Та, казвате – шпионски трилър за времето на Студената война? И тази тема ще бъде интересна на разглезения драг зрител, свикнал в последната (почти) година да си лежи на уютното канапе и да „прелиства“ стрийминг-услугите? И мислите, че ще излезе от летаргията си за нещо друго, освен масивен, IMAX-ов блокбастър? Може би да…
Ако решим да съдим по първия трейлър на „The Courier“ – надяваме се „да“, защото онова особено чувство на присвития от напрежение стомах се ражда само в тъмнината на киносалона, когато действието, осветило големия екран, поглъща публиката изцяло, до последната микронна частица внимание. И – освен всичко друго – в случая говорим за присъствие на Бенедикт Къмбърбач, което автоматично означава многохилядна (даже милионна) база фенове, комбинация между почитатели на Доктор Стрейндж, Шерлок, героите на Шекспир и, разбира се, солидната база „Cumberbitches“.
Каним ви да хвърлите поглед на трейлъра на „The Courier“.
Макар епохата да е съвсем различна, за сюжетът пък да не говорим, първата ни асоциация беше с поредицата „Parade’s End“ и чаровния особняк Кристофър Тиджънс. Безспорен факт е, че с която и роля да се ангажира Къмби, тя бързо и лесно се превръща в „злато“ – благодарение на неговия актьорски талант и виртуозност в превъплъщенията. Сред екипа ни има толкова върли фенове, че биха го слушали/гледали да чете готварска книга или телефонен указател (макар да се съмняваме, че съществуването на последните е било в някоя друга реалност на „матрицата“), при това сме убедени, че ще е забавно, екзалтиращо, предизвикателно и супер-секси.
Страхотен плюс за сюжета на „The Courier“ е фактът, че разказът е въз основа на истинска история от средата на миналия век. Дебютирал миналата година в Сънданс с името „Ironbark“, както първоначално беше известен този проект, филмът събра доста овации, а и щатски разпространители – Roadside Attractions и Lionsgate, които имаха планове да пуснат филма на екран в края на август, а после – и през октомври миналата година. Пандемичната световна криза обаче осуети всички идеи за киноразпространение и ще е нужно доста време, за да се възстанови нормалният ритъм на филмовите къщи от миналото – ако въобще това е възможно. Очевидно ще печелят истории, реализирани с големи имена – „The Courier“ е точно такъв филм-късмет, който има в екипа си Бенедикт Къмбърбач. Ето какво гласи официалният синопсис:
Този трилър, вдъхновен от реални събития, разказва историята на британския бизнесмен Гревил Уин, вербуван за шпионин в един от най-големите международни конфликти в историята. Според инструкциите, получени от MI-6 и ЦРУ, той слага основите на супер-тайно и опасно партньорство със съветския офицер Олег Пенковски, известен с кодовото име Ironbark. Целта е да се осигури ключова информация, благодарение на която да се предотврати конфронтация между големите атомни сили и да не се стигне до развитие на Кубинската ракетна криза.
По всичко личи, че към страхотните образи в „Игра на кодове“ и „Дама, поп, асо, шпионин“, изградени от Къмбърбач в подобно амплоа, ще добавим и героя му в „The Courier“. Ролята на руския шпионин е поверена на Мераб Нинидзе, участват още Рейчъл Броснан („Marvelous Mrs. Maisel“), Джеси Бъкли („I’m Thinking of Ending Things“), Ангъс Райт („The Witches“), Кирил Пирогов и др. Сценарист е Том О’Конър („The Hitman’s Bodyguard“), а режисьор – Доминик Кук („The Hollow Crown“, „On Chesil Beach“).
Очаква се „The Courier“ да бъде пуснат на екран в Щатите на 19 март 2021. И макар нищо да не е (съвсем) сигурно, особено в последните 12-13 месеца, се надяваме на шанс да го видим на голям екран.
2 % от филмите стават …Защо се правят само бавни филми и драми на 80 % .18 процента са тъпните ала марвел и фаст енд фюриъс .А жанра комедия умря точка .
Цитат:“‘защото онова особено чувство на присвития от напрежение стомах се ражда само в тъмнината на киносалона….“
Някой квалифициран може добре да обясни, защо съспенсът в сърцето на един когато е умножен с този на още двеста други около него мултиплицира изживяването – антрополог, психолог или някакъв друг, който ги разбира тези работи може вероятно да каже защо става така –
Споделеното напрежение не е необходимо предусловие, обаче, за да се развълнува човек, докато се подпира вкъщи, в самия край на Sound of Metal, например, когато загубилия слуха си музикант, най-после, въпреки себе си, на случайна пейка в произволен град, постига този stillness, за който му говореха другите ….Или когато Ема Стоун в края на The Favourite масажира ‘таковата’ на кралицата, who despite that looks more miserable and doomed then ever before….
Историята (и начина по който е разказана тя) пак стига до нас – и в този момент когато ум и сърце реагират в синхрон, това къде се намираме няма (никакво) значение…
Иначе казано – когато след 43 години, някой от още неродените сега бъдещи служители на Елон Муск – озовал се на 6-месечна мисия на планетата Марс – реши да си пусне 12 серия на някакъв неизвестен все още нам сега шедьовър, ще може ли той/тя да си го гледа на някакво устройство, което все още не ни е познато – или носталгично ще иска и ще настоява да го гледа в някакъв вариант на ….кино Сердика ?
Оценката в Imdb е 6,5 така, че не е нещо особено!