„Изкуството е болка” казва Анджелика Хюстън на Киану Рийвс, докато балерина си откъсва нокътя от пръста на палеца на крака. Камерата не се премества тактично, за да запази чувствата на публиката, а проследява цялото движение. Метафората не е нито тънка, нито завоалирана, паралелите също не са такива. Но ако някоя филмова поредица си е заслужила честта да сравнява това, което прави, с грацията, красотата, елегантността, перфекционизма и убийственото постоянство на балерините, то това е „Джон Уик”.
Третата част в поредицата за най-добрия наемен убиец в света започва минути, след като свърши предишният филм – мениджърът на хотел Континентал в Ню Йорк Уинстън (Иън Макшейн) дава на Джон един час да се измъкне, след което е отлъчен от тайното подземно общество на убийците, не може да ползва широката им мрежа от услуги, а освен това на главата му е поставена цена от 14 млн. долара, което кара всички наемни убийци в Ню Йорк да се хвърлят по петите му. Докато Джон се измъква от преследвачите си, в хотела се появява Арбитъра (Ейша Кейт Дилън), чиято задача е да накаже всеки, който е помогнал на Джон да наруши правилата на обществото и после да избегне последствията. А самият Джон кешира всичките си останали стари услуги, за да потърси помощ и да се спаси, защото колкото и да е badass, все пак даже и той знае, че няма да оцелее дълго без протекциите на обществото.
„Джон Уик 3” е поредица от магически режисирани и хореографирани бойни сцени, всяка по-впечатляващо заснета и изиграна от предишната. Всяка една е поставена в различна, невероятно красива среда, която е също толкова част от сцената, колкото и бойното изкуство. Сетингите, декорите и обстановката са напоени с цвят и контраст, които ги правят удоволствие за гледане. Невъзможно е да се преекспонира колко експертно е направен този филм технически. Режисьорът Чад Стахелски, операторът Дан Лаустсен и монтажистът Еван Шиф отново изработват произведение на киноизкуството, което е технически безупречно.
То обаче е и повече от това – защото „технически безупречно” е супер, но не е достатъчно. „Джон Уик 3” обаче успява да вкара във всяка една сцена адреналин, да те изненадва отново и отново с нивото и качеството на екшъна си, въпреки че е третата част от практически все едно и също. Успява да те накара да зяпнеш от удивление на някои сцени, дали заради техническото постижение на продукта или заради неподправената ненормалщина на случващото се. Неочаквано е, но в третия филм от поредицата има може би два от най-шокиращо насилствените начини, по които сме виждали Джон Уик да убива някого.
Няма да бъде искрено да се преструваме, че филмът има някаква особена емоционалност, или тематика, или даже и много интересен сюжет. Не, няма, и е напълно разбираемо защо това отблъсква някои зрители още от първия филм, а първият имаше даже повече сюжет от този. Цялата поредица обаче никога не се е целяла в това, тя никога не се е опитвала дори да приближава нещо подобно. Всички замесени си знаят силите и наблягат на тях, а всичко останало е избутано настрана или е включено толкова минимално, че да стигат 2-3 изречения да бъде обяснено. Похвално е, че така добре са напипани къде точно са силните страни и кои аспекти е по-добре да бъдат избягвани. Ако трябва да се дава експозиция, някой да има малко по-дълъг монолог – това го прави Иън Макшейн или пък Анджелика Хюстън. Знае се, че най-голямото предимство на поредицата са светът и митологията, която изгражда, съответно навлизаме още по-надълбоко в тях.
Още от първия филм много хора твърдят, че това е ролята, за която Киану Рийвс е роден, дори повече от Нео. Защото нека бъдем реалисти, Киану не е най-добрият актьор на света. Той обаче е безумно отдаден на това, което прави, очевидно фанатично перфекционистки подхожда към подготовката си, а диалогът, който има, не е много и включва само най-важните неща, които трябва да чуем. Той използва впечатляващите си умения в бойните изкуства пред камера, незастаряващия си чар и интензитет, за да изгради герой, който вече си е заковал култовия статус в попкултурата, без много-много да трябва да говори.
Грехота ще е обаче да не спомена една сцена, в която с дълбокия си глас и цялата си душевна изтормозеност, Джон Уик поднася една реплика, която наистина успява да те жегне емоционално. Да, това може би е единственият реално емоционален момент в целия филм, освен ако не броим бушуващия адреналин и триумфалното стискане на юмруци за емоция. Да, може би този момент е задълбочен от знанието, което публиката има за Киану Рийвс в истинския живот. Но дори и тези неща да смекчават от цялостното значение на сцената, тя си е там и докато си в нея, те удря право в чувствата.
Недостатъци филмът има, не е като да няма. Докато смятам, че е по-стегнат от втория, когато става дума за второстепенните герои – във втория имаше прекалено много и не запомнихме нито един, освен Лорънс Фишбърн – тук новопредставените играчи са по-малко. Това е супер, докато не осъзнаваш, че те всичките са реално с един и същи характер – всичките са безумно самоуверени и арогантни, защото всички се носят с атмосферата на хора, които знаят, че могат да убият човек с малкия си пръст. Когато обаче всички около теб също го могат, в един момент много бързо става ясно, че нямате много други черти на характера, освен тази. Арбитъра поднася заплашителни реплики бавно и монотонно, докато Зиро (Марк Дакаскос) се подхилква, докато го прави. Анджелика Хюстън преговаря с Джон от силова, авторитетна позиция, а Старейшината (Саид Тагмауи) – от по-авторитетна.
София (Хали Бери) си има собствен характер, но изненадващо малко присъствие. Нейните бойни сцени също са впечатляващи, защото инкорпорират по прекрасен начин двете прелестни немски овчарки, които героинята ѝ води навсякъде със себе си. Самата Бери обаче, имайки предвид, че знаем каква актриса е, вкарва изненадващо ниски нива на присъствие и харизма в ролята. Кучетата обаче продължават да бъдат централна част в „Джон Уик” франчайза – в началото София си е направо апатична към проблемите на Джон, но после и нейното куче е поставено в опасност, тогава и тя влиза с пълна газ в действието.
„Джон Уик 3” е 2 часа и 10 минути и има моменти, в които лекичко започва да се влачи, донякъде защото публиката се пренасища на тази точно сцена в тази точно локация. След това обаче идва следващото – следващата ненадмината бойна хореография, следващата зашеметяващо красива обстановка, следващият неочакван начин, по който Джон Уик е най-големият badass. Публиката ликува не защото с нещо е изненадана, а защото получава точно това, което иска, и повече от него. Филмът завършва с абсолютно безсрамен cliffhanger. Минаха времената, когато това беше първият филм, за който не се знае как ще бъде приет. Не, тук вече всички са наясно, че публиката обича Джон Уик и всичко, което той прави, и естествено, естествено, че ще го последва в още едно приключение, стига да продължи да получава това, за което е дошла.
Уникален филм.
Очаквано 100 % олд скуул брутален екшън, без претенции за нещо повече – чист кеф.
С нетърпение чакаме Chapter 4…
Дали ще има 4
Поредното гениално заключение на Ради 😄
Съгласна! Много добро!
Never mess around with a dog person!
Още не съм го гледал филма, но неговият боксофис в Щатите е показателен. 57 млн. за уикенда и първо място в боксофиса. Честито! И изглежда детското филмче на WB, както и Джон Уик, са наритали задниците на Авенджърите, така че вече не е сигурно дали последните ще се справят със световния рекорд на Аватар, или поне неговата неизчислена според инфлацията версия. Този рекорд е толкова близо и същевременно толкова далеч, заради огромния спад още на 4-я уикенд.
Това не са немски овчарки, а белгийски (малиноа).
Съжалявам, не четох ревюто, защото съм далеч от любимата си IMAX- зала (в друг град съм в момента и изпитвам панически страх от спойлери😆), но „Джон Уик“ ми е любим филм, и нямам търпение да се завърна и да го гледам…
Бооже мили! Хора мили, замислете се – наемен убиец зорлем издигнат в ранг на герой!
Това е като да ти поднесат лайно и да те убедят, че става за ядене…
– Ама това е лайно!
– Да ама го е сготвил най-добрия ни готвач и го е разкрасил най-добрия ни аранжор!
– Аа, тогава купувам!
Чудя се тия толкова симпатични актьори дали въобще схващат какво причиняват на милионите зрители или са всъщност на нивото на героите си…
Третата част в поредицата за най-добрия наемен убиец в света … каза авторката :)))
Абе , най добрите наемни убийци, не са публични батки които трепят орди хора… наемните убийци са тихи, даже обикновени на вид хора, способни да се слеят с тълпата. И такива примери в киното десетки, прекрасно и достоверно изиграни.
Наемните убийци не търсят публичност. Да, в така изградена комикс Вселена, в която почти липсват органи на реда, медии и общество различно от това което ни заобикаля в реалния свят, да… наемните убйци населяват този свят. И контрактите са предимно за други наемни убийци… пълен нонсенс.
Въобще, филм без някакъв особен смисъл и идея. Барнали хореография и плитка история и така до следващия герой. Който има две опции- да се хареса на масите. Или да не се хареса на масите.
Джендърите отстъпиха първо място в бокс-а и фенбойчетата полудяха.
Красота!
Браво на Чад Стахелски! Подобрява поредицата с всяка нова глава. На една крачка е от индонезийците, но все още се усеща уханието на „Fast and Furious“, вместо source код 😁
Като Киано Рийвс беше при Колбер наскоро, показа клип, който тромаво се опитваше да наподоби корейците от
The Villainess…
https://www.youtube.com/watch?v=j3JtkjIKe1w
Корейският оригинал е недостижим….
Киано продава филма с тази сцена пред широката публика, но една дума не каза от къде са я взели …
Всъщност ако гледаш други интервюта може да чуеш че режисьора споменава постоянно от къде са се вдъхновили (точно от The Villainess). Казва и какъв голям фен е на филма.
Думата ми е за широката публика, както съм споменал в коментара, а не за тези които следят тия работи отблизо. Можеше да каже две думи за …..корейското кино, да речем. Пусни си разговора с Колбер – и виж Киано след като пускат клипа, he is enjoying the applause for something that creatively simply does not belong to him… ‘John Wick baby’ my ass….
Щеше да е добре да отделите повече внимание на Марк Дакаскос в ревюто, не го бях гледал отдавна в по – скъпа продукция. Видимо беше остарял, но не и като физическа форма, тренировките явно не са спирали, за него са начин на живот. Харесва ми тази тенденция във всяка част да има поне по един по – подготвен убиец от останалите, с който да е финалната битка. BTW, феновете на Матрицата знаят, че Киану вече е бил в един филм с Бернхард от първия Джон Уик.
Онзи ден го гледах на кно в най-близкия град тук – екшъна беше супер, много добре заснет и още по-добре изпълнен от Кеану и компания, Холи Бери се беше постарала в нейните сцени, не вкара някаква дълбочина в образа, но то за такъв филм не ми трябват да има Шекспирови герои и фестивални диалози – екшъна е ключа и се бяха справили супер за мен. Сцената с ножките, кучетата, Марк Дакаскос двубоя, с онези двамата от The Raid поредицата (там се виждаше как онези индонезийци нарочно забавят скоростта на ударите си, за да се синхронизират по-добре с уменията на Кеану). Всяка екшън сцена беше добре премислена, вкараха малко Матрицата моменти, май за мен пустинята беше излишна като сегмент, ама после компенсираха с частта с бронираните пичове. Кеану е вкарал много пот и усилия да изглежда адекватно на екран, евала за което. И въпреки изказванията на Кеану, че не иска да продължава с героя, ще има четвърта част, след тоя край как да не искаш да видиш още една мамка му 🙂
Абсолютно съгласен с този коментар! Вчера най-после го гледах и излязох от залата с широка усмивка. Още с откриващата сцена (боя с руснака) усетих, че този филм ще е специален и не разочарова. То не бяха хвърляне на ножове, стотици headshot-ове, бой с коне, с мотори и мечове, бронирани кучета…. Пълна анархия в най-добрия смисъл на думата! Холи Бери беше изненадващо добра и за пръв път я виждам в такива екшън сцени, което беше голям „Уау“ момент. Киану е уникален и евала му правя, че не спира да е напълно отдаден на това, което прави. Определено тази роля го направи по-известен даже от Нео. Естествено, филмът има своите минуси както каза и авторката на ревюто, но в такъв филм те учудващо не се забелязват и самата лента е предназначена да е като едно уникално влакче, което кара със 200км/ч и не спира да се върти и да те оставя без дъх.
Наскоро си говорех с един приятел колко много ни липсват екшъните от 90-те и как вече „не ги правят като едно време“. Филми като Джон Уик са любовно писмо към тази ера и са адресирани точно за фенове като нас, което може само да ни радва.
Единственото, което ми дойде в повече беше, че едва ли не всеки втори човек в Ню Йорк е наемен убиец и сценаристите си търсеха извинения, за да нанижат екшън сцените. Това + шейха в пустинята беше малко излишно. Но тук вече навлизам в територия nitpicking.
Обективно оценката на филма е 7.5-8/10, но по кефобалната система е 10/10. А нека си признаем – този тип филми се гледат с кеф и не е нужно да размишляваш над тях. Дано 4-ия филм да приключи нещата подобаващо и да спрат навреме, че иначе ще стане пародия.
Аз съм голям почитател на Киану Рийвс от години, но ви споделям че първия Филм ми хареса най-много, втората серия и тя не бе толкова зле, но тук в третата част съм леко разочарован -да ме извините, движенията при ударите на героите на моменти санепохватни бавни и неправдоподобни изпълнени със затруднение, говоря за Холи Бери и на моменти Киану, някък си неубедителни…. Ако ме разбират тези които са почитатели на бойните изкуства или са упражнявали някога.
Прав си. Азиатската школа за правене на екшън си е най-добрата. Но тези толкова могат. Например един Скот Адкинс или Гари Даниелс, минали през тази школа там в азия или с техни перфектни хореографи ще са по-добри, но те са герои от така наречените б-вилми.