Бих казал, че десетте години между римейка на Феде Алварес и новото предложение на Лий Кронин са си доста солиден интервал за тръпнещите в очакване фенове, но истината е, че те би трябвало да са свикнали. Нима не чакахме над две десетилетия след Army of Darkness? Все пак новият филм от поредицата Злите мъртви е вече факт. Въпросът е дали чакането си заслужаваше и струва ли си въобще новото попълнение към света на мъртвите.

Започвам с важното уточнение, че съм огромен фен (както и по-голяма част от екипа ни) на поредицата и съм сигурен, че може да си представите нетърпението, с което очаквах Злите мъртви: Пробуждане. В тази връзка следващите редове, които ви предстои да прочетете, ще са пропити със субективизъм и н яма да пестя спойлерите. Макар в подобен филм едва ли има нещо кой знае колко съществено, което да мога да издам и вие да не сте се досетили много преди настъпването му.

Още с обявяването си Злите мъртви: Пробуждане заяви промяна. Брус Кембъл, който изпълни иконичната роля на Аш Уилямс в първите три филма, вече беше обявил, че е приключил с персонажа след канселирането на сериала Ash vs Evil Dead. От друга страна Феде Алварес със своя римейк доказа, че поредицата може да бъде все така силна и дори страшна без своя любимец. Поради тази причина Лий Кронин и компания отново залагат на силни женски персонажи, но правят и една огромна, но значима промяна – действието се премества от гората и познатата хижа в големия град и стар комплекс апартаменти пред разрушаване.

Тук ще си позволя да отворя една скоба. Започвайки началните надписи по начина, по който бяха представени, за момент си помислих, че камерата ще мине през гората и ще „изплува” над големия град. Сцена, която неизбежно свързах с откриващите кадри на Хищникът 2 и сходния преход от дървесната към стоманената джунгла. Като изключим това обаче, издигащото се заглавие на филма над водата, бомбастичната музика и левитиращия труп в центъра, със сигурност задават прекрасен тон за следващите деведесетина минути.

В центъра на сюжета на Злите мъртви: Пробуждане са сестрите Бет и Ел. Първата прекарва живота си по турнета и в почти непрестанно пътуване, а втората е самотна майка с три деца на главата. По-малката сестра обаче изпада в неприятна за нея ситуация и има нужда от помощ. Тя решава да посети Ел и да поиска съвет. Силно земетресение отваря дупка в паркинга на сградата и едно от децата намира пагубната книга, която е главен злосторник за събуждането на демоните във всеки един от филмите до този момент.

Едва ли е нужно да споменавам, че целият демонски ад се излива, подобно на сипещия се навън порой, и гарантира много кръв и брутални сцени. Както и обещаваше в рекламната си кампания, Злите мъртви: Пробуждане се опитва да направи нещо познато по нов и свеж начин. Филмът не се старае да открива топлата вода и през голяма част от времето играе много сигурно, но уверено, с картите, които са му раздадени.

На моменти обаче ми се струваше, че играе прекалено сигурно и не смее да поеме дори най-малкия риск, за да не разочарова дългогодишните си фенове (за справка – Hellraiser, при който хазартните подходи не сработиха при всички). По-голяма част от действието се развива в рамките на малкия апартамент при положение, че разполагат с цяла сграда, с която да си играят. В този аспект подмяната на хижата не се усеща чак толкова силно, защото самото действие пак е ограничено до една конкретна и клаустрофобична локация без много място за разнообразие и „освежаване”.

От другата страна обаче, както споменах и по-горе, се справя изключително добре с познатите аспекти и си остава много достойно попълнение към вселената на Злите мъртви. Със сигурност не отивате да гледате подобен филм за дълбокомисления сюжет и философските теми, които може да засегне. Не очаквате да ви стисне за гърлото с жестоки семейни драми и сърцераздирателни житейски истории. Не! Вие сте там за кръвта, червата и демоничните изчадия, които книгата ще отприщи върху злощастните герои. В това отношение филмът не разочарова ни най-малко.

Още от на пръв поглед несвързаната откриваща сцена до откачената и брутална финална битка, гор елементите са на изключително високо ниво. Не мога да кажа какъв процент са практически ефекти и колко разчитат на компютърна анимация, но всяка една сцена и изпълнена по прекрасен и брутален начин. Признавам, че някои от най-запомнящите се моменти са заимствани или директно изкопирани от други жанрови заглавия, но пък едва ли в днешно време може да очакваме кой знае колко иновативни подходи, особено що се отнася до хорър жанра. Злите мъртви: Пробуждане е наясно (или поне така изглежда отстрани) с опитите си за копиране и поне за мен се справя по чудесен начин през повечето време. Имаше някоя и друга сцена (като моторната резачка в края), която дразни с буквалното си пресъздаване, но човек лесно може да ги игнорира при добро желание.

Що се отнася до героите, то повече от тях са сравнително безлични или не се стараят да направя кой знае какво. Все пак не мога да не отлича Алиса Съдърланд и превъплъщението ѝ в Ели, най-вече след демоничната си трансформация. Героинята ѝ беше едновременно палава, но и изключително зловеща по един адски невинен начин. Разбира се, лудостта на демона се проявяваше не един или два пъти, но си остава впечатляващо как тя успяваше да представи психопат и скърбяща майка в рамките на секунди.

От другата страна имаме Лили Съливан като по-малката сестра Бет. Едва ли много зрителите са се усъмнили в нейната цялостна роля като финалния оцелял. Разбира се, тя не е Аш, нито дори Мия, но един аспект на персонажа ѝ, който съм сигурен са искали да добавят за повече съчувствие, вреди, а не помага. Става дума за нейната бременност. Разбирам, че това я прави по-уязвима, но в същото време премахва почти всякаква тръпка и неяснота около съдбата на героя. Та това си е направо като карта за излизане от затвора при Монополи.

За останалите актьори нямам какво да кажа, честно казано. Повечето бяха там, за да умрат и сценарият не им даде кой знае колко свобода за развитие. Много хора биха спорили колко хладнокръвно малкото момиченце приемаше цялата ситуация, макар да изглеждаше травмирано или уплашено на моменти. Ако се внимавали какви неща върши и говори през първите минути, преди нещата да излязат извън контрол, то всъщност държанието ѝ не седи толкова неестествено. Тя си беше един бъдещ психопат в развитие.

Действието на Злите мъртви: Пробуждане се разгръща през нощта, съпроводено от непрестанен порой и гръмотевици. Мракът тук играе не по-малка съществена роля от самите демони. Той спомага за създаване на напрегната и на моменти дори страшна атмосфера, превръщайки се в незаменим съюзник на злото. Този филм със сигурност ще успее да стресне по-нормалните зрителите, а защото не и някои не чак толкова закоравели хорър почитатели.

Музиката, макар и да не е нещо нечувано преди, също допринася за споменатата зловеща атмосфера. Бомбастичните на места оркестрации се редуват с по-тихи сегменти, които също избухват в необходимия момент, за да акцентират на страшен кадър или просто да акомпанират брутална сцена.

На последно място ми се иска да спомена и лекото развитие на митологията и новата книга, която децата намират. Този екземпляр от популярната Некрономикон трилогия, представена в Army of Darkness, е различен от книгите на Аш и Мия, позволявайки на Лий Кронин да интерпретира страниците ѝ по-различен начин. За загатването на кросоувър между трите дори няма да коментирам. И все пак ми е интересно колко от вас успяха да чуят гласа на Брус Кембъл по време на записите от плочите?

Злите мъртви: Пробуждане страда и от редица проблеми и глупости, които в по-голямата си част може и да бъдат пренебрегнати от феновете на франчайза, но със сигурност няма да се приемат толкова добре от останалите зрители. Финалната сцена разваля като цяло прекрасното усещане, което имах от всичко дотогава. Толкова много противоречия в рамките на няма и пет минути, че имах чувството, че е писана от малко дете, учещо се как се гради сценарий.

Ясно е, че това не е филм за всеки, но Злите мъртви: Пробуждане разчита прекалено много на старите филми от франчайза, като в същото време се опитва да бъде нещо ново и различно. Не е задължително да сте гледали трите прекрасни произведения на Сам Рейми или римейка на Феде Алварес, но определено знанията ще ви помогнат много повече да оцените над половината сцени. Както признах и по-горе, Лий Кронин много умело и убедително борави с тези познати похвати и клишета, но малко повече желание за нововъведения и лек риск щяха да превърнат изживяването в уникално само по себе си. Не че и сега не е, но нещо сякаш му липсва, за да се превърне в свое си творение (подобно на римейка).

В крайна сметка Злите мъртви: Пробуждане е точно това, което обещаваше от самото начало. Прекрасен реверанс прави към предшествениците си, като в същото време иска да промени познатата формула, макар и с малко. Ако не сте фенове на Злите мъртви, то този пети филм няма да ви направи такива. Ако обаче си падате по този тип кървави спектакли, като нас, то няма да остане разочаровани. Ако искате да се стреснете, то това е вашият филм. Лично аз останах доволен и съм готов да му простя повечето от недоразуменията (без тази последна сцена, която просто няма и грам логика в нея и връзката ѝ с началната). Силно се надявам да спечели достатъчно пари и да видим още от този франчайз, защото рядко поредица, особено в хорър жанра, може да се похвали с пет (почти) идеални филма под шапката си.

Оценката ми е 8/10, като поне една единица добавям за огромния фен фактор.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Аз се радвам, че имаше представител на ЛГБТ обществото. Нищо не каза за него, но ти си хомофоб, трябваше да му отделиш поне 5-6 изречения.

    1. Срамота наистина, истинска срамота, наистина!
      Посипвам си главата с блестящ прах и си взимам поука за следващия път 🙂

    1. Финалът на паркинга ако беше малко по-дълъг с онези гадове щеше да качи 1 единица 🙂

  2. Доста бързо филмът се появи в дигиталното пространство, гледах го снощи.

    Очаквах го, защото първите два Evil Dead са оригинални и успешно преплитат ужаси и комедия, сериалът се развихря от втори сезон нататък, а римейкът на Алварез е изключително удовлетворителен.

    Evil Dead Rise е заглавие, което не значи почти нищо и филм, който е мимикрия на Evil Dead, особено видимо от решения като първоначалната хижа в гората, ходът на камерата от дрона в началото, натиканите пушка и моторна резачка към края на филма, сцената с окото и нелепия край.

    В подкаста „На кино“ сте направили страхотна ретроспекция на френчайза и обстоен поглед върху новия филм. Поне според мен фабулата на филма не работи- не само, че не е оползотворено пространството на блока, етажите, съседите, но и децата, спрямо приятелите от предишните филми, са доста по и просто още по-безпомощни, като липсва и мъжко силно присъствие и на страната на добрите, и на лошите.

    Наистина, както сте казали във видеото, щеше да е по-интересно Ели да се пребори поне временно срещу обсебването и бременната Бет да злодейства, даже с участието на бебе-deadite, а това не се случва. Липсата на поне малко забавен каданс в homage-а с асансьора и кръвта също е трудно простима, както и прекалено смекчената сцена с асансьора, който обладава Ели. Опитът да се навърже историята с католическата демонология е много нескопосан, а Брус Кембъл аз поне не го чух от тия записи (сцената с него след надписите от филма от 2013 г. е великолепна).

    Плюсове – актьорската игра на Алиса Съдърланд, операторската работа, звукообработката. Компетентен хорър филм, но не Evil Dead филм, защото всичко Evil Dead-ско в този филм е напъхано насила и не виждам нито движението на камерата, което се оказа дрон, нито сцената с окото, нито моторната резачка и пушката, като естествени и необходими във филма.

    Остро не съм съгласен, че е най-добрият хорър за годината досега- „Писък 6“ успява много повече да уважи и надгради предишните филми, а „Ренфийлд“ с Никълъс Кейдж като Дракула може да е много по-малко технически компетентен и с излишна Аквафина, но субективно по кефометъра ми беше много по-як от Evil Dead Rise.