Дан Акройд, сценаристът на „Ловци на духове” от 1984 г., започва да пише сценарий на „Ghost Smashers” през 1981 г., като в главните роли си представя себе си и своя добър приятел и колега от „Saturday Night Live” Джим Белуши. След като напуска вечерното предаване, Акройд се отдава до крайност на четенето на трудове, посветени на квантовата физика, парапсихологията и различни аспекти на паранормалното. В първоначалните варианти на сценария ролите били написани за Майкъл Кийтън като Игон, Еди Мърфи като Уинстън, а Ловците на духове носели сини костюми и магически пръчки. Смъртта на Джим Белуши през 1982 г. довела до това ролята на Питър Венкман да бъде поверена на Бил Мъри, но Белуши все пак намерил място в „Ловци на духове” чрез образа на зеленикавия призрак Слаймър или както Акройд го нарича – „духа на Джим Белуши”.

Ловци на духове (1984)
Ловци на духове (1984)

Успехът на първия филм неминуемо довежда до продължение, в което липсва новаторството от първата част. Вторият „Ловци на духове” преповтаря видяното от предишния филм и разочарова по-голямата част от огромната си фенбаза. Най-голямата пречка за съществуването на трети филм пък се оказва нежеланието на Бил Мъри да изиграе отново Венкман. От 1989 г. насам на бюрото му попадали най-различни варианти на сценарии, но нито един не получил одобрението на Мъри. Най-изненадващо през 2009 г. излиза видео-играта, озаглавена „Ghostbusters: The Video Game”, чийто сценаристи са не кои да е, а Дан Акройд и Харолд Реймис, като в ролите си се завръщат и четиримата оригинални Ловци на духове, включително Бил Мъри. Сигорни Уивър отказала да участва, но след като разбрала, че дори Мъри се е завърнал, съжалила за решението си. Така или иначе играта е финансов успех, получава добри оценки, а феновете гледат на нея като на неофициалната трета част на „Ловци на духове”.

Ghostbusters: The Video Game
„Ghostbusters: The Video Game” със сценаристи Дан Акройд и Харолд Реймис

През 2014 г. Харолд Реймис умира и с неговата смърт се слага край на всякакви планове „Ловци на духове” да се завърне на големия екран с познатия си състав. Айвън Райтман предава „ключа от града” на Пол Фийг, който (заедно със Sony) започва да работи по „женски Ghostbusters”, озаглавен първоначално „Ghostbusters: Answer the Call”. Така нареченият от феновете „женски Ghostbusters” се превръща в един от най-дискутираните и мразени филми, преди дори да излязъл на екран: в YouTube трейлърът на „Ghostbusters” от май 2016 г. се превръща в най-нехаресвания клип в историята на сайта.

По темата „Ловци на духове” се упражняват всички – от киномани, които ненавиждат самата концепция за рибуути на емблематични филми, до противници на крайния феминизъм, какъвто, според някои, режисьорът Пол Фийг изповядвал. Е, трейлърът на новия „Ловци на духове” далеч не бе най-неприятното нещо за гледане в платформата за споделяне на видеа, но все пак включваше няколко пословично лоши реплики и усещане, че новият филм е самоцелен и разчита прекомерно именно на женския си актьорски състав.

Режисьорът на „Ловци на духове” Пол Фийг
Режисьорът на „Ловци на духове” Пол Фийг

През последните няколко години в киното видяхме няколко възродени научнофантастични поредици, сред които „Стар Трек” и „Междузвездни войни”, които намериха правилната формула за възкресение. Тя се състои във включването на добре познатите персонажи (Спок, Хан Соло) и паралелно с това дебюта на „новото поколение”. Предаване на щафетата е било възможно в „Ловци на духове”, заради изненадващото участие на този и онзи, но не това е бил замисълът на филма. Новият „Ловци на духове” има съвсем различно ДНК от това на предишните два филма: липсва онова характерно саркастично чувство за хумор, особеният поглед върху сблъсъка между науката и паранормалното, както и много други елементи, пословични за оригинала. Режисьорът Пол Фийг превръща „Ловци на духове” в хибрид между обичайните за него „бъбриви комедии”, като тук и там, почти насила, включва по нещо от старите филми. Но Фийг твърдо не е подходил към филма с намерението да бъде противоречив или с идеята да вбесява противниците на феминизма. Един поглед върху филмографията му ясно посочва, че Фийг просто предпочита да работи с актриси, особено с Мелиса Макарти. Въпросът, който почитателите на първите „Ловци на духове” е редно да си зададат, е дали въобще могат да приемат нов филм и дали ако участваха и комедийни титани от мъжки пол като Зак Галифанакис, Крис Прат или Ед Хелмс, филмът би могъл да излезе от сянката на предшествениците си?

Четирите героини в „Ловци на духове” се открояват ясно една от друга; Мелиса Макарти никога досега не е провокирала особени симпатии у мен, въпреки че е считана за една от най-забавните жени в днешно време. Личи си, че голяма част от сцените ѝ, а и не само нейните, са импровизирани на снимачната площадка, както при предишните филми на Фийг. Понякога тези импровизации са успешни, друг път – не особено. Другите три героини са достатъчно разграничими помежду си, като особено внимание заслужава Кейт Макинън, която изиграва нещо като гротескна версия на костенурката нинджа Донатело – нейните мимики и жестове могат да дойдат в повече на неподготвения зрител. Джилиън Джейкъбс от сериала „Community” например вероятно би могла да бъде много по-удачен избор за ролята. Чернокожата Лесли Джоунс, която бе принудена да напусне Twitter заради „hate speech”, се справя предимно посредствено, но пък и аз никога не съм бил почитател на шумната комедия…

Крис Хемсуърт

Ловци на духове” има безспорни качества и сред тях е включването на Крис Хемсуърт. Актьорът от филмите на Marvel доказва, че има качествен усет за смешното и би могъл да просперира като комедиен актьор, ако посмее да се откаже да се прави на екшън-герой. Във филма място намират Бил Мъри, Сигорни Уивър, Ози Озбърн и Чарлс Данс, но участието и на четиримата не е оползотворено докрай. В частност Бил Мъри и Сигорни можеха да „предадат щафетата” – ефектът, за който по-рано стана дума, но, уви, те играят случайни персонажи. „Ловци на духове” страда от няколко недопустими грешки на режисурата и монтажа, но за зрителя бързо става ясно, че екшънът и визуалната част не са сред най-силните страни на Пол Фийг.

Ловци на духове

Ловци на духове” има доста пробойни, но и не малко плюсове, сред които изпълненията на Мелиса Макарти, Крис Хемсуърт и злодея на филма, изигран от Нийл Кейси. „Ловци на духове” е неконсистентен (като призрак) и може да предложи както много забавни моменти, така и… точно обратното. Той обаче е явно по-оригинален от втория филм от поредицата и поне си позволява някои рискове. В крайна сметка, филмът е забавен женски купон, на който и мъжете са поканени, стига да не кръстосват лъчите…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 Comments

  1. Лесли Джоунс е грозна и дебела пача, която се проваля в най-голямата си претенция: да бъде забавна. От това, което чувам за филма, именно такъв е и цялостният проблем на тоя микровълнов феми-боклук. Ще го гледам по-натам евентуално… ако реша, че ми се губи не само време, но и мозъчни клетки.

  2. Очакваше се крайният резултат да е зле, макар и да не е чак помията, която онлайн троловете предсказваха, но на мен основният ми проблем не е толкова със самия филм и с това дали съдържанието му е адекватно (както казах, още не съм го гледал – не допускам да ми хареса, но и очаквам да си има моментите). По-скоро изпитвам крайно презрение към фашисткия екип на филма, който обвини в сексисъм и расизъм всеки, изразил някакво несъгласие с тях или просто random критика. Посредствената творческа вагина Пол Фийг директно напсува хейтърите по Twitter в изблик на мозъчно безсилие да си защити клетата творба, а съвсем скорошната случка с Майло Янопулос е особено показателна за интензитета на деспотичната политическа коректност, която вилнее на Запад: https://www.youtube.com/watch?v=W7RrQ_WHLLk

  3. Единствения Лесли комедиант, за който трябва да ни пука е покойният Лесли Нилсен, а не тоя стереотипен негър с противно голяма и шумна уста 😀
    Иначе за тая претенциозна псевдофеминистка помия пари няма да дам, може да гледам по „другия“ начин в някой досаден септемврийски неделен следобед.

  4. Абсурден беше този хейт за филм, който дори още не беше пуснат.

    1. Да, и аз го забелязах това, мноооого рано го заровиха човека. Някой май блее, докато пише ревюта 😀

  5. Престраших се да го гледам на кино главно за да си тествам новите real 3D очила oakley и филмчето ми допадна. Имаше си дебилизъм от категория 4 и 5, но мега хейта е определено неоснователен.

  6. Така, предната събота беше екстра мързелива и се опитах да го гледам тоз филм. Опитах се да се абстрахирам от всички хейт вълни, които го бяха обградили и да му дам шанс с неутралност…. Ееееми не го издържах, даже и не свърших първия час. Т.нар. шеги стояха изключително изкуствено като некадърни кръпки на работен гашеризон на гумаджия и бързо убиха де що има ентусиазъм и носталгия у мен, все едно гледам слаб и тъп SNL скеч. Което е супер странно и нелепо, като се има предвид че примерно Spy от уж същите хора беше супер свежа кретения и съм се съсипвал от смях, но това може би се дължи на… (запушете си феминистките уши, моля…) еми мъжете в поддържащите роли, които носиха на раменете си филма и допринасяха пълноценно за дебелашките шеги на Мелиса Макарти. Дори и The Boss беше по-добра комедия от тая творческа чекия с многомилионни претенции. Не знам къде е проблема – в лицемерния маркетинг, в скапания сценарист, в заблудения режисьор или във отегчените актьори но поне знам едно – какво става във филма след сцената, когато демона излезе на сцената на метъл концерта не пожелах да разбера, просто защото ми беше писнало рано-рано и нямаше изгледи филма да стане нещо по-добро от няколко издекламирани слаби „комедийни“ реплики помежду другото. Общо взето екипа е взел всичко значимо и работещо от оригинала, хвърлил в коша всичко освен етикета и го лепнал на един дълъг, скъп и супер бездарен телевизионен скеч, нищо повече. Не казвам, че жените не могат да правят комедия по принцип, просто казвам, че ТЕЗИ жени с ТОЗИ екип не могат да правят ТАКАВА комедия. И те така…