Всяко поколение има своите „guilty pleasure” филми и творби, които могат да понесат определението „сериозни”. За всички, които по някаква причина са се объркали и отиват в салон, в който прожектират Marvel (или DC) филм, а после излизат и се възмущават как може да се прави такова „несериозно” кино, уточнявам: комиксите са рисувани истории за измислени герои, най-често със супер-сили, които с времето са се превърнали в културен феномен и няколко филмови компании са решили, че могат да ги ползват като прословутите скъпоценни кокошки – докато снасят златни яйца, ще си ги отглеждат. В комикс-историите най-често са влюбени децата, тийнейджърите и най-различни (непораснали) нърдове, които с интерес нищят всякакви любопитни детайли от безкрайните вселени с преплетени съдби. От време на време на територията на киното се появяват забавни и/или интригуващи екранизации – например оригиналните „Отмъстителите”, първите „Пазителите на Галактиката”, „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта”, „Черният рицар”, но все пак повечето си остават летни забави за малки и големи, с гигантски бюджети и с все по-сериозни приходи. Въобще не говорим за сериозни проблеми, провокации, „дълбочина” на историите и прочие разсъждения – тези филми са направени за забавление и осигуряват (в различна степен на качество) точно това. Във второто десетилетие на XXI век, когато дори прохождащите знаят как да си играят с таблети, именно Marvel (и DC) са любимите филми на младата, жадна за цвят и екшън аудитория (и на част от „непорасналата” такава).
И както двете (основни) компании си ýмрат да се конкурират, и както към първите две „отбивки” до прочутото средище на скандинавските богове Асгард беше подходено сериозно, представяйки основни герои с техните комплекси и конфликти от вселената на Marvel, така за третата история, посветена на Тор и „Залеза на боговете”, компанията си избра изключително нестандартен режисьор. И под „нестандартен” нямам предвид, че съществуват някакви параметри за творците, ангажирани да работят по комиксов филм – всеки би искал да е оригинален, всеки се стреми да наложи почерк и стил, но я се опитайте да си спомните кой беше режисьор на „Тор: Светът на мрака”… С Тайка Уайтити и „Тор: Рагнарок” нещата стоят по съвсем различен, наистина прекрасен начин.
Познаването на предишните филми на новозеландския екстравагантен майстор не е от (сериозно) значение за новата среща с познатите комиксови герои. Защото той се оказва все по-изкусен хамелеон – умее да разказва истории, заредени с шантаво чувство за хумор, във всякакви бюджетни рамки и с най-различни сюжети – от особняшката любовна тръпка в „Eagle vs Shark” (2007), през историята на едно 11-годишно момче и неговия инфантилен баща-престъпник „Boy” (2010, причината Marvel да обърнат по-сериозно внимание на този режисьор) и вампирското приключение в документален стил „What We Do in the Shadows” (2014), та до изпълнения с топлина и забавни поуки „Hunt for the Wilderpeople” (2016), който получи изключително международно признание. Месеци преди премиерата на филма в Сънданс и въпреки споделеното пред медиите нежелание да се захваща с високобюджетни потенциални блокбастъри на големи студия, Уайтити се включва в „кастинга” за режисиране на „Тор: Рагнарок”. Marvel връчват на него и още трима кандидати десет различни идеи и им поставят задача да излязат с ясна концепция какво трябва да представлява бъдещият филм. Уайтити им спретнал такова късометражно „демо”, че ръководството на компанията го определя като „удивително”, а авторът му получава уникалната възможност да реализира един шарен, шумен, шеговит и доста шантав екшън с първокласни актьори – шанс, който не е за изпускане. Всъщност отзвукът от решението на Marvel отново да излязат от „релсите” (сториха подобно нещо и с „Пазителите на Галактиката”) и да поверят „Тор: Рагнарок” на Тайка Уайтити тепърва ще се усеща в комиксовата вселена като ефект на доминото – вече са променени не само продуцентските очаквания, но и представите на актьорите за начина, по който да анализират и подхождат към историите и героите си, а също вярвам, че ще се промени и погледът на зрителите към подобен тип, често стереотипизирани филми – подобно на Уайтити, те просто няма да вземат нищо на сериозно и ще (могат да) се забавляват от сърце.
Сигурна съм, че най-важното условие за съществуването на „Тор: Рагнарок” в този му вид е именно подходът на неговия режисьор и свободата, която му е гарантирана. Надали за някой има голямо значение кой точно комикс по какъв начин е използван и интерпретиран, как са променени персонажите в сравнение с рисуваните истории и какво камео лудият и легендарен Стан Лий има във филма – за публиката най-важен e резултатът, а той е дело на Уайтити и актьорите, които са се забавлявали по време на снимките, и това личи прекрасно в самия филм. Режисьорът твърди, че основно вдъхновение за него е бил другият „баща” на Тор (освен Лий) – художникът Джак Кърби, с неговия изключителен визуален стил. Избирани са забавни стилистични елементи от арката на „Ragnarok” на Уолт Саймънсън и от „Thor: God of Thunder” на Джейсън Арън, а в стремежа си да включат още нещо – зелено и голямо, което умее да мачка, решават да прокарат и линия от „Planet Hulk” с планетата Сакаар – галактическия боклукчарник, пресъздаден с еклектичен футуристичен замах и управляван от лудия The Grandmaster на прекрасния Джеф Голдблум.
Основният екшън се завихря (отново) около трона на Асгард – Тор се прибира у дома с рогата на легендарния демон Съртър и заварва една фриволна сценична възстановка на смъртта на Локи, поставена пред Один и неговите придворни. Обръщам внимание на този епизод главно по две забавни причини – сцената е „увенчана” с камео-появи на Сам Нийл и Мат Деймън, а уникалният Антъни Хопкинс радва безмерно с лековатото си поведение на Локи-превърнат-в-Один. В търсене на Всеотеца следва разходка до кабинета на доктор Стрейндж, където шегичките са плоски, но пък в един кадър се появяват Бенедикт Къмбърбач и Том Хидълстън. Дотук добре – сериозни и силни актьори, изградили репутация през годините с всякакви роли, дават мило и драго да си влязат отново в комиксовите образи. И става още по-забавно – запознаваме се с Хела, първородната щерка на Один, освободила се от заточение след неговата смърт. Ролята е поверена на самата Кейт Бланшет, носителка на около 148 награди от цял свят плюс две оскарови статуетки. Тя споделя как е във възторг от факта, че във вече сериозна възраст ѝ се е наложило да влезе във форма, за да може да облече латексовия си костюм и да се развихри като Богинята на Смъртта, очаквала в продължение на векове властта над Асгард и всички познати светове. Вярвам ѝ във всеки момент – с всяка стъпка, с всеки жест и поглед Богинята оживява благодарение на Бланшет и с видима наслада завзема територии от сюжета. Имаше нелепи моменти около нейните военни „подвизи” – видимо CGI кланицата на лоялната войска на Асгард, куцукането на нейната собствена армия от изветрели зомбясали скелети и финалните схватки на Бифрьост с кратката поява на легендарния вълк Фенрир, но те са повод по-скоро за скептично повдигане на вежди, отколкото за сериозна критика. След като разчиства пътя си от двамата принцове, тя си намира куче-пазач (неизползван в целия му потенциал Карл Ърбан), разглежда съкровищницата на татко си и се разхожда общо взето безцелно из Асгард, докато Хаймдал събира бежанци, недоволни от нейната власт, в древна планинска крепост. Междувременно The Grandmaster (Голдблум отново заразява с чара си) спретва достойна гладиаторска битка между Тор и Хълк и след размяна на шегички, включително с каменния революционер Корг, озвучаван от самия Уайтити, двамата колеги „от работата”, заедно с единствената оцеляла валкирия и пакостливия Локи, се измъкват през гигантски портал със звучното име „Дяволски анус”, за да си оправят семейните отношения с претенциозната сестричка…
Може да се досетите как приключва тази част от сагата. Всеки опит за обобщение на сюжетните нишки води до заключения, съвсем различни от усещането в киното, по време на филма. Ясно е, че фантасмагоричен, комиксов екшън-кютек с богове, супер-хора и свръх-чудовища няма как да бъде построен върху сценарий с дълбока драматургия – може да се направи такъв опит, но няма да се получи готиния, лековат „Тор: Рагнарок”. Изключително освежаващо е да видиш актьори, които не блестят с по-специални качества (освен изваяни мускули) да се опитват да влязат достойно в шеговития тон на филма. Също така е уникално да наблюдаваш майстори на шекспирови текстове да носят с гордост разноцветните си пелерини и да пресъздават с внимание познати и обичани комиксови персонажи. Колкото и стресиращо да действа първият поглед към пъстроцветния официален постер на филма, той се оказва точно това – калейдоскоп от образи и приключения, подредени в мощния сноп енергия на Бифрьост, които изпращат въображението на публиката… където си пожелае.
Или по-скоро, където пожелае Тайка Уайтити. Защото именно той днес представя пред зрителите нов претендент за тяхното внимание: супер-забавен филм, който не се взима на сериозно и с лекота пренебрегва претенциозните погледи. Ама ставало дума за „Залеза на боговете” – нали след него ще започне нов цикъл, както обикновено се случва във всяка митология (и в комиксовите поредици)? Аз ще чакам с нетърпение нови изненади, може би наивно и по детски, защото съм сигурна, че това е най-подходящият начин за гледане на тези филми.
„Никога не съм искал да правя кино. Понякога си мисля, че с киното се отклонявам леко встрани, вървя по някаква допирателна. Рисуването е моята основна страст, защо да не се занимавам с него?!… Искам да правя шантави неща – може да са с голям бюджет или въобще без всякакви пари. Нямам конкретен план за следващите пет години…”
Тайка Уайтити
Крайно малоумен, но що-годе забавен филм. 🙂 Яко е, че са позволили на Уайтити да се развихри с кретенския си awkward хумор, но на някои места не му се получаваше изцяло и имаше нужда от леко обиране. Ако третият „Тор“ се беше появил преди първите „Гардиънс“, щеше да има далеч по-сериозна поп-културна релевантност. На този етап обаче си остава по-скоро още от същото и в много отношения е като придатък на въпросните „Гардиъни“. 7/10.
Утре ще го гледам. След 20 дена ще го сравниме с Лигата 🙂
Дори и да е mess, „Лигата“ ще е в пъти по-сериозен nerdgasm.
Струва ми се, че в някои отношения Лигата ще превъзхожда значително
През цялото време, докато гледах трейлъра на тоя филм, си казвах:
1) нема да го гледам;
2) защо всичко и всички изглеждат като някакви малки фигурки (чудесно анимирани, красиво шаренки, но фигурки) :}
И в крайна сметка гледа ли го
Гледай го, Елфични – мисля, че ще ти хареса 😛
Meh, мисля да пропусна и тази MCU кретения. Последния наистина значим MCU филм беше Зимния Войник, всичко след това копае смело и безотговорно в непростимо дебилен Дисни инфантилизъм. Може би съм дърт мърморко, но все пак искам дори и комиксовите адаптации да имат поне НЯКАКВА драматична и сценарна тежест.
Тая година Марвел пуснаха само леки,несериозни и свежи филми. Действаха ми като успокоително между типичните изродии които обичайно гледам,но в един момент ще ми дойде в повече шаренията. Дано Пантерата и Безкрайната Война да раздвижат нещата и увеличат залозите,та поне малко емоционално да се инвестирам.
По между другото доколкото съм запознат на премиерата на Тор трябва да пуснат трейлъра на Безкрайната война?
Някакво инфо по темата?
7/10
Струва ми се, че в съвременното кино сценариите се изчерпват… После следва:
„Тор: Рагнарак“, „Тор: Рагнърък“, „Тор: Сагнарок“ и „Тор: Финалът на Рагнърък и продължение на Тор: Сагнарокк“.
Положителното е, че е по-добър от предишния. Интересно ми е в бокс офиса как ще се представи. Докато има интерес, Марвел няма да променят нищо.
С една дума „не“ 1/10. Не е нужно да се коментира „това“
.
Какви кретени са повечето коментиращи, не е истина просто.
Както е отбелязано и в статията, няма начин да не запомниш този режисьор. Още в самото начало той се „изплюва“ на предните две части и поставя един съвсем различен пред нас герой. Абсолютно всички персонажи във филма изглеждат една по-хумористична версия на самите себе си от предходните филми. Дори и краката поява на Стрейндж , е абсолютно белязана от това 🙂 На моменти имаше страшно много кретения и искрено се забавлявахме в кино салона. Изобщо виждаш герои , които притежават доста свръх способности и въпреки това, страдат от абсолютно всички прилежащи за човечеството коплекси и негативи, което ги прави страшно цветни. А и още в началото сцената с Мат Деймън и Сам Нийл ……. Джеф Голдблум , можех да гледам отделен филм и за него в тази роля, щях да се побъркам от смях. Много ми допадна идеята Джейн Фостър да бъде приключена в две изречения 🙂 Филм доста по близък до пазителите на галактиката като усещане. Също толкова пъстър, цветен и кретенски. За пръв път и Кейт Бланшет ми докара ерекция 😉 Ако имаше още Led Zeppelin във филма, нямаше да се сърдя 😉 Доста 80-тарски стил, особено откъм саундтрака, лъха през цялото време.
Общо взето филмите на Марвел, взеха да се характеризират и да се доближават една идея повече дотова, как би изглеждал един комиксов филм и застават една идея, по-несериозни от конкурентите си и предшествениците си 🙂 За мен това е добро дошло, защото ми изглежда до болка парадоксално, да вкарват излишна доза драматургия , житейски тегоби и тем подобни, някак си неадекватно седящи в доста моменти творения, в конкретния жанр.А и се приближаваме до новия Дедпул, който ще е еманация на кретенията… :))
(СПОЙЛЕР) Хора защо Тор остана без едно око (във леакнатия трейлара на Avengers: Infinity War беше с 2 си очи )
Според мен са го оставили с очи по трейлърите да не спойлнат самия филм. Според мен ще бъде с едно око засега (поне докато не се срещне отново със Стрейндж).
Очевидно. (Хаха.)
На мен много ми хареса!
На мен ми хареса.
Солидна 10-ка!
Ахахаха 😀 😀 😀
Нали?!
He 😀
Може ли някой да ми каже кога ще го дават филма
Къде?
28.11.2019 от 20 часа по НОВА
https://www.youtube.com/watch?v=8atgsWFfDOg
Посмях се тук-таме, имаше доста тролски моменти, но излязох от киното напълно равнодушен. И единственият извод е че C-то в MCU е за “comedy”.