Имате ли любим филм, който сте гледали, когато сте били хлапета?
Ние имаме много такива. Може би твърде много. Вероятно затова новият епизод на Inglourious Kunts, който сме посветили на всякакви будещи у нас носталгия заглавия, е сред най-дългите, които сме снимали до момента. Уловката в предварителното уговаряне на дискусията обаче е, че в нея не бива да влизат общопризнати шедьоври, а предимно второкласни, нискобюджетни, дори аматьорски или крайно ъндърграунд неща, които неща навремето – в годините на палавото ни детство – са ни се стрували ебати яките… а всъщност са преобладаващо плачевни.
Opигиналната четворка на подкаста е в пълен състав, ръководена от водещото приказно създание Мартин „Циничния Елф“ Ангелов, който усърдно се опитва да въдворява ред в океана от епична простотия и от стоплящи кино спомени, слушайки търпеливо трите приказливи и надървени еднорога Владислав Апостолов, Димитър Дринов и Благой Иванов. Ще чуете страстни проповеди, посветени на заглавия като „Kingdom of the Spiders“ (1977) на Джон „Бъд“ Кардос, „Xtro“ (1982) на Хари Бромли Дейвънпорт и „The Glimmer Man“ (1996) на Джон Грей; ще се припознаете в част от реакциите и мненията; ще се скандализирате от поредната порция политическа некоректност… и – в случай на чудо – ще си харесате някое и друго странно творение на седмото изкуство, което веднага да си припомните или пък да изгледате за първи път.
The sentimental journey starts immediately:
Брутално добър епизод, гайс. Уел дън ?
А аз като хлапе си мислех, че съм единственият луд фен на Долф!?! Влади, имам му всички филми до 2000-та на VHS, без Джил Рипс. Конфликта и Идвам с Мир са ми гилти плежър и до ден днешен. Хаха
Универсален войник B movie ли е? ?
Още въднъж, поздрави за епизода. Напих се с вас снощи.
Ха-ха, чудесно, бро, много се радвам, че сме братя по Лундгрен-носталгия. Джил Рипс го взех под наем и беше един от моментите, в които си казах, че трябва да спра с Долф-манията защото вече се снима наистина в тегави помии. Но до края 90-те почти всичко ми е гилти плежър. Даже съм гледал на кино в зала 1 на НДК – Silent Trigger и The Shooter, които все още харесвам, но не чак като едно време. Все още обожавам Наемниците – Men of War – може би любимия ми филм на Долф. Купувах си на ебаси високите цени касетки с Пустинята и Сапьори. Купища филми с Долф имам, направо е скандално :)))) Универсален войник е Б-филм, но в студийни условия, с плремиера в Кан и с успех като за А-филм. Абе, направо е хибриден филм :))) Конфликта и Идвам с мир и на мен са си ми гилти плежър още и винаги ще бъдат.
И до ден днешен „Универсален войник“ си остава един от любимите ми екшъни! КЛАСИКА! ЕКЛЕКТИКА направо! Наскоро гледах Роки 4 и си припомних колко смехотворен беше Долф там. Надявам се в новия Крийд да се представи по-добре.
Прав си!С Джил Рипс(ако не бъркам режисьор е Сър Хопкинс… Едит:хахаха Антъни Хикокс е, лелееее какъв гаф) излезнаха и Мост на Дракони (сниман в България???) и Ловец на Стихии ли беше, как беше и там вече ме удари и мен идеята, че май няма да стане артист от по-висок ранг.Много се зарадвах да го видя също така и в Джони Мнемоник.
О, Наемниците е луд филм, подкрепям.
30 кинта за нова касетка и 10 за касетка от моя човек с видеотеката. А понякога и подарък ?
Fuck, как можах да забравя чаровния бездарник Антъни Хикокс бе… като малък обожавах двете части на „Восъчни фигури“ 😀
„Сетих се – не го знам!“ 😀
Паметна серия, наистина, заслужава VHS издание. Ето ги моите две стотинки по темата: „Armour of God“ на и с Джеки Чан, „The Guardian“ от ’90 (който, както наскоро разбрах, е на Фридкин), „Cyborg 2“ (първи стъпки в киберпънк територията), „Синбад на Седемте Морета“ (с Лу Фериньо и богинята Алесандра Мартинес). Също слагам и сериалите „Wild Palms“ (който беше нещо като Туин Пийкс-а за sci-fi ентусиасти) и класиката от епохата на ЕФИР 2 „Space Rangers“ от ’93. Почетно споменаване: „Skysurfer Strike Force“ (чийто последен епизод не излъчиха заради погребението на принцеса Даяна и това скърши вярата ми във всякакви държавни медии още на 10 години)
ПП: Палец горе за Дон Камино
Ужасно ме е яд, че забравих да вкарам „Отмъщението на нинджа“ с Шо Косуги, „Split Second“ c Pyтгер Хауер и странния постапокалиптичен сай-фай хорър „Hardware“.
Бла, най-хубавите ми сънища бяха все покрай филми с нинджи – имаше ли пижами, звездички и мечове – count me in! 😀 Split Second е уникален и е точно по темата. Друг много, много добър хорър, който не съм гледал от поне 20 години (но ще гледам тия дни) е „Глави на заем“/The Borrower – не знам дали някой от вас го е гледал, но помня, че беше супер кървав, премис-а е много малоумен, но е такъв гилти плежър, че няма накъде повече. Ако го гледам днес, може тотално да си променя мнението, но помня, че за тогавашните времена беше a must. 976-EVIL / „976-Директна Линия към Ада“ с Робърт Инглънд – само кошмари от тоя филм през цялото ми детство. „Зловещият пазач“ беше култ. Както и „Скъпата Доли“.
Като цяло това ви беше един от най-сполучливите и забавни епизоди. Чак ме е яд, че не можaх да се включа, но може би е за добро, че едвам щяхте да вземате думата от мен 😀 Толкова много филми за обсъждане на такава тематика, че час и половина ми се струва малко. Ето още няколко заглавия от мен и спирам, че трябва да се бачка…
Поредицата „Немезис“ – ултра як гилти плежър с онази русата напомпана мацка.
Юмрукът на Северната Звезда – помня, че беше страхотен екшън/хорър, който също трябва да си припомня.
Всички евтини екшъни с Тонг По, Дон Уилсън „Дракона“ (Cyber Tracker ми беше любим филм по едно време) и Майкъл Дудикоф бяха на рипийт.
Делта Форс с Чък Норис (Come on!!!)
Не сещам как беше името на този филм, но беше тотален рип-оф на Робокоп, само дето през целия филм трепеше някакви смотани вампири, които не летяха, а скачаха сякаш играят на „Дама“ – мега зле, не си го причинявайте!
Уместно включване и точни примери, хефе. 🙂 Тоя епизод трябваше да е поне три часа, за да се доближи поне до компромисно изчерпване на темата. 😀
хАбсолютно! Ще е интересно да направите продължение с темата, която (май) Дринов предложи – „Филми, които сте мислели, че са зле преди време, а днес оценяте на много по-високо ниво“. 🙂
Има мегдан за много подобни епизоди, да 🙂
Към X-Force, филмът с подскачащите вампири е Вампирът Робот (оригинално заглавие Robo Vampire). В България го разпространяваха Топ Видео Рекърдс.
Най сетне DREAM TEAM-а отново в действие . Евала ! Филм на който получавах душевна ерекция беше “ Войник “ с Кърт Ръсел……. Е НЕМАШЕ ТАКЪВ ФИЛМ. Изтрих лентата на касетката от гледане. Пуснах го преди година време ииииииии не е баш каквото трябваше да бъде lol.
“ 13-ят войн “ от друга страна е първият филм, който съм гледал на касетка и дори след 2145325435-то гледане, пак си ми въздейства по същият начин като едно време. ( ЕБАН )
Чакаме на Дринов идеята реализирана .
America 3000 – отне ми над 10 години за да го открия, изгледах го с голям кеф!
Скоро си пуснах Смъртоносна плячка (Deadly Prey 1988) – супермасивна тъпотия, а през 92-93 ми се струваше велик! 😀 Един луд кучи син (One Tough Bastard 1996) и култовия Stone Cold 1991 обаче си остават pure guilty pleasure ?
Ето едно списъче на второ и треторазрядните екшън ? звезди през 1980-99г., което издълбах по спомени преди 2-3 години:
Chuck Norris
Jean-Claude Van Damme
Dolph Lundgren
Lorenzo Lamas
Don „The Dragon“ Wilson
Michael Dudikoff
Michael Pare
Michael Madsen
Kurt Russell
Gary Daniels
Mickey Rourke
Daniel Bernhardt
Jet Li
Brandon Lee
Jackie Chan
Steven Seagal
Olivier Gruner
Jeff Speakman
Christopher Lambert
Mark Dacascos
David Bradley
Paul Hogan
Yun-Fat Chow
Bud Spencer
Terence Hill
Ruthger Hauer
James Woods
Много се забавлявах, докато ви гледах пичове, при мен е малко мешана скара положението, имам филми, на които и сега им се кефя безобразно много, но има и такива, които не са остарели хич добре и са зле във всяко едно отношение. Още в началото споменавам, че коментарът ми ще бъде малко дълъг и за някои отегчителен, но искам да си поставя всички филми от моето детство 🙂 На кино естествено много пъти бях гледал „Манастирът Шаолин“ с младия Джет Ли (който все още има някакви качества на филм от жанра за бойните изкуства, но не е същия по скалата на моето лично въодушевление), „Непобедимите от Удан“ и „Тъмни сенки над клисурите“ – тия двата се опитах да ги гледам преди няколко години, но не успях да премина и 20-та минута, същото важи за севернокорейския „Хон Гил Дон“, който прескачаше борчета с тежести на краката… Трагедия. На противоположния полюс бих поставил „Петима Супербиячи“ (Five Superfighters), на компанията Shaw Brothers, който и досега гледам с огромно удоволствие. Не съвсем ласкаво мога да се изкажа обаче за всички части на поредицата „Луда Мисия“ (Aces go places), първите две даже ги даваха по Първа програма през соц годините и тогава бях отнесен от случващото се на екрана, но след време не открих нищо впечатляващо… Но пък „Змия под сянката на орела“ (Snake in the Eagle’s shadow), „Пияният Майстор“ и „Нинджа Командо“ (Ninja in the Dragon’s den) за мен са класики отвсякъде.
Сред кариерата на ван Дам има само два негови филма, които мога да спомена като поносими – „Трудна мишена“ (Hard Target) и „Timecop“, като с известни уговорки мога да включа и „Универсален войник“ и „Двойна комбина“, където си партнира с онзи шантавия баскетболист Денис Родмън. Всичко друго, което съм гледал като малък от неговата филмография ми причинява мозъчно разстройство, като почна от „Киборг/Сайборг“, „Кървав Спорт“, „Кикбоксьорът“, премина през „Леон“ (AWOL), „Черният Орел“ (Black Eagle), където пак играе лош и срещу него е Шо Косуги, „Легионерът“, „Внезапна смърт“, „Максимален Риск“ и още по-новите му кино боклуци.
На дядо Стивън Сегал ранните му филми имаха достатъчно брутални сцени с трошене на крайници, които до една степен коменсираха дървенията, но след 2001 „Леговището на звяра“ (Belly of the beast) спрях да го гледам, въпреки, че харесвам „Нико“, „Под обсада“, „Белязан да умре“, и още няколко от първите му екшън превъплъщения.
Чък Норис пък съвсем не мога да го дишам, гледах „Изчезнал по време на акция“ и „Делта форс“, но са зле, да не говорим за „Код на мълчанието“ и „Октагон“, там е плачевно положението. На комедийния фронт все още намирам първите 4 части на „Полицейска академия“ за забавни, но останалите 3 са потресаващо зле. При Арни имаше възходи и падения – „Хищникът“, „Командо“, „Зов за завръщане“, двата „Терминатора“, „Истински лъжи“ са супер, но и двата филма за Конан, както и „Червената Соня“ и „Сурова сделка“ са тъпи на копеле, да не говорим за „Бягащия човек“, „Ченге в детската градина“ и „Червена топлина“ (руският му е покъртителен).
Конкурента му Сталоун и той имаше добри попадения – „Кобра“, „Танго и Кеш“, първият „Рамбо“, „Разрушителят“, но пък „Отвъд върха“, „Спри или мама ще стреля“, „Специалистът“, „Затворникът“ (Lock up мисля, че се кзаваше на англисйки) са пълна леща. „Хъдсън Хоук“ с Брус Уилис беше абсолютен смях и не ставаше за нищо, дори и тогава като го гледах не ми хареса.
Но пък чудесния „Големи неприятности в малък Китай“ (Big trouble in Little China) си остава една от 80-тарските класики за мен. Имаше една комедия за подрастващи, която бях гледал адски много пъти като бях пъпчив тийнейджър „Нечиста Наука“ (Weird Science), това нещо ми влияеше на хормоните повече от всичко друго, Кели Ле Брок (май първата жена на ван Дам) е ебаси парчето.
От т.нар. забавни филми на ужасите си спомням „Критърсите“, които наскоро като си ги припомних бяха супер зле във всяко едно положение. Но пък филмите с Бъд Спенсър и Терънс Хил са ми любими все още, само какви шамари ядоха от дебелия във всеки филм попилявал съм се от смях. От европейското кино винаги са ми харесвали филмите на Луи дьо Финес – поредицата за полицая от Сен Тропе, „Голямата разходка“ с Бурвил, „Лудостта на величията“, „Човекът-оркестър“, „Крилце или кълка“, за Фантомас не ми бяха толкова забавни и интересни. Уестърните с Джулиано Джема не бяха лоши и също съм гледал „Текс и властелина на вулкана“, онези за Джанго в Франко Неро в главната роля, към слабите приключенски мога да отбележа, „Романс за камъка“ с Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър, както и продължението му, „Мините на цар Соломон“ с Ричард Чембърлейн в опит да подражава на Индиана Джоунс.
Всички тези филми бяха на изтъркани видеокасетки с дублаж от най-често немски (дело на Васил Кожухаров), но носеха един особен чар, който като че се поизгуби през последните години. „Доктор Гигълс“ обаче беше ме впечатлил за много дълго време, както и един от ранните филми на Питър Джаксън, който се казва „Braindead“ (Живите мъртви май го превеждаха на български), преди няколко години се опитах да гледам „Уилоу“ ама не ми се получи, дойде ми в повече бутафорията и малоумията на екран, а като бях хлапе направо се бях вторачил в екрана като зомби. При руското кино веднага се сещам за два филма – „Диамантената ръка“ и „Кавказка пленница“, който са забавни по един странен начин и Юрий Никулин е много голям в своите образи. Мисълта ми прескачаше от жанр на жанр и от филм на филм, но в бързината да не пропусна някой, не успях да подредя смислово коментара си. Поздрави и продължавайте да ме радвате с вашия подкаст 🙂
Чоооовечеее „Нинджа Командо“ (Ninja in the Dragon’s den ) …… Колко време съм го търсел…
Началната сцена с тренировката на нинджите, просто нямаше такъв кеф. ( Като малък нямах представа какво се пее в песента и само си повтарях “ ШАКА НИНДЖА “ лол )
Лeлe, тая тъпотия „Отвъд върха“ колко я въртях като хлапе…
Кирил, поправка – вярно, че Васил Кожухаров е най-емблематичният глас от онова време, но той превеждаше само от английски. Най-често филмите от немски се превеждаха от Евгени Радев, по-познат с прякора си Джендо.
@VHS плъх: приемам поправката и се извинявам за неточността от моя страна 🙂 Ако този Джендо е гласът на всички стари кунгфу филми (включително на един изключително дебилен дублаж на „Battle Creek Brawl“, тогава с името „Целувката“), значи мога да кажа само – велик е!
До г-н Цветанов – тая песен от началото на филма е огромна, нищо общо с целия филм, но е супер попадение според мен 🙂
Поздрави
Captain Power and the Soldiers of the Future-По ефир 2.И сега стои не зле.
Кхъ-кхъ… Да, ефир 2, черно-бял Юност в кухнята (щото нашите, нямам идея защо, не разбираха това чудо на културата и рядко се дореждах до Електрона в хола). Ебаси якото беше!
По повод някоя годишнина, мярнах някъде новина и го дръпнах за да си припомня. Ебаси потреса! Как е възможно бе!?
Та така… на старите тръпки мястото им е само в паметта. Изключително противопоказно е да се вади нещо от там и да се погледне с очите на… стар, сърдит чичак. Носталгията работи добре, докато си лафите с приятели за отминалите дни, но не и ако почнете да претворявате същите глупости в настоящето.
“Kaпитан Пауър” бегло го споменахме, ама той наистина е много тъп 🙁
Браво на „операционната“! Браво и на коментиращите дотук! Всички добре са се постарали да споменат почти всички боза-филми от края на XX и началото на XXI век! ? Като голям почитател на Кристоф Ламбер, бих добавил три негови филма – „Крепост“ , „Стрелците“ и „Цвете на пътя“. Имам ги на VHS. Заради вас – снощи изкарах от шкафа младежката си гордост – VHS видео „Sony“ с шест глави и стерео – звук !!!!? Трябва да ви благодаря за мощната доза носталгия, която ме връхлетя, гледайки „Стрелците“ на 75′ екран! Размазания образ, мажещите се цветове, особено червеното, съскащия звук, силно намаляващ нивото при всяка реплика на БГ- дубльора… ЧИСТО ЗЛАТО!!!! Върнахте ме отново на 20! Благодаря!!!
И аз съм твърдо „ЗА“ предложението на Дринов – „Филми, които сте мислели, че са зле преди време, а днес оценяте на много по-високо ниво“ ! Мисля, че ще има доста изненади там!
Brain Donors – гледал съм го стотици пъти. Не съм посмял да го гледам сега :). Мислех си че няма да го споменете.
Първият филм, който съм гледал евър на нашето видео е Глиганът. Свинята трепеше наред, и яко ми се е забил в съзнанието.
Предуреждението, и на мен е много любим, и друг път тук сме говорили за него.
Пак тук питах, и Дринов се сети за The Annihilators (1985). Самолет изчезна от радарите, след час се появи, кацнаха, всичко ок, но се оказа, че са подменени от извънземни, на които им светваха очите. Скоро го гледах в тубето, и си го изгледах с кег, там носталгията ми работеше. Оказа се пилотен епизод на сериал, който така и не видял зелена светлина.
Forbidden World, отне ми време да го намеря, яко са крали от Пришълецът, но на времето го въртях нон стоп.
Атлантида, мислих, че Дринката спомена същия филм, но аз имам спомен за един ВХС екшън ала Лудия макс, на края на който един огромен купол се затвори и Атлантида потъна…пак.
Демони 1,2, бая страх брах с тях. Преди да се влюбя в Мортал Комбат, давах парите си на Стрийт Файтър-а, и като излезе филма беше уау.
В PIF-овете на времето черпех детското си вдъхновение, там видях „Последния Старфайтър“, и се зарибих преди да съм го гледал още.
Банда БМХ, Перлата на Нил, Романтичния камък, Големи неприятности в малък Китай, Критърси, Черният кристал / на който наскоро не издържах и трейлъра/.
Като отворихте темата за Белмондо и Ален Делон…. Самураят, спомням си как го издирваше полицията, а той хладнокръвно в един Ситроен, опънал връзка с ключове, и ги пробва един по един, докато не запали.
Извънземни в Сен Тропе…..момента в който луната стана летящата им чиния… мега як детски спомен.
Доктор Джъстис, супер фен на комикса бях в ПИФ, на скоро пак му гледах трейлъра, и него спрях
Сивият орел, уестърн който съм гледал и в София, и на морето, и в прованса.
Помня един сериал с безшумен хеликоптер, А отборът, Рали Кенънбоу
Цици – Секс мисия! Нашите бяха силни в квартала, и ме вкараха с връзки в киното, в ранна детска възраст……. лелеееееее, после събрах цялата махала да им разказвам.
7,9 по скалата на рихтър, много ме беше впечатлил.
Сега се сетих за Шокър, убиец на електрическия стол, стана на електричество….. трябва да го пробвам пак.
Много си падах по Арена, нещо като Кървав спорт, ама в космоса.
Интерсептор А.К.А Призракът- убиха един пич, и той се върна като младия Чарли Шийн, с една супадупа черна спортна кола….има го в Вибокс със субтитри.
Далеч от Земята, с Шон Конъри, много ми въздейства като малък.
@ЕЛФ, и аз го помня това със змията, две двойки бяха главните герои, едните се трескаха постоянно, а змията я убиха с базука. И финалната реплика беше „Вече не може и да се изсереш като хората“
Последно, модерно, средата на 90-те, като почнаха да дават трейлъри преди филмите, преди прожекцията на Смело сърце пуснаха трейлъра на Мортал Комбат….баси как зверски еректирах
Този „Арена“, главния се биеше с един грозник с четири ръце на финала, или се бъркам?
Ако е той, имах го на 3-часовите касетки с по 2 филма(а, ако филма е по-дълъг, по някоя серийка на Knight Rider) и го гледах поне веднъж в седмицата.Сега вероятно още на 10-та минута ще има forward.
бая странни противници имаше, ама да, май финалния беше четирирък.
Спомням си и някакъв голям плужек, сред противниците му
Ей, „Арена“! 🙂 Ако се бях сетил, щях да го спомена. 🙂
Копелета, велики кънтове!! Много неща изредихте. Велик Дринов с „Текс и властелина на вулканите“!! Гледах го на кино с чичо ми и после спах един месец на запалена лампа заради стреличките и съсухрянето. „Годзила срещу Биоланте“ беше велик, сънувал съм 1000 пъти, че мачкам Люлин. „I Madman“ беше велик, също на Киноманията го гледах:)) Най-смешният филм от детството ми е „Мозъчни донори“. Преди 3-4 години го хванах по неква диема и щях да си прережа гърлото с обувалка. Ето няколко, които не споменахте, а за мен бяха майлстоунс. Deadly Prey или „Смъртоносна плячка“. Моментът дето го бие с отрязаната му ръка съм го гледал и разказвал хиляда пъти. Dead Heat – смъртоносно оръжие, а ма с резъректнати куки. Велик!!! И накрая лошия се гръмна, а тия го резъректнаха за да го гръмнат те. Велико бе!! „Мотоциклет вампир“. Ясен е тоя, всички сте го гледали, като излезнах от кино Иван Вазов подскачах от радост. „Шокър“ – същата работа. И разбира се филмa, който помня още наизуст и който разказвах на 20 деца в квартала, които ме гледаха със зяпнали усти s adskite podrobnosti – „The Return of the Living Dead“ . Велик филм. Той и сега си е велик.
Евала, пичове! Много силен епизод! Като колекционер на видеокасети много се кефя, че хората не са забравили „онова“ време и имат главно добри спомени от ерата на дублираните филми 🙂 A пък каквото и да си говорим, голяма част от онези B movies са доста по-оригинални от някои съвременни Холивудски „блокбъстъри“…
Пък на който му е интересно, във Фейсбук има една групичка именно на такава тематика – Кварталната Видеотека ( https://www.facebook.com/groups/1750554845187994/ )
Жестоки включвания, гайс, супер сте. 🙂
https://m.imdb.com/title/tt0102995/?ref=m_nv_sr_1 не знам дали някой помни това – “ Street soldiers“ от 1991г. Ебати размазвацията беше. Киното се пръскаше по шевовете. Имаше и правостоящи. От режисьора на “ Уличен боец“ с Ван Дам. Разбира се, сега е нагледаем 🙂 Две улични банди, карате, абе за мен това беше Велико…. Сещам се и за “ Кинг Конг е жив“ 😉
Андроид
Далеч от Земята
Ад под небето
Гледах ви, но все не намирам време да коментна (да пък) :(. Благо и Дринов както винаги с впечатляваща памет :D. Направо ме изумявате как се сещате и помните с детайли и имена толкова неща. Аз съм горе долу като Ангелов и много/доста спомени са изветрели или позабравени :(. А Влади някак много се вързва с Долф, предполагам визията и мъжкарството му донякъде (или много) се дължат и на него. И вЕрно хвърля бомби. Донякъде мисля го разбирам какво има предвид, въпреки че не мога да се съглася.
Dragonheart btw не мисля че е остарял толкова зле :). Помня с какъв кеф гледах предавания по ТВ-то за направата на ефектите му, и как моделират лицето и движението на устата по тези на Конъри. Сега скивах даже, че има Оскар номинация за ефекти (и че има още 3 филма и се очаква още един :D, в 3-4 озвучават дори имена като Бен Кингсли и Патрик Стюарт).
Вероятно трябваше да правя и аз списък докато ви слушам, къде за мнение, къде за пропуски, но честно да си призная усилено избягвам да се пусна по спиралата на носталгията. Наистина както се спомена и тук, въпреки качества, продукционна стойност, некак си се влагаше повече старание тогава, и често хората много си вярваха, дори филмите да смърдяха (голяма част от чарът всъщност). И не се страхуваха да раждат какви ли не дивотии. Ами каскадите? Пироефектите? Не се ли взривеше някоя друга сграда/стотици коли и какво ли не къф екшън бе въобще :D. При мен горе долу кефът се позагуби, като стана модерно за тези цели да се ползват евтини cg експлозийки и рапъри (:P), и само по-скъпите (и качествени) продукциийки се позволявах по-добре свършена работа. Спомена се Soldier от 1998, в паметта ми той се е вписал, като един от последните (сравнително) добри примери на един умиращ динозавър. Видях, че е писан 15 години преди да се заснеме, от David Fucking Peoples :), и има връзка/споделя вселена с Blade Runner (която обяснява може би що ме е изкефил така).
Иначе много заглавия в които мога да припозная същият експириънс. Били те Бъд Спенсър и Терънс Хил, филми с Джеки Чан или Брус Ли, някои по-съвременни Джет Ли. Страшно количество екшъни, с вероятно всяка една от култовите „Би“ звезди – Сегал (ей оная мацка от тортата, беше и спасителка в тв сериалчето :D), Арни, Сталоун, Норис (с него не помня много, но помня ритниците и персоната му достатъчно :D), Ван Дам, Лундгрен, Карадайн… каквото там пропускам. Дори не мисля да ровя, отделно колко още дето сигурно не искам да си спомням дори :D.
Пак ще мрънкам някоя мацка може би трябваше да включите, чисто като гледна точка щеше да е готино, какво помни някоя женска от тази – иначе – значително тестостеронна ера (май и в коментарите няма такива включвания, айде бя).
Btw Beastmaster-а също е удъртЕл значително добре (и там има продължения ба :D). Joshua Tree пък мисля съвсем скоро гледах по няква телевизия и ми върна страшно добри спомени, изглеждаше со много добре. В Конфликт в малко Токио имаше една доста притеснителна сцена с обезглавяване, дето не беше ич за хлапе и ми е останала като спомен (сега като си помисля работи добре и на психологическо ниво :() :(. В един от коментарите в Тубата се споменава Американската Нинджа lol, в друг The Langoliers. Епа, това последното само помнех как някви хвърчащи кълбовидни, изяждаха де що има материя – буквално ядяха всичко и оставаше само празно пространство, а некви хора се мъчеха да бегат със самолет. Чудех се сериал ли е, филм ли е :D. Знаех че не е Критърите, евала как го е изкопал Узи немам идеа. Чекнах го и се отказвам да си го причиня :). Пф, нямам идея аз с какво да се включа, Double Dragon :D, или Костенурките от 1990 lol :D. Отделно колко още споменавате дето не съм запознат пък :D.
Поздрав с това ултимативно хорър изкуство – https://www.youtube.com/watch?v=9WOsg3hOnEg
Някой знае ли му историята на това? От някой филм предполагам е взето :D?
By the way, „Ланголиерите“ е крайно слаб тв филм, но едноименната новела на Стивън Кинг е страхотна и силно я препоръчвам.
Ооооооо, да 🙂 ! Абсолютно! Още като я прочетох тогава за първи път (отново в онова издание на „Плеяда“-всъщност не знам дали след това друго издателство я е преиздавало) най- много ме изкефи от четирите 🙂 . „Библиотечна полиция“ също не е лоша, обаче като че ли „Ланголиерите“ е някак по- мрачна и създава усещане за безнадеждност.
Ее, „Библиотечна полиция“ пък за мен е съкровището в „4 след полунощ“.
Може би, защото съм фен на „То“, а злото го усетих като нещо близко до това, бродещо в каналите на Дери.
Да, „Библиотечна полиция“ също си има своите силни моменти. Всъщност, от четирите май „Слънчевото куче“ ми е направило най-малко впечатление (честно, нямам спомен за какво се разказва вътре, трябва да я преровя и да си я припомня когато имам време). А „Таен прозорец, тайна градина“ повече ми хареса филмовата версия с Джони Деп- особено финала (края на новелата беше някак скучен и „софт“ 🙂 , докато финала на филма беше направо брутален!!!).
Полароид,куче, все по-близо… ?
Съгласен съм за „Таен прозорец“. Ахх, Тортуро.
Ей, вярно 🙂 ! Сега като ми го каза и започнах да се присещам за „Куче“-то ( благодарско, за което 🙂 ). И май сега като се замисля всъщност и там историята доста ми беше харесала (наистина трябва да се хвана да го прочета отново)…
Първото издание е на “Ведрина”, а не на “Плеяда”, но няма значение. 🙂 Велик сборник.
Да, прав си 🙂 . Сега погледнах и си сверих информацията- точно това издание на „Ведрина“ имам предвид ( и беше същото, което си купих в началото на 90-те 🙂 ). С корицата на Петър Станимиров (огромния часовник и отстрани демона с косата и малкия пясъчен в ръка 🙂 ). Не знам защо тая „Плеяда“ така ми се е набила в главата и ми е останала в паметта (и постоянно я цитирам 🙂 ). Най-вероятно и другите книги от тази поредица, за които си мисля („То“, „Кристин“, „Гробище“-то и т.н.) също са на „Ведрина“ (оформени са в един и същ стил) 🙂 .
He, обратното е – поредицата и оформлението са си на “Плеяда”, просто издателите са били гъсти с “Ведрина” по онова време и като приятелски жест са им позволили да пуснат “Четири след полунощ”, като ползват и тяхното оформление.
Малко женско включване, нали така. Филмите покрай аеробиката като Божествени тела – мега тъпотия, всички си бяхме съсипали касетите от гледане. Кънки с остър връх 1,2… n сега ако си ги пусна ще си прережа вените но … The Forbidden Dance, от него излезе манията по ламбадата и изобщо всякакви дансове – Дърти данс, Флашданс. Баровки – с тоалети на Келвин Клайн и мобифони модел тухли четворки И Дан Хедая разбира се… Иии Абсолютния дамски култ – Хубава жена, гледах го преди 2-3 години за около 20 мин преди да спра телевизора – еми не е същото! А, сетих се за една култова идиотийка от лятното кино – Пристигане в Америка с Еди Мърфи! Не ми липват касетите, липват ми евтините прожекции на лятното кино ?
И аз се кефех на „Божествени тела“ :/
Не знам кое е по-голям грях: че Дринов се е кефел на “Божествени тела” или че и аз като него пропуснах да спомена в епизода великия “Отмъщението на Били Козата”…
Току-ще се сетих за един велик филм от миналото, който е потресаващ във всеки един смисъл на думата:
Revenge of Billy the Kid 🙂 🙂
1.Tower of death (1981) – неособено сполучлив карате-екшън-имитация на Брус Лии, който даже участва в половината филм , въпреки че е починал 8 години по-рано. 2. Салмандър – политически трилър с Франко Неро и Антъни Куин. Като дете умирах от шубе от един садист, който измъчваше до смърт жертвите си. 3. Награда за риска – по-ранна френска версия на „Бягащият човек“ с Шварценегер.
Ако наистина направим sequel на тоя епизод, обезателно трябва да вкараме „The Sword and the Sorcerer“ вътре 🙂
Сега гледах клипче на Шаолин монах, който тича по вода, та се сетих за „Ремо – невъоражен и опасен“….баси яката ВХС класика
Човече… мислех, че съм единственият човек на планетата, който е гледал тая тъпотия. 🙂 Още помня финала с тичането по вода…
преди това нали ходи по пресен бетон……. доста строителни площадки в квартала, пострадаха от тренировките на мен и приятелите ми 😀
😀 😀