Класики и топ заглавията на 2023-а на Фестивала на френския филм
Елегантната естетика на европейския екран се завръща в салоните с 13-тото издание на Фестивала на френския филм, което организаторите посвещават на програматора на Киномания и незаменим авторитет Владимир Трифонов, който ни напусна на 3 октомври. Фестивалът започва тази вечер с премиера на пищната костюмна драма Жан дю Бари: Фаворитката на краля и ще продължи до 30 ноември 2023 г. в арткината на София, Пловдив и Варна.
По традиция, акцент в програмата ще бъде премиерата в България на деветте най-успешни френски филма от изминалата година, а и две заглавия на всички времена, посветени на две легенди на френското кино по случай техните юбилеи – 80 годишнина за Катрин Деньов и 75 годишнина за Жерар Депардийо.
Фестивалът на Френския филм се организира от Посолството на Франция / Френски институт в България, Фондация „Имам идея“, НДК и Киномания с подкрепата на Legrand и BNP Paribas. Партньори на откриването на фестивала : Bononia Estate и La Chouette Bulgarie.
Началото е подобаващо – Жан дю Бари : Фаворитката на краля в откриваща церемония в зала 1 на НДК. Голямото завръщане на Джони Деп, предизвикало фурор в Кан. Майуен Льо Беско режисира и играе ролята на Жан Воберние. Произлязла от простолюдието, тя страстно жадува да се домогне до върховете на обществото и се възползва от прелестите си, за да изплува от дъното. Любовникът ѝ, граф дю Бари, печели не по-малко от доходоносните й занимания и се надява да я представи на самия крал, изигран от Джони Деп. Организира среща с посредничеството на влиятелния херцог дьо Ришельо. Резултатът надхвърля очакванията: между Луи ХV и Жана пламва любов от пръв поглед… В компанията на куртизанката, кралят преоткрива радостта от живота – до такава степен, че вече не може без нея и решава да я превърне в официална фаворитка. Избухва скандал: никой не желае момиче от улицата да влезе в кралския двор.
Същинско кинематографско бижу, позволяващо ни да надникнем в тънките сплетни, прикрити зад завладяващия декор на двореца Версай, богатствата и екстравагантните празненства, ритуали и костюми… Любвеобилен и нежен Джони Деп, свободомислеща, свежа и прелъстителна Майуен – модерна, далеч изпреварила своето време.
Задължителен нов френски филм е Анатомия на едно падане на Жюстин Трие. Ето го и сюжета: Сандра, Самюел и 11 годишният им син Даниел, страдащ от увредено зрение, живеят вече година далеч от света, в планината.Един ден, Самюел е открит мъртъв пред къщата. Започва разследване за смърт при съмнителни обстоятелства. Сандра прибързано е привлечена под отговорност, въпреки че не се знае дали това е убийство или самоубийство.
Година по-късно Даниел присъства на делото срещу майка му – същинска аутопсия на семейните взаимоотношения.
Режисьорката представя изумителен портрет на жена, обвинена за смъртта на съпруга си. Сандра Хюлер брилянтно изиграва тази трудна и неблагодарна роля. Последна Златна палма на Фестивала в Кан, филмът препраща към Анатомия на едно убийство на Ото Премингер от 1959 г.
Прожекцията във Френския институт е на 19.11 от 17:00 часа.
Събитие е и Дивертименто на Мари-Кастий Ментон Шаар, с Улая Амамра, Лина Ел Араби, Нилс Ареструп. В тази история седемнадесетгодишната Захия Зиуани мечтае да стане диригент на оркестър. Сестра й близначка Фетума, иска да израсне като професионална виолончелистка. Закърмени от ранно детство с класическа симфонична музика, те се стремят да дадат достъп до нея на всички хора по света. Но как да сбъднеш тези мечти през 1995 г., когато си жена от алжирско потекло и живееш в предградието Сен Дени? С упорство, страст, кураж и най-вече с невероятния проект за създаване на собствен оркестър: Divertimento. Разказ, който съдържа прекрасен урок за кураж и постоянство, базиран на реални факти.
За любителите на класическа музика, филмът ще бъде представен по време на кино концерт в зала Люмиер, предшестван от изпълнения на Младежкия филхармоничен оркестър „Пионер“, създаден през 1952 г. В програмата: Балада из Сюита „Карелия” на Ян Сибелиус, Симфонична картина „Нощ на голия връх” на Модест Мусоргски. Дата и час – 20.11, 19:00.
А Втори тур е чудесна нова комедия на Албер Дюпонтел, със Сесил дьо Франс, Албер Дюпонтел и Никола Марие. Политическа журналистка в немилост, отпратена към рубриката „Спорт“, госпожица Пове е наета да отразява текущата президентска кампания. Фаворит е петдесетгодишен наследник на мощна френска фамилия, новак в политиката. Смутена от този кандидат, неин отдавнашен и не толкова бляскав познат, г-ца Пове се впуска в разследване, което води към любопитни и смехотворни открития. Албер Дюпонтел се отдава на предумишлена политическа сатира. Разбулва обратната страна на декора на президентската надпревара, в която интригата е прецизно заплетена, а дълбоката същност навежда на основни въпроси като околната среда, класовото презрение, различията, идентичността. Прожекцията във Френския институт е на 21.11, от 19:00 часа.
Французите са майстори на документалното кино. Китовете, пазители на планетта на Жан-Албер Лиевр, с гласа на Жан Дюжарден, е поредното доказателство.
Гърбат кит е изплувал на самотен бряг. Докато група мъже и жени организират спасяването му, нека проследим невероятната история на тези животни, обитатели на световния океан, изиграли основна роля за поддържане на екосистемата на нашата планета, от над 50 милиона години насам.
Каква поезия! Документалният филм с гласа на Жан Дюжарден е нежна одисея, разбулваща тайната на тези загадъчни и ласкави морски създания, а също и своеобразен повик за опазване на нашата екосистема. Прожекцията на чуденсия семеен филм във Френския институт е на 25.11, 17:00.
Програмата включва още нови филми, които ще разгледаме в бъдещи публикации за фестивала, но сега е време за класиката – Последното метро на Франсоа Трюфо с Катрин Деньов, Жерар Депардийо и Жан Поаре. Париж, септември 1942 г., Лука Щайнер, директор на театър „Монмартр“, е принуден да забегне в чужбина, защото е евреин. Съпругата му Марион Щайнер ръководи театъра и избира Бернар Гранже, преселник от комедийния театър на ужасите „Гран Гиньол“, за свой партньор в пиесата Изчезналата, постановка на Жан-Луи Котен. До вечерта на генералната репетиция, трупата е предмет на настървени атаки във фашисткия вестник „Жьо сюи парту“, от страна на критика Даксия, чиято амбиция е да оглави Комеди франсез. Как ще се развият събитията, ако Лука Щайнер, от любов към съпругата си, се е престорил, че напуска Франция, а всъщност по време на цялата война се крие в избата на своя театър…
За Трюфо, Последното метро е повод да се преклони пред театралните трупи, които по време на окупацията продължили да поставят спектакли, въпреки недоимъка и германската цензура. При липса на каквато и да е толерантност, театралите успели да оцелеят и вдъхнат на своята публика чувство на надежда, временно убежище от реалността и дори любов.
В Последното метро откриваме всички качества, характерни за киното на Франсоа Трюфо: стриктен мизансцен, перфектен монтаж и диалог, в който всяка дума е премерена. Прожекциите са: Люмиер, 19.11, 15:00, Френски институт, 20.11, 19:00, Одеон, 26.11, 18:15, Френски институт, 29.11, 19:00
Сирано дьо Бержерак е друг носталгичен поглед към кариерата на Депардийо. От дете Сирано е влюбен в братовчедка си Роксана, но никога не е посмял да ѝ го признае. Той се смята за обезобразен от дългия си нос и мисли, че грозното му лице му забранява веднъж завинаги да бъде обичан от жена. Вярно е, че Роксана, от своя страна, мечтае да се влюби в мъж, съчетаващ физическа красота и богата душевност. Смята, че го е намерила, в деня, когато среща Кристиан. Но последният, за жалост, смята себе си за недостоен: не умее да говори с жените. Сирано му се притичва на помощ. Подсказва му думите, диктува му писмата и така двамата мъже ще се превърнат – единият в сянка на другия – в покорители на сърцето на Роксана. Но Кристиан не ще търпи дълго тази ситуация…
Тази прелестна илюстрация на пиесата на Е. Ростан печели 10 награди Сезар през 1991 г., наградата за мъжка роля (на Жерар Депардийо) на фестивала в Кан през 1990 г., Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм през 1991 г. и Оскар за най-добри костюми (за Франка Скарсипиано) през 1991 г.
Единствена прожекция в рамките на Фестивала от 35 мм копие във Филмотечно кино „Одеон“ на 23.11, 19:30 часа. Приятно гледане!
