Не е като промени да не са се случвали и преди, но все пак е рядко да видим цяла нова категория добавена към наградите „Оскар“ – всъщност не се е случвало от 2001, когато се добавя тази за най-добър анимационен филм. Напоследък биват подхвърляни предложения за цял куп потенциални нови категории и не се виждаше надежда Академията да се вслуша, но ето че скептицизма ни бива опроверган. През 2026 (т.е. за филмите на 2025) ще бъде връчен първият „Оскар“ за най-добър кастинг. Клонът на кастинг директорите към Академията бе сформиран през 2013, има около 160 члена, които са успели да извоюват тази победа за професията си.
Правилата и критериите на категорията са все още неясни и ще бъдат обявени през април, 2025. За филмови нърдове като нас, които обичат да мислят за подобни, не особено важни въпроси, именно те ще бъдат решаващи. На хартия бихме се радвали много на тази толкова важна част от филмовия процес да бъде отдадена почит, но както и с другите често предлагани категории, тази пристига чак сега, защото параметрите ѝ са действително неясни. Същият е и случаят с предложената награда за най-добри каскади, при която веднага изскачат цял куп въпроси: На кого да бъде връчена наградата – на каскадьора или на координатора? Как да бъде съдено качеството на каскадата? По опасност? Сложност? Силата на изпълнението? Контекстът във филма? А какво става с „каскади“, изпълнени от актьори, а не от членове на съюза на каскадьорите? Какво правим с Том Круз?
Както виждате всички тези мечтани категории звучат по-лесни, отколкото са. Случаят с кастинга е особено сложен. Имайки предвид, че вече има четири актьорски категории, как се очаква да се направи разграничение между избора на актьор за роля и самото изпълнение? Особено имайки предвид какви дребнави, псевдо-политически кампании се изграждат за тези статуетки, въобще не бихме се изненадали, ако подобна категория бързо се подаде на популярните, звездни наративи на сезона.
За нас най-добрата нагласа за категория за най-добър кастинг е тя да бъде третирана почти като наградата за най-добър ансамбъл, която някои институции раздават. Там, където се усеща усетът на кастинг режисьора, е при населването на филма с подходящи малки роли във всяко едно кътче, особено имайки предвид, че често големите роли биват договорени преди кастинг въобще да се случи. Кастинг режисьорката Елен Луис, например, не заслужава да бъде номинирана за Убийците на цветната луна, само защото Леонардо Дикаприо и Робърт Де Ниро са много добри във филма. Тя заслужава номинацията за откритието на Лили Гладстон, а и това също е само черешката на тортата.
Малките роли, в които актьор се появява за една сцена с две реплики (каквито в Убийците има множество прекрасни), би трябвало да бъдат основата на тази награда. Творчеството на кастинг режисьора е създаването на един обширен пейзаж от лица и нрави, избирайки от безкрайните възможни опции за всеки един жив човек на екрана. По тази логика дори избора на статисти би могъл (заслужено) да влезе в това уравнение. Но някак се съмняваме, че точно Академията ще намери правилния подход към цялото нещо. Не бихме се изненадали, ако още в дебюта на категорията, награда отиде при първия възможен филм с няколко известни актьора в него. И все пак… по-добре от нищо.
