Най-добрите екшън сцени с Том Круз в поредицата „Мисията невъзможна“

Колкото и готини да са трейлърите за всеки нов филм от поредицата Мисията невъзможна, отдавна стана ясно, че истинският маркетинг на франчайза са безбройните задкулисни видеа, показващи реалните каскади, изпълнени от самия Том Круз. Колкото по-големи стават тези продукции, толкова по-видима е и лудостта на звездата им. Именно това прави Мисията невъзможна великата екшън поредица на Холивуд. В очакване на Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа, ние ви представяме този списък с най-добрите екшън сцени от франчайза.

10. Полетът на А400 (Мисията невъзможна: Престъпна нация)

Започваме списъка си с перфектна Том Круз каскада, една от най-емблематичните на кариерата му. Петият филм, Мисията невъзможна: Престъпна нация, ни пуска директно в поредната мисия на екипа. Кристофър Маккуори бавно ни представя всеки от героите, докато не дойде време за самия Итън Хънт, който нахлува във филма препускайки още в първия си кадър. Веднага след това той се хвърля върху крилото на вече излитащ самолет, пада и увисва на вратата, докато масивният А400 се разделя със земята. Чистата лудост никога не е била по-видна и не би могло да има по-вълнуващо начало за подобен филм, който с всяка следваща сцена се опитва да ни покаже колко по-неуравновесен може да стане този супер-шпионин.

9. HALO скока (Мисията невъзможна: Разпад)

Може би няма по-добра метафора за уникалната маниакалност на Том Круз от скок от небесата в бездната. Именно това е първата голяма каскада на Мисията невъзможна: Разпад, шестия филм от поредицата – Итън Хънт, заедно с Аугуст Уокър (Хенри Кавил), трябва да изпълни скок от самолет в стил HALO (high altitude-low opening) и да се приземи в Париж. Мащабите на каскадата са изумителни и силата й не може да бъде отречена, именно защото Круз наистина го прави. Цялото нещо се разиграва като въздушен танц между него и камерата, управлявана от оператора Крейг О‘Брайън. Дори природата не може да спре Итън Хънт, който преминава през светкавична буря, за да стигне до целта си. Всичко това, заедно с прекрасната музика на Лорн Балф, прави тази каскада достойно начало за един величествен филм.

8. Бой в банята (Мисията невъзможна: Разпад)

HALO скока може и да ни е въвел в грандиозната вселена на Разпад, но битката в банята, която предстои след това, ни разкрива точно колко свирепо настроена е вселената срещу Итън Хънт. Този брилянтно сглобен ръкопашен бой (дело на режисьора Кристофър Маккуори и неговия монтажист Еди Хамилтън) представлява такава чиста доза тестостерон, каквато рядко виждаме днес в екшън киното, не защото вече няма мъжкари звезди, а защото те рядко позволяват да бъдат пребивани толкова жестоко. Всеки един удар тук се усеща и Круз и Кавил едвам успяват да надвият опонента си (каскадьора Лианг Йанг), който се оказва доста по-умел боец от тях. Философията, която прави тези филми специални, изцяло се вижда тук – да видим как един герой печели ще бъде удовлетворяващо, само ако сме го видели да страда.

7. Гонитба в Мароко (Мисията невъзможна: Престъпна нация)

Престъпна нация е първият филм от поредицата на Кристофър Маккуори, чиято цел веднага стана да разгледа Итън Хънт като персонаж. Най-кинетичната сцена от целия филм представлява една дълга гонитба из Мароко, която започва в коли на улиците на Маракеш и завършва с мотори на магистрала в пустинята. Точно преди тези събития Итън трябва да бъде съживен, след като почти не се удавя, но сега продължава стремглаво напред в името на мисията. Цялата сцена е майсторски изградена именно с тази замисъл – една безпощадна инерция движи Хънт напред, дори когато той самия не знае какво прави. Круз почти изглежда като празен човек, за който съществуват само опасни, високоскоростни гонитби. Най-завладяващи са изображенията на магистралата – безкрайна, монотонна, безпощадна – и моторите, препускащи през нея с минималистична ловкост.

6. Изкачването на Бурж Халифа (Мисията невъзможна: Режим фантом)

През 2011 Том Круз беше на дъното на кариерата си и Paramount бяха готови да предадат Мисията невъзможна на друга звезда. В отчаянието си, Круз направи нещо толкова дръзко и умопобъркано, че очите на целия свят отново се обърнаха към него. Той увисна от най-високата сграда на света, Бурж Халифа в Дубай, и се покатери по стъклената й повърхност, създавайки една от най-емблематичните каскади в историята на киното. Брад Бърд изгражда сцената като един комедиен балет, в който движенията на Итън са точно като самия небостъргач – елегантни, но студени; грандиозни, но лишени от човечност. Круз никога не е изглеждал по-величествен и стремежът му да надскочи света никога не е бил по-виден. Макар и сцената да няма никаква емоционална тежест (което е причината да е в средата на този списък), именно в този момент се появи искрата, която превърна Мисията невъзможна в един от великите филмови франчайзове.

5. Гонитбата в Лондон (Мисията невъзможна: Разпад)

Тичането на Том Круз е легендарно, но никой в цялата поредица не му е отделял толкова внимание, колкото Кристофър Маккуори. Никой до такава степен не се е задълбочавал в чертите на характера му, които то разкрива. Разпад е изграден като проучване на Итън Хънт като човек, стремейки се към някаква субективност относно светогледа на този екшън герой. За Маккуори тичането на Круз е една перфектна визуална метафора за вечния стремеж на този таен агент да надбяга хладнокръвния свят, който се опитва да го погълне. Препускайки през бруталистичната архитектура на Лондон, съпроводен от необузданите бонгота в музиката на Лорн Балф, за да догони отчаяно поредната изплъзваща се между пръстите му заплаха, Круз изглежда като непреодолимата сила, която е обречена да се сблъска с непоклатимия обект. Няма красота нито в движенията му, нито в обстановката, защото няма човечност в живота му. Именно затова тази гонитба не е просто майсторски изградена помпа за адреналин, но и истински интересно съвременно екшън кино.

4. Обирът в Лангли (Мисията невъзможна)

Тази поредица може и да е открила себе си в 10-те години на 21-ви век, но корените й лежат в майсторството на Брайън Де Палма и неговия стил на преобърнат Холивудски класицизъм. Първият филм от франчайза е шедьовър на престижното жанрово развлечение, в който трилър-режисьора създава някои от най-напрегнатите сцени в кариерата си. Най-емблематичен очевидно е обирът на щаба на ЦРУ в Лангли, където Круз се спуска от тавана, без да издава нито звук или да пусне нито капчица пот. Минимализмът на сцената я прави толкова завладяваща, че саморъчно превръща Мисията невъзможна в една от класиките на шпионския жанр. Сцената е толкова безсрамно жанрова, дори комиксова в конструкцията на кадрите си, че днес изглежда като остатък от миналото. Но истината е, че повечето модерни екшън филми само могат да си мечтаят да имат толкова чар и изобретателност. Мисията невъзможна като поредица се отличава от съвременниците, защото малко или много ДНК-то, което Де Палма вложи в нея в началото, все още е там в новите филми.

3. Шпионската опера (Мисията невъзможна: Престъпна нация)

Де Палма може и да е великият наследник на Хичкок в Холивуд, но в рамките на Мисията невъзможна има една сцена, която надминава неговия шедьовър на Хичкокско напрежение. Тук отново са замесени Кристофър Маккуори и брилянтния монтажист Еди Хамилтън, които заедно изграждат един от най-успешните покази на старомоден класицизъм в съвременен блокбъстър – мисията на Итън Хънт да спре атентат във Виенската опера. Комплексността тук е немислима – сцената проследява четири различни фигури (Итън, Илса, Бенджи и един злодей), обикалящи зад кулисите на представление на Турандот, което се развива преждевременно. Всичко кулминира с три различни оръжия насочени към канцлера на Австрия и едно решение, което Хънт трябва да вземе. Но колкото и да е сложно цялото нещо, творческият екип го кара да изглежда лесно. Сцената е изградена с такава лековата флуидност, с такъв контрол над напрежението, с такава звездна грандиозност, че наистина ще си помислите, че гледате някой новооткрит филм на Алфред Хичкок.

2. Двубой на хеликоптерите (Мисията невъзможна: Разпад)

Няма по-грамадна сцена в цялата поредица от финала на Разпад. Тук всичко достига връхната си точка по абсурден, но и удовлетворяващ начин – маниакалния перфекционизъм на Том Круз, благодарение на който той успява саморъчно да прелети с хеликоптер между опасните планински терени на Нова Зеландия; отчаяната готовност на Итън Хънт да се хвърли по какъвто и да било начин върху какъвто и да било проблем, стига никой друг да не пострада; бруталистичната представа за тези свръххора, чиято борба е издигната със студена грандиозност в небесата от тези масивни машини. Всеки IMAX кадър тук е изумителен, защото е истински, а е истински, само защото Круз играе напрежението на Хънт във всеки един момент. Макар и сцена като тази да изглежда като празен спектакъл, отдръпнат от каквато и да била човечност, именно това всъщност я прави портрет на един вид хора – онези хора, които смятат, че носят света на раменете си, и са способни да получат мир, само когато проведат двубой върху страховита норвежка скала.

1.  Препускане из Париж (Мисията невъзможна: Разпад)

Има сцени в Мисията невъзможна, които са по-грандиозни; каскади, които са по-опасни; изображения, които са по-емблематични. Но погледнат като едно цяло, обирът в Париж от Разпад е сред най-доброто екшън кино на 21-век (ако не и на всички времена). Още преди да е започнал екшънът, вълнението се покачва с кадри на конвой, приближаващ нашите герои, които чакат в засада, и още тук виждаме майсторство, рядко срещано днес. Всеки един кадър е нужен и прелива перфектно в следващия, като една симфония от инструменти в перфектен синхрон един с друг. Операторското майсторство на Роб Харди и монтажът на Еди Хамилтън помагат на Кристофър Маккуори да вложи всичката драма, развита досега в сюжета, в тази екшън сцена, която експлодира с гръм и трясък със сблъсъка на два камиона. Оттам нататък следва преследване из прелестните улици на Париж, което започва с камион, преминава към мотор и завършва с кола.

Екшънът (но не и напрежението) спира само за една сцена, където Итън трябва да реши какво да направи с невинно ченге, което е видяло действията им. Именно момент като този прави Маккуори и тази поредица специални – те не изпускат фокуса върху персонажите, дори когато препускат с десетки километри в час пред камерата. Тук всички отношения между героите са на лице – връзката между Итън и Илса (Ребека Фъргюсън), омразата на Итън към Лейн (Шон Харис), скритите намерения на Уокър, лоялността на Лутър и Бенджи (Винг Реймс и Саймън Пег), нуждата на Илса за изкупление чрез смъртта на Лейн – но всички са представени (и развити) само чрез екшън. Камерата тук разказва историята; чистото движение разкрива емоция. Сцена като тази е кино в най-истинския смисъл на думата. Именно тя показва защо Круз, колкото и да е луд, е нещо специално в модерния Холивуд – никой друг не би дал милиони, за да направи екшън сцена, кулминираща в многозначен поглед между двама души, които се виждат ясно, само когато са в движение.