Професия: Стриптийзьор / Magic Mike x2

Double trouble
от на 2012-07-04
 

Професия: Стриптийзьор / Magic Mike x2

Плочки, мускул и чувствителен „Чайник”

от Svetly

Как ли ще тръгне мисълта, ако започнем с обобщението – Стивън Содърбърг разказва най-обикновена любовна история, като я „гарнира” с добре изваяни мъжки тела. Да бе – наистина ли? И това го има. И да – няма нищо лошо във филма, при все че не можем да го наречем „добър”. По-скоро е някъде по средата – можеше и да не се прави, но явно мистър Содърбърг (и продуцентите му) са на друго мнение.

Сценарият: Едно „куул” момче (Ч.Тейтъм) попада на друго „малко” момче (А.Петифър-недоразумението) и го води при трето, позастаряло момче (М.Маконъхи), за да има (за всички възрасти момичета) подходящи момчета, които да участват в стриптийз-шоуто на Тампа. Ами да, общо взето – това е, обаче… Идеята да разкажеш за неизбежното търсене на посока, за колебанията по отношение на правилния път в живота през погледа на мъжки стриптийзьори е доста екстравагантна и определено предизвикателна. Още когато се заговори за нея, скепсиса присъстваше в коментарите: „Е, сега какво е решил Содърбърг?” „Точно Маконъхи и Тейтъм ли са най-подходящите?” и други подобни реплики прелитаха в пространството. Пък и „вдъхновен от кариерата на Чанинг от преди навлизането му в актьорското поприще” никак не звучи обнадеждаващо. Резултатът е ако не вдъхновяващ, то със сигурност задоволителен – тръгнах на кино с тежки мисли, а след края на филма установих, че ми е бил забавен и развлекателен. Че сестрата на малкото момче ще си падне по по-опитния юнак – това беше ясно от самото начало. Че „братчето” ще се забърка в „нечисти” ситуации – също можехме да предположим. Диалогът не блести с достойнства, но и от подобен филм никой не би очаквал дълбокомислени фрази, нали?

Режисурата: ситуацията е малко „on” и „off”. Нямах усещането, че наблюдавам неговата работа, което може да бъде възприето в две посоки – или е стоял достатъчно отстранен и е документирал резултати, или е действал толкова деликатно, съвършено-опитно, че може да му свалим шапка. Е, след „Заразяване”  и „Мокри поръчки” доста се колебая къде/как да определя ролята му. „Танците” са заснети/предадени добре (приличат малко на отразяване на телевизионно вариете, но какво пък…), правят впечатление няколко нестандартни гледни точки на камерата в различни моменти на филма, а иначе тя е стабилна и дори досадно-подчинена на някои „канони”: близки планове на наблюдаващ персонаж, за проследяване на реакцията му, когато такава почти липсва, е доста изнервящ похват, но – толкова си могат подопечните на режисьора.

Професия: Стриптийзьор - Ч.Тейтъм

Актьорите: Второстепенните танцьори в групата са забавно попълнение и „дъвка” за погледа на всяка жена, отишла да види „Професия: Стриптийзьор”. От култовия Кевин „Дизел” Неш (WWF/WWE-легенда), който се „разгрява” небрежно в „ролята” на Тарзан, през Джо Манганело, определен от сп.„People” за най-секси мъж на 2010 година, който обяви, че не е гадже на Деми Мур; синеокия Мат Боумър, и латино-симпатягата Адам Родригес – всички са подбрани внимателно, с грижливо изваяни плочки. Чанинг Тейтъм добавя различна перспектива към непохватните си актьорски представяния с разгръщане на танцувалните си заложби – гъвкаво е момчето, няма спор!; а Алекс Петифър е толкова безлично попълнение на групата в ролята на 19-годишното „Хлапе”, че филмът спокойно можеше да мине и без него. Лично за мен – учудващо, но си признавам! – звездата на „Професия: Стриптийзьор” беше Матю „егоцентричния” Маконъхи – руса кипра с пълното съзнание колко добре изглежда (за 43-те си години) и с липсата на всякаква свенливост да си го покаже – тяло, крака, дупе! Не му е нужно да „играе” нещо по-специално, или задълбочено: той е мениджъра на групата – бизнесменът, интересуващ се от броя банкноти, които всяка шоу-вечер се оказват подпъхнати в прашките на популярните му подопечни. За да не разкривам докрай предсказуемия сюжет, няма да споделя какво се случва накрая с „предприемчивия” персонаж на Тейтъм, който, разбира се, влиза в конфликт с „треньора” на стриптийз-отбора.

All-in-all: Поредният филм на Содърбърг със сигурност не бива да се пропуска от аудиторията дами, които скоро и/или въобще не са посещавали стриптийз-бар. Ще им бъде любопитно, може да им бъде и забавно. То е ясно, че от подобен филм не може да се очаква драматичен сюжет или дълбочинно психологическо изследване на младите хора, които трябва да открият призванието си. Някои ще продължават да правят покриви, други ще започнат предприемачески бизнес, трети – като самия Тейтъм – ще се пробват в актьорското поприще. Момчето дава признаци за обещаващи проблясъци, не е съвсем загубена кауза, пък и никой не се е родил научен, нали?!
P.S. Обърнете внимание на военния танц, в който Маконъхи е Чичо Сам – доообре, беее!

Какво да очакваме, когато нямаме очаквания

от Break

Както му е реда, преди всяка операция да поставим една бърза диагноза. В случая става въпрос за личното ми убеждение, че Стивън Содърбърг се радва на значително повече внимание, отколкото заслужава. Като изключим изстрелялия го във висините „Секс, лъжи и видео”, богатата му филмография рядко е давала възможност за категорична оценка. „Извън контрол” и „Трафик” са безспорните изключения сред дългия списък от заглавия в широкия диапазон от блокбастъри до нискобюджетни експерименти. Признавам, и аз злорадствах преди година, когато злите езици обявиха края на режисьорската му кариера, но оттогава Содърбърг насмогна да ни представи цели три заглавия. Не съм предполагал, че може да има режисьор, който да надмине продуктивността на Уди Алън, но това случайно сравнение много точно илюстрира какво точно ми липсва във филмите на Содърбърг. Твърде често усилията му са насочени към формата за сметка на съдържанието. Това може и да ражда визуални шедьоври като „Добрият германец”, но определено не ме кара да гледам филмите му отново. И така: отидох на кино без очаквания.

Бегъл преглед на сюжета е достатъчен, за да предпочетете нещо по-приятно (и освежаващо) от възможността да прекарате два часа, затворени в мол. С това наум, разпространителите предвидливо са плеснали едно умилително буквално българско подзаглавие, което не само че казва всичко, но и със сигурност ще е решаващо за голяма част от приходите. Добрата новина, е че получавате всичко, за което сте платили. До болка предвидимият сюжет е равномерно разпръснат между класически стриптийз номера, чието единствено достойноство е, че се изпълняват от актьори, които винаги сте искали да видите без гащи. Всъщност, като изключим голите задници и един размазан едър план на вакуумна помпа, „Професия: Стриптийзьор” спокойно може да се върти по канали като „Diva”, или както там е новото име на „Hallmark”. Лично аз не открих някакъв изненадващ или по-свеж подход към темата, което автоматично записвам на сметката на Содърбърг. Като смекчаващо вината обстоятелство бих споменал някои приятни диалози и относително ведрата атмосфера, постигната чрез познати, но все още работещи методи като комични сценки, основани на недоразумения, неопитност или погрешна преценка.

Първата дума, която ми идва наум относно режисурата на Содърбърг, е „рутина”. Да, личи си, че филма е направен от професионалист, но това би могъл да е всеки с повече от три романтични комедии в кариерата си. С малко повече усилия биха могли да бъдат загладени очевидни недостатъци на сценария, като практически отсъстващите второстепенни герои, при които, въпреки подходящия избор на актьори, липсва каквото и да било развитие. За щастие, Содърбърг се е постарал да поддържа приличен ритъм на действието, което е добре дошло за всички, които за разлика от мен, не задълбават в подробности. Огромен плюс е и подбора на актьорите, всеки от които е като роден за ролята си. Благодарение на всичко това, филма от началото до края се гледа без усилие, което в комбинация със специфичната тема би било достатъчно, за го превърне в един неочакван летен хит от среден калибър.

Професия: Стриптийзьор - Ч.Тейтъм и М.Маконъхи

Както може да се очаква, голямата атракция се нарича Чанинг Тейтъм, който освен, че е вдъхновил филма с личната си история, се е заел и да го продуцира. Ако не друго, не можем да отречем, че има нюх за избора на режисьор, и ако мога да изкажа това предположение, не след дълго би могъл да се превърне в новия Марк Уолбърг. В този конкретен случай, Тейтъм не разполага с много възможности да демонстрира актьорския талант, който предполагаме, че притежава, за сметка на другия, с който е започнал да си изкарва хляба. Относително по-интересен е героя на Матю Маконъхи, който е побързал да захапе възможността за роля, в която може да свали нещо повече от горнище. Освен завидна за възрастта си физика, той демонстрира и малко по-сериозен подход към ролята на готиния шеф, който в началото го раздава приятелче на всички, но накрая се оказва най-обикновен гъз.

Такива във филма има много и безспорно най-привлекателния е на Алекс Петифър. Да, изпълнението му не блести с нещо особено, но със сигурност не бих използвал думата „недоразумение”. Давам си сметка, че отношението ми към него е формирано предимно от изключително обещаващото му участие в „Дилъри на време”, но и тук има някои точни попадения в изграждането на образа на тинейджър-аутсайдер. На последно място се налага да спомена Коуди Хорн, върху чиито плещи се стоварва неблагодарната задача да присъства в задължителната женска роля, която в случая е толкова задълбочена, че би могла да бъде изиграна от която и да е професионална статистка.

Каквито и да са били намеренията на Содърбърг, крайният резултат е типичен развлекателен филм, създаден по всички закони на комерсиалното кино. Както се казва, колкото толкова. Сигурен съм, че всички препоръки и оплаквания, направени по-горе ще бъдат забравени в момента, в който любимия ни Чайник ви се изтъпани по прашки. И се обзалагам, че дамите няма да са единствената таргет група, която ще се нареди пред касите, за да гледа „Професия: Стриптийзьор”.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Анита
    2012-07-04 at 12:18

    Говорейки за „задължителната женска роля“, сигурно си имал предвид Коуди Хорн (дъщеря на COO-то на Уорнър, само си представете :)).
    Оливия Мън е другата – дето се появи за 2.5 минути и искаше Чанинг да навие Коуди за тройка, като бяха на плажа. То и нейното екранно присъствие толкоз де, но малко прецизност във фактите не вреди.

    От друга страна, филмът не блести с оригиналност, но въобще не е лош на фона на чекии като Бурлеска и Рок завинаги. Това се дължи 99.9 на сто на Содърбърг, разбира се. Който за пореден път сам си е оператор (защо ли никой не го споменава), само че в Оушъните, Че, Зараза и Мокри поръчки се подписваше като Питър Андрюс, стане ли дума за cinematography, а сега е решил да се напише с истинското си име, бравос. В крайна сметка каквито и забележки да имаме към него, не може да му отрече, че бачка здраво, снима в разнообразни жанрове, не го мързи да експериментира и доста от филмите му са успешни – било то във финансов, или в художествен аспект.
    Освен това, Секс лъжи и видео си остава един от великите независими филми на всички времена.

    Отговор

  • break
    2012-07-04 at 13:24

    Права си, Анита. Благодаря за поправката.

    Отговор

  • Amos
    2012-07-05 at 15:59

    Алън Хорн отдавна не е в Уорнър, наскоро го направиха шеф на Дисни.

    Отговор

  • 2012-07-06 at 16:26

    @Анита
    Аз ти отговорих на живо, но пак да кажа, че в последните години Содърбърг го мързи, та две не вижда, че даже иска да се пенсионира. И може да работи в различни жанрове, но филмите му са едни и същи.
    Все пак, не е е лишен от талант и този филм, само благодарение на него, не е най-голямата помия на света – супер елементарни неща имаше.

    А тази Коди Хорн не знам чия е дъщеря и дали баща и е шеф на Уорнър Дисни или Уотевър, но е абсолютна трагедия. По-зле е дори и от Чайника.

    Отговор

  • MadMax
    2012-07-07 at 01:09

    Този Алекс Петифър ми е един от най-неприятните от новата вълна тийн идоли … а като прибавим и Матю Макконъхи, който пък един от най-неприятните ми хора по принцип, се получава един доста труден за гледане филм :(

    Отговор

  • 2012-07-08 at 16:10

    Съгласен съм, Алекс Петифър е неприятник! :) Маконъхи обче има и добри изпълнения.

    Отговор

Коментирайте