Запознатите със запомнящия се късометражен филм „Lights Out” от 2013 г. са наясно с премиса на историята. Сенчеста фигура с разчорлена коса и заплашително дълги нокти се приближава всеки път, когато ключът на лампата щракне. Щрак. Фигурата изчезва в светлината. Щрак. Тръпките ни полазват от неусетно приближилия се антропоморфен образ. Щрак. Няма никой. Щрак…
По сходен начин започва и пълнометражният филм по сценарий на Ерик Хейзенър, но неименуваната жена от двуминутния филм е заменена с мъж, който приключва работния си ден във фабрика. В сенките се появява същата мистериозна форма и след кратко разиграване откриваме проснатото, окървавено тяло на мъжа.
„Не гасете светлината“ не увърта и не занимава зрителя с дразнещи подробности при разкриването на своята история – бързо разбираме за ментално нестабилната майка, чийто по-малък син – Мартин, – страда от чудовищната репрезентация на проблемите в главата й. Срещаме и по-голямата му сестра Ребека, която отдавна не живее с тях. Като по-малка тя също се е сблъсквала с въпросното сенчесто присъствие, но го е отхвърлила като кошмар от детството си и когато брат й споделя своите сходни преживявания, Ребека не измисля нищо по-подходящо от това да го приюти в квартирата си за нощ.
Само за да открие, че присъствието е съвсем реално и се появява всеки път, когато светлината угасне и емоционалното състояние на майката е нестабилно.
„Не гасете светлината“ напомня на великолепния „The Babadook” в основния си мотив – неразрешени проблеми от миналото на майката и как те се отразяват върху децата ѝ. Но смразяващото психологическо напрежение, което неотлъчно присъства в „The Babadook”, тук е заместено от съвсем реална, плашеща женска фигура, чието метафорично значение е депресията, която постепенно и настойчиво разделя семейството, очерняйки (pun-intended) живота на всички замесени.
От друга страна, „Не гасете светлината“ е филм за различните проекции на страха ни от тъмното, който при младежите се изразява в сковаващ ужас, а при по-възрастните се превръща в неотделима част от собствената им същност.
Но в каквито и категории да разглеждаме алюзията на сенчестото присъствие, то несъмнено постига най-важната си цел – да стряска и плаши.
Истинското удоволствие от „Не гасете светлината“ се крие в операторската работа и озвучаването. Усетът на Сандбърг за композирането на неудобни кадри, в които вниманието ни постоянно е насочено към сенките, търсейки и очаквайки нещо, което може и да не се появи, създава напрежение през по-голямата продължителност на едва 81-минутния филм. А звуците (и тяхната липса), съпътстващи всяка поява на присъствието, спомагат за създаването на задушаващата атмосфера.
Така отличната режисура на дебютиращия Дейвид Сандбърг превръща простата фабула в ефектен жанров филм, който преекспонира превърналите се в дразнещо (и най-често безсмислено) клише – тъй наречените jump scares. Но го прави по свойски начин, заради който определено си струва да бъде видян на голям екран.
Въпреки че на „Не гасете светлината“ съвсем не му липсват проблеми, определено е сред тазгодишните попадения в хоръра и поставя своя режисьор под светлината прожекторите за хора, чиято бъдеща работа ще следим.
А ако не можете да се решите дали ви се гледа, пуснете си късометражния филм и изпитайте нервите си.
https://www.youtube.com/watch?v=-fDzdDfviLI
Ще се гледа
Да кажеш после мнение, че ми е доста интересно как ще се приеме тоя филм (особено от феновете на жанра) 🙂
На трейлър е супер.Аз още и Conjuring 2 не съм гледал 🙂 Но са ми 2-та фаворита за сега от тази година
И аз Conjuring 2 не съм гледал, но наваксах с The Forest, от чийто премис можеше да излезе нещо интересно, а беше доста зле. Като нищо да се нареди сред най-тъпите филми за годината. Иначе доста ми се гледат „Don’t Breathe“, „The Shallows“, „The Wailing“ и „Under The Shadow“. „The Disappointments room“ също ми се вижда нелош. Абе, както Узумаки писа някъде наскоро, хорърът последните години съвсем не е в дупка 🙂
Да прав е uzumaki ,за разлика от комедийте
Точно изгледах „Тhe Conjuring 2“ – тотално е още от същото: перфектна режисура и scary моменти, но банален до болка. 🙂
Филмът е много добър.Единствено ме подразни,че е кратък-около 80 мин .Невероятно добро изпълнение на актьорите,страхотни звукови ефекти.Невинаги простия,по скоро ,неусложнен ,сюжет са нещо лошо.
Дано и Don’t Breath стигне Българска почва.
Тотално съм несъгласен с ревюто. Филмът не струва , сценарият е малумен, героите също, за действията им да не говорим. Никакви метафори не се опитваше да направи филма. Тотално клише и особено неоригинален… за жалост ще има продължение (разбира се). Прост комерсиален хорър. Аман!
Филмчето отнася негативно мнение от мен, но пък има изцепващо добър звук!! Направо ти дупчи главата като пневматичен пистолет за пирони.
Тhe Conjuring 2 ме разочарова. За мен много по-слаб от първата част.
Тъкмо го изгледах и аз. Първите 40 минути бяха страхотни, нататък историята ми се изясни. Наистина до болка клиширан, ама пък сетингът в Англия през 70-те беше пресъздаден жестоко и като цяло имаше много яки сряскащи моменти. А музиката от кредитите беше най-малкото смущаваща 😀
Marilyn Manson играеше монахиня, което само по себе си е достатъчен хорър 🙁
а служителката в магазина от началото е същата жена и от късометражката… :)))
Отличен филм, в някои отношения доближава It Follows. Историята на Даяна, беше много добре представена и просто те грабва. Бруталните сцени бяха, когато угаснаха светлините и се чу гласът на съществото, сцената с майката и момчето, когато угаси осветлението и го държеше да не мръдне, както и подадената бележка на дъщеря и с надпис „Трябва ми помощ“. Изобщо всички герои, включително Даяна си бяха в собствения си кошмар, като на Ребека и е втора среща. Веднъж, като дете и сега, като възрастна, припомняйки си спомени, от детството.
Гледах го оня ден и не ми хареса – 5/10. Беше някаква занаятчийски изпипана, но стилово и сюжетно плоска версия на „The Babadook“. За сметка на това Тереза Палмър е с една идея по-секси и по-одухотворена (руса) версия на Кристен Стюарт, ама so what? Звукът наистина беше супер.
Изключително слаб. Не мога да формулирам какво е точно, но има нещо в тая тъпня, дето беше адски дразнещо. Изтраях го до средата, и то с огромно усилие. В оригиналната късометражка имаше някаква свежест, сатира, невземане на сериозно… пълната версия, уви, е пълен шит.