Мега звяр 3D / The Meg

Годината е 1975. Все още слабо известният режисьор Стивън Спилбърг и екип от легендарни актьори създават трилър, който променя историята на киното. „Челюсти“ се превръща в най-успешния филм за времето си, а по-късно и в незабравима класика, която успява да повлияе на хората дотам, че някои се страхуват да плуват сами в морето.

Годината вече е 2018. Филмите на ужасите с акули вече са много на брой (бих казал даже твърде много). В този списък се намества и “The Meg”, с официално заглавие на български „Мега звяр 3D“.

След подводна експедиция, в която топ водолазът Джонас Тайлър (Джейсън Стейтъм) се сблъсква с непознато същество с огромни размери, той взима фатално решение, след което отказва да се гмурка до края на дните си.

Години по-късно обаче, най-модерната подводна лаборатория прави експедиция, в която открива, че смятаната за най-дълбока точка на окена съвсем не е неговата граница – под нея се простира непознат свят. По време на въпросната експедиция, екипът на подводницата е атакуван от…you guessed it! – непознато същество с огромни размери и е необходимо да се търси спасителен изход. В научния екип участва Лори (Джесика Макнами) – бившата жена на Джонас. И той ще трябва да се пребори с демоните от миналото си, за да се впусне отново в дълбините на океана. Всъщност пред екипа от подводни експерти е праисторически звяр – Мегалодон, който е около 4 пъти по-голям от бялата акула.

През годините филмите, които включват подводни чудовища, в повечето случаи са един доста кървав и гнусен ужас, с летящи крайници, черва, литри кръв и други подобни детайли. В този филм (и това е едно от малкото неща, което оцених в него) нещата не изглеждат толкова зле – най-малкото кръвопролитията са доста по-редуцирани от визията, с която сме свикнали да асоциираме другите подобни заглавия.

Като зрител, който е гледал филми от всякакви жанрове и различни като качества, знаех какво да очаквам – и от творческия екип зад този проект. Дори с подобни занижени очаквания, все пак останах силно разочарован. Липсата на логика в случващото се дори не е един от проблемите, които си струва да бъдат коментирани, защото в такъв тип филми целта е по-скоро развлечение, без да е нужна правдоподобност. Един от основните проблеми обаче е прекаленият опит за комедийни моменти в диалога. В каквато и да е ситуация (дори такива, в които животът им е под сериозна заплаха), персонажите не спираха да си подмятат зле написани и често неловки шеги. Това всъщност ми пречеше да се притесня, дори и за момент, за тяхната съдба. Поне успях да оценя чувството им за хумор…

Както в повечето лошо направени американски филми, така и в този, имаше още един основен проблем. Добре знаем, че киното е визуално изкуство – прави се всичко възможно повечето неща да се показват, а не да се казват. Тук обаче сме непрестанно залети с ненужна информация, която по никакъв начин не помага на сюжета. Или научна, целяща да ни обясни нещо доста сложно, което едва ли ще запомним, или  – още по-лошо – инфо за опасност, която вече сме видели в миналия кадър. На моменти имах чувството, че дори да затворя очи, пак ще разбера абсолютно всичко, което се случва. Това е филм, който може спокойно да се пусне и по радиото.

Не бива да се пропуска и една чудна комбинация от абсолютно всеки до болка познат клиширан момент – от предвидими взаимоотношения, през протагонист, който се бори с миналото си, до сцени с блудкаво-решена визия и с градиращо-емоционална музика. Има си от всичко! По много! Липсваше само американския флаг във всеки втори кадър. И рабира се, налице е задължителният опит за политикоректност – екипът е съставен от американци, афроамериканец, азиатци и индииец, за да няма сърдити и/или обидени.

Публиката е наясно, че когато гледа филм с Джейсън Стейтъм, персонажът му ще е просто безсмъртен. Дори да се появят всички познати богове и те да яздят огромни акули, които изстрелват рекети с размерите на небостъргач, пак бих заложил парите си на Стейтъм. Има доста такива филми с него, чиито екшън сцени са добре решени – с раздвижен мизансцен, добро техническо изпълнение и достатъчно атрактивност, за да разсеят аудиторията и да не се мисли много за логиката. Тук обаче такива моменти липсваха. Голяма част от сблъсъците с акулата са плоско решени и често са изпълнени с динамично нарязани кадри, които са тотално неразбираеми. Нямаше никакви изненадващи обрати или неочаквани неща. Всичко, което предполагаме, че ще се случи във въпросната сцена, става точно така. Специалните ефекти са доста далеч от възможностите на високобюджетните американски майстори в тази област. Акулата в „Челюсти“ изглежда в пъти по-добре и в пъти по-правдободна от тази, дори 43 години по-късно, което е наистина нелепо. Потенциалът на 3D киното не беше използван въобще.

И понеже всичко започна със Спилбърговата класика, нека се върнем на нея. Едно от нещата, което прави „Челюсти“ толкова гениален, е минималното използване на акулата. През голяма част от филма, Спилбърг залага на изразните средства на кино (камера, музика, мизансцен), за да създаде така добре работещия съспенс, прекрасен за тази среда. Когато човек е в океана, той няма представа какво може да има под него. Точно тук има огромен потенциал за нещо изключително плашещо и интересно, което новият „Мега звяр 3D“ не успява да постигне.

Другото основно нещо е, че в „Челюсти“ действат добре структурирани персонажи. Филмът работи с взаимоотношенията и изграждане на конфликти между тях, което ни кара да се индентифицираме със случващото се на екрана и наистина да ни е грижа за героите. В „Мега звяр 3D“ този елемент тотално отсъства. Хората присъстват на екрана, но липсва взаимодействие. Често конфликтите по между им са лесно разрешени и действията им не са верни. Виждаме някои от персонажите, които жертват живота си, но това не се случва поради обстоятелствата, а за да се постигне по-драматичен ефект. Самите персонажи дори бяха изпълнени със стериотипни клишета – милиардер (Рейн Уилсън), който се държи като задник, азиатски учен (Маси Ока), който мисли само за секс и постоянно пуска неприлични шегички и, разбира се, по-здравият от стомана експерта в дълбочинни спасявания (Джейсън Стейтъм), който след голямата си пауза извън океана има сериозна, проблемна връзка с алкохола. Независимо от този факт, той изглеждаше свеж като краставичка и физическата му възможности си бяха останали като на олимпийски атлет.

В крайна сметка, „Мега звяр 3D“ е много далеч от опита да бъде логично структуриран филм. Той се заявява като плашещ трилър и атрактивен екшън, но за съжаление не постига дори това. Може би сме заредени с по-големи претенции и очаквания за това, което гледаме, но дори и да му дадете шанс, се съмнявам, че ще останете очаровани.