17.05
Трейлър и плакат на „The Possession”
Понеже Uzumaki от дни ни ръчка да пуснем първия плакат на…>>
17.05
Игра: „Грешният квартал” на Лора Лазар
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града,…>>
17.05
„Yutani” изскачат в любопитно viral видео от „Прометей” и нови снимки
Ако сте фенове на „Пришълецът”, значи следите развитието на…>>
17.05
Вижте Скарлет Йохансон като Джанет Лий
Още от самото начало – дори преди да видим снимка на Антъни Хопкинс…>>
17.05
Игра: „На 1 клик разстояние” на Александър Ненов (кой спечели)
Играта приключи, „На 1 клик разстояние” на Александър…>>
16.05
Промо постер и снимки от „Passion” на Де Палма
О, да! Само седмица след като видяхме Рейчъл Макадамс и Нуми Рапас в…>>
16.05
Трейлър, плакат и снимки от „The We and I” на Мишел Гондри
Всеки нов филм на френския режисьор Мишел Гондри е събитие и повод за…>>
16.05
Курцман, Орси и Том Круз правят нов „Ван Хелзинг”
Алекс Курцман и Роберто Орси явно се опитват да изтрият Стивън…>>
16.05
Хавиер Бардем с роля на нео-нацист в „Scorpion In Love”
Братя Бардем са решили да докажат на публиката, че „любовта и…>>
16.05
Жан-Люк Годар с 3D проект – „Goodbye To Language”
От Жан-Люк Годар може да се очакват – знаете – неочаквани…>>
„Подслон” & „Лора от сутрин до вечер”
Още две “like” за българското кино
Супер старт на лятото! Игнорирам задължителните блокбастърни холивудщини и подсещам всеки киноман, който по подразбиране е любопитен, да не се колебае – и да даде шанс на българските филми. От началото на юни в кината могат да бъдат открити още два дебюта – спечелилият Голямата награда (това се случва за първи път на български филм!) на 15-ия Международен София Филм Фест и посрещнат с овации на много международни фестивали „Подслон” на Драгомир Шолев и непретенциозният, но изключително свеж „Лора от сутрин до вечер” на Димитър Коцев – Шошо.
Въпреки че не може да се сравнява по боксофис резултати с шир-потребата „Мисия Лондон”, „Подслон” е поредната частичка от все по-пъстрия пъзел „ново българско кино”. Слава Богу, че го има! И е наистина страхотно да се радваме на толкова много различни елементи, които пасват на различното светоусещане на публиката – у нас и по света. Подобно на „Източни пиеси”, „Подслон” може да бъде определен като „фестивален филм”. И творбата на Камен Калев, и филма на Драго Шолев бяха харесани от публика и критика на престижни международни форуми. „Подслон” не чупи рекорди по родните екрани – именно затова подсещам отново, че мястото за гледане на български филми е в кината! Дайте му шанс, хора! Драго разказва без предвзетост, естествено и интригуващо, за един неразрешим проблем – сблъсъка между поколенията. Всеки от нас е преминал през подобен етап в живота си – веднъж като дете, втори път (за някои – настояще, за други – предстоящо) като родител. Да дадеш воля на стремежите си, да предпочетеш свободата пред ограниченията на възраст и обществени порядки – бунтовните мисли винаги са били привлекателна привилегия за младите, необвързани с условности души.
Във филма на Драго Шолев едно 12-годишно момче стъпва в крак с двойка по-големи пънкари (страхотен мъжки образ прави дебютантката Ирена Христоскова!) и изправя на нокти родителите си (в ролите – Янина Кашева и Цветан Даскалов). „Подслон” разказва за един обикновен ден на средностатистическо бг-семейство, в някакъв малък град, когато синчето се прибира след тридневен купон с новите си аверчета, мама ги нахранва, таткото се ядосва на безочието им и след като изгонва „гостите” става ясно, че е изгубил и момчето си. Пропастта е там – родителите не разбират децата си, младите трудно проумяват поученията на възрастните, и режисьорът се е справил прекрасно с пресъздаване на атмосферата, с воденето на актьорите, с изпипване на малките детайли, с цялостната картина, която създава органичното усещане на филма.
Страхотно впечатление прави визуалното решение на филма – движението на камерата и специфичните дълги кадри, с особената субективна гледна точка, която понякога е зрителския поглед, но я усещаме и като погледа на малчуган, който просто наблюдава отстрани. Специални адмирации за операторската работа на Крум Родригес! Ала… няма да съм честна, ако не спомена разочарованието си. Имам особено мнение за новото румънско кино, което се различава от позицията на журито в Кан, отличило със „Златна палма” филма на Кристиян Мунджиу „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Може би защото един от сценаристите на „Подслон” е Разван Радулеску (сценарист на „Смъртта на г-н Лазареску” на Кристи Пую и консултант на Мунджиу по работата по сценария на споменатия „палмов” фаворит), имах усещането, че гледам филм, повлиян от северните ни съседи. Мрачност, пестеливост и особена студенина лъхат от епизодите в полицейското управление (сигурно търсен ефект), пък и есенният дъжд по принцип ме подтиска, а той е важен елемент във филма. Имам чувството (дано да се лъжа!), че намесата в сценария е придала особен привкус на филма и това беше причината за разочароващото усещане на празнота, което почувствах по време на финалните надписи. Не успях да заема позиция – не ме грабнаха младите, не ме трогнаха възрастните; въпреки професионално издържаните и интригуващи актьорски изпълнения, аз не повярвах на гнева на родителите. Очаквах нещо да ме предизвика, а станах свидетел на една жива картина на времето. Интересна, реалистична картина, която разглеждах без страст, без жар, без съучастничество…
„Подслон” е много добър филм, защото всички обективни показатели са налице, но субективният ми поглед остана зареян в дъждовната вечер на някакъв малък град… Може би в очакване на следващия филм на Драго…
Прекрасно е да отидеш на кино без предубеждения и без предразсъдъци. Когато гледах за първи път „Лора от сутрин до вечер”, аз не знаех какво да очаквам. Че Шошо е спец в рекламите – това си беше известно. Че беше предприел авантюристичното начинание да работи по собственото си „романче”, „с малко помощ от приятели” и с непрофесионални актьори – това го научихме. Че „филмчето” се оказа заснето с фотоапарат (не какъв да е, ама все пак не камера, нали!), а после беше и в готовност за киноразпространение – за това ни информираха. Миленита е в ролята на главната героиня – млада жена в до болка познатия ни голям град, на която й се случват какви ли не неща, от сутринта до вечерта на един много особен ден. И всичко започва с две зарчета, които Лорчето получава в службата си… Хмм – звучи „ърбан”, изглежда интересно и непретенциозно, има динамика в случките, в кадрите, в монтажа… Миленита е себе си – естествена е и не изглежда като да се старае да влезе в образ. Тройката приятели , които разкриват тайната на магическия сет зарчета, допълват Димо Алексиев като Тихо и Христо Петков (моментално се сетих за култовата му реплика в „Дзифт” – „Колкото по-големи лайната, толкова по-голяма щетата. Моралната, де.”) като Гладкия. След много преследвания, обяснения, перипетии, обкръжени от градската атмосфера на София, Лора и компания са принудени да вземат решение какво да правят с шестте късчета сребро на точки, които изпълняват желания.
И така, насред липсата на очаквания и предубеждения, аз осъзнах кое е най-голямото преимущество на „Лора от сутрин до вечер” – филмът не се взима на сериозно. В смисъл – не афишира големи претенции! Нито режисьорът му – негови са умалителните определения, с които се срещнахте преди 10-тина изречения. Шошо се е забавлявал – с историята (градски небивалици), с героите си (отракани отворковци, каквито често се оказваме ние и връстниците ни, поколенията на 30-40 годишните), с визията (част от епизодите са решени в различни стилове, преходите са приятни клипови колажи, представянето на героите и особено финализирането на историята е с рисунки, които радват окото!), с актьорите (освен споменатата тройка, във филма има много свежо включване лелята на Шошо, д-р Антонина Ковачева, Ива Гочева е мрънкащото Силве, а ролята на куул-офисния-спасител на Лора, който се оказва таен бижутер, много приятно приляга на известния диджей Мартен Роберто).
Забавлението се оказва заразително – още в първия си уикенд на екран филмът на Шошо си връща сумата, вложена в създаването му – 10 000 лева. Това сигурно е най-евтиният пълнометражен български дебют, правен в последните 25 години. Но едно от важните негови качества е, че съвсем не изглежда евтин. Напротив – „Лора от сутрин до вечер” е различна и забавна част от онзи пъзел, за който си говорихме – на новото българско кино. Казах ли вече „Слава Богу, че го има!”? Нищо, ще се повторя – защото се радвам, че мога да гледам българско кино в България. И че български филми пътуват в Европа и по света. Както казва един известен герой – „Колкото повече, толкова повече”…
Пусни коментар
Видео
Коментари
- за
„Yutani” изскачат в любопитно viral видео от „Прометей” и нови снимки - за
Курцман, Орси и Том Круз правят нов „Ван Хелзинг” - за
Курцман, Орси и Том Круз правят нов „Ван Хелзинг” - за
Тъмни сенки / Dark Shadows - за
Трейлър и плакат на „The Possession” - за
„Yutani” изскачат в любопитно viral видео от „Прометей” и нови снимки - за
Първи клип и нови снимки от „Прометей” (Update) - за
Вижте Скарлет Йохансон като Джанет Лий - за
Франк Дарабонт се завръща в телевизията с L.A. Noir - за
Отмъстителите / The Avengers - за
Първи клип и нови снимки от „Прометей” (Update)
(29 коментара)
Това ревю на “Лора” ми прозвуча като: “филмът е правен без пари, тея са пълни аматьори, ама по случайност им се е получило”.
:):) И факт, книгата/филмът, ако бъдат взети на сериозно си е грехота. Безсмислените смс-четата, “Зоопаркът”, правенето на копърки…жаргони, които просто са солта и пипера на историята И ЗАРЧЕТАТА. 
:). Барабар с главните герой – сбирщина градски инфантили, набутали се в поредица от небивалици.:) И да, рисунките са култови. http://www.knigabg.com/covers/946/1162.jpg
Щот аман от тая вечната жажда за мастурбация на нашите “кинодейци” по соц теми, примесени с екзистенциално отчаяние на социални инвалиди…да ви таковам на петолъчката. Сякаш им е готино се да се мъчат и с това да изискват внимание. Или с червено и семе.
Часът е 6, първо сутрешно кафе, и въпросът – какви ли идиотщини ще ни сервира София днес? До колкото си спомням, в книгата никъде не се упоменаваше името на града, но хайде, ние си я познахме по абсурдите…
:):)
Hubava statiq, no ima dopusnata greshka v *kultovata replika* ot Zift, koqto vodi do promenqne na vlojeniq smisyl.
@Makedonski…
Не мога да сколасам! Чувам обаче, симпатични неща и за двете!
Какво правиш буден в 6 часа сутринта бе?
Нито съм чел книгата “Лора…” нито съм гледал филма!
@zhivko zafirov
Аз не знам, каква грешка е допусната. Кажи къде е и ако автора на текста няма нищо против ще я оправим!
@zhivko zafirov
визираш цитата за “моралната щета” – не съм проверявала как точно е формулировката… no offense! 
вероятно ме подлъгва паметта, но разчитам на онова, което се е запечатало в нея
@Makedonski…
единствена корекция – не бих искала от думите да се извлича смисъл “аматьори” – нито хората, работили по филма, могат да бъдат наречени така, нито общото впечатление от “Лора…” заслужава това определение
Ааа, тя Къди писала
То затова така положително ревюто 
На Дринов винаги са хардкор отрицателни (rofl)
Ей, на… един HDSP не ‘ареса
Toяпа, братче, един български филм хареса (един от-най-слабите в последно време
) и сега една година ще опява! 
хахахахах – значи не си личи Веднага, когато “драскачите” са различни (от Дринов) – уау, аз или Дрин да приемаме това като “четка”?! (rofl-rofl-rofl)
Много хубави ревюта – Благодаря за което!
@Дринов
Не мога да сколасам! Чувам обаче, симпатични неща и за двете!” – Е как – като ми гледаш по два пъти “Трансформърс 3″ (не те е срам) по няколко пъти “Здрач” и “Механикът” ха ха ха ха шегичка 
“Нито съм чел книгата “Лора…” нито съм гледал филма!
Т’ва е положението, четка за Къди, летва от Дринов
Се бой ям, еби му майката 
От сутрин до вечер, кино мачете!
от сутрин до вечер – и през нощта – кино му е майката! и нЕкои други неща
ай ся, стига се оплаква, Елфични
(и аз по-скоро харесвам HDSP, и това не му харесва на Дрин, ама не може винаги да се харесваме, нали?!)
Точни, Светле, бравос. В “румънския” пасаж за “Подслон” – много съвпада с моето мнение.
Само за “Лора”, да попитам, чела ли си книгата?
Въобще препоръчвам я горещо на всички, които са гледали или биха искали да гледат филма, мисля, че е по-доброто постижение и помага да се види историята в цялост и да се опознаят героите по-обстойно. Аз я четох 2004 де, но още си я спомням, значи смятайте. Тя вървеше и с готин саундтрак, който е различен от саундтрака на филма.
Благодаря! Ще поправя пропуска, защото не съм чела книгата
@Кишо
Ха-ха! Добре ти се получи шегичката!
@legrandelf
Мамин златен, той!
@Къди
Да, бе, не се познава! Имаме тотално различен стил!
@Анита
Аз я пробвах на морето, но не ми се получи! Май-май, няма да я бъде, поне не и скоро!
@Къди, поправката се приема. Нека вместо “аматьори” да се чете “ентусиасти”, доказващи за пореден път тезата, че много неща на тоя свят стават не с пари, а въпреки тях.
@Дринов, бях буден още в 3. Ама се наспах като оригнато бебе. И най-вече, без бормашини със съседи и прочие мъки на съвременната цивилизация
:) Що се отнася до ревюто ти за HDSP, май там само аз не те псувах. 
И да прочети/четете книжката. както каза Анита – отдавна излезна, но предполагам, че около филма ще пуснат още тиражи, ако не са го сторили досега. Тази оригинална история го заслужава. До стотинка.
Аз вече я нямам. Дадох я на една колежка, която толкова я хареса, че ми я секвестира. За сметка на това ми даде своя “Соларис”.
Е, имах и поддръжници!
Да не би и на теб да ти харесва?
Вчера я видях “Лора” преиздадена!
Щом ти я препоръчващ, ще и дам шанс! 
“… толкова по-МАЛКА щетата”
Ако се отлъча от тренда и кажа: абсолютно мразех всеки кадър от “Лора от сутрин до вечер”, ще е доста пресилено, но аз там филм не видях. По-лошото е, че абсолютно нищо в това т.нар. произведение не мож ме накара да го гледам втори път. Нито анимационните стоп-кадри ала Рокнрола, нито проекто актьорската игра, нито псевдо-диалога, нито зачатъка на някаква история, нарязан на ситни парченца между които има зашити некфи абсурди, нищо… Мисля, че се е размила границата между ‘не се взима насериозно’ и ‘играем си на филм’… и се басирам, че дори да размениш епизодите, ефекта пак ще е същия. От положителната страна, евала на пичовете, че са го направили от героизъм за никакви пари (шапка свалям), супер се кефя, че са на печалба и вероятно има някакъв резон от такива неща на пазара (както има пазар и за Секса и т.н), но просто… не знам. Може и в мен да е проблема …. ама не ми се струва така
Със здраве
За Подслон съм още по-положително настроена от ревюто… Дори не смятам, че е толкова за пропастта между поколенията, а за липсата на смисъл в битието, за ужасно мизерното съществуване и ниския хоризонт (което също така е валидно и за пънкарите, и за пост-соц родителите). Бунтът е безперспективен, за детето (бъдещето) наистина няма подслон – никъде. Кирливостта на реда и закона (полицията) също беше представена както подобава
Лора изобщо не мога да се навия да го гледам, защото т.нар. “роман” го четох с мъка преди години – баланно и инфантилно
Само не можах да разбера какво му е хубавото, че авторите не се вземат на сериозно? А зрителите пък трябва да се бръкнат (това си е сериозно)
Дринов, ти кажи, като човек виждал Габриела – наистина ли не е Люба Кулезич?!
А-ха-ха-ха-ха-ха!
, но не е чак толкова зле, колкото оная пача!
Не, не е Люба Кулезич! Вярно, че нищо не разбира от кино
@Иван
нЕма да я плюете пред мене – не мога да отрека, че ме е научила на много неща!!! всеки има право на мнение, както и да не се интересува от разни неща… подозирам, че нея вече съвсем не я интересува киното…
ууупс – корекцията приета – моля авторите да приемат извиненията ми за некоректния цитат! ала спомените са затова – да избледняват… все пак за мен беше най-важен акцентът “моралната, де”, не толкова лайната и щетите
@Дрин
стииига деее, кво ви е направила сега Люба
Къди, и аз не съм Кулезичодевствена – 90-те години ме викаше да ходя да пукам едни балони в студиото на БНТ
Иначе за последното – май си права!
Абе, аре бе! Киното трябва да е страст, не няква….. Добре, няма да говоря, сигурен съм, че тя е готин човек, ако я познаваш, но по-добре да не се интересува от кино!
Съвсем споделям мненията ви
Страст – това е истината!
Който не гори… си е негов… проблема, нали…
Аз себе си броя сред “подпалвачите”
Успях да открадна едно HD на Подслон, да ме прощава Шолев, и го гледахме вчера. Хареса ми доста, а не би трябвало, то беше цял филм за един безсмислен обяд.
Обаче си е много добър, Шолев още повече, знае копеленцето как да я движи тая камера, що е кадър и има ли почва у нас. Евала им правим на такива пичове, само така ще излезем от блатото.
@Бира
Точно като мойто мнение!
Пропаста между поколенията, бла, бла, бла…
Филма обаче е супер. Все пак има хора у нас, които знаят какво е вътрешнокадров монтаж.
Реших да постна коментара тук, понеже малко или много темата е за българското кино. Тази сутрин попаднах на [url=http://news.data.bg/8/lifestyle/245713/]тази статия[/url]. Първо, не знам защо, но имам усещането, че някой се опитва да се прави на Гай Ричи. Второ, като гледам сюжета:
”
“Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ разказва за Антон, по прякор „Красивия“, който е 23-годишен студент. Той има мечта, но за осъществяването й първо трябва да намери пари, за да продължи следването си. „Красивия“ решава да рискува и по неблагоприятно за него стечение на обстоятелствата, се забърква в страхотна каша от преплитащи се комични и абсурдни случки с умопомрачителни герои. А именно – наркобос, който има мания да подрежда лего, глуповати дребни мошеници, опасно топ ченге – гей, корумпирани държавни служители, дъщерята на топ ченгето, неудачници, футболист и мутреса, свързани от любовта си към Достоевски, две щастливи малки циганчета и тяхната баба, която прави сладки от особена пудра захар.”
Само аз ли изпитва чувство на дежавю? Не разбирам, толкова ли е трудно да се заснеме филм, в който да няма гейове, наркобосове, глуповати борчета, мутреси, бедни студенти, и прочеее бла бла простотии? На българина му е писнало от тежки социално-криминални драми и комедии. Не искам като седна да гледам нашенска продукция, най-смешният момент да е, как Христо Мутафчиев пее “Доко Доко” на прасетата в кочината, примерно.
А, коментарите под статията къртят…
Ne sam gledala ‘Lora…’ , no neshto mnogo mi namirisva na filma na Agnes Varda ‘Cleo from 5 to 7′, ta edva li e tolkova ’svezh’, kakto go obrisuva komentatorat.
А за “Подслон” какво ще кажеш? Той е с румънско участие, а на теб явно ти допада тяхната кинематография.