Lego Филмът: Батман / The Lego Batman Movie

От години вече на големия екран виждаме само най-сериозните и трагични черти на Черния рицар. В „Lego Филмът: Батман“ обаче може да се насладите на една крайно сатирична версия на героя. В образа на Брус Уейн влиза Уил Арнет(„Развитие в застой“), който ни представя един крайно саркастичен и самовлюбен Батман. Гласът му отново звучи като Мръсния Хари с тежък бронхит, но пък за сметка на това не забравя да спомене нещо за безупречната си коремна преса.

Самият сюжет следва ключовата формула на всеки друг супергеройски филм. Разликата е там, че като част от вселената на „Lego: Филмът“, всичко се гледа през една иронична призма, от която със светлинна скорост излизат мета шеги. Главната жертва на целия този сарказъм е точно Батман. Режисьорът Крис МакКей („Robot Chicken”) умело подбира качествата на героите си и ги изопачава до крайна степен. Брус Уейн спасява Готъм всеки ден, свири на електрическа китара, прави лицеви упори до забрава, но също така гледа и „Джери Макгуайър“ съвсем сам. Той е самовлюбен и комплексиран от самотата си. За това и не умее да допусне никого до себе си.

Въпреки че целенасочено критикува героя, в крайна сметка филмът допринася за митологията на Батман. Показва ни друга страна от неговите терзания и може би най-човешкия страх, който той притежава – да допусне хора до личния си живот. Виждаме как Брус Уейн се справя с комплексите си, като междувременно рапира и възхвалява изваяната си фигура. Той е наясно с всичко от шантавите години на Адам Уест, чак до битките с Хенри Кавил в „Батман срещу Супермен“.

Барбара Гордън беше една от малкото слаби точки във филма. Разбира се, не е толкова трагично, както се получи в „The Killing Joke“, но героинята на Розарио Доусън засилва набор от женски стереотипи. Нека я сравним с Уайлдстайл от „LEGO: Филмът“, която беше със силно изразени черти, но все пак част от цялата банда. Същевременноуспяваше да запази идентичността и добрината си. Проблемите на Барбара идват в два момента. Първо тя иска да промени Батман без никакво уважение спрямо това какви са идеалите му или защо се бори за тях. И второ, след като се съюзява с Батман, тя остава като налагащ се и контролиращ глас над всички останали.

Останалите герои бяха на място, всеки си имаше цел, била тя важна за историята или от чисто хумористична гледна точка. Майкъл Сéра („Джуно“, „Суперлоши“), както винаги, беше безкрайно сладък в ролята на Дик Грейсън/Робин. А Зак Галифианакис („Последният Ергенски Запой“) беше точно на мястото си като Жокера. Честно казано в последните години ни писна от неговия неловък и странен хумор, но тук се вписва добре в саркастичната обстановката. Бейн направи приятно впечатление, като визуално и вокално намигване към Том Харди, както и към чудовището, което е в „Батман и Робин“на Джоел Шумахер.  Всичко от музиката до подигравките със злодеите (а те са много) служи за препратка към нещо друго – най-често предишен филм за Батман или дори „Отряд Самоубийци“.

Чисто на техническо ниво този филм е фантастичен. Всяко едно от компютърно генерираните блокчета изглежда прекрасно. Всяка една битка е динамична и забавна. Понякога е малко трудно да се следи екшъна (но това се компенсира като камерата се фокусира на нещо важно в центъра не екрана). Това говори за стандарта на анимация в днешни дни и трябва да се радваме, че сме доживели да видим как Лего фигурки си играят без да ги движим.

Най-после монополният капитализъм ни показа чара си, защото ако Warner Bros. не притежаваха такава огромна колекция от филми, нямаше да можем да видим как Саурон се съюзява с Кинг Конг и Жокера, за да унищожат Готъм. Накара ме да си спомня за времето, когато си играех като малък и събирах различни комплекти, за да стане всичко по-епично. Това е най-забавната част на филма, събужда едно носталгично чувство в теб.

Има едно странно осъзнаване след като излезете от кино салона. Току-що гледахте двучасова реклама на Лего, замаскирана като незначителна мета-комедия. Не знам дали това е повод за щастие или страх. Вие преценете.