Чиракът на магьосника / The Sorcerer’s Apprentice

В последно време имам нулев толеранс към тъпотии от какъвто и да е род и по-конкретно към филмовите такива. Да ви кажа, това положение никак не ми допада, защото ограбва едно от нещата, които най-много ценя в комерсиалното кино – забавлението. Без значение дали филмът е хубав или безобразно тъп, аз почти винаги успявам да се забавлявам докато го гледам, просто защото…абе, нека кажем само, защото мога!

С това надвиснало проклятие се насочвам към киното за „Чиракът на магьосника”, от който вече имах шанса да изгледам дванайсетина минути – показани преди журналистическата прожекция на „Принцът на Персия” – убеден, че ще стана свидетел на поредната, повърхностна глупотевина. Общо взето, така и стана.

Още с първите ретроспективни кадри – познати ни и от предишните съвместни проекти на Търтълтауб, Брукхаймър и Кейдж – всъщност не, още от разпиляващото се лого на Джери Брукхаймър – нали се сещате дървото, което в „Национално съкровище 2” прелива в истинско дърво от филмовия пейзаж (Търтълтауб имаше наглостта в коментара на филма да се зачуди, как никой друг досега не се е сетил да направи подобно нещо; явно човекът не е гледал много филми) – става ясно, че няма да станем свидетели на нещо супер оригинално.

След като започва така, можете да се досетите, че до края филма следват всичките жанрови клишета, които така добре знаете. Ама всичките до едно. От нескопосаното, надарено с добро сърце момче, което разбира се притежава дарбата да стане най-великият магьосник на Земята, през красивото момиче, стария и мъдър учител, „пимпнатите” злодеи и тн., та чак до финалния сблъсък, в който ще се реши съдбата на света.

Знаете ли какво обаче? Въпреки това, аз успях да се позабавлявам и в крайна сметка се измъкнах от мола без да съм изпълнен с мрачното и неприятно чувство за обреченост. Струва ми се, че причината за това се крие в усещането, че всички замесени са били пределно наясно с какво се захващат и какво точно е целта им. В нито един момент не останах с впечатлението, че се взимат на сериозно. Даже напротив, трябваше да подходят една идея по-отговорно.

Непретенциозен, развлекателен, забавен, отлично изглеждащ и прилично глуповат. Какво повече може да иска човек от един детски филм? Нека това, че главният герой учи в колеж не ви заблуждава, няма и следа от по-грубичките и хапливи филми на Брукхаймър. Общо взето нещата са за една идея по-големи дечица от публиката на „G-Force”. Най-показателен е примерът с епизода „омаж” към „Фантазия”, свързан с мечтата на всяко дете да помаха с магическа пръчка и стаята му да се самопочисти – едва ли има нещо, за което дечурлигата мечтаят повече. И докато сме на тема „омаж”, във филма има шега със „Star Wars”, която е просто прекрасна. Голяма част от ефекта й се дължи на Алфред Молина – който, каква изненада, е най-стабилното нещо във филма – и цялостното присъствие на героя на Тоби Кибъл, който прави поредната си кретенска роля.

Само за информация ще спомена нещичко и за другите. Никълъс Кейдж не дразни колкото обикновено. Досадните му, сериозни и умислени физиономии, които ни пробутва последните няколко години, почти липсват и даже в един два момента успява да бъде забавен. Джей Барушел е готин и изпълнението му е правдоподобно, но само защото, адски му отиват нескопосаните образи – ако не сте гледали „Младият Троцки” горещо го препоръчвам. Тереза Палмър е абсолютно незабележима, а Моника Белучи, грубо казано е във филма, само защото на Никълъс Кейдж му се е приискало да я нацелува. Гаранция.

Това, на което ми се ще да обърна специално внимание, е опитът на филма да привлече вниманието на децата, а защо не и да запали интереса им към науката. Това, което филмът прави, от определена гледна точка, може да се окаже доста по-опасно и дразнещо от чистите фентъзи фокуси, защото може да създаде погрешна представа. Но личното ми мнение е, че при все псевдонаучното обяснение как работи магията, погрешна представа няма, защото ни остават чисто научните експерименти, които главния герой провежда, и с чиято помощ в крайна сметка успява да тържествува.

Честно ви казвам, дори само този намек за наука ми е достатъчен да препоръчам този, изпълнен с безброй недостатъци филм на всички, които искат да избягат от жегите без да се натоварват интелектуално и нека ви уверя, че той е доста по-добър от всички Хари Потър „уонабита”, които се навъдиха последните години, и които не стават за абсолютно нищо.

Пусни коментар