като цифрово калкулиран механизъм – химията между тримата и развитието на персонажите и отношенията им се случва плашещо спонтанно. Като екзотично допълнение е и побъркващият плакатен сексапил на Соноя Мицуно в ролята на Киоко – всяка нейна поява е зареден с еротика дисплей, който действително има безотказен ефект върху наблюдаващия, подобно на разголената асистентка на някой илюзионист. (Сравнението е на самия Нейтън.)

Викандер блести най-вече с убедителното си присъствие като машина с чувства, на която вярваш, а и която тотално преобръща критериите ни за съблазън – вече не жената, останала гола, ни ускорява пулса, а тази, която си слага дрехи. Айзък пък отлично пресъздава симулиращ алкохолизъм и божествен комплекс маниак на тема контрол, при когото алюзията със Синята брада (в епизода, когато Кейлъб открива деактивираните механични хубавици в гардероба на Нейтън) може да те накара да потръпнеш. Точно затова и в кулминацията, когато Кейлъб осъзнава намеренията на Ейва и вижда резултатите от собствената си наивност, ефектът има иронична символика. Смъртта на Създателя Нейтън, един жесток и изискващ, играещ с рожбите си Бог, е акт на убийство – буквално и преносно. Този Бог обаче не е някакъв старозаветен злодей и мегаломан, а просто човек, който ни подлага на изпитание съгласно своите (не)ведоми пътища… в търсене на познание и смисъл, най-общо казано.

Соноя Мицуно и Алисия Викандер

Ex Machina: Бог от машината“ е рядко класен филм и несравнимо удоволствие за гледане – той точно толкова успешно кокетничи с интелекта на зрителя, колкото Ейва с хлътналия до ушите Кейлъб. По сходен начин ние не само хлътваме до ушите, но и подобно на цивилизационното ни бъдеще се изгубваме в отчайващо красивата и фатална ефирност на неустоимата женска фигура, дала евентуалното начало на съвсем нов и потенциално доминиращ вид.

8.5/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • batmile
    2015-04-14 at 14:09

    Брилянтен текст за един зашеметяващо добър филм!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-04-15 at 10:49

    Жалкото е, че подобни филми рядко събират и 1/10 от боксофиса на чекии като „Люси“… в този ред на мисли: появата на „Ex Machina“ по кината ни е ебаси късмета. :)

    Отговор

  • Cptain Planet
    2015-04-15 at 15:37

    Малко претенциозно ревю за един… приличен филм. Нищо специално.

    Отговор

  • Misioner88
    2015-04-17 at 15:06

    След като вчера гледах филма, огромните ми очаквания, базирани на оценката на критиците и потребителите в IMDB, както и на интересното ревю тук, се оправдаха напълно.
    Много добър филм.

    Отговор

  • Gabriella
    2015-04-18 at 18:29

    Ентусиазирана от ревюто, затърчах в мола…
    Е, много интересна завръзка, признавам, всичко беше супер куул…, но в един момент нещата станаха яко статични, зациклиха предвидимо и доведоха до банална развръзка и тъп финал.
    Филмът, в крайна сметка е леко кичозен, а ако се опитам да го сравня с „Тя…“
    Признавам, филма е в известен смисъл секси, това е някакъв плюс. Интелигентен, забавен или емоционален в никакъв случай не е. За разлика от гореспоменатия „Тя“ :)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-04-18 at 20:33

    С теб май само за „Pacific Rim“ сме на едно мнение. 😀 Ето едно ревю и от Влади: http://www.webcafe.bg/id_478170096_Seks_i_saspens_v_Ex_Machina:_Bog_ot_mashinata_ :)

    Отговор

  • Gabriella
    2015-04-18 at 22:12

    Не отричам, че е секси :)

    Отговор

  • pottry
    2015-04-21 at 17:12

    Хареса ми много. За „тъпия финал“ няма какво да коментирам. Някой хора ако не видят поне една експлозия не могат да мирясат. А „тя“ е в пъти по-плосък и „холивудски тъп“.
    Филма е култ.

    Отговор

  • Liubo Ursiny
    2015-05-01 at 10:16

    Жесток филм! 10/10!

    Отговор

  • Mad Max
    2015-05-02 at 11:34

    И на мен ми хареса много …

    Отговор

  • Robocop
    2016-04-07 at 03:01

    Много тъпо умря тоз пич…

    Отговор

  • 2016-05-10 at 18:06

    На пръв поглед дистопия на тема изкуствен интелект, въплътена в свръх-сексуализирана жена андроид, звучи като мързеливо клише и рецепта за провал. Дългоочакваният режисьорски дебют на Алекс Гарланд обаче успява безапелационно да ни докаже, че няма изтъркани теми и няма обречени подходи, когато знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Мрачна и изключително притеснителна, историята, която ни поднася авторът на Плажът и сценарист на Проектът Sunshine и 28 дни по-късно, успява грациозно да остави на заден план всякакви излишни очаквания за обрати и сюжетни упражнения, предлагайки ни вместо това една трескава спирала на все по-напрегнат power play между квази-любовния триъгълник на камерния си актьорски състав.

    Цялото …тук
    http://kino-newsbg.info/%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/online-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8/ex-machina-%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-ex-machina-2015/

    Отговор

Коментирайте