Харесвам стенд-ъп комедия. Не одобрявам жените да бъдат сравнявани със светофари, но разбирам защо един комедиант би стигнал до подобен извод и съм способна да се посмея без да съдя. Откриващата сцена на един от новите сериали на HBO ме накара да си мисля, че, редом с представата за хърватската реалност, която сериалът ще описва, от време на време ще има и забавни моменти от сцената на комедийно шоу. Оказах се заблудена.
Историята в „Успех“ е селектирана като печеливш проект в първия конкурс за сценарии от региона на Адрия, който се провежда през 2017г. С режисурата се заема носителят на Оскар за най-добър чуждоезичен филм от преди осем години – Данис Танович, който пребори конкуренцията с „Ничия земя“. Действието се развива в Загреб, в наши дни и проследява преплитането на четири привидно несвързани човешки съдби, докато всъщност не покаже как въвлечени са още хора, всеки от които с причина да не подмине ситуацията, без да се намеси.
Ако някога сте си задавали въпроса „Какво значи успех?“ и каква е истината за него днес, пригответе се, че сериалът ще го представи като помия. Бланка, Винка, Кристиян и Харис се оказват по едно и също време на неправилното място, за да могат по стечение на обстоятелствата да направят възможно най-правилното за ситуацията и с това да си прецакат допълнително и без това пропадащите животи. Бланка е от онези момичета, които животът е ударил рано. В стремежа си да се отърси от липсата или по-скоро да я запълни, се забърква с грешните хора. Винка е банков служител, чиито клиенти са кредитополучатели на парични средства за първо жилище. Такава позиция може да се сметне за спокойна, но ако съпругът ти има проблеми с хазарта, спокойствието е нестабилно. Кристиян е един от клиентите на Винка. С него започва първия епизод. Той сам разказва историята си. Уволняват го, понеже синът му има остра астма и изисква грижи, което му пречи да работи по дванадесет часа на ден и следователно да обслужва навреме кредита за жилището си. Харис е виден архитект, гонен от призрака на грешните си минали решения. Предстоящия му проект е крайно рисков и изпълнението му е цел на мръсни интереси, а съвестта на архитекта не може да бъде заглушавана повече. Най-общото между четиримата е, че всички те са натикани от живота в ъгъла.
Дали в този живот добряците не успяват? Докато се надявам, че успяват, виждам как моралът и почтеността губят мястото си като идеали. Мислих, че това е само в българската действителност, но представената в „Успех“ ситуация е крайно сходна. Ако искаш да стигнеш върха, трябва да прегазиш другите. Вярно, представата за връх е различна. Един иска просто дом за семейството си, друг да спи спокойно вечер, но има такива, за които това не е достатъчно и гонят други върхове. Злощастната първа среща на четиримата герои засяга именно тези, за които масово разпространената представа за достатъчно не им е по-вкуса, и в допълнение – полицията.
След осъзнаването, че пътят към успеха би могъл да е крайно лайнян, втората стъпка към него е осъзнаването, че на този свят количеството страдание е постоянна величина и най-чисти са само децата. И синът на Кристиян и дъщерята на Винка успяха да го покажат. Проблемът е, че останалите са градящите техния свят, а той изглежда по следния начин: жена бива пребивана на пътя и никой не успява да се опълчи на извършителя, жилищни сгради се строят на нестабилен терен, за да станат реалност интересите на инвеститори, алкохолик пребива с колан дъщеря си, не заради алкохола, ами просто защото това е по-лесно отколкото да общува с нея. Това ми направи впечатление в „Успех“ – как никой не се опитваше да общува пълноценно, освен когато се случваха полицейските разпити, но там, както знаем методите са други и не от доброволните. Приемам, че точно тази липса придържаше нещастието на всички в непроменяеми граници.
За да успееш е важно какво искаш. Разбери какво искаш и се придържай към него. Така правят успелите. А да, и намери хора за мръсната работа. Корумпираността е новият балкански синдром, така че е важно кой кого познава и за каква точно работа може да бъде използван. Що се отнася до тази тема и сериала – поздравявам актьорите. Понеже хърватския не ми е сила, често превъртах, за да усетя някои моменти. Ангажираните в продукцията добре разбираха поверените им роли, а аз добре разбирам, че се справиха добре от реалния живот. Всички сме се разминавали с тежките характери с още по-тежките коли и прекалено широките им за града гуми, които подсказват, че хората вътре могат да газят както тях. И най-вероятно познаваме мъж в безисходица, жена в разпадащ се брак, семейство, претърпяло загуба, или сме някои от тези хора. Ива Михалич, Уликс Фехмиу, Тара Таллер, Тони Горанович, Мария Скаричич и останалите от колектива актьори успяха да ме накарат да ми се догади от безсилието на дребния човек и от суровостта на големите, така както често ми се случва и в България.
По пътя към успеха на следващо място трябва да решиш дали си готов на всичко. Отговаряш си на този въпрос и после отиваш още по-нататък. Дразни ме, че все още често срещана идея на сценаристите, за да се движи действието напред, е грешката. Имаш шанс да лежиш в затвора за убийство, отиваш да спукаш гумите на един автомобил, за да спечелиш време на полицията, налага ти се да счупиш катинар, за да стигнеш до колата и… забравяш там чука, който си използвал. Гениално. Не знам колко ми е личният предел на хладнокръвност, дано не се налага да разбирам, но смятам, че има по-оригинални начини нещо да се случи и да се заплете историята. Впечатли ме силно, обаче, голямата схема в сюжета и навързаността на съдбите и как напред в епизодите личните мотиви на инспектор Гордана Калич да рови все по-надълбоко ставаха постепенно по-ясни.
Изненадата също е печеливша карта за успех. Най-трудно ми беше да остана безучастна към персонажа на Тара Таллер – Бланка. Сцената, в която ѝ казват да порасне и да почне да се облича прилично ме жегна. Когато познаваш човек със сходна на нейната история, отговорът ѝ може да те остави временно сцепенен: „Ако си сменя дрехите, ти и останалите като теб няма да искат да си пъхнат пръстите в гащичките ми.“ Усмивката на лицето ѝ в този момент, натовари емоционално момента. По тази тема Кристиян, чиито сценични включвания не се оказаха стенд-ъп комедия, а по-скоро нещо като life coaching, представи следващия си съвет за успеха. Изненадай ги. Нека те мислят за слабак, а после ги прецакай. Преструвай се на жертва, а действай като гадняр. Когато си опитал другите варианти, това изглежда крайно адекватно, а и свързано в твърдението, че жертвата често се оказва и насилник. По време на шестте епизода на първи сезон на „Успех“ ме дразнеше мястото на жената и постоянната идея, че тя е виновна. Виновна е заради начина, по който се облича, заради нещо, което най-вероятно е казала, че се опитва да си върши работата, и най-любимото ми – заради грубия си поглед. Не мисля, че това са градивни идеи, както и прекалено цветния език, но донякъде ме радва факта, че вече мога да псувам по-професионално и колоритно на хърватски, отколкото на родния ми език. Разбирам, обаче, мястото на тези идеи за сериала. В силната и груба мъжка действителност, жените се оказаха тези, които вдигат постолета, хващат ножа и палят клечката преди да заебат цялата пропадаща държава.
Епизодите на „Успех“ могат да бъдат гледани на онлайн платформата на HBO GO, а всяка неделя до 10-ти февруари в ефира на телевизията ще дебютира по един от шестте епизода. Историята обещава да има продължение, ако се съди по финала. Намирам сходство с убиството на покрива и началните надписи с лабиринта на малките мишки. Ще се окаже, че големият негативен персонаж не е бил нещо повече от малка шарена мишка, а знаем, че в света на мръсните пари и корупционни схеми винаги има и по-голям плъх, които е намерил точните хора за точната работа. А в такъв свят има само една правилна крачка към успеха. Майната му. Важното е да оцелееш.
