Ако заради картинката и заглавието сте цъкнали на новината, очаквайки класически филм катастрофа за някоя епична лавина, объркали сте се. Но едва ли, дори и да сте сред най-големите почитатели на катастрофичния жанр (каквито сме и ние), ще останете напълно разочаровани, след като се запознаете с филма по-подробно.
„Force Majeure” е дело на шведския режисьор Рубен Остлунд и представлява едновременно забавен и тъжен, сатиричен поглед към ролята на мъжа в съвременния семеен живот. Филмът беше удостоен с наградата на журито в конкурса „Особен поглед” в Кан и мина с изключителен успех на фестивала в Торонто. Освен това бе избран и за шведското предложение за „Оскар”.
„Force Majeure” разказва за образцово шведско семейство, което отива на ски почивка в Алпите. Всичко е много прекрасно до момента, в който привидно разрушителна, но всъщност безопасна лавина се насочва към ресторанта на планинския склон, в който обядват. Тогава, в състояние на всеобща паника, бащата Томас взима съдбоносно решение и избягва, изоставяйки съпругата и децата си. Решение, което разтърсва брака и целостта на семейството му из основи.
Определено изглежда любопитно и с удоволствие бихме го гледали, ако ни се открие възможност. Надяваме се, че положителните отзиви и награди ще изиграят роля и някой от родните фестивали ще се излъже да го докара на голям екран.
Вижте и официалния постер.
Режисьор на „Force Majeure” е Рубен Остлунд, а в ролите са Йоханес Кюнке, Лиса Ловен Конгсли, Кристофер Хивю, Фани Метелиус, Бради Корбет и други.
Премиерата е 24 октомври.
Ха, това наистина изглежда яко 😀
Не искам да отварям тема … но киноразпространението в БГ е една малоумна трагедия …Винаги съм го подозирал – но сега знам, че е така ….
(Прочее – програмата на Дома на киното е някаква метафора на трагедията – развалена плоча, която се върти в някакво си свое време – в което е възможно един иначе много хубав индийски филм, който гледахме през месец март продължава да се върти до припадък месеци наред …сигурно ще го има и по Коледа, въпреки че света междувременно се е завъртял поне 200 и няколко пъти …)
Защо си причиняваме това – бисер като този за който е разказано по-горе и който мигновено събужда автентично любопитство и е просто задължителен, да не може да се покаже в достъпното разпространение …
Във Франкфурт няма нито един мол с нито един мултиплекс… Нула … Zero ….Кретенът, който навремето е измислил тази чудовищна форма на филмопоказване го духа здраво на местна почва ….Има мрежа от 4-ри арт-кина (както ги наричат) – където обаче всяка седмица се показват различни/т.е. нови филми… вкл. такива с езици като френски, датски, корейски, немски и т.н., така както се случват във времето ….Филмите от фестивала в Берлин минават задължително през широката киномрежа …и си заминават по реда – – –
Основното кино място е един-единствен мултиплекс, с 12 зали, който си е само това – кино + 2, 3 кафенета – и е един истински център на киното – и комерсиално и всякакво друго …където когато съвпаднат успешни холивудски и други видове филми се образуват радостни стълпотворения ….
Има – накратко казано – някакъв разум, който незнайно как и от къде регулира и организира кой филм как и колко да се върти … И докато Луси и Планетата на маймуните се въртят и на немски и английски масово както е навсякъде – – – ‘Ловците на бури’, или каквито бяха там, получиха откъслечни показвания в някакви странни часове … и след 10-ина дена си заминаха в небитието …..Очила се слагат много рядко – само в краен случай …. за разлика от физическото насилие в София – където се надпреварват да ти слагат очила за щяло и нещяло … Имакс-ът е един – не го знам къде е – и не изпитвам никаква нужда да го посещавам засега …
Като дошъл съвсем наскоро – и супер неориентиран още – реших само да записвам някои от филмите които в рамките на изминалите около 8 седмици – от средата на месец юли до сега – т.е. баш насред лятото – са били показвани (ще рече са били available to be seen) – или във въпросния единствен мултиплекс в този иначе централен град на континента или в две от споменатите филмотечни кина…
“BOYHOOD” – Richard Linklater, US
„JIMMY’S HALL“ – Ken Loach, UK
“WHEN ANIMALS DREAM” – Jonas Alexander Arnby, Denmark
“DIE GELIEBTEN SCHWESTERN” – Dominik Graf, Germany
“MONSIEUR CLAUDE UND SEINE TÖCHTER” – Philippe de Chauveron , France
“STILL LIFE” – Uberto Pasolini,
“A MOST WANTED MAN” – Anton Corbijn
“MAPS TO THE STARS” – David Cronenberg
“PHOENIX” – Christian Petzold, Germany
+ абсолютно всички комерсиални холивудски и анимационни филми, които стават за гледане и по същото време са се въртяли навсякъде, чието показно време по екраните обаче е някак си е обмислено и регулирано
+ в рамките на Fantasy Film Fest:
“BLUE RUIN” – Jeremy Saulnier, US
“THE BABADOOK”- Jennifer Kent, Australia
“STARRED UP” – Jonathan Asser,
“WE GOTTA GET OUT OF THIS PLACE”- Simon Hawkins, Zeke Hawkins, US
“KILLERS’ – Takuji Ushiyama, Japan, Indonesia
“THE ROVER” – David Michod, Australia
“A HARD DAY”- Kim Seong-hun, South Korea
+ не споменавам една камара неща минали в рамките така наречения Fantasy Film Fest от края на август
+ както и приключилия онзи ден Turkish Film Fest – пространно и дълбочинно представяне на кинематографията удостоена с последната Златна Палма в Кан….
100%-то холивудско съдържание – което е само и единствено то – и което като копие е досущ едно и също във всички отделни мултиплексни молове в София прилича на някакъв организирана от злостни олигофрени агресия над невинните посетители на молове … Агресия, която сякаш никой не поставя под съмнение и просто няма и няма сили или аргументи или ресурси в обществото да се организира някаква форма на разум по темата …Като толкова много други неща – и тук „нормалните“ хора/зрители сякаш са се изпокрили и заринали – и си чакат кротко месец март, за да видят нещо по-различно – преглътнали някак си „настъпването на края на света“ през останалите 11 месеца от годината…
Любимият ми кино момент тук засега ….. е след-финалът на The Rover – когато си останахме потънали в мрак и всички до един , без да помръдваме от местата си след края, чинно и безмълвно четохме надписите на кредитите до последния ред … докато музиката си вървеше и изобщо какъвто резонанс можеше и трябваше да има в един такъв салон в един такъв момент – той се попиваше задружно до последната секунда …
Ще се гледа !