Мумията / The Mummy

Драматична е ситуацията в реалността на мрачната „Universal”-на вселена – разбира се, че подозирахме какво ни очаква, но не можехме да повярваме, че ще ни се стовари върху главите толкова скоро. И тъй като един от събратята-кънтове е съвършен специалист на тема чудовища/зомбита/ужаси/you-name-it, пък и съвсем скоро издаде книга с детайлна, интригуваща информация по доста макабрени теми, аз най-наивно разчитах, че ще препратя всеки интересуващ се от историята към „Добрите, лошите и грозните” на Благой Д. Иванов… Уви, не (ми) е било писано! Затова – нека преговорим: преди три години беше обявено, че Алекс Курцман и Крис Морган ще се ангажират да върнат към живот (буквално!) класическите филмови чудовища, познати още от зората на киното – Франкенщайн, Дракула, Човекът-вълк, Съществото от черната лагуна, Невидимият човек, Булката на Франкенщайн и Мумията.

Този нов „рейд” към ужасите, сътворени от Universal Studios между 20-те и 50-те години на ХХ век, вероятно е с цел вдигане рейтинга на компанията и опит за (различен жанр/тип) конкуренция на комиксовите вселени, налагащи се все по-сериозно със съдържание и имена на звезди в „битките” между големите студия. А може би защото е най-лесно разпознаваема и/или защото сравнително скоро имаше опресняване на паметта на зрителите по неин адрес с трилогията от 1999-2001-2008 година, ето че във фокуса първа попада Мумията.

Надали има киноман, с или без жанрови предразсъдъци, който да не знае, че първия филм, посветен на внезапно съживения древноегипетски жрец, който върви в комплект с проклятие и ужасени археолози, е направен през 1932 година и главната роля е поверена на легендарния Борис Карлоф. Следват още четири „вариации” по темата с „ръка”, „гробница”, „дух” и „проклятие”, които се случват между 1940 и 1944 година и в част от тях Мумията е Лон Чейни-син. През 1955 година се появява и откровено комедийна версия – „Abbott and Costello Meet the Mummy”. Открая на 50-те години британската компания Hammer Film Productions започва собствена хорър-поредица от четири филма, посветени на мумията, като в първия участват колосалните Питър Къшинг и Кристофър Лий. В самия край на ХХ век Стивън Сомърс изрови (отново) Имхотеп и с Арнолд Вослу, Брендън Фрейзър и Рейчъл Уайз направиха достатъчно, че да се появят продължения, а след това и spin-off на тема Кралят на скорпионите. Всъщност имам отчетлив спомен, че точно тогава – в началото на новото хилядолетие, и именно с Мумията ми направи впечатление тенденцията за създаване на директни, често самоцелни продължения, което вече се превърна в естествена и задължителна практика. През 2017 година с „Мумията” на Алекс Курцман и Том Круз се слага началото на Dark Universe.

Този път, за разнообразие или като съобразяване с тенденцията за акцент върху женските образи в киното, древните майстори на мумифицирането са оставили в тъмен кладенец, далече от Египет, заровена под живак, захлупена в саркофаг и омотана в бинт много опасна… принцеса. Щерката на един фараон била толкова устремена към властта, че извършила забранен ритуал, а после заклала баща си и новородения му син. Уловена, затворена и наказана в продължение на хилядолетия, тя се връща отново към живот в днешната реалност, а причина за това са безразсъден иманяр, „освободител на съкровища” и блондинка с шефски комплекси. Катастрофиращ самолет, традиционни гонитби, пясъчни бури по улиците на Лондон, преследвания (и под вода) в катакомби – нищо не може да ужаси героя на Том Круз, освен вида на хилядолетната мумия, която изсмуква живителните сили на околните.

Древната принцеса Аманет, в чиято роля влиза атрактивната София Бутела, много бързо успява да си създаде армия от зомбясали скелети и решава да направи безсмъртен свой любим именно освободителя си. Горката, то наистина липсва алтернативен вариант – той е бърз, силен, смел, упорит, абе – притежава всичките задължителни качества, които сме свикнали да вървят в комплект при Том Круз, опит за комбинация между агент Хънт и доктор Джоунс, с огромно извинение за кощунственото сравнение – ясно е, че нито един герой на Круз не може да се доближи до харизматичното излъчване на Инди! Ненужно е и да повтаряме очевидните факти – как Круз продължава да е луд по цялата глава и въпреки напредването на възрастта поема роли, в които изглежда нелепо. Този хаотичен екшън е излишен ред във филмографията му на добър и уважаван (не казвам „харесван”) актьор и подозирам, че ако разпределението на ролите беше различно, „Мумията” на Курцман можеше да се получи и по-добрe, съответно – да получи по-добър прием от публиката.

Опитах се да гледам безпристрастно началото на „чудовищната” вселена, но филмът ми беше супер скучен. Липсва дори и намек за естественост и интимност между героите на Круз и Анабел Уолис (тя е в ролята на пишман-археолога Джени). Въобще не вярвам на декламациите, че той трябва да я спаси, защото така или иначе вече е прокълнат; въобще не вярвам на нейната загриженост и опит за миловидност. Същевременно на Бутела не е предоставено кой знае какво поле за действие – тя трябва да гледа страшно и да се разхожда (съблазнително) по бинтове, като дори не успяваме да се насладим на стройното й тяло. Единственото хубаво нещо в „Мумията” е Хенри Джекил – появява се Ръсел Кроу и ставаме свидетели на едно от превъплъщенията на прочутия доктор в мистър Хайд, замислено и реализирано страхотно. За мен героят на Кроу с епизодичната си роля „открадна” филма от невзрачния, неубедителен Ник на Том Круз. А по отношение на режисьорската работа – не зная какво може да се иска и/или очаква от сценарист (на „трансформърси”, стар-трек-версии и какво ли още не) и продуцент, от чиито дебютен филм от 2012 година имам блед спомен за клиширана невзрачност…

Цялостната концепция за нов поглед и представяне на емблематични, легендарни чудовищни фигури от историята на киното е страхотна – жалко е че стартира с такъв провал като „Мумията”. Наивен сюжет, нелеп кастинг, липса на авторитетен режисьор и специфичен почерк – как привличаш публика за подготвян франчайз с подобни характеристики?! Дано Бил Кондън да изтрие срама с „Булката на Франкенщайн” през 2019 година… А сега направете услуга на мозъчните си клетки – с чиста съвест може да пропуснете срещата с древните египетски проклятия, в очакване да се развихри доктор Джекил с неговото шантаво алтер-его (при все че за момента няма планиран филм, посветен на този герой).

„Мумията” не е препоръчителна дори за die-hard-феновете на Том Круз, а 125-те милиона долара бюджет на филма са като скъпоценна вода, изсипана безцелно в пясъците на пустинята… Жалко!